Р Е Ш Е Н И Е
№
ГР.Лом, 10.12.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска
колегия, VІІ състав, в публичното заседание на 27.12.2014г. в състав:
Председател: Боряна Александрова.
При секретаря В.М. ,като разгледа докладваното
от съдията Александрова гр.дело № 318
по описа за 2014 година и за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск по чл.258 от ЗЗД във връзка
с чл.79, ал.1 от ЗЗД – за сума в размер на 300 лева, представляваща договорено и неплатено
възнаграждение по договор за изработка, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на издаване на фактурата до окончателното й
изплащане.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба М. М. Ч.
против „Ерик-Ровър 4х4 Моторс”ЕООД гр. Лом представлявано от управителя И.В.М.
и против Е.И.В.. С исковата молба е сезиран МОС, като са били предявени два
обективно съединени иска- по чл.258 ЗЗД за сумата от 300 лв. и такъв по
чл.94,вр.чл.18,ал.2,т.1и2 ЗАПСП. Окръжен съд Монтана с определение от
08.01.2014г( е прекратил проезводството на делото , в частта му по отношение на
иска по чл.258 ЗЗД и е изпратил делото по подсъдност на ЛРС, съобразно
правилата за родова подсъдност. В последствие в РПС е било образувано
настоящето гр.дело.
Ищеца
в исковата си молба до съда, твърди, че с втория ответник/ който е син на
първия такъв/ имали уговорката, за
изработка на електронен интернет сайт/страница/ със съответните структури и
характеристики, за да могат ответниците да го използват за електронна търговия,
срещу изплащане на сума за изработката в размер на 300 лв.. Процесът на
изработка бил договорен така, след като ищеца изработи електронния сайт, да му
го предостави със съответните пароли и кодове за достъп, за да може ответника
да го тества и след одобрение от негова стрлана и заплащане на уговорената
сума, е следвало да подпишат и договор, с който ищеца да му предостави
изключителните права върху този сайт. Твъри също, че изпълнил своето
задължение, съгласно уговорката като израотил електронния сайт – www.landrover-avtochasti.com,
активирал го в края на
м.декември 2011г. и предоставил на втория от ответниците съответните пароли и
кодове за достъп. Твърди също , че в началото на м.януари 2012г. ответника е
започнал да оперира с него както и да го използва. Твърди също,че съобразно
уговорката им за изработката ищеца издал фактура № 0000000181/ 06.03.2012г.,
която била подписана от първият ответник по делото, но не престирал по нея.
Твърди също, че по цитираната по горе фактура, ищеца платил дължимото ДДС на
държавата в размер на 50 лв., и въпреки проведените разговори за плащане на
дължимото за изработката ответниците отказали да му заплатят дължимото
съобразно уговорката. Моли съда съобразно изложеното да осъди ответниците да му
заплатят сумата от 300 лв., представляващи договорено , но неизплатено
възнаграждение за изработка на сайта, ведно със законната лихва, считано от
издаване на фактурата до окончателно плащане на сумата. Заявяват, че по отношение на
издадената фактура ответникът не направил възражение, като това налагало
извода, че е приел сделката без възражение.
Това наложило подаване на
настоящата искова молба.
Ответниците, чрез
пълномощника си по делото адв.В.П. вземат становище, че иска е допустим, но изцяло неоснователен. Моли съда да отхвърли иска, като
неоснователен. Претендира за направените разноски. Заявява, че действително са
имали уговорката ищеца да им изработи сайт, който ищеца изработил и така те
ползували този сайт известно време. Твърди също, че били платили 200 лв. от
уговорената сума. Твръдят още, че ищеца бил недобросъвестен и известно време
след като е работел този сайт, то той без тяхно знание и съгласие т.е. без
тяхно разрешение. В този смисъл ангажират и доказателдтва –заверено копие от
Присъда , ведно с мотиви към нея по НОХД №9/14г. на МОС и Решение №
366/28.10.14г. на САС по ВНД № 848/14г. Моли съда да постанови решение с което
отхвърли иска .
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Ищеца е собственик на фирма
„С-М-Електроникс”ЕООД с основна дейност покупко-продажба на компютърна дейност,
уеб дизайн и програмиране. Има офис в гр.Лом, където осъществявал дейността на фирмата си. През
Страните не спорят, че са имали уговорката
за изработване на електронен сайт, не спроят съща, че такъв сайт е бил
изработен от ищеца. Няма спор и , че за извършената услуга е издадена
фактура за съответната сума.
Спора между страните е платена ли е
фактурираната сума и следва ли да бъде платена, след като няколко месеца след
като е изработен този сайт същият бил изтрит от ищеца.
Видно от приетата като доказателства
по делото фактура № 181/06.03.2012г, както и от заключението на в.л./ което
съдът възприема като добросъвестно и компетентно
изготвено/ се установява , че същата
фактура е осчетоводена от ищеца, за което той е ползвал данъчен кредит в размер
на 50 лв./ДДС/. Фактурата е издадена от
за сумата от 300 лева.
От притите по делото мотиви по НОХД 9/14г.
МОС и Решение №366/28.10.14г. САС /л. 84 от делото/ се установява, че има
извършено частично плащане на претендираната сума в размер на 200 лв. , който
вторият ответник бил дал на ищеца по делото в присъствието на св.С. И..
Безспорно се установи по
делото, че между страните е имало валидна уговорка/ с характеристиките на
договор за изработка/, по силата на който ищеца
е поел задължение за изработка на Електронна интернет страница /сайт/
със съответните структури и характеристики . Ответникът е изпълнил задължението
си за плащане авансово на 200 лева. По несъмнен начин се установи, че ищецът е
изпълнил задължението си да изработи уговорените Електронна интернет страница
/сайт/ със съответните структури и характеристики точно , предоставил го е на ответниците,
които са го ползвали. Установи се по несъмнен начин, че самото изделие е
изпълнено в пълно съответствие с техническото задание на ответника. Безспорно
се установи, че продукта е предаден на ответника без никакви забележки от
негова страна/per argumentum a contrarium: платил е авансово 200 лв./. Предвид на
това съдът намира за несъстоятелно твърдението на ответника, че не следвало да
плаща, тъй като този сайт бил изтрит от ищеца няколко месеца след това. Според
настоящият състав се касае за неуредени взаимоотношения, от които възложителя
на поръчката би следвало да потърси правата си в друго гражданско производство
за претърпените от него неблагоприятни последици във връзка с изтриването на
този сайт, но това не променя фактите по настоящето дело. Поради което съдът
намира, че е налице качествено изпълнение на изработеното, че изработеният продукт е отговарл напълно на
зададените параметри от възложителя. Както и че има частично авансово плащане
на договорената сума.
При тези данни съдът приема за
установено, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора като е извършил
договореното изработване на Електронна интернет страница /сайт/ със съответните
структури и характеристики , а ответникът е приел без възражения извършената
работа, който извод се налага от обстоятелството, че ответникът е заплатил част
от уговореното възнаграждение и е подисал процесната фактура. Както се установи
по-горе неизплатения остатък от тази сума възлиза на 100 лева. Когато изпълнителят по договора за
изработка е изработил поръчаните му
изделия точно по техническите изисквания на възложителя, поръчващият е
длъжен да приеме готовата продукция и да заплати за изработването й уговорената
цена./В този смисъл е константната практика на ВКС - Решение № 318/27.06.1994г.
по гр.д. № 177/1994г. на ВКС, Определение № 61/04.02.2009г. по т.д. №
812/2009г., ІІ т.о. на ВКС/.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че предявения иск за главница следва да бъде уважен в размер на 100 лв.
Следва да се присъди и законната лихва
върху главницата от 100 лева, считано от 06.03.2012г. до окончателното
изплащане на сумата, съгласно чл.86 от ЗЗД и петитума на исковата молба.
На основание чл.78 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски, съобразно уваженото част на исковата
претенция.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА:
1. „Ерик – ровър 4x4 моторс” ЕООД, представлявано от И.М.
2. Е.И.В.
ДА ЗАПЛАТЯТ /солидарно/ на „С-М-Електроникс”ЕООД
с ЕИК 2000889911 , представлявано от М.М.Ч. сума в размер на 100
лв.,представляваща недоизплатено възнаграждение за изработка на сайт, ведно със
законната лихва за това, начиная от 06.03.2014г. до окончателно изплащане на
сумата, в останалата част над уважения размер до 300 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
1.„Ерик – ровър 4x4 моторс” ЕООД, представлявано от И.М.
2.Е.И.В.
ДА ЗАПЛАТят
/СОЛИДАРНО/ на „С-М-Електроникс”ЕООД, представлявано от М.М.Ч., сумата от
423 лева, представляваща
направени разноски по настоящото дело, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :