Р Е Ш
Е Н И
Е
гр. Лом, 30.12.2014
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският
районен съд, VІ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на
шестнадесети декември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
при
секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1022 по
описа за 2014 г., и въз основа и доказателствата по делото, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обективно и субективно съединени искове с
правно основание:
- Чл.
128, т .2, вр. чл. 245 КТ;
- Чл. 264
КТ;
- Чл. 262
КТ;
- Чл. 261
КТ;
- Чл. 224, ал. 1 КТ,
- Чл.
220, ал. 1 КТ;
- Акцесорни искове за лихви по чл. 245,
ал. 2 КТ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
са предявени от Р.С.Р.,***, чрез пълномощника си,
адв. И. А., МАК, срещу „ВИКИНГ – Н.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ********.
В
исковата си молба ищецът твърди, че
от 01.12.2010 год. до 01.11.2013 год. е работил при ответника като охранител, с
брутно трудово възнаграждение 240 лв. месечно.
Със
Заповед № 5839/01.11.2013 год., считано от
Твърди се, че ищецът работел
на смени, по предварително изготвен от работодателя график, при което почти
всеки месец отработвал повече от нормативно определените максимален брой часове
труд. Това обаче не било компенсирано по никакъв начин от работодателя – нито с
допълнително възнаграждение, нито с допълнителни почивки. Твърди се също, че
през целия срок на ТПО, работодателят му е заплащал сумата от 240 лв., въпреки
промените в МРЗС /които той е взел предвид при заплащането на осигуровките/.
Не били изплащани на ищеца
и добавките за нощен труд, нито такива за работа на официални празници.
При прекратяването на ТПО
не били изплатени и дължимите му се обезщетения за неползван платен годишен
отпуск за 2010 - 2013 год. – 40 дни, и за неспазено предизвестие за уволнение.
Иска се: - да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумите, както следва:
1. 1 340,00 лв., представляваща
разликата между получаваното възнаграждение и минималната работна заплата за
страната за периодите, както следва:
-
За
2011 год. – за четири месеца, по 30 лв. месечно или общо 120,00 лв.;
-
За
2012 год. – за четири месеца, по 30 лв. месечно или общо 120,00 лв. и за осем
месеца – по 50,00 лв. или общо 400,00 лв. /всичко 520 лв./;
-
За
2013 год. – за десет месеца, по 70 лв. месечно или общо 700,00 лв.;
2. Допълнително трудово възнаграждение на
осн. чл. 264 КТ, в общ размер на 273,61 лв., за работа на официални празници,
както следва:
-
На
06.09.2011 год. – 13,50 лв.;
-
На
24.12.2011 год. – 12,85 лв.;
-
На
25.12.2011 год. – 12,85 лв.;
-
На
01.01.2012 год. – 12,28 лв.;
-
На
14.04.2012 год. – 14,21 лв.;
-
На
15.04.2012 год. – 16,21 лв.;
-
На
01.05.2012 год. – 13,81 лв.;
-
На
24.05.2012 год. – 13,81 лв.;
-
На
06.09.2012 год. – 15,28 лв.;
-
На
22.09.2012 год – 15,28 лв.;
-
На
01.11.2012 год. – 13,18 лв.;
-
На
26.12.2012 год. – 16,11 лв.;
-
На
01.05.2013 год. – 18,31 лв.;
-
На
04.05.2013 год. – 16,31 лв.;
-
На
05.05.2013 год. – 18,31 лв.;
-
На
24.05.2013 год. – 16,31 лв.;
-
На
06.09.2013 год. – 17,50 лв.;
-
На
22.09.2013 год. – 17,50 лв.
3. Да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 2 042,82 лв., представляваща възнаграждение за положеният
в повече от нормативно определеното работно време – общо 702 работни часа,
считано от м. Юли 2011 год. до прекратяването на трудовото правоотношение,
изчислена на база 310,00 лв. за 20 работни дни /160 часа/, увеличени с 50%;
4. Да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 414,00 лв., представляваща допълнително възнаграждение за
положеният нощен труд, считано от м. Юли, 2011 год. до прекратяване на
трудовото правоотношение, за 200 нощни смени, по 8 часа /общо 1656 часа, по
0,25 лв. на час/;
5. Да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 525,65 лв., представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 2011 год. – за 2 дни – 26,96 лв., за 2012 год. – за 20 дни –
269,56 лв. и 2013 год. – за 17 дни – 229,13 лв.;
6. Да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 310,00 лв., представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в
размер на брутното трудово възнаграждение, за неспазено предизвестие
7. Претендират се и лихвите върху всяка от
претендираните суми от датата на предявяване на иска /12.09.2014 год./ до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират
се и разноските за водене на делото.
Писмен отговор от ответника е постъпил
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Ответника,
чрез управителя Т.Т. оспорва исковете и ги счита за неоснователни.
Признава, че ищецът е бил
назначен на длъжност охранител в ответното дружество, с трудов договор от
01.12.2010 год. Признава и, че ТПО е било прекратено, считано от 01.11.2013
год.
Твърди обаче, че на ищеца
са изплатени всички трудови възнаграждения, в т.ч. и начислените извънреден и
нощен труд. Уточнява, че положеният нощен труд е компенсира веднъж на
четиримесечие.
Ангажира писмени
доказателства с отговора си.
При
разглеждане на делото в открито съдебно заседание, страните са редовно
призовани.
Ищецът
не се явява. Представлява се от адв. С. П., МАК, редовно преупълномощен от
пълномощника, адв. И. А., МАК. Прави изменение на размера на всяка една от
останалите претенции, съобразно заключението на вещото лице, които изменения са
приети от съда
Ответникът
не се явява, не се представлява. Не е изразил становище по доклада на съда,
съобщен на страните с определението по чл. 312, ал. 1 ГПК.
С оглед изясняване на спорните
по делото въпроси съдът допусна гласни доказателства, както и изслушването на съдебно-счетоводна експертиза от ВЛ В.П.Т.,
чието заключение като неоспорено от страните прие по делото.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните,събраните по делото доказателства, като ги съобрази по
реда в ГПК, намира за установено
следното:
От
фактическа страна:
От
представените по делото доказателства съдът приема за установено, а и не е
спорно между страните, че между тях, по тр.договор № 4644/01.12.2010 год. е
имало валидно трудово правоотношение, прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2,
предл. 1-во КТ, със Заповед № 5839/01.11.2013
год., поради закриване на част от предприятието.
Ищецът
е бил назначен в ответното дружество на длъжност „Охрана”, с място на работа – „Пристанище
Лом”.
В същата Заповед не е отразено
разпореждане за изплащане на обезщетение
по чл. 224 ал. 1 КТ, нито на други обезщетения.
Видно от приложеното писмо,
изх. № 0050-2455/30.04.2013 год. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана
/ДИТ/, при извършена проверка при ответника са били констатирани множество
нарушения и съставено предписание на работодателя за отстраняването им.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза с вещо лице В. Т.. За да изготви заключението си, вещото лице се е
позовало на приложените по делото писмени доказателства, ангажирани двете
страни.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
което се възприема от съда като обективно и компетентно изготвено и не е
оспорено от страните по делото, вещото лице е установило, че:
1./ Съгласно сключеният между страните трудов договор,
ищецът Иво И. е имал право на платен годишен отпуск, както следва: 2 дни за
2010 год., 20 дни за 2011 год., 20 дни за 2012 год. и 17 дни за 2013 год., или
общо 59 работни дни. От приложените по делото, представени от ищеца графици за
дежурства се установява, че от тях той не е използвал 39 работни дни. Съобразно
размера на минималната работна заплата за страната към датата на прекратяване
на правоотношението между страните, обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за
неползван платен годишен отпуск е в размер общо на 575,64 лв.
2./ положеният от ищеца, но незаплатен ответника труд е в
размер на 3181,55 лв., като от тях: 1340,00
лв. е общата за целият претендиран период разлика до нормативно определеният
размер на минималната работна заплата за страната /120 лв. за 2011 год., 520
лв. за 2012 год. и 700 лв. за 2013 год./, 1762,05
лв. е незаплатеният извънреден труд за отработени в повече 680 часа, като
изчислението е съобразено с представената от ответника заповед за изчисляване
на работното време на служителите сумарно, на 4 месеца.
3./ положеният нощен труд от ищеца в часове и стойности е
общо 1576 часа, на обща стойност 414,00
лв., от които: 92,00 лв. за 368 ч., за периода 01.07.2011 – 31.12.2011 год., 170
лв. за 680 ч., за периода 01.01.2012 – 31.12.2012 год. и 152 лв., за 608 ч., за
периода 01.01.2013 – 31.10.2013 год.
4./ дължимото обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ – за
неспазено предизвестие е в размер на 310
лв., какъвто е и размерът на минималната работна заплата за страната към датата
на прекратяване на трудовото правоотношение.
5./
Допълнителното трудово възнаграждение на осн. чл. 264 КТ е в общ размер на 260,34 лв., за работа на официални
празници, както следва:
-
На
06.09.2011 год. – 13,50 лв.;
-
На
24.12.2011 год. – 12,86 лв.;
-
На
25.12.2011 год. – 12,86 лв.;
-
На
01.01.2012 год. – 12,27 лв.;
-
На
14.04.2012 год. – 14,21 лв.;
-
На
15.04.2012 год. – 14,21 лв.;
-
На
01.05.2012 год. – 13,81 лв.;
-
На
24.05.2012 год. – 13,81 лв.;
-
На
06.09.2012 год. – 15,26 лв.;
-
На
22.09.2012 год – 15,26 лв.;
-
На
01.11.2012 год. – 13,18 лв.;
-
На
26.12.2012 год. – 16,11 лв.;
-
На
01.05.2013 год. – 15,50 лв.;
-
На
04.05.2013 год. – 15,50 лв.;
-
На
05.05.2013 год. – 15,50 лв.;
-
На
24.05.2013 год. – 15,50 лв.;
-
На
06.09.2013 год. – 15,50 лв.;
-
На
22.09.2013 год. – 15,50 лв.
От показанията на разпитаните свидетели Е.Д.А. и И.В. И.,
двамата бивши колеги на ищеца при същия работодател, като свид. Е. А. е бил
Началник-смяна се установява, че при ответника се е работело на 12-часови
смени, по схемата: дневна смяна, нощна смяна, два дни почивка. Нощен труд и
допълнително възнаграждение за клас не са били заплащани, не са били подписвани
и допълнителни трудови договори при измененията на МРЗС. Предизвестие за
прекратяване на трудовите правоотношения също не им било връчвано.
От
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
І.
По иска с правно основание чл.128, т. 2 КТ:
Работодателят е длъжен в установените
срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на
работниците и служителите за положения от тях труд; да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. По силата на закона минималното
трудово възнаграждение за 8-часов работен ден е не по-ниско от минималната
работна заплата за страната. /по арг. от ТР № 2/12.12.2013 год., ОСГК, ВКС/.
Ищеца твърди, че за като
основно трудово възнаграждение му се дължат 1340,00 лв., които претендира,
като представляващи разликата между изплатеното и
дължимото трудово възнаграждение съобразно измененията на МРЗС за 4 месеца на
2011 год., 12 месеца за 2012 год. и 10 месеца за 2013 год.
Съгласно чл.124 от КТ
задължението на работодателя по трудовото правоотношение е да заплаща възнаграждение
на работника или служителя за извършената работа, а според чл.128 от КТ той е
длъжен да прави това в установените срокове. Същото се дължи и на основание
чл.242 от КТ, според която разпоредба положеният труд по трудово правоотношение
е възмезден.
Безспорно се установи
наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответника, което е прекратено
на основание чл.328, ал. 1, т.2 от КТ.
Фактът на неизплащане дължимото
трудово възнаграждение за процесния период се оспорва от ответника, в чиято
тежест беше да докаже възраженията си за недължимост поради плащане.
От събраните по делото
доказателства – представените от ответника писмени доказателства и заключението
на вещото лице В.Т., което съдът кредитира, се установи, че 1340,00 лв. е общата за целият
претендиран период разлика до нормативно определеният размер на минималната
работна заплата за страната /120 лв. за 2011 год., 520 лв. за 2012 год. и 700
лв. за 2013 год./.
Предвид на това, съдът
преценява, че искът на ищеца по чл.128 от КТ следва да бъде уважен в пълният
петендиран размер.
ІІ.
По иска с правно основание чл.264 КТ:
Разпоредбата на чл. 264 от КТ
предвижда, че за работа
през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден
труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на
трудовото му възнаграждение.
Не
се спори между страните, а и са общоизвестни официалните празници за процесния
период.
От
приетите по делото и неоспорени от ответника графици за работа пък се
установява, че ищецът е положил труд през официални празници, както следва: -на 06.09.2011 год., -на 24.12.2011
год., - на 25.12.2011 год., - на 01.01.2012 год., - на 14.04.2012 год., - на
15.04.2012 год., - на 01.05.2012 год., - на 24.05.2012 год., - на 06.09.2012
год., - на 22.09.2012 год., - на 01.11.2012 год., - на 26.12.2012 год., - на
01.05.2013 год., - на 04.05.2013 год., - на 05.05.2013 год., - на 24.05.2013
год., - на 06.09.2013 год., - на 22.09.2013 год.
Като е приспаднало вече изплатеното
възнаграждение за тези дни, вещото лице е установило, че допълнителното трудово
възнаграждение на осн. чл. 264 КТ е в общ размер на 260,34 лв., за работа на официални празници, както следва:
-
На
06.09.2011 год. – 13,50 лв.;
-
На
24.12.2011 год. – 12,86 лв.;
-
На
25.12.2011 год. – 12,86 лв.;
-
На
01.01.2012 год. – 12,27 лв.;
-
На
14.04.2012 год. – 14,21 лв.;
-
На
15.04.2012 год. – 14,21 лв.;
-
На
01.05.2012 год. – 13,81 лв.;
-
На
24.05.2012 год. – 13,81 лв.;
-
На
06.09.2012 год. – 15,26 лв.;
-
На
22.09.2012 год – 15,26 лв.;
-
На
01.11.2012 год. – 13,18 лв.;
-
На
26.12.2012 год. – 16,11 лв.;
-
На
01.05.2013 год. – 15,50 лв.;
-
На
04.05.2013 год. – 15,50 лв.;
-
На
05.05.2013 год. – 15,50 лв.;
-
На
24.05.2013 год. – 15,50 лв.;
-
На
06.09.2013 год. – 15,50 лв.;
-
На
22.09.2013 год. – 15,50 лв.
След
приетото от съда изменение в размера на този иск, това е и ищцовата претенция.
Предвид
изложеното, съдът намира за доказана тази искова претенция по основание и до
размера, установен от вещото лице.
ІІІ.
По исковете с правно основание чл. 261 и чл.262 КТ:
Иска
се, на осн. чл. 261 КТ, да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 414,00 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за положеният нощен
труд, считано от м. Юли, 2011 год. до прекратяване на трудовото правоотношение,
за общо 1650 часа, по 0,25 лв. на час.
Претенцията съвпада с
установеното от вещото лице.
Иска се също, на осн. чл. 262 КТ, да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 2042,82 лв., представляваща възнаграждение за положеният в повече от нормативно определеното работно
време труд – общо 702 работни часа, считано от м. Юли 2011 год. до
прекратяването на трудовото правоотношение, изчислена на база 310,00 лв. за 20
работни дни /160 часа/, увеличени с 50%.
В съдебно заседание претенцията е
намалена по размер – на 1762,05 лв.,
за 680 часа извънреден труд за целия процесен период.
Съгл. чл.
261 КТ, Положеният
нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото
правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет.
Съгл. чл. 262, ал. 1 КТ, положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника
или служителя и работодателя, но не
по-малко от: 50 % - за работа през работните дни; 75 % - за работа през
почивните дни; 100 % - за работа през
дните на официалните празници и 50 % - за работа при сумирано изчисляване на
работното време.
Съгл.
ал. 2, когато не е уговорено друго,
увеличението по предходната алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение,
определено с трудовия договор.
Предвид твърденията на страните,
ищецът трябва да докаже, че отчитането на работното време е определено между
него и работодателя по чл. 142, ал. 2 КТ. Работодателят не е оспорил това. Въведеното
от него твърдение за сумарно отчитане на четири месеца на работното време за
длъжността „охрана” – за което е представено и Приложение 1А към правилника за
вътрешния трудов ред във фирмата е взето предвид от вещото лице при изготвяне
на заключението.
Смените са определени чрез
графици и именно по тях е работил ищецът Р.Р. в периода 01.12.2010 г. – 01.11.2013
г.
От тях вещото лице е
установило и фактически положения труд месечно. Не е спорно, че дневните
смените са били с продължителност от 12 часа, като от данните в табличните
приложения към експертизата може да се установи още, че месечната
продължителност е била изцяло над нормалната продължителност на работното
време.
Съгласно чл. 136 КТ
нормалната продължителност на работната седмица е 5 дена, с 40-часово седмично
работно време и 8-часово работно време през деня. Нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа и
7 часа за нощна смяна.
Нормалната продължителност
на работното време не може да бъде удължавана, освен в случаите и по реда,
предвидени в КТ.
В чл. 142, ал. 4 КТ е
уредено изрично, че при сумарното изчисляване на работното време, максималната
продължителност на работна смяна може да бъде до 12 часа, като продължителността
на работната седмица – до 56 часа. Това отклонение от нормалната
продължителност на работното време е с оглед възможността до края на отчетния
период по-голямата натовареност да се компенсира с почивки и така да се
постигне определената в чл. 136 КТ нормална продължителност на работното време.
С оглед на особеностите при
сумираното изчисляване на работното време е и законовото разрешение посочените
в чл. 144 КТ ограничения по отношение на нощен труд, да не се отнасят за
нощните часове в нощните и признати за нощни смесени смени при сумирано
изчисляване на работното време и превръщането на нощните часове в дневни.
Страните не спорят, че
точно при такива фактически условия е работил ищеца през релевантния за спора
период.
Неотчитането на труда му по
правилата за сумарно изчисляване на работното време в счетоводството на
работодателя, не променя факта, че
те са били приложими в случая. Има
утвърдени от работодателя графици, по които е работил ищецът и които са ползвани от съдебния експерт за установяване
на фактически отработените часове за отчетния период от един месец.
В тези графици, освен това,
при съставянето им не се определя кога и колко извънредно ще работи работника,
а и при сумарното отчитане на работното време, това няма как предварително да
стане.
Часовете, получени над
определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни), се
отчитат по реда на чл. 149 КТ в специална книга, както и всяко полугодие - пред
инспекцията по труда. Непредставянето на тази книга или липсата й у
работодателя, не може да има за основание да не се изплати възнаграждение по
чл. 150 КТ, щом такъв труд е фактически
положен.
Извънреден
е трудът, щом се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител извън
установеното работно време.
Както стана ясно от изложеното по-горе, при сумираното изчисляване на работното
време, щом продължителността на работното време е надвишавала нормалната, не е
била компенсирана с почивки в края на отчетния период /в случая – на всеки четири
месеца/, налице е извънреден труд и той подлежи на заплащане по чл. 262, ал. 1,
т. 4 КТ, ако не е уговорен по-висок размер между страните.
Възнаграждението по чл. 261
КТ се дължи на друго основание. Съгласно чл. 8 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, в сила от посочената дата, за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците
и служителите се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен
труд, независимо от вида на трудовия договор (само дневни, нощни или смесена
работа); начина на отчитане на работното време (подневно или сумирано);
системата на заплащане на труда; вида на работните смени (смесени с дневна и
нощна продължителност или само нощна).
Ето защо, няма значение, че
при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни.
Посочената в чл. 9 Наредбата методология е само с оглед установения по
законодателен път начин за отчитане на нормата фактически положен труд. Тези
разпоредби се прилагат едновременно
с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за
същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд. /Р. № 14/27.03.2012 год. по гр.д. № 405/2011 год., ІV ГО, ВКС/
При изготвяне на
заключението си, вещото лице е приспаднало заплатеното от общо дължимото
възнаграждение.
За това и исковете по чл.
261 и чл. 262 КТ следва да се уважат изцяло, съобразно заключението на вещото
лице.
ІV.
По иска с правно основание чл.224, ал. 1 КТ:
Иска се, да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 525,65 лв., представляваща обезщетение
за неползван платен годишен отпуск за 2011 г. – 2 дни, за 2012 год. – за 20 дни
и за 2013 год., за 17 дни.
В съдебно заседание е
прието изменение на размера на този иск, като същият е увеличен на 575,64 лв., съобразно заключението на
вещото лице.
Разпоредбата
на чл. 224, ал. 1 от КТ предвижда, че при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неползвания си платен годишен отпуск
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, като
съгласно ал. 2 обезщетението се изчислява по
реда на чл. 177 от КТ на базата на полученото среднодневно брутно трудово
възнаграждение към деня на прекратяването на
трудовото правоотношение.
Видно от данните по делото, в Заповед № 5835/01.11.2013 год. на
работодателя, той не е посочил, да е изплатено на ищеца към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение обезщетение за неползван платен
годишен отпуск.
От
заключението на приетата съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира се установява, че ответникът дължи на ищеца
обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 575,64 лв.
Предвид
това съдът намира за доказана тази искова претенция по основание и до размера,
установен от вещото лице.
V.
По иска с правно основание чл.220, ал. 1 КТ:
Иска се да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 310,00 лв., представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в
размер на брутното трудово възнаграждение, за неспазено предизвестие.
Съгласно
посочената разпоредба, страната,
която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го
прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата
страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието.
В
заключението си, вещото лице е установило, че размерът на обезщетението за неспазено предизвестие при
прекратяване на трудовто правоотношение е 310,00 лв.
Такъв е и претендираният от
ищеца размер на това обезщетение, поради което искът следва да бъде уважен в
цялост.
Върху горните суми следва да се присъди и законната лихва
от датата на подаване на иска – 12.09.2014 год., до окончателното им изплащане
– така, както се претендира.
Ищецът претендира разноски,
поради което ответникът ще следва да понесе и направените от него разноски за
процесуално представителство съобразно уважената/отхвърлена част от исковете. Видно
от представеното пълномощно, ищецът е направил разноски в размер на 700 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК те
следва да се присъдят в тежест на ответника.
С оглед изхода на процеса и на
основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на ЛРС Държавна такса върху уважените исковете в размер 324,08 лв., /от които: 53,60 лв. за
иска по чл. 128, т. 2 КТ, – 75,88 лв. д.т. за иска по чл. 262 КТ и по 50 лв. –
д.т. за останалите четири съединени иска, както и сумата 120 лв., направени разноски за вещо лице, или общо 444,08 лв.
По реда на чл. 242 ал.1 от
ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на решението.
По изложените съображения съдът ,
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ВИКИНГ
– Н.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ********В, ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.Р.,***, сумата 1340,00 лв., представляваща
разликата между изплатеното и дължимото трудово
възнаграждение съобразно измененията на МРЗС за 4 месеца на 2011 год., 12
месеца за 2012 год. и 10 месеца за 2013 год., ведно със законната лихва върху тази сума от
12.09.2014 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ВИКИНГ
– Н.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ********, ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.Р.,***, на осн. чл. 264 КТ, сумата от 260,34 лв., представляваща неизплатено
допълнително трудово възнаграждение за работа на официални празници, както
следва: -на 06.09.2011
год., -на 24.12.2011 год., - на 25.12.2011 год., - на 01.01.2012 год., - на
14.04.2012 год., - на 15.04.2012 год., - на 01.05.2012 год., - на 24.05.2012
год., - на 06.09.2012 год., - на 22.09.2012 год., - на 01.11.2012 год., - на
26.12.2012 год., - на 01.05.2013 год., - на 04.05.2013 год., - на 05.05.2013
год., - на 24.05.2013 год., - на 06.09.2013 год., - на 22.09.2013 год., ведно със законната лихва върху тази
сума от 12.09.2014 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
„ВИКИНГ – Н.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ******** ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.Р.,***, сумата от 1762,05 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за положеният в повече от нормативно определеното работно време
– общо 680 работни часа, считано от м. Юли 2011 год. до прекратяването на трудовото
правоотношение, на осн. чл. 262 КТ, ведно със законната лихва върху тази
сума от 12.09.2014 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
„ВИКИНГ – Н.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ******** ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.Р.,***, сумата
от 414,00 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положеният
нощен труд, считано от м. Юли, 2011 год. до прекратяване на трудовото
правоотношение, общо за 1650 часа – на
осн. чл. 261 КТ, ведно със законната
лихва върху тази сума от 12.09.2014 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
„ВИКИНГ – Н.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ******** ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.Р.,***, сумата от 575,64 лв.,
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск – общо 39 работни
дни – на осн. чл. 224, ал. 1 КТ, ведно
със законната лихва върху тази сума от 12.09.2014 год. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА
„ВИКИНГ – Н.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ******** ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.Р.,***, сумата
от 310,00 лв., представляваща
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение,
за неспазено предизвестие, ведно със
законната лихва върху тази сума от 12.09.2014 год. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА
„ВИКИНГ – Н.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ******** ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.Р.,***, сумата от 700,00
лв., представляваща
разноски за разглеждане на делото пред тази инстанция – на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ВИКИНГ
– Н.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ******** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Ломски районен съд сумата от 444,08
лв., представляваща държавна такса върху уважените искове в размер 324,08 лв., както и разноски за вещо
лице в размер на 120 лв., както и 5
лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението.
Решението
подлежи на въззивно обжалване от страните, в 14- дневен срок от обявяването,
пред Окръжен съд - Монтана.
Решението да се обяви на
05.01.2015 год.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: