НОХД № 670/14г. МОТИВИ :

Подсъдимият Л.Р.Г. *** е обвинен в това, че на 11.09.2014г. в гр.Лом, ул.”Христо Ясенов” № 9, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, при условията на повторност, като деянието не представлява маловажен случай, след като разрушил преграда здраво направена за защита на имот, направил опит да отнеме от владението на А.М.Й. ***, чужди движими вещи-1бр. мобилен телефон, марка „НТС” /тъч скрийн, черен на цвят/, на стойност 180лв, 1бр. мобилен телефон, марка „Моторола” /с бутони, тип хармоника/, на стойност 50лв, 1бр. мобилен телефон, марка „Нокия” /тъч скрийн/, на стойност 130лв, 2бр. мобилни телефона, марка „LG„ /тъч скрийн/, на обща стойност 160лв, 1бр. „SCI-фон” /тъч скрийн, черен на цвят/, на стойност 80лв, 1бр. мобилен телефон, марка „Нокия-100” /сив на цвят/, на стойност 40лв, 1бр. МР4-плеър, на стойност 20лв, 3бр. зарядни устройства за мобилни телефона, на обща стойност 15лв, 1бр. оптична мишка, на стойност 10лв, 1бр. електронна игра /преносима с батерии/, на стойност 20лв, 2бр. ръчни часовници, марка „Булгари” /жълт и бял на цвят – не оригинални/, на обща стойност 50лв, 1бр. кутия от лекарство „Парацетамол”, на стойност 1,80лв, 4чифта чорапи, на стойност 2лв, 1бр. декодер, марка „Нео” за цифрова телевизия, на стойност 20лв, 1бр. дистанционно за приемник, на стойност5лв, 1бр. мъжка чантичка с надпис „Адидас” /черна/, на стойност 3лв, 10бр. пакетчета нес кафе „3 в 1”, на стойност 2,80лв, 1бр. сешоар /сив на цвят/, на стойност 10лв, 11чифта мъжки боксери /нови/, на обща стойност 22лв, или всичко на обща стойност от 821,60лв, без знанието и съгласието на собственичката и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено, поради независещи от дееца причини – престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. чл.63, ал.1, т.3 във вр. с чл.18, ал.1 от НК.

Производството е разгледано по общия ред.

Представителят на ЛРП в с.з. поддържа обвинението, което намира за доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага на съда да постанови осъдителна присъда с която да признае подсъдимият за виновен и след редукцията с чл.63, ал.1, т.3 от НК да му определи и наложи наказание при условията на чл.54 от НК – „Една година лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно ефективно в Поправителен дом гр.Бойчиновци. Наред с това предлага на съда да приложи нормата на чл.68, ал.1 от НК и да приведе в изпълнение отложеното условно наказание по НОХД № 267/14г. по описа ЛРС, както и да прецени налице ли е възможност за групиране на останалите наложени на подсъдимия наказания.

Подсъдимият в с.з. се явява лично и с назначеният му от съда при условията на чл.94, ал.1, т.1 и 6 от НПК /тъй като е непълнолетен и с взета МН”ЗПС” по друго наказателно производство, което налага задължителното участие на защитник/ и определен от АС гр.Монтана защитник адв.Л.Г. от МАК. Не се признава за виновен, дава кратки обяснения за обстоятелствата случили се на инкриминираната дата. Твърди, че не е извършил престъплението за което е предаден на съд, не се признава за виновен и никога не е влизал в дома на пострадалото от престъплението лице.

Защитникът на подсъдимият–адв.Л.Г. от МАК, в пледоарията си моли съда на осн. чл.304 от НПК да постанови оправдателна присъда, с която признае подзащитният и за не виновен и го оправдае по повдигнатото му обвинение, тъй като същото не е доказано по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства.

Граждански иск по делото няма предявен.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна с направеното предложение на ЛРП, събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

Свидетелката А.М.Й. живее заедно с малолетното си дете в недвижим имот, находящ се в гр.Лом, ул.”Христо Ясенов” № 9.

Подсъдимият живее с баща си и останалите си братя и сестри на адрес в гр.***, ул.”***” № ***. Същият е непълнолетен, има навършени 17години /роден на ***г./, не учи и не работи. Въпреки младата си възраст е регистриран за противообществени прояви в ДПС при РУ МВР гр.Лом, и са му налагани различни възпитателни мерки по ЗБППМН. С Решение от 11.12.2008г. по НЧД № 313/08г. на ЛРС му е наложено възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.11 от ЗБППМН „Настаняване в Социално-педагогически интернат” в с.Лик, община Мездра, обл.Враца, за срок от три години. Въпреки престоят си в социалната институция подсъдимият не се поправил и превъзпитал, а продължил своите противообществени прояви /около 30бр./, които прераснали през 2012г. и в престъпления. За период по-малко от две години, Г. бил осъден с 6бр. влезли в сила присъди, за извършени от него предимно престъпления против собствеността – кражби на чужди движими вещи и противозаконно отнемане на МПС. С оглед обстоятелството, че е непълнолетен са му налагани предимно наказания „Пробация”, които явно не са постигнали целите на наказанието по чл.36 от НК.

За кратко време, в порядъка от около месец, месец и половина през 2014г. Л.Г. живял в дома на св.П.Т. и нейните родители, находящ се в гр.***, на ул.”****” № ***, тъй като се намирал с нея в приятелски взаимоотношения. Това обстоятелство било известно на хората, живеещи наоколо, в това число и на св.Й., тъй като по това време често на подсъдимият му се налагало да минава по ул.”Христо Ясенов” и покрай нейният дом.

Във въпросният имот св.Й. живее от седем години, като през този период от време не се е случвало подсъдимият да посещава дома и, както и от него да бъдат извършвани кражба или опити за кражба. Преди около три години от мазето на имота били изчезнали две машини-резачки, но не било констатирано да е правен опит за противозаконно проникване в къщата.

Съгласно писмо от 17.02.2015г. на Началника на РУ МВР гр.Лом Вл.В. след извършена справка в електронния регистър на заведените материали в полицейското управление за периода 2013г.-2014г. има само един заведен сигнал от лицето А.М.Й. ***, по който сигнал е образувано ДП ЗМ № 554 от 11.09.2014г. за опит за кражба от недвижим имот, находящ се в гр.Лом, ул.”Христо Ясенов” № 9, като за посоченият период от време не са регистрирани други подавани сигнали, касаещи същия този имот.

На 11.09.2014г. св.Й. излязла заедно с детето си от дома си около 8,30ч., тъй като решила да пазарува във връзка с първия учебен ден. Заключила входната врата на къщата, но не и дворната порта, която само затворила. Запътила се към автобусната спирка, от където малко след това се качила на автобус, който щял да я закара към центъра на града, той като дома и се намирал в кв.Младеново.

След като св.Й. излязла от дома си, подсъдимият решил да проникне в него и да извърши кражба на движими вещи. В хода на делото, въпреки положените усилия от страна на съда не бе установено по какъв начин подсъдимия се е придвижил до дома на свидетелката, но най-вероятно това е станало с велосипед, чийто собственик не бе установен. Г. влязъл през незаключената дворна порта и оставил велосипеда подпрян на външната мивка. След което разкъсал противокомарната мрежа, и влязъл през прозореца на кухнята в къщата.

По същото време съседът на св.Й. – св.И.И.,*** излязъл от дома си и се запътил до магазина, за да си купи хляб. Пътят му минавал покрай дома на св.Й., когато забелязал, че дворната порта е отворена, в двора на къщата има подпрян на външната мивка велосипед и човек влиза към мазето, което се намира отзад на къщата. Човекът бил облечен в тъмни дрехи. Св.И. продължил пътят си и към училището срещнал св.С.С., който бил свекър на св.Й., при което му споделил видяното от него. Св.С. веднага позвънил по мобилният телефон на снаха си и я попитал къде се намира и дали е викала човек с колело в дома си. След като тя му отговорила, че пътува с автобус към центъра на града и не е канила никой, той незабавно се запътил към дома на св.Й.. Приближавайки недвижимият имот св.С. забелязал, подпряното на външната мивка в двора колело, обиколил входа към мазето и се приближил до входната врата. Тогава забелязал, че противокомарната мрежа на намиращият се от лявата страна на входната врата прозорец на кухнята е скъсан. Притеснен отново позвънил по телефона на снаха и, като и казал да наеме таксиметров автомобил и веднага да се върне.

Към момента на второто телефонно обаждане св.Й. автобусът в който пътувала се намирал в района на ЖП Гарата, тя слязла на спирката и от пиацата наела таксиметров автомобил, с който се придвижила обратно към дома си. Тъй като била много притеснена споделила с водача на автомобила и той я посъветвал да се обади на тел.112. Видно от писмо от 10.12.2014г. на Началник на РЦ 112 Монтана С. Р. на тел. 112 в 08,58,47ч. лице представило се с името А. е подало сигнал за извършен опит за кражба в жилището и, намиращо се в гр.Лом, ул.”Христо Ясенов” № 9, като сигналът е предаден на ОДЧ на ОД МВР гр.Монтана в 09,00,51ч. В 09,07,14ч. е регистрирано повторно повикване от същия телефон със запитване за екип.

След като пристигнало на адреса таксито спряло и св.Й. слязла, като водача продължил по пътя за да обърне автомобила. Тогава той направил знак с ръка на св.С., който бил пред адреса и на св.Й., че един човек тича надолу по улицата. Св.С. междувременно забелязал, че противокомарната мрежа на прозореца на спалнята също е скъсана, излязъл на улицата и започнал да преследва тичащото по улицата лице. По време на бягството същото се обърнало и св.С. забелязал, че е младо, светло момче, което тича босо и е облечено с дреха с черна качулка, която не е сложена на главата му. Таксиметровият шофьор обърнал си тръгнал, а св.С. продължил да гони тичащият пред него. Тъй като св.С. бил човек на средна възраст, бързо се уморил от преследването и се отказал да го гони, а човека побягнал през храстите, в които имало пътека, водеща към друг път.

Влизайки в двора св.Й. забелязала подпряното колело на външната мивка, което не била виждала до този момент. Наред с това пред входната врата намерила мъжки джапанка, в кафеникав цвят, които също не била виждала до този момент, и които заедно с колелото не се намирали на тези места, когато малко преди това напуснала дома си. Приближавайки входната врата забелязала скъсаната противокомарна мрежа и отвореният прозорец на кухнята. Отключила входната врата и влязла вътре, като в близост до едно от шкафчетата за бельо в спалнята забелязала плик с два фотоапарата, шест мобилни телефона, мъжки гащета, тип боксер, около шест броя, както и мъжки чорапи, които били сложени в плик, който също бил нейн. Без да пипа приготвените за кражба вещи, св.Й. излязла отвън и заедно със св.С. изчакала полицейските служители.

Междувременно подсъдимият се придвижил до Пробационната служба в гр.Лом, която се намирала в същата сграда, където се помещава и РС гр.Лом и в 9,25ч. видно от изготвената Справка на Началник ОС „ИН” Монтана И.Р., Г. е положил своят подпис в отчетен картон за задължителна регистрация по настоящ адрес, съгласно изпълнение на наложеното му наказание по НОХД № 172/14г. по описа на ЛРС– „Пробация”–„Задължителна регистрация по настоящ адрес” – с явяване и подписване пред пробационен служител, два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, двете пробационни мерки за срок от 1г. и 6м. След полагане на подписа си подсъдимият се присъединил към своя баща – св.Р.Г. и св.Ю.Д. и Д.Д., които били ангажирани от управителят на фирма „ГК-Лом” ЕООД – св.И. Г. с отсичането на дървета в района на МБАЛ „СВVН.Чудотворец” гр.Лом.

На място в дома на св.Й. пристигнала ДСОГ при РУ МВР гр.Лом, която предприела извършване на Оглед на местопроизшествие. Огледът бил извършен от В. В. – мл.РИ при РУ МВР гр.Лом в присъствието на св.Ю.М.-експерт НТЛ при РУ МВР гр.Лом, св.С.С. и поемните лица, М. Б. и Е.С.. Св.М. и В. провели разговор с св.С. и св.Й. и съвместно установили, че най-вероятното място за проникване в имота са прозорците на които били скъсани противокомарните мрежи. Св.М. обработил рамките на прозорците от външната и от вътрешната страна, като нанесъл посредством магнитна четка черен магнитен прах. След като били обработени посочените повърхности по някой от тях, а именно рамката на вътрешната страна на прозореца в кухнята се намерила годна дактилоскопна следа. По част от приготвените за кражба вещи – мобилен телефон „НТС” също се намерила дактилоскопна следа, но същата била замазана и негодна за снемане на отпечатък. Св.М. повикал поемните лица и им показал къде е намерил дактилоскопни следи, след което пристъпил към тяхното снемане и запазване. След свалянето на следите същите били показани на св.Б. и С. и поставени върху специално картонче, предявено за подпис на поемните лица.

Междувременно около 11ч. полицейските служители св.М.И. и К.Ц., които били дежурен автопатрул получили обаждане от полицейският служител В. В. при установяване на подсъдимият, последният да бъде доведен в РУ МВР гр.Лом. Същият бил установен в района на ул.”Цар Симеон” в близост до болницата, където заедно с баща си режел дърво.

Същият ден след приключване на огледа иззетите дактилоскопни следи били предоставени на св.Я.Г. – мл.експерт-криминалист ЕКД при РУ МВР гр.Лом за изследване дали съдържат достатъчно признаци за идентификация на личност и ако да-то от което лице са оставени. След извършеното изследване св.Я.Г. изготвил Експертна справка № 9/2014г. в която отразил, че иззетата дактилоскопна следа № 1 иззета от рамка на прозорец е оставена от безименен пръст на лява ръка на лицето Л.Р.Г. ***. Св.Г. извършил въпросното изследване на дактилоскопната следна с отпечатъците на още две лица от криминалният контингент, посочени от оперативните работници, но следата съвпаднала с дактилоскопната регистрация на подсъдимия.

Съгласно заключението на вещото лице А.Т. – експерт НТЛ при РУ МВР гр.Лом, изготвило назначената по делото Дактилостопна експертиза, което съдът приема изцяло, като дадено обективно и безпристрастно при извършеното изследване на иззетите дактилоскопни следи се установява наличие на идентификационни признаци, достатъчни в количествено и качествено отношение за идентификация на личност. Видът и формата на дактилоскопните следи, и отпечатъка, както и отбелязаните по тях частни признаци, илюстрирани с диаграми, налагат категоричният извод, че иззетата от рамка на прозорец дактилоскопна следа № 1 е оставена от безименният пръст на лявата ръка на подс.Г..

Съгласно заключението на вещото лице О.С., изготвило назначената по делото Съдебно оценителна експертиза, което съдът приема изцяло като дадено обективно и безпристрастно, общата стойност на вещите предмет на престъплението възлиза на сумата от 821,60лв.

Горното се установява от фактическа страна от събраните в хода на ДП № 554/14г. по описа на РУ МВР гр.Лом писмени доказателства – Докладна записка на л.3; Протокол за оглед на местопроизшествие и албум с фотоснимки на л.4-9; експертна справка на л.10; разписка на л.21; Съдебно оценителна експертиза на л.23,24; протокол за разпознаване на лица и предмети и албум с фотоснимки на л.26-29; Дактилоскопна експертиза на л.32,33,34; справка – характеристика на л.36; справка за съдимост на л.38-41; както и служебно изисканата от съда актуална справка за съдимост от 27.11.2014г. и от 17.02.2015г., както и от показанията на разпитаните в с.з. свидетели А.Й., С.С., И.И., Я.Г., Ю.М., М.Б., Е.С., П.И., М.И., К.Ц., И.Г., както и от приобщените по реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК показания на св.Й., св.Ю.Д. и Д.Д., дадени в хода на ДП, които съдът кредитира, като обективни, последователни и взаимносвързани, както помежду си, така и с останалите събрани по делото доказателства.

Настоящият съдебен състав не дава вяра на показанията на св.Р.С., тъй като последните не са обективни, защото свидетелят се намира в роднинска, връзка с подсъдимият, и изцяло противоречат с останалите събрани по делото доказателства.

Съдът не дава вяра на част от депозираните показанията на свидетелите Ю.Ц.Д. и Д.Ц.Д. в с.з. досежно времето когато подсъдимият е тръгнал да се подписва и времето когато се е върнал, тъй като в тази си част са много неубедителни и противоречиви.

Съдът не кредитира и показанията на св.П. Т., които са общи и не са конкретизира, относно време, поради което звучат изолирано от другите доказателства.

Съдът не дава вяра на обясненията на обвиняемият депозирани в с.з., тъй като те в случая представляват само защитна позиция, защото се намират в противоречия с целият събран и приет от съда доказателствен материал по делото.

Безспорно по делото бе установено, че подсъдимият никога не е посещавал дома на св.Й. ***, но е живял за известно време в близост до този дом и често е минавал по улицата. Безспорно бе установено по делото, че св.Й. живее в този дом от около 7години, и в близките три години не е извършвана кражба или опит за кражба на вещи от този дом, както и не е прониквано противозаконно в него. Безспорно бе установено, че по време на извършеният Оглед на местопроизшествие на 11.09.2014г. св.Ю.М.–експерт НТЛ при РУ МВР гр.Лом е намерил и иззел дактилоскопни следи – първата от вътрешната част на рамката на прозорец от кухнята на този дом и втората - от намерен на пода в спалнята мобилен телефон, марка „НТС”. Безспорно бе установено, че иззетата от вътрешната страна на рамката на прозорец на кухнята, намиращ се в непосредствена близост до входната врата на дома, чиято противокомарна мрежа е скъсана следа е оставена от безименен пръст на лявата ръка на подсъдимият. Подсъдимият твърди, че никога и по никакъв начин не е посещавал или влизал в този дом.

Съдът намира за неоснователни направените възражения от страна на защитника на подсъдимият, че е невъзможно за това кратко според него време Г. да се придвижи от кв.Младеново до Съдебната палата в гр.Лом, тъй като последният имал генетично заболяване и наранявания по краката, и не можел да тича. В представената Етапна епикриза по отношение на унаследеното вродено кожно заболяване никъде не е отразено, че лицето не може да извършва активни движения, а дадена е само препоръка за профилактика в тази насока, да се избягват тежки физически натоварвания с цел намаляване образуваното на мехури. В с.з. св.Ю.Д. беше категоричен, че не знае с какво е бил облечен Л., но е бил въпросният ден с джапаки.

Видно от приложената като доказателство по делото Справка за съдимост подсъдимият е осъждан, с 6бр. влезли в сила присъди, както следва:

1./ по НОХД № 457/13г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършено за времето от 22.12.2012г. до 10.01.2013г. на наказание „Пробация” за срок от 1г., в сила от 07.08.2013г.

2./ по НОХД № 172/14г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.346, ал.2, т.1 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършено на 17/18.03.2014г. на наказание „Пробация” за срок от 1г. и 6м, в сила от 26.03.2014г.

3./ по НОХД № 267/14г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.346, ал.2, т.1, пр.2 и т.2, пр.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършено на 21/22.04.2014г. на „Осем месеца лишаване от свобода”, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от Три години, считано от влизане в сила на присъдата, в сила от 07.05.2014г.

4./ по НОХД № 426/14г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 във чл.с чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода от 11.06.до 14.06.2014г., на „Пробация” за срок от 1г. и 6м., в сила от 08.08.2014г.

5./ по НОХД № 507/14г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 5 и 7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 и чл.63, ал.1, т.3 от НК на „Една година лишаване от свобода”, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от Три години, считано от влизане на присъдата в сила, в сила от 23.10.2014г.

6./ по НОХД № 726/14г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.346, ал.2, т.1 и 2, пр.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършено на 02/03.11.2014г. на „Четири месеца лишаване от свобода”, при общ режим на изтърпяване в Поправителен дом, в сила от 04.02.2015г.

Съдът намира, че по безспорен и категоричен начин е установено, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. чл.63, ал.1, т.3 във вр. с чл.18, ал.1 от НК, а именно, че на 11.09.2014г. в гр.Лом, ул.”Христо Ясенов” № 9, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, при условията на повторност, като деянието не представлява маловажен случай, след като разрушил преграда здраво направена за защита на имот, направил опит да отнеме от владението на А.М.Й. ***, чужди движими вещи, на обща стойност от 821,60лв, без знанието и съгласието на собственичката и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено, поради независещи от дееца причини.

Извършеното от подсъдимият престъпление представлява „опит за кражба” – опит за противозаконно отнемане на чужди движими вещи, без знанието и съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, която се квалифицира от обстоятелството, че е извършена от непълнолетно лице, след разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, и в условията на „повторност” по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, след като е осъден за друго такова престъпление и не е изтекъл предвиденият в чл.30, ал.1 от НК пет годишен срок от изпълнение на наложеното наказание.

От субективна страна е налице пряк умисъл – обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици, като е целял настъпването на вредоносният резултат.

При определяне на наказанието на подсъдимият, съдът съобрази предвиденото от законодателят наказание в нормата на чл.195, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК наказание „До три години лишаване от свобода” , разпоредбите на общата част на НК, касаещи материята, както и смегчаващите отговорността обстоятелства, свързани с обстоятелството, че престъплението не е довършено, а е приключило в стадия на опита, младежката възраст на подсъдимия, а като отегчаващо отговорността обстоятелство – формираният престъпен начин на живот на непълнолетното лице. С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на дееца, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца, мотивите и подбудите за извършването му, личността на извършителят.

Съобразявайки всички изисквания на закона съдът намира, че за извършеното от подсъдимият престъпление следва да му бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК – „ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.

Съдът намира, че в случая е налице процесуална пречка за приложение на института на „условното осъждане” по чл.66, ал.1 от НК, с оглед предходните му приложения, както и че целите на наказанието не биха били постигнати без ефективното му изтърпяване то страна на подсъдимия, поради което присъди така наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно при общ режим на изтърпяване в Поправителен дом гр.Бойчиновци.

Така наложеното наказание, съдът намира, че е от вид и размер да постигне целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимият, като го превъзпита занапред да спазва законите в страната и установеният правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им въздействат възпитателно и предупредително.

С така постановената присъдата съдът на осн. чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК определи на подсъдимият ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ измежду наложените му по настоящето дело и наказанието наложено му по НОХД № 726/14г. по описа на ЛРС, тъй като двете наказания са наложени за престъпления извършени в условията на реална съвкупност, преди да има постановена присъда за което и да е от тях, и наложи най-тежкото от тях „ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален „общ режим” в Поправителен дом гр.Бойчиновци.

На осн. чл.25, ал.2 от НК при изпълнение на така наложеното наказание съдът приспадна времето на предварителното му задържане по НОХД № 726/14г. по описа на ЛРС и изтърпяната част на наложеното наказание по същото дело.

Наред с това и на осн. чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът определи по отношение на подсъдимият ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ измежду наложените му наказанието по НОХД № 267/14г. и НОХД № 507/14г., двете по описа на ЛРС, тъй като двете наказания са наложени за престъпления извършени в условията на реална съвкупност, преди да има постановена присъда за което и да е от тях, и наложи най-тежкото от тях „ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален „общ режим” в Поправителен дом гр.Бойчиновци, с оглед на обстоятелството, че престъплението предмет на настоящето производство е извършено от подсъдимия в изпитателният срок на условното осъждане по НОХД № 267/14г. по описа на ЛРС и същото подлежи на привеждане по реда на чл.68, ал.1 от НК и изтърпяване отделно от наказанието наложено по това дело.

На осн. чл.25, ал.2 от НК при изпълнение на така наложеното наказание съдът приспада изтърпяната част от наложените му наказания включени в групата.

Наложеното на подсъдимия наказание по НОХД № 426/14г. по описа на ЛРС „Пробация” с пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес” и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, двете за срок от Една година и шест месеца следва да бъде изтърпяно отделно.

Въпреки положените от съда усилия в тази насока, тъй като не бе установено техният собственик, то съдът отне в полза на държавата иззетите като веществено доказателство вещи – 1бр. велосипед в зелен цвят с метална щайга и 1чифт джапанки – кафяви на цвят с черна ивица, които са оставени на съхранение в РУ МВР гр.Лом.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.1 от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати по сметка на МВР гр.София направените по делото разноски в хода на на ДП–120,75лв /сто и двадесет лева и седемдесет и пет стотинки/, по сметка на ВСС гр.София направените по делото разноски в хода на съдебното производство в размер на 90,75лв /деветдесет лева и седемдесет и пет стотинки/, както и 5лв държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а по сметка на Националното Бюро за правна помощ гр.София адвокатско възнаграждение на определеният от АС гр.Монтана и назначен за негов защитник адв.Л.Г. от МАК.

Водим от горното съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :