Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Лом 03.07.2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломският районен съд, гражданска колегия, VІІ състав, в публичното заседание на първи юли две хиляди и четиринадесета година, в състав :

Председател: Боряна Александрова

При секретаря В.М. като разгледа докладваното от съдията Александрова гражданско дело № 366 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове от „Банка ДСК” - ЕАД гр. София, против Н.Б.М., с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 86 от ЗЗД - за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца следните суми: 194,66 лв. – главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за кредит за текущо потребление от 26.06.20030, сключен между „Банка ДСК” и Д.Н. К. като кредитополучател ш поръчители по кредита, сред които е и ответницата; 22,99 лв. - договорна лихва, 7,88 лева – наказателна лихва за просрочена главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2008 г. до окончателното й изплащане, които суми са предмет на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 302/2008г. на Районен съд - Лом. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че на 26.06.2004 г. / в качеството на кредитор/ е сключил с Д. Н. К. /в качеството й на кредитополучател/ и поръчители, сред който е ответницата , договор за кредит за текущо потребление, с предмет - предоставяне от страна на кредитора на кредитополучателя на кредит в размер на 2500 лв. Срокът за издължаване на кредита бил 48 месеца, считано от датата на неговото първо усвояване. За ползвания кредит кредитополучателят се задължил да заплаща на кредитора лихвен процент в размер на 14, 95 %. Кредитът се погасявал с 48 броя месечни анюитети по 71,48 лв., като падежната дата за издължаване била 26 число на всеки месец. Кредитополучателката е усвоила целия размер на предоставения й от кредитора – ищец, кредит, като не изпълнила задължението си, установено в чл. 13 oт договора, а именно да погасява кредита при условията, предвидени в договора. Поръчителите по кредита, сред които е и ответницата и които са солидарно задължени с кредитополучателя, също не изпълнили задълженията си по договора, поради което кредита станал предстрочно изискуем. На основание чл. 60 ал. 2, пр. 2 от ЗКИ, ищецът подал до Районен съд – Лом заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК и изпълнителен лист, въз основа на извлечение от счетоводните си книги - извлечение от кредитната сметка № 6739984, като към дата 20.03.2008 г. размерът на задължението на ответницата към ищеца било, както следва: главница в размер на 194,66 лв., договорна лихва в размер на 22,99 лв., считано от 27.06.2007 г. до 19.03.2008 г. и наказателна лихва в размер на 7,88 лв., за същият период, или обшият размер на задължението възлизал на 225,53 лв. Въз основа на заявлението, по ч.гр.д. № 302/2008г. Районен съд - Лом, била издадена Заповед № 202 от 24.03.2008 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, с предмет горепосочените суми за главница, договорна лихва, наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2008 г. до изплащането на вземането, както и сумата 120 лв. разноски по делото. С молба от 10.12.2013г. от ищеца до ДСИ .

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който исковете се оспорват изцяло по основание и размер и се моли да се отхвърлят. Сочи, че на заповедта по чл.417 ГПК е била издадена на 24.03.2008 г., а молбата на ищеца до ДСИ Лом е депозирана на 10.12.2013г., т.е. били изминали повече от пет години, през което време ищеца е бездействал. Заявява, че не дължи претендираната сума и навежда доводи. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявените искове.

В съдебно заседание ищцовото дружество в първото с.з. се явява адв.Л.Л., прави искане да бъде допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза.

В съдебно заседание ответницата не се явява, депозирала е молба с която се иска да се отхвърлят изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани, поради поради изтичане на петгодишен давностен срок по отношение на претендираното вземане, ведно с всички законни последици от това.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Със Заповед по реда на чл. 417 от ГПК , издадена по приложеното ч.гр.д. № 302/2008 г. по описа на ЛРС, е разпоредено ответницата да заплати на ищеца, солидарно с Н.Б.М., Д. Н. К. и С. Г. С. следните суми: главница в размер на 194,66 лв., договорна лихва в размер на 22,99 лв., считано от 27.06.2007 г. до 19.03.2008 г. и наказателна лихва в размер на 7,88 лв., за същият период, или обшият размер на задължението възлизал на 225,53 лв., ведно със законната лихва от 20.03.2008г. до изплащане на вземането, както и 120 лв. разноски по заповедното производство. Издаден е изпълнителен лист въз основа на Заповедта.

В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК срещу Заповедта е подадено възражение от ищцата, обуславящо допустимостта на настоящите установителни искове.

Няма спор между страните по делото, а и от приетия договор за текущо потребление от 26.06.2003 г., се установява, че по силата на същия, ищецът е отпуснал на Д. К. кредит в размер на 2500 лв., със срок на издължаване 48 месеца. Краен падеж, на последната вноска – на 26.06.2007 г. Съгласно раздел III, т. 6 от договора, кредитът се издължава с 47 бр. месечни анюитетни вноски по 71,48 лв., като първата от тях е дължима най-късно до 26.08.2003 г., а следващите най-късно до 26 число на всеки следващ месец.

В раздел III, т. 8 от договора страните са договорили, че кредитът се издължава от разплащателна сметка № 8000850652.

Ищецът е поискал с исковата молба назначаване на съдебно счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, като вещото лице не е могло да отговори на поставените въпроси, поради неоказване на съдействие от ищцовото дружество. Ищцовото дружество не е внесло определената от съда сума,предназначена за вещото лице за изготвяне на възложената му ССЕ.

Във второто съдебно заседание представител на ищцоватая страна не се явява, не представя доказателства за внесена сума по депозитната сметка на съда за допуснатата и назначена по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза, поради кеето, въпреки положените усилия от страна на съда за ССЕ, такава не е изготвена поради изложеното по горе.

Предвид възпрепятстването от ищеца на изготвянето на експертизата, съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК, съгласно която, съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. А и съгласно чл. 154 ал. 1 от ГПК, в тежест на страната е да докаже фактите на които основава исканията си, а в случая банковото извлечение е частен документ на една от страните по делото - ищецът, съдържащ изгодни за издателя си факти, а първичните документи за главницата и лихвите не са предоставени на вещото лице. Поради което, съдът приема, че предявените искове са недоказани и неоснователни.

Отделно от това, претенциите са неоснователни и поради изтекла погасителна давност /възражение за което е направено с отговора на исковата молба/.

Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Заповедта за изпълнение , ведно с изпълнителния лист към нея е издаден на 24.03.2008г. молбата на ищеца за образуване на изп.дело депозирана пред ДСИ при ЛРС е от 10.12.2013г. От м.март 2008 г. до м. декември 2013г. са изминали повече от пет години, време през което ищеца е бездействал

Предвид изложеното, съдът намира, че предявените установителни искове, като неоснователни, следва да се отхвърлят.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявениите от „БАНКА” ДСК ЕАД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска” № 19 искове за признаване за установено по отношение на Н.Б.М., ЕГН **********, че същата дължи на дружеството следните суми: 194,66 лв. – главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за кредит за текущо потребление от 26.06.2003 г.; 22,99 лв. - договорна лихва, 7,88 лева наказателна лихва , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2008 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 24.03.2008 г. по чл. 417 от ГПК, и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 302/2008 г. по описа на ЛРС, като неоснователни.

Решението може да се обжалва пред МОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: