Р Е Ш Е Н И Е N_____
гр. Лом, 08.08.2014 год.
В И М Е Т О Н А
Н А РО Д А
Ломският районен съд, VІ граждански
състав, в публично заседание на шестнадесети юли,
две хиляди и четиринадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Р.Д.,
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. N 750 по описа за 2013 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 341, ал. 1 ГПК, във фаза по
допускане на делбата.
Предявен е иск от от К.Б.С.,***, срещу О.Ц.О., ЕГН **********
и М.Ц.О., ЕГН **********, двамата от *****, за делба..
Правно основание
– чл. 69 ЗН, вр. чл. 34 от ЗС,
производство по чл. 341 и следв. ГПК.
В исковата молба
се твърди, че ищцата като втора съпруга и ответниците – синове от първия брак,
са единствените законни наследници на Ц. О. ***, поч. 16.06.2013 год.
По време на първия
си брак общият наследодател бил придобил недвижим имот, с административен
адрес: *********, а именно: 1/3 ид.ч. от Дворно място, цялото с площ от 597
кв.м., представляващо Поземлен имот с идентификатор 44238.506.772 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на *****, при съседни поземлени
имоти с идентификатори: 44238.506.1003, 44238.506.1005, 44238.506.4014,
44238.506.4013, 44238.506.771 и 44238.506.5139, с построени в имота: Самостоятелен обект в сграда с
предназначение: жилищен апартамент
със застроена площ от 108,00 кв.м., с идентификатор
44238.506.772.1.2, заедно с прилежащите към това жилище две тавански стаи в
същата сграда и мазе с площ от 10 кв.м., заедно със съответните идеални части
от общите части на сградата, при съседни обекти в сградата: на същия етаж –
няма, под обекта: 44238.506.772.1.1 и над обекта: 44238.506.772.1.3, както и самостоятелен обект в сграда с
предназначение – Гараж с площ от
21,00 кв.м., с идентификатор
44238.506.772.1.5, при съседни обекти в сградата: на същия етаж:
44238.506.772.1.6 и 44238.506.772.1.4, под обекта: няма и над обекта -
44238.506.772.1.1.
Бракът между
ищцата и наследодателя на страните бил сключен на 21.04.1989 год. и по време на
този брак била изплатена ½ ид.ч. от процесния имот на бившата му съпруга.
Поради това твърди, че ½ от имота е била лична собственост на
наследодателя, а другата ½ ид.ч. – тяхна семейна общност.
Със саморъчно
завещание от 21.04.2013 год., обявено и надлежно вписано в Службата по
вписванията в *****, наследодателят на страните е завещал на ищцата своята
лична ½ ид.ч. от този имот.
Твърди се, че
съсобствениците не могат да си поделят имота доброволно, поради което за нея е
налице правен интерес от иска за делба.
Иска се: да бъде допусната и извършена съдебна делба между
страните по отношение на описаният недвижим имот, при права: 5/6 ид.ч. за
ищцата и по 1/12 ид.ч. за ответниците. .
В срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, общ писмен отговор е постъпил от двамата ответници, О.Ц.О. и М.Ц.О.,
чрез пълномощника им, адв. Л. Г., МАК.
В отговора си,
ответниците считат иска за допустим и основателен, също желаят да се допусне и
извърши делбата на описаните в и.м. недвижими имоти, останали от общият им
наследодател, но не с правата посочени от ищцата, а със следващите им се по
закон такива.
Заявяват, че желаят, на осн. чл. 342 ГПК да бъдат включени
в делбената маса и движимите вещи, останали в наследство от общия
наследодател, като са ги описали подробно в отделна молба.
Оспорват
твърденията в исковата молба, че през 1995 год. плащането за уравнение дела на
майка им и първа съпруга на наследодателя за процесния имот е извършено със
семейни средства на баща им и втората му съпруга, настоящата ищца. Твърдят, че
изплащането е станало единствено от техния баща, по време на проведеното на
13.09.1995 год. съдебно заседание по гр.д. № 124/1992 год. /оспорва се и
твърдение, което не е направено в исковата молба, а именно, че настоящата ищца
е извършила плащането/. Считат, че процесният недвижим имот е бил лично
имущество на техния баща и общ наследодател на страните, поради което делбата
следва да бъде допусната при равни права от по 1/3 ид.ч.
Считат, че
представеното с исковата молба саморъчно завещание е недействително.
На първо място
оспорват неговата автентичност, като твърдят, че същото не е писано, подписано и датирано от
наследодателя им Ц. О. С., поради което завещателните разпореждания са нищожни поради противоречие с чл. 25,
ал. 1 ЗН и молят да бъдат обявени за
такива от съда.
Отделно от това,
считат, че представеният документ не изразява категорична воля на завещателя за
разпореждане с ½ част от имуществото, нито изрично е написано, че
завещава имущество на ищцата. Документът имал по-скоро характер на приживна
декларация, която не отразява действителната воля на наследодателя и за която
ответниците считат, че е написана под въздействието на силни лекарства-опиати,
които той е приемал поради тежкото си онкологично заболяване. За това и в
условията на евентуалност, ако не се
докаже твърдяната нищожност на завещанието, молят да бъде допусната унищожаемост
на завещателното разпореждане, тъй като на 21.04.2013 год., по-малко от два
месеца преди да почине баща им, той е бил на легло и поради тежкото си
онкологично заболяване – под въздействието на силни лекарства, в т.ч. опиати,
поради което и не е бил в състояние да разсъждава и действа разумно и нормално.
Алтернативно, ако
съдът приеме завещанието за действително, го оспорват до размера на запазената
си част по закон и молят да бъде намалено до този размер, като твърдят, че
наследствената маса се състои от целия недвижим имот.
Т.е. – ответниците
в отговора си правят възражение по чл. 343 ГПК, вр. чл. 42, б. „б“ ЗН – за
нищожност на завещателното разпореждане;
Евентуално
възражение по чл. 343 ГПК, вр. чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН и
Алтернативно –
искане по чл. 343 ГПК, вр. чл. 30, ал. 1ЗН.
Отделно – искане
по чл. 341, ал. 2 ГПК за включване в делбената маса на движимото имущество на
общият наследодател.
Доколкото
възраженията и искането са своевременни, същите са и допустими и са приети за
разглеждане.
В съдебно
заседание ищцата, К.С. се явява лично и с адв. Н. А.,
МАК, който поддържа иска, счита, че следва да се вземе предвид завещателното разпореждане на наследодателя при определяне
правата на страните, а по отношение на движимите вещи – делба да се допусне
само по отношение на тези от тях, за които е установено и доказано, че са били
налични при откриване на наследството. Излага съображенията си в писмени
бележки.
Ответниците О.О. и
М.О. се представляват от адв. Л. Г., МАК, която моли да се допусне делба между
страните по отношение на подробно описаният в и.м. недвижим имот, както и по
отношение на движимите вещи, посочени в депозираната в първото съдебно
заседание писмена молба, при права, съобразно правата на страните по закон и
искането по чл. 30 ЗН, за нарушена запазена част на ответниците.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно, а и се установява от приетото по делото Удостоверение за
наследници № 681/21.06.2013 год., издадено от Община Лом, че страните по делото
са законни наследници на Ц. О. С., ЕГН **********, б.ж. на *****, поч.
16.06.2013 год. Ищцата е негова втора съпруга, а ответниците – синове от първия
му брак.
С протоколно определение от неустановена дата, по гр.д. № 124/1992 год.
по описа на ЛРС, съдът е одобрил спогодба за извършване на делба между
наследодателя на страните, Ц. О. С. и Н. Ц. И., като Ц. С. е получил в дял:
дворово място от 203 кв.м., находящо се в *****, съставляващо 1/3 ид.ч. от
парцел ХV-772, кв. 183 по плана на *****, при съседи на парцела: от една страна
– ул. Шести септември № 53, парцел ХІV, парцел Х-4013, парцел ХІ в кв. 183 и
построените в този парцел втори етаж от жилищна сграда от 108 кв.м., две
тавански стаи, мазе от 10 кв.м. и гараж от 21 кв.м., както и съответните общи
части от жилищната сграда.
От своя страна, съделителката Н. Ц. И. е получила сумата от
240 000 лв. срещу делът си.
Върху представеното копие от протокола от протоколното определение е
видно отбелязване, че наследодателят на страните е внесъл д.т. върху дела си на
15.09.1995 год.
От представеното копие от Удостоверение за граждански брак се
установява, че наследодателят на страните, Ц. О. С. и ищцата К.Б.С. са сключили
граждански брак на 21.04.1989 год., за
което е издаден акт № 81/21.04.1989 год. на Община Лом.
На 21.04.2013 год., в
саморъчно завещание, вписано в Сл.вписвания – Лом на 11.07.2013 год., Акт №
233, т. 15, общият наследодател на страните е написал, че в пълно и ясно
съзнане извършва следното разпореждане с имуществото, което притежава към
момента на своята смърт:
«С втората ми
съпруга К.Б.С. ЕГН ********** *** от 02 от 02, съм в законен граждански брак от
21 април 1989 год., това са близо 25 /двадесет и пет/ години съвместен живот в
базбирателство и благополучие.
С гражданско дело
на ЛРС под № 124 от 1992 год., три години след сключването на втория си брак се
извърши делба с първата ми съпруга в часта на семейно жилище и имущество –
½ дял за всеки. Стойността на жилището по данъчна оценка е 480 000
лв. стари лева или ½ - 240 000 лв., която трябваше да изплатя за
часта ми от жилището от запазената ми част. Сумата от 240 000 лв. изплати
съпругата ми К.Б.С. в момента на решението по дело 124/1992 г. в ломския съд в
присъствие на съдия Н. Гицова в брой /на ръка/ на бившата ми съпруга Н. Ц. И. с
това делбата в частта жилище бе приключено за което Протокола по делбата е двустранно
заверен пред свидетели и съдията.
Делбата на
имущества е извършено от вещо лице, също с протокол двустранно заверен.
Сумата
240 000 лв. е изплатен от настоящата ми съпруга К.Б., като е теглен кредит
от ДСК – Лом, който погасява близо 10 год. от заплатата, същото е положението и
след делбата на имуществото – спални, секции, килими, оборудване – перални,
печки на приблизителна стойност 6 600 лв. нова левава равностойност
съгласно протокола за предаване. И отново настоящата ми съпруга К.Б. *** закупи
ново обзавеждане и оборудване.
В годините след
1990 год. останах без постоянна работа и бизнес, в повечето от случаите бях на
трудовата борса без постоянни доходи и цялата издръжка на семейството падна на
раменете на съпругата ми по издръжка и плащане сметки, единствено тя бе с
постоянни доходи и работа.
За това с оглед обстоятелствата освен нейната ½ част от жилището и
оборудването оставям на нея и моята ½ част от жилището, вещите и
оборудването с оглед на приноса й към запазване на имуществото, жилището и
всички нови придобивки.
Има и нови
обстоятелства: Към настоящия момент имам сериозни задължения към банки: - към
ОББ – ***** – 2000 лв., - към ДСК – ***** – 7000 лв., - към ИЗИ Кредит – 6000
лв., - към Париба – Пърс. – 2000 лв.
Общо 17000 лв.
С приблизителна
месечна вноска 540 лв. сумите се превеждат по ведомост от съпругата ми, а
кредита към Париба банк – от пенсията ми.
От 2 години имам
сериозно онкозаболяване /рак/ за което немалко суми от кредитите ми са за
лечение, до настоящия момент на завещанието са извършени разходи над 9000 лв.
откредитите, като никой друг не ми е помагал финансово освен съпругата ми и
доведената ми дъщеря Д.Ю.К..
Сумата от 6000 лв.
от ИЗИ – Кредит ми е предоставена от И. З. И. ***, на И. З. И.му е предоставено
правото при необходимост дължимите суми да му се възстановят чрез продажба на
част от имуществото ми при необходимост.
Или отново потвърждавам в завещанието, че оставям всичко което притежавам –
апартамент, движимо и недвижимо имущество.
Това е моята воля,
която желая да изпълнят наследниците ми.
Завещанието
написах и подписах саморъчно без поправки и съкращения.»
От показанията на свид. Л.Л., без родство със страните, работила в
хранителен магазин до 01.01.2013 год. се установява, че познавала наследодателя
на страните Ц. С., защото били от едно
село. Докато била на работа в магазина той идвал редовно да пазарува, почти
всеки ден, а понякога и по два пъти дневно. Не знаела, че е болен, разговаряли,
понякога идвал с мотора си.
Свид. М.А., семейна приятелка на ищцата и покойният й съпруг от повече
от десет години знаела, че той е болен, но не бил на легло. Около седмица преди
да постъпи в болница и около месец преди да се влоши й съобщил за намерението
си да оформи завещание в полза на съпругата си. Разсъждавал трезво, знаел, че
физическото му състояние не е добро.
В представената от ответниците молба по чл. 341, ал. 2 ГПК /л. 37 -38/,
като вещи, лична собственост на общия наследодател, получении от него в дял при
извършената делба по гр.д. № 124/1992 год. на ЛРС, както и в допълнителното
становище на ответниците /л. 131-133/ са описани:
1.
Комплект спалня «Мадара»,
2.
Диван спалня,
3.
Печка, отоплителна «Диана»,
4.
Електрически калорифер,
червен,
5.
Готварска газова печка, бяла,
с 4 газови котлона,
6.
Тоалетка със секционен шкаф за
обувки и дрехи,
7.
Хладилник «Мраз 140»,
8.
Разтегателна маса – кафява,
9.
Пералня «Еврика»,
10. Касетофон «Хитачи»,
11. Килим, персийски, 2,8х2,6,
12. Одеала, вълнени, родопски – 3 бр. и вълнени, в кафяво и синьо – 3 бр.,
13. Сервиз, кристален: шише за ракия и 6 бр. чаши,
14. Сервиз за вино – 6 бр. чаши,
15. Чаши за вино, ликьор, ракия – 25 бр.,
16. Пердета, плюш – 4 бр., цвят «старо злато»,
17. Миксер, немски – 1 бр.,
18. Соковарка – 1 бр.
19. Прахосмукачка «Тайфун» - 1 бр.,
20. Шевна ръчна машина – 1 бр.
21. Кухненски диван, бял – 1 бр.
22. Самовар – 1 бр.
В същата молба, като движими вещи, придобити от общият наследодател по
време на брака му с втората му съпруга, ищцата, са са описании:
1.
Мотор, м. ИЖ, мод. 350, рег. №
01 87 Д,
2.
Л.а., м. Мазда 325,
3.
Щилка – машина за рязане на
дърва, STIL-171/181/2011
4.
Компютри – 2 бр.
5.
Монитори – 2 р.
6.
Принтери – 2 бр.
7.
Цветни телевизори – 2 бр.
8.
Преносим компютър – 1 бр.
9.
Климатик – 1 бр.
10. Холова гарнитура
със секция, с тоалетка и полирана масичка,
11. Кухненски ъгъл
12. Ел.бойлер, бял
13. Плазмен телевизор – 1 бр.
14. Видео – 1 бр.
15. Микровълнова печка – 1 бр.
16. Кафе-машина – 1 бр.
17. Фризер-хладилник
– 1 бр.,
18. Бормашина – 1 бр.
19. Електрожен – 1 бр.
20. Флекс – 1 бр.
21. Шмиргел – 1 бр.
22. Газови бутилки – 2 бр., 25 л., сини на цвят,
23. Газови котлони, кухненски – 2 бр., туристически, червени, с една
отоплителна пита,
24. Килими, персийски – 2 бр.,
25. Пътеки, тип персийски, 5 м.,
26. Стенни часовници – 2 бр.
27. Ръчен часовник „Ролекс” – 1 бр.
28. Рибарски принадлежности – въдици и макари,
От приложените на л. 67 - 69 Удостоверения за декларирани от
наследодателя на страните данни, издадени от Община Лом се установява, че
същият е декларирал движима собственост: л.а., м. Мазда, мод. 323, със шаси № JMZBA124200654063, двигател № 642770, рег. № М 93
11 ВА, мотоциклет, м. ИЖ, мод. Планета 5, рег. № М 02 43, шаси № 170188, двигател № 170188, процесният недвижим
имот и ½ от недвижим имот в м. Садовете на *****.
В Становщето си /л. 70/, ищцата признава, че действително при
делбата, извършена между наследодателя на страните и бившата му съпруг, той е
получил в дял движимите вещи, описани в Раздел първи от молбата на ответниците
за включвена в делбената
маса.
Твърди
обаче, че тъй като въпросната делба е извършена преди повече от 20 години,
голяма част от вещите вече не съществуват. Заявява, че когато напуснала
семейното /и предмет на делбата/ жилище, след смъртта му, там останали вещите,
описани в пунктове: 2, 3, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22.
Останалите описани вещи поради овехтяване и износване вече не съществували.
По
отношение на описаните в Раздел втори от същата молба движими вещи, придобити
по време на брака между общият наследодател и ищцата, тя твърди, че
съществуват: мотоциклет ИЖ, л.а., м. Мазда, моторен
трион Щил, който бил останал в гаража на къщата при
напускането на ищцата. Твърди се, че след това ответниците са предавали на
вторични суровини много неща, поради което тя не знае дали въпросният трион
съществува.
Твърди, че
компютри и монитори не е имало. Принтери имало, но били останали в къщата.
Придобитите по време на брака 2 бр. Цветни телевизора били останали в къщата
при напускането на ищцата.
Преносим
компютър, както и климатик не е бил придобиван изобщо
по време на брака им.
Холната гарнитура била налична и била
при ищцата, но без секционната библиотека и масичката, които били останали в
къщата.
Микровълнова
печка и кухненски ъгъл имало придобити по време на брака и се намирали при
ищцата.
Плазмен
телевизор действително съществувал, но бил закупен на лизинг през м. Април,
2013 год. и изплатен от ищцата след неговата смърт.
Бойлер и
видео наистина имало, но били останали в къщата и ищцата не знае дали сега
съществуват.
Кафе-машина
и фризер-хладилник съпрузите не са имали.
Вещите по
пунктове: 18, 19, 20, 21, 23, 24, 25, 26 са били придобити по време на брака,
но останали в къщата.
Газова
бутилка имало 1 бр., като се намира при ищцата.
Часовник,
м. „Ролекс” не е придобиван.
В гаража
имало някакви „рибарски пръчки”, но ищцата нямала представа какви са и дали все
още са там.
От приложената по делото преписка № 1565/2013 год. на ЛРП
се установява: преписката е образувана по жалба от ответниците М. и О. О.,
срещу ищцата К.С., с твърдения, че на 03.08.2013 год., влязла в жилището, в
което жалбоподателите живеят и изнесла всичко, което
било придобито по време на брака й с техният баща, без да иска съгласието им.
От
приетата по делото и неоспорена от страните съдебна-графологична експертиза, изготвена от вещото лице А.Т. се
установява, че намерените съвпадения в общите и частни признаци са устойчиви,
характерни и в количествено и качествено отношение – достатъчни за извода, че
ръкописният текст и цифровото писмо в завещателното
разпореждане, както и представеният сравнителен материал, изхождащ от
наследодателя на страните, Ц. С., са изписани от едно и също лице. Подписа за
„Завещател” и ръкописният текст в завещанието, обект на експертизата, са
изпълнени от лицето Ц. о. С..
В съдебно
заседание вещото лице допълва, че експертизата е извършена на база
сравнителният материал по делото и оригиналът на завещанието, което се намира
при нотариус Д. Младенова.
От
съдебно-медицинската експертиза по писмени данни, изготвена от вещото лице д-р И.Д.,
приета по делото и неоспорена от страните се
установява, че наследодателят на страните е страдал от: злокачествено образувание /рак/ на дебелото черво с локализация в
областта на ануса, което е било установено през 2011 год.; артериална
хипертония с развитие на хипертонично сърце без /застойна/ сърдебна
недостатъчност – с неустановена давност; захарен диабет, неинсулинозависим,
установен през 2011 год. и хроничен пиелонефрит, с неустановена
давност.
От
изброените заболявания най-тежко и животозастрашаващо
е било злокачественото новообразувание на дебелото черво. То е било устаноено през 2011 год., при оперативно лечение в Клиника
„Коремна хирургия4 във ВМА – София, след което той е бил насочен за
специализирано лечение в Комплексен онкологичен център – Враца. Въпреки
проведеното специализирано лечение /включително химиотерапия
и лъчетерапия/, както и предписаната поддържаща
терапия в домашно лечение, общото му състояние се влошавало и по време на
съставянето на завещанието /21.04.2013 год., а и до смъртта си, на 16.06.2013
год., той е бил в увредено общо състояние.
В
представената по делото медицинска документация обаче, не са намерени данни на
лицето да са били предписвани медикаменти от групата на наркотичните
обезболяващи /опиати/, или на медикаменти от групата на психотропните вещества,
които да влияят на психичните функции, емоционалното състояние, поведението на
човека. Няма отразени данни за заболявания на централната нервна система, които
да са му пречили да разсъждава нормално и да действа разумно и адекватно.
В съдебно
заседание вещото лице пояснява, че не при всички случаи на онкологични
заболявания на болните се предписват наркотични вещества, но дори употребата на
такива вещества /за каквато употреба няма данни в случая/ не включва като ефект загубата на
способността да се разсъждава нормално. Когато има значително привикване такива
лекарства се изписват по специална схема. В случая, видно от медицинската
документация, на пациента са изписвани комбинирани обезболяващи и симпоматична терапия за страничните заболявания. Навсякъде
в медицинската документация, където е снемана анамнеза, в общото състояние е
отразено, че той е бил адекватен, без някакви отклонения освен от страна на
раковото заболяване. Това е видно и от заключението от диспансера, и оттова на личния лекар.
В с.з.
вещото лице Н.П., изготвил съдебно-оценителната експертиза на движимите вещи заявява, че е установил само вещите, за
които ищцата твърди, че са при нея. Останалите вещи, закоито
се твърди, че са останали в дома на наследодателя /процесният
имот/ и който понастоящем се ползва от ответниците, не са били установени.
За това в първата част от заключението си, вещото лице е оценило
движимите вещи, придобити от общият наследодател по време на брака му с втората
му съпруга, ищцата, така, както са описании от ответниците, като е уточнил
годината на закупуване на някои от тях:
1.
Мотор, м. ИЖ, мод. 350, рег. №
01 87 Д, закупен през 2004 год.,
2.
Л.а., м. Мазда 325, закупен
през 2010 год.,
3.
Щилка – машина за рязане на
дърва, STIL-171/181/2011
4.
Компютри – 2 бр.
5.
Монитори – 2 р.
6.
Принтери – 2 бр.
7.
Цветни телевизори – 2 бр.,
закупени в периода 1995 – 2005 год.,
8.
Преносим компютър – 1 бр.
9.
Климатик – 1 бр.
10. Холова гарнитура
със секция, с тоалетка и полирана масичка, закупена през 1997 год.,
11. Кухненски ъгъл, закупен през 1997 год.,
12. Ел.бойлер, бял
13. Плазмен телевизор – 1 бр., закупен през 2013 год.,
14. Видео – 1 бр., закупено през 1989 год.,
15. Микровълнова печка – 1 бр., закупена през 1993 год.,
16. Кафе-машина – 1 бр.
17. Фризер-хладилник
– 1 бр.,
18. Бормашина – 1 бр.
19. Електрожен – 1 бр.
20. Флекс – 1 бр.
21. Шмиргел – 1 бр.
22. Газови бутилки – 2 бр., 25 л., сини на цвят,
23. Газови котлони, кухненски – 2 бр., туристически, червени, с една отоплителна
пита,
24. Килими, персийски – 2 бр.,
25. Пътеки, тип персийски, 5 м.,
26. Стенни часовници – 2 бр.
27. Ръчен часовник „Ролекс” – 1 бр.
28. Рибарски принадлежности – въдици и макари,
Общата
стойност на тези вещи според вещото лице е 2 520 лв.
Според вещото лице, при ищцата и следователно – налични към момента на
изготвяне на заключението са само:
1.
Газова бутилка –1 бр., 25 л.,
синя на цвят,
2.
Л.а., м. Мазда 325, закупен
през 2010 год.,
3.
Кухненски ъгъл, закупен през
1997 год.,
4.
Плазмен телевизор – 1 бр.,
закупен през 2013 год.,
5.
Микровълнова печка – 1 бр.,
закупена през 1993 год.,
6.
Мотор, м. ИЖ, мод. 350, рег. №
01 87 Д, закупен през 2004 год.,
Тези вещи
според заключението са на обща стойност 885 лв.
Вещото
лице е извършило експертизата въз основа на писмените данни по делото и по
данни от ищцата.
Съдебно-оценителната експертиза, изготвена от вещото лице
Н.П. е оспорена от ответниците и по тяхно искане съдът е допуснал повторна, тройна съдебно-оценителна
експертиза на движимите вещи. Такава обаче не е назначавана поради
процесуалното бездействие на ответниците.
От съдебно-оценителната експертиза, изготвена от вещото
лице Е.Й. се установява, че общата пазарна цена на недвижимите имоти, предмет
на делбата е 30 600 лв.
При така установените факти, съдът
направи следните правни изводи:
1.
Относно валидността на завещанието:
Съгласно
възприетата практика – Решение № 833/10 от 8.01.2011 г. по гр.д. № 1221/2009
г., ВКС, І г.о. по чл.290 ГПК, за преценката дали едно завещание е частно или универсално – чл.16 ЗН, чл.20 ЗЗД
– отделните завещателни разпореждания се тълкуват във
връзка едно с друго и в смисъла, който произтича от текста на цялото завещание,
като се търси действителната обща воля на завещателя, като в определени случаи
съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да
изяснят действителната воля на завещателя.
Тълкуване съобразно общите правила за тълкуване на юридическите
актове /чл.20 ЗЗД/ се налага и когато завещанието не е ясно досежно
предмета на разпореждане – решение № 379
от 26.05.2010 г. по гр.д. № 40/2009 г., ВКС І г.о. по чл.290 ГПК.
В случая, завещателят е написал,
очевидно /предвид смисъла, произтичащ от текста на цялото завещание, както и от
обстоятелството, че същото е съставено на последната годишнина от сватбата им/
имайки предвид съпругата си: „…За това с
оглед обстоятелствата освен нейната ½ част от жилището и оборудването
оставям на нея и моята ½ част от жилището, вещите и оборудването с оглед
на приноса й към запазване на имуществото, жилището и всички нови придобивки…
Или отново потвърждавам в завещанието, че оставям всичко което притежавам –
апартамент, движимо и недвижимо имущество…».
За това и именно с
оглед общите правила на тълкуването, съдът приема, че наследодателят на
страните се е разпоредил с цялото си движимо и недвижимо имущество, като го е
завещал на ищцата.
2.
По възраженето за обявяване на
нищожност на саморъчното завещание:
Оспорването на
представеното завещание изисква то да бъде преценено с оглед изискванията за
формата за действителност на саморъчните завещания, дадени в чл. 25, ал. 1 от
ЗН - саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия
завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано
от него, а подписът трябва да бъде поставен след завещателните
разпореждания.
В случая е спазена
формата на саморъчното завещание относно наличието на задължителните реквизити.
Законът не разрешава
изрично въпроса, къде е мястото на датата,
но от определеното място на подписа, който трябва да е последната дума на
завещанието, трябва да се заключи, че датата не може да бъде след подписа,
защото подписът е, който дава санкция на цялото завещание, а датата се нуждае
най-много от подобна санкция. Щом датата не може да бъде след подписа, тя може
да бъде на всяко място преди подписа. Липсва изискване датата да е част от
текста на саморъчното завещание и следователно, за да се приеме, че завещанието
е датирано, е достатъчно датното изражение да е
поставено върху материалния носител, върху който е обективирано
завещателното разпореждане, като щом предхожда
подписа е без значение нейното място върху материалния носител /Решение № 65 от
5.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 906/2012 г., II г. о., ГК,представляващо задължителна съдебна практика
по чл.290 ГПК/.
По настоящото дело
датата е поставена и в началото, и в края на завещанието, поради което е
спазено законовото изискване за форма.
Относно подписа:
Подписът е
съкратено писмено означаване на фамилията и името, а в някои случаи и на
презимето на автора. С него се придава удостоверително
значение на документа, като подписът е основание да се смята, че лицето, от
чието име е текстът, е направило съответното волеизявление или че му е известно
неговото значение. Подписът притежава същите основни свойства, както и
почеркът: индивидуалност, устойчивост и комуникативност.
Това е така, защото се изгражда заедно с почерка. Първите две свойства обаче са
по-ярко изразени, отколкото при почерка. Затова е налице и по-висока степен на
координация на движенията на ръката и по-голяма обработеност
в сравнение с почерка. Комуникативността не винаги се
проявява пълноценно, макар че това е в противоречие с ролята на подписа. Дължи
се на две причини: на липсата на установени изисквания към структурата и
съдържанието на подписа и на прекомерно еднотипната автоматизация на
писмено-двигателните навици при формирането на подписа.
ВКС приема в
практиката си, че подписът е материализираното с писмени знаци име на лицето.
Допустимо е той да се състои от едновременното изписване на трите имена
(изписване на собственото име, бащиното име и фамилното име) с изписване чрез
инициали на някое от тези три имена, а може да бъде положен параф без оглед
дали се разчита добре или не. Законът за наследството по отношение на
саморъчните завещания не посочва конкретно какъв трябва да бъде подписът на
завещателя.
В случая, видно от
заключението на вещото лице по приетата и неоспорена
от страните съдебна графологична експертиза, се
установява по категоричен начин авторството на наследодателя на страните както
по отношение на ръкописния текст, така и по отношение на подписа на саморъчното
завещание.
При произнасяне
относно автентичността на завещанието и при преценка на заключението на вещото
лице съдът следва да се ръководи от задължителната съдебна практика относно
тълкуването на закона. Тя приема, че при
оспорване автентичността на саморъчното завещание с твърдения, че то не е
написано и подписано от завещателя, страната, която се ползва от него следва да
установи неговата истинност и то чрез пряко и пълно доказване.
Заключението на
вещото лице е доказателствено средство, което служи на съда за разкриване
истината по делото. Съдът не е обвързан със заключението на вещото лице, а го обсъжда
наред с всички събрани по делото доказателства и го преценява заедно с
установените по делото факти по свое вътрешно убеждение.
С оглед
направеното от ответниците оспорване на завещанието и събраните по делото
доказателства в тази насока – назначената по делото съдебно-графологическа
експертизи, и останалите събрани по делото доказателства, съдът намира, че
представеното саморъчно завещание е автентично, поради което възражението за нищожност, като ненаписано от завещателя се явява неоснователно и
недоказано.
3.
По отношение на алтернативно въведеното възражение унищожаемост на саморъчното завещание, на осн. чл. 43, ал. 1, б. „а” ЗН – тъй като е направено от
лице, което по време на съставянето му
не е било способно да завещава, тъй като не е разбирало свойството и значението
на постъпките си съдът намира следното:
С оглед
неоснователността на първото възражение, за обявяване нищожността на
завещанието, съдът следва да разгледа и това възражение по същество.
То също е неоснователно,
тъй като от доказателствата по делото не се установява релевираното
основание за унищожаемост на завещанието.
Съгласно чл. 13 от
ЗН, способно да завещава е всяко лице, навършило 18 години, което не е
поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа
разумно. Доказателства за поставянето под пълно запрещение на наследодателя Ц. С.
не са събрани, не се и твърди такова обстоятелство.
Съдът приема, че
починалият е могъл да действа разумно, тъй като не е доказано слабоумие и душевна
болест у завещателя към момента на извършване на завещателното
разпореждане, както и същия да не е могъл да разсъждава нормално.
Завещателят е разбирал свойството и значенето на
постъпките си и е написал завещанието, осъзнавайки напълно смисъла на
извършеното от него разпореждане с имуществото си за след смъртта си.
Съдът обосновава този
си извод и с гласните доказателства, които се намират в пълно единство със заключението
на съдебномедицинската експертиза – приета и неоспорена
от страните, както и с медицинската документация за здравословното състояние на
Ц. С..
Съдът кредитира
напълно тази експертиза, защото изводите й се базират на задълбочена цялостна
преценка на медицинските документи от болничното заведение, съпоставени и
обсъдени с гласните доказателства и графологичната
експертиза. В случая, нито от гласните, нито от другите доказателства не се
установява завещателят да е имал нарушено внимание, мисловни нарушения,
невъзможност за абстрактно логично мислене.
Ето защо, и
възражението с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а” от ЗН следва да се остави без уважение, като неосноватено и недоказано.
4. Относно действието
на завещанието – по отношение на имотите и
страните:
Завещанието е универсално. Има действие по отношение на цялото движимо и
недвижимо имущество на наследодателя, по отношение на всички негови наследници.
5. По отношение на
искането за възстановяване на запазена част:
Неоснователността
на възраженията за обявяване на завещанието на нищожно или унищожаемо
и зачитането на правната сила на завещанието задължават съда да се произнесе по
направеното с отговора на ответниците искане за възстановяване на запазена част.
Това искане е основателно.
По силата на чл.
28-30 от Закона за наследството, когато наследодателят остави низходящи,
родители или съпруг, той не може със завещателни
разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна
запазена част от наследството.
Частта от
наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.
Запазената част на
низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил
съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца
или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.
Запазената част на
родителите или само на преживелия от тях е 1/3.
Запазената част на
съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и
родители.
Когато
наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна
на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно
дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е
равна на 1/6 от наследството.
Наследник с право
на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради
завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за
допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова
полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
След смъртта си, Ц.
О. С. е оставил за свои наследници втората си съпруга и двете си деца от първия
брак.
При това положение
запазената част на съпругата е равна на запазената част на всяко дете.
Разполагаемата част при две деца, е равна на ¼ от наследството.
Именно с тази
разполагаема ¼ ид.част,
завещателят е могъл да се разпореди в полза на ищцата.
За това следва да
бъде уважено искането на ответниците за възстановяване на запазените им части
/от по ¼ от наследството за всеки от тях/.
Отчитайки
действието на завещанието следва да се приеме, че наследствените права на съделителите по отношение на наследството, оставено от Ц. О.
С. следва да бъдат:
2/4 ид.ч. за ищцата К.Б.С. и по ¼
ид.ч. за всеки от двамата ответници – О.Ц.О. и М.Ц.О..
Съдът взе предвид,
че с иска за делба не може да бъде съединен конститутивен
иск за създаване на съсобственост или на различни от законовите дялове.
Изключение прави правото да се иска възстановяване на запазена част по силата
на изричната разпоредба на чл.343 ГПК, което право може да бъде упражнено както
от наследника с право на запазена част, така и от неговите наследници.
То не може да бъде
упражнено от други приобретатели на наследствени
права, освен ако изрично им е прехвърлено.
Намаление на завещания и на дарения, за да се възстанови запазената
част, се допуска само в полза на поискалия това. Запазена част на наследници,
които не са направили искане, не се допълва.
Искът за намаляване на завещания и на дарения за възстановяване на
запазената част се погасява с общата петгодишна давност, която за даренията
започва да тече от откриване на наследството, а за завещанията - от момента,
когато заветникът упражни своите права по завещанието
В настоящия случай
намаляването е поискано от двамата ответници, поради което и следва да бъде
възстановена тяхната запазена част от наследството
Съдът задължително
следва да се произнесе с отделен диспозитив за
намаляване на завещателните разпоредби. Искането за
намаляването е самостоятелно субективно преобразувателно
право. Двете части на решението досежно частта, с
която се намаляват завещателните и дарствените разпореждания и частта, с която се определят
дяловете на страните, са свързани помежду си неразривно.
6.
Относно недвижимите имоти и движимите вещи, които следва
да бъдат допуснати до делба:
С исковата молба
се иска да бъдат допуснати до делба недвижимите имоти, останали в наследство от
Ц. О. С., ЕГН **********, б.ж. на *****, поч.
16.06.2013 год., а именно: 1/3 ид.ч. от Дворно място, цялото с площ от 597 кв.м.,
представляващо Поземлен имот с идентификатор 44238.506.772 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на *****, при съседни поземлени имоти с
идентификатори: 44238.506.1003, 44238.506.1005, 44238.506.4014, 44238.506.4013,
44238.506.771 и 44238.506.5139, с построени в имота: Самостоятелен обект в сграда с предназначение: жилищен апартамент със застроена площ от 108,00 кв.м., с идентификатор 44238.506.772.1.2, заедно
с прилежащите към това жилище две тавански стаи в същата сграда и мазе с площ
от 10 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата,
при съседни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта:
44238.506.772.1.1 и над обекта: 44238.506.772.1.3, както и самостоятелен обект в сграда с предназначение – Гараж с площ от 21,00 кв.м., с идентификатор 44238.506.772.1.5, при
съседни обекти в сградата: на същия етаж: 44238.506.772.1.6 и
44238.506.772.1.4, под обекта: няма и над обекта - 44238.506.772.1.1.
По отношение на
недвижимите имоти делбата следва да се допусне.
С отговора си
ответниците са поискали да бъдат включени в делбената
маса и изчерпателно описаните от тях движими вещи, които те са разделили в две
групи: в първата група вещи са изброени в 22 пункта такива, които са били
предмет на делбата по гр.д. № 124/1992 год. на ЛРС и са останали в дял за
наследодателя им. Тези вещи са били негова лична собственост. Втората група
движими вещи, изброени в 28 пункта, за които се иска де се допуснат до делба,
се твърди, че са били придобити по време на брака между наследодателя и ищцата,
в режим на СИО.
В молбата си, по
чл. 341, ал. 2 ГПК, ответниците твърдят, че тези вещи се намират при ищцата.
Поискали са възможност и такава им е дадена да ангажират гласни доказателства
за установяване на твърденията си.
Доказването на съсобствеността върху движими вещи става
свободно с всички доказателства по общите правила. Съгласно разпоредбата на
чл.344, ал. 1, изр.2- ро
ГПК, когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса
кой от съделителите ги държи.
В случая, въпреки многократните указания и възможности,
предоставяни от съда, ответниците не индивидуализираха по-голямата част от
движимите вещи, които са поискали да бъдат включени в делбената
маса, нито ангажираха доказателства, установяващи, че тези вещи са били налични
към момента на откриване на наследството, нито пък доказателства, установяващи
кой от съделителите ги държи.
При това положение, следва да се приеме за доказано
съществуването само на вещите, за които са налице безспорни доказателства: л.а., м. Мазда, мод. 323, със шасси № JMZBA124200654063, двигател № 642770, рег. № М 93
11 ВА и мотоциклет, м. ИЖ, мод. Планета 5, рег. № М 02 43, шаси № 170188, двигател № 170188, които са
при ищцата.
Предвид становището на ищцата /л. 70/ следва да се приеме, че
съществуват и са налични и вещите,
за които тя признава, че са при нея:
1.
Газова бутилка –1 бр., 25 л.,
синя на цвят,
2.
Кухненски ъгъл, закупен през
1997 год.,
3.
Плазмен телевизор – 1 бр., закупен
през 2013 год.,
4.
Микровълнова печка – 1 бр.,
закупена през 1993 год.,
Всички тези вещи са придобити по време на брака между
ищцата и наследодателя и са били в режим на СИО. По отношение на тях делбата
следва да се допусне.
По отношение на останалите описани от ответниците движими
вещи, по делото не са събрани категорични доказателства, установяващи същите да
съществуват в момента и от кого се държат.
При съвкупната преценка на тези доказателства, следва да
се приеме, че за претендираните 44 вещи, посочени в молбата,
не се установява конкретно за всяка една от тях да е била собственост на
наследодателите на страните, тези вещи да са налични и от кого се държат в
момента. При това положение, предявеният иск за делба на тези вещи се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
7.
Относно правата на страните:
Предвид
установеното по отношение на недвижимите имоти и движимите вещи, съдът приема, че
движимите вещи са придобити от наследодателя на страните и ищцата по време на
брака им, в режим на СИО.
½ ид.ч. от недвижимите имоти е
била индивидуална собственост на наследодателя на страните, доколкото е делът
му по гр.д. 124/1992 год. на ЛРС. Другата ½ ид.ч. от тези имоти обаче, той е изплатил на първата си
съпруга в хода на делбеното производство и тя е
придобита на възмездно основание, по време на втория му брак и следователно –
също в режим на семейна имуществена общност с ищцата /т.е. при равни права/.
Предвид уваженото
искане за намаляване на завещателното разпореждане,
недвижимите имоти следва да се допуснат до делба при права от 10/16 ид.ч. за ищцата и по 3/16 ид.ч.
за ответниците; /делът на ищцата се формира така: 4/16 ид.ч. –
нейният дял от СИО, 3/16 от завещанието, при отчитане възстановяването на
запазената част и 3/16 по наследство/;
По отношение на
движимите вещи, за които се установи, че също са придобити по време на вторият
брак на наследодателя, те следва да бъдат допуснати до делба при права от 6/8 ид.ч. за ищцата и по 1/8 ид.ч. за
ответниците; /делът на на ищцата ищцата
се формира така: 4/8 ид.ч.– нейният дял от СИО, 1/8
от завещанието и 1/8 по наследство/.
След влизане в сила на решението по допускане на делбата
ще следва да се насрочи втората фаза на производството-по извършване на
делбата.
Водим от изложеното съдът
Р Е
Ш И :
НАМАЛЯВА
саморъчното завещание на Ц. О. С., ЕГН
**********, б.ж. на *****, поч. 16.06.2013 год. от дата 21.04.2013 год., вписано в Сл.вписвания –
Лом на 11.07.2013 год., Акт № 233, т. 15, в полза на съпругата му – К.Б.С.,***,
с 2/4 ид.ч., като ВЪЗСТАНОВЯВА ЗАПАЗЕНИТЕ ЧАСТИ на синовете му О.Ц.О., ЕГН ********** и М.Ц.О., ЕГН **********,
двамата от ***** от наследството на Ц.
О. С., в размер на по ¼ ид.ч. за всеки от
двамата.
ДОПУСКА съдебна
делба между К.Б.С.,***, О.Ц.О., ЕГН ********** и М.Ц.О., ЕГН **********, двамата от *****,
на следните недвижими имоти, останали в
наследство от Ц. О. С., ЕГН **********,
б.ж. на *****, поч. 16.06.2013 год.:
1/3 ид.ч. от
Дворно място, цялото с площ от 597 кв.м., представляващо Поземлен имот с
идентификатор 44238.506.772 по кадастралната карта и кадастралните регистри на *****,
при съседни поземлени имоти с идентификатори: 44238.506.1003, 44238.506.1005,
44238.506.4014, 44238.506.4013, 44238.506.771 и 44238.506.5139, с построени в
имота: Самостоятелен обект в сграда
с предназначение: жилищен апартамент
със застроена площ от 108,00 кв.м., с идентификатор
44238.506.772.1.2, заедно с прилежащите към това жилище две тавански стаи в
същата сграда и мазе с площ от 10 кв.м., заедно със съответните идеални части
от общите части на сградата, при съседни обекти в сградата: на същия етаж –
няма, под обекта: 44238.506.772.1.1 и над обекта: 44238.506.772.1.3, както и самостоятелен обект в сграда с
предназначение – Гараж с площ от
21,00 кв.м., с идентификатор
44238.506.772.1.5, при съседни обекти в сградата: на същия етаж:
44238.506.772.1.6 и 44238.506.772.1.4, под обекта: няма и над обекта -
44238.506.772.1.1.
при права: 10/16 ид.ч.
за К.Б.С. и по 3/16 ид.ч. за О.Ц.О. и М.Ц.О..
ДОПУСКА съдебна
делба между К.Б.С.,***, О.Ц.О., ЕГН ********** и М.Ц.О., ЕГН **********, двамата
от *****,
на следните движими вещи, останали в
наследство от Ц. О. С., ЕГН **********,
б.ж. на *****, поч. 16.06.2013 год.:
1. Лек автомобил, марка Мазда, модел 323, със шасси № JMZBA124200654063, двигател № 642770, рег. № М 93
11 ВА,
2. Мотоциклет, марка ИЖ, модел Планета 5, рег. № М 02 43,
шаси № 170188, двигател № 170188,
3. Газова бутилка –1 бр., 25 л., синя на цвят,
4. Кухненски ъгъл, закупен през 1997 год.,
5. Плазмен телевизор – 1 бр., закупен през 2013 год.,
6. Микровълнова печка – 1 бр., закупена през 1993 год.,
които се намират при К.Б.С.,
при права: 6/8 ид.ч.
за К.Б.С. и по 1/8 ид.ч.
за О.Ц.О. и М.Ц.О..
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН искът за делба между К.Б.С.,***, О.Ц.О., ЕГН **********
и М.Ц.О., ЕГН **********, двамата от *****, по отношение на следните движими вещи, останали в наследство от Ц. О. С., ЕГН **********, б.ж. на *****, поч. 16.06.2013 год.:
1.
Комплект спалня «Мадара»,
2.
Диван спалня,
3.
Печка, отоплителна «Диана»,
4.
Електрически калорифер,
червен,
5.
Готварска газова печка, бяла,
с 4 газови котлона,
6.
Тоалетка със секционен шкаф за
обувки и дрехи,
7.
Хладилник «Мраз 140»,
8.
Разтегателна маса – кафява,
9.
Пералня «Еврика»,
10.
Касетофон «Хитачи»,
11.
Килим, персийски, 2,8х2,6,
12.
Одеала, вълнени, родопски – 3
бр. и вълнени, в кафяво и синьо – 3 бр.,
13.
Сервиз, кристален: шише за
ракия и 6 бр. чаши,
14.
Сервиз за вино – 6 бр. чаши,
15.
Чаши за вино, ликьор, ракия –
25 бр.,
16.
Пердета, плюш – 4 бр., цвят
«старо злато»,
17.
Миксер, немски – 1 бр.,
18.
Соковарка – 1 бр.
19.
Прахосмукачка «Тайфун» - 1
бр.,
20.
Шевна ръчна машина – 1 бр.
21.
Кухненски диван, бял – 1 бр.
22.
Самовар – 1 бр.
23.
Щилка – машина за рязане на
дърва, STIL-171/181/2011
24.
Компютри – 2 бр.
25.
Монитори – 2 р.
26.
Принтери – 2 бр.
27.
Цветни телевизори – 2 бр.
28.
Преносим компютър – 1 бр.
29.
Климатик – 1 бр.
30.
Холова гарнитура със секция, с тоалетка и полирана масичка,
31.
Ел.бойлер, бял
32.
Видео – 1 бр.
33.
Кафе-машина – 1 бр.
34.
Фризер-хладилник – 1 бр.,
35.
Бормашина – 1 бр.
36.
Електрожен – 1 бр.
37.
Флекс – 1 бр.
38.
Шмиргел – 1 бр.
39.
Газова бутилка – 1 бр., 25 л.,
синя на цвят,
40.
Газови котлони, кухненски – 2
бр., туристически, червени, с една отоплителна пита,
41.
Килими, персийски – 2 бр.,
42.
Пътеки, тип персийски, 5 м.,
43.
Стенни часовници – 2 бр.
44.
Ръчен часовник „Ролекс” – 1 бр.
45.
Рибарски принадлежности –
въдици и макари,
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Монтанският окръжен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: