Решение по Гражданско дело 1566/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 17.02.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на четвърти февруари, две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,

при секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1566 по описа на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно и субективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4, вр. чл. 225, ал. 1 КТ

Предявени са обективно съединени искове от Е.И.М., ЕГН **********,***, срещу „ЛОМСКО ПИВО” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********, за признаване на уволнението му за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на предишната работа и обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.

Твърди се, че ищецът е работил при ответника като «Началник смяна» в отдел «Бутилиране» по силата на трудов договор № 148/1997 год.

Твърди се, че със Заповед № 177/20.10.2014 год. на Изпълнителния директор на дружеството, трудовото правоотношение между страните е било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1,т. 2, предл. 2 КТ /поради съкращаване на щата/, считано от 21.10.2014 год.

Ищецът оспорва изцяло законността на уволнението.

Оспорва, че има действително съкращаване на заеманата от него длъжност при ответника, тъй като не му е известно да има промяна в структурното щатно разписание, нито откога влиза в сила.

Позовава се на закрилата н ачл. 333, ал. 3 КТ, като твърди, че към момента на уволнението и понастоящем той е Председател на Синдикалния регионален съюз на КТ «Подкрепа» - гр. Лом. В случая, работодателят бил поискал предварително съгласие на Конфедеративния съвет на КТ «Подкрепа», но такова съгласие изрично му е било отказано – с писмо, изх. № 0213/15.10.2014 год.

Счита, че липсата на предварително съгласие на синдикалната организация води до абсолютна незаконосъобразност на заповедта и на уволнението.

Иска се:

Да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № 177/20.10.2014 год. на работодателя, като:

1./ да бъде признато за незаконосъобразно и да бъде отменено уволнението на ищеца от ответника;

2./ да бъде възстановен ищеца на предишната длъжност – „Началник смяна“ в отдел „Бутилиране“;

3./ да бъде задължен ответника да направи съответната поправка в трудовата книжка на ищеца;

4./ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, а именно: от 21.10.2014 год. до 21.04.2015 год., общо в размер на 5228 лв., или шест месечни брутни възнаграждения, ведно със законната лихва върху сумата от постъпването на исковата молба в съда /15.12.2014 год./ до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се и направените във връзка с делото разноски.

Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

В отговора си, ответникът счита предявените искове за допустими.

Оспорва предявените искове както по основание, така и по размер. Моли да бъдат отхвърлени и претендира направените във връзка с делото разноски.

Твърди, че на 20.10.2014 год. на ищеца е било връчено Предизвестие № 4120/20.10.2014 год., за прекратяване на трудовото правоотношение поради взетото решение за съкращаване на заеманата от него длъжност.

На същата дата му е била връчена и оспорваната заповед за уволнение. В нея е посочено, че следва на ищеца да бъде изплатено обезщетение по чл. 220 КТ в размер на 2 БТВ, както и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ – 9 работни дни за 2009 год. и 23 работни дни за 2014 год.

Счита, че заповедта е законосъобразна и не са допуснати процесуални нарушения при издаването й. Твърди, че не е извършено нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ, тъй като заетата щатна бройка при дружеството за „Началник смяна“ в отдел „Бутилиране е била само една – тази, на която е работел ищеца. Останалите две от трите щата за длъжността не са били заети. Реално са били съкратени всички щатни бройки за тази длъжност.

Оспорва и възражението за нарушение на разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ при издаването на оспорваната заповед. Счита, че длъжността, заемана от ищеца в синдикалната организация не се ползва от тази специална закрила, доколкото от твърденията му не става ясно, а доказателства не са ангажирани, той /ищеца/ да е работник или служител, който е член на синдикално ръководство (председател и секретар) на синдикалната организация, учредена и структурирана към предприятието на конкретния работодател.

Счита за недоказано твърдението на ищеца, че към момента на уволнението е бил Председател на Синдикалния регионален съюз на КТ „Подкрепа“ – гр. Лом, както и, че той изобщо е член на синдикален орган.

Счита недоказано и твърдението, че ищеца е останал след работа за периода, за който претендира обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.

Счита, че са неоснователни въведените от ищеца твърдения за незаконосъобразност на обжалваната заповед.

В условията на евентуалност, в случай на уважаване на исковете, прави възражение за прихващане между претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ и изплатеното от работодателя обезщетение чл. 220 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и по чл. 33 КТД в размер на две БТВ за периода от 21.10.2014 год. до 20.11.2014 год., както и с обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, които обезщетения са в общ размер на 4732,22 лв.

С оглед твърденията на страните, съдът е приел с доклада си по делото, съобщен на страните с определението по чл. 312, ал. 1 ГПК и с който те са се съгласили, че между тях не е спорно:

- Че е имало валидно трудово правоотношение, което е било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.

Спорно е:

- Нарушено ли е правото на ищеца на закрила при уволнение, регламентирано в чл. 333, ал. 3 КТ;

Съдът е дал на страните указания във връзка с фактическите твърдения.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Н. А., МАК, който поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Претендира разноски.

Ответникът, редовно и своевременно призован се представлява от ю.к. С. Г., която оспорва исковите претенции, поддържа становището, изразено в писменият отговор и ангажира доказателства. По съображения, изложени в писмена защита моли исковете да бъдет отхвърлени като неоснователни и претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Съобразно събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не е спорно между страните, че с Трудов Договор № 148/03.04.1997 год., ищецът е назначен на длъжността «Началник смяна» в Отдел «Бутилиране» при ответника.

Последното Допълнително споразумение към трудовия договор е сключено на 01.06.2013 год., като ищецът е назначен на длъжността «Началник смяна» /не е посочен цех/ и е уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 660 лв. /л. 159/.

С Допълнително споразумение от 26.09.2014 год. към трудов договор № 148/03.04.1997 год., сключен между страните, на ищеца е предложено да е преназначен, считано от 26.09.2014 год. от длъжността «Началник смяна» на длъжността «Магазинер в Пласмент» и основно месечно трудово възнаграждение 550,00 лв., но той е отказал /л. 160/.

Не е спорно и това, че ищецът е член на синдикалната организация на КТ Подкрепа /с представеното от ответника писмо № 18/20.09.2011 год. той е помолил в качеството си на Председател на Синдикален регионален съюз – Лом да му бъде разрешен платен служебен отпуск за участие в Конфедеративен съвет и такъв отпуск му е бил разрешен /л. 151, 152/. Такъв отпуск е бил искан и разрешаван многократно /л. 158/.

От представеното о ищеца и неоспорено от ответника Удостоверение № 37/09.07.2014 год., издадено от Президента на КТ Подкрепа е видно, че Синдикален регионален съюз – гр. Лом на КТ Подкрепа е юридическо лице на осн. чл. 49 КТ и чл. 5 от Устава на КТ Подкрепа, като разполага с правомощия да представлява и защитава своите членове, да участва в колективно трудово договаряне на осн. чл. 51 КТ като поделение на КТ Подкрепа.

В удостоверението е указано, че СРС е регистриран в КТ Подкрепа с Учредителен протокол от 05.03.1992 год., а към момента на издаване на удостоверението се представлява от председателя Е.И. М.

С Протокол от заседание на съвета на директорите на Ломско пиво АД от 14.04.2014 год. е взето решение за извършване на промяна в структурното щетно разписание на предприятието. Така, в отдел «Бутилиране е разкрита 1 щ.бр. за длъжността «Началник цех» и 1 щ.бр. за длъжността «Началник смяна» /т. 1.15 и 1.16 от решението/.

Със същото решение е прието и ново структурно щатно разписание на длъжностите, съобразно с извършените промени по т. 1.

Новото структурно щатно разписание, прието съобразно Решение на Съвета на директорите към 14.04.2014 год., и утвърдено със Заповед № 3105/14.04.2014 год. на Изп.директор на предприятието, предвижда три щ.бр. за длъжността «Началник смяна».

С Протокол от заседание на съвета на директорите на Ломско пиво АД от 01.10.2014 год. е взето ново решение за извършване на промяна в структурното щетно разписание на предприятието. Така, в отдел «Бутилиране се закриват 3 щ.бр. за длъжността «Началник смяна» /т. 1.4 от решението/.

В това последно структурно щатно разписание, прието съобразно Решение на Съвета на директорите към 01.10.2014 год., и утвърдено със Заповед № 4011/01.10.2014 год. на Изп.директор на предприятието, не предвижда щ.бр. за длъжността «Началник смяна»в отдел «Бутилиране».

На следващия ден, с писмо, изх. № 4023/02.10.2014 год., ищецът е поискал от КТ Подкрепа, да предостави предварително съгласие за прекратяване трудовото правоотношение с ищеца, който «изпълнява и длъжността Председател на Синдикален регионален съюз на КТ Подкрепа, гр. Лом», поради съкращаване на щата.

С писмо, вх № 853/16.10.2014 год., ответникът е уведомен, че Конфедеративният съвет на КТ Подкрепа не дава съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата по отношение на ищеца Е.И.М., Председател на Синдикален регионален съюз на КТ Подкрепа. Към писмото е приложено и Решение № 4/14.10.2014 год. на КС на КТ Подкрепа /л. 162,163/.

На 20.10.2014 год., на ищеца е връчено предизвестие № 4120/20.10.2014 год., за прекратяване на ТПО.

Със Заповед на Изпълнителния директор на ответника, № 177/20.10.2014 год., на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро КТ, е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 21.10.2014 год., поради съкращаване на длъжността.

В заповедта е разпоредено на ищеца да се изплатят следните обезщетения: 1 БТВ на осн. чл. 220 КТ, 2 БТВ – на осн. чл. 222, ал. 1 КТ, вр. чл. 33 КТД /за периода 21.10.2014 – 20.11.2014 год./ и – на осн. чл. 224, ал. 1 КТ – за неползван отпуск за 2009 год. – 9 дни и за 2014 год. – 23 дни.

Заповедта е връчена на ищеца на 20.10.2014 год.

От представеният от ответника плтежен фиш за работна заплата за м. Септември, 2014 год. на ищеца е видно, че брутното му трудово възнаграждение за м. Септември е било 1494,00 лв. /следва да се отбележи, че от възнаграждението му са удържани 11,40 лв. – членски внос «Подкрепа»/.

От представеният също от ответника платежен фиш за м. Октомври на ищеца е видно, че на последния е изплатено обезщетение по чл. 220 КТ в размер на 871,20 лв., както и обезщетение за неползван отпуск в размер на 2094,94 лв., както и обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ – в размер на 681,80 лв.

През м. Ноември, 2014 год. на ищеца са изплатени още 1084,29 лв. – обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ.

Съгл. Решение от Протокол № 1, от заседание на Конфедеративен съвет от 11-12.03.2002 год. на КТ Подкрепа, е прието, че Конфедеративният съвет на КТ Подкрепа е органът, даващ съгласие за членовете на конфедеративния съвет, педседателите на федерациии, национални синдикато и съюзи, за председателите и зам. председателите на ККК.

Т.е. именно компетентният в случая орган, КС на КТ Подкрепа е уведомил работодателя/ответник, че не дава съгласие за прекратяване на ТПК на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, съкращаване на щата, за Е.И.М. – председател на Синдикален регионален съюз на КТ Подкрепа – гр. Лом.

Искът е предявен в срока по чл. 385, ал. 1,т. 2 КТ – на 15.12.2014 год.

От копието от трудовата книжка на ищеца, представено с исковата молба не се установява друго трудов правоотношение след прекратяването на процесното. Същото той потвърждава и в декларация.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Иска се:

Да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № 177/20.10.2014 год. на работодателя, като:

1./ да бъде признато за незаконосъобразно и да бъде отменено уволнението на ищеца от ответника;

2./ да бъде възстановен ищеца на предишната длъжност – „Началник смяна“ в отдел „Бутилиране“;

3./ да бъде задължен ответника да направи съответната поправка в трудовата книжка на ищеца;

Претендират се и направените във връзка с делото разноски.

По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ – за отмяна на уволнението и възстановяване на предишната длъжност:

Въведените с исковата молба основания за отмяна на уволнението са, че: 1/ уволнението е извършено в нарушение на императивната разпоредба на чл. 333, ал. 3 КТ. Този е и спорният между страните въпрос, доколкото ответника поддържа, че не се ползват със синдикална закрила председателят и секретарят на друго първично организационно-структурно звено извън предприятието на работодателя, като доказателствената тежест з а установяване качеството си на председателили секретар на синдикалната органицация е на ищеца.

Съгл. чл. 333, ал. 3 КТ, в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация.

Т.е., в случая нормата на чл. 333, ал. 3 КТ предоставя специална закрила на четири категории синдикални лидери. Първата категория защитени синдикални дейци са членовете на синдикалното ръководство на предприятието.

Останалите три категории защитени синдикални дейци са членовете на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган и по отношение на тези три категории работници не намира приложение възприетото в ТР № 9/12.12.2014 год., по ТД № 9/2013 год., ОСГК.

От доказателствата по делото е установено по безспорен начин, че ищецът е председател на териториален синдикален орган, какъвто е Синдикалният регионален съюз на КТ Подкрепа – гр. Лом и че това е било добре известно на ответника, доколкото е отразено и в писмото, с което е поискано предварителното съгласие на КС на КТ Подкрепа за прекратяването на трудовото правоотношение.

И след като предварителното съгласие за уволнението не е било дадено, то прекратяването на правоотношението е незаконосъобразно, като извършено в нарушение на императивната разпоредба на чл. 333, ал. 3 КТ и следва да бъде отменено.

Този извод не е в противорецие и с цитираното от ответника Р № 667/15.11.2010 год., по гр.д. № 63/2010 год., ІV ГО, ВКС, съгласно което „с право на синдикална закрила при уволнение се ползват два вида синдикални дейци: членовете на синдикалното ръководство в предприятието – председателят и секретарят на първичното организационно-структурно звено на съответния синдикат в предприятието на работодателя и членовете на ръководен изборен синдикален орган, който може да е изграден на териториален отраслов или национален принцип. Ръководният изборен синдикален орган стои по-високо в структурата на съответния синдикат – над първичните организационно-структурни звена. Такъв орган ръководи или координира действията на първичните организационно-структурни звена при различни работодатели, сред които може да не е работодателят на уволнявания изборен член“…, още повече, в случая при работодателя очевидно има структурно звено на КТ „Подкрепа“ /на ищеца са правени удръжки от трудовото възнаграждение за членски внос – видно от представените от ответника платежни фишове.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ:

Иска се, да бъде задължен ответника да направи съответната поправка в трудовата книжка на ищеца.

СЪДЪТ намира този иск за недопустим по следните съображения:

Поначало искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ не е иск за незаконност на уволнението, нито иск, с който се иска неговата отмяна. С този иск не може да се установява и правилността на уволнението, а само несъответствието между действителното основание за прекратяване на трудовите правоотношения и онова, което е вписано в трудовата книжка. Имат се предвид случаите, когато няма спор между страните, че между тях са съществували трудовоправни отношения и те са прекратени (така:. Решение № 471 от 29.04.1988г. по гр. д. № 335/88г., ІІІ г. о. ).

По същество, касае се за конститутивен иск за поправка на основанието за уволнение, но не и за заличаване на това основание, каквото заличаване е и технически невъзможно.

Отмяната на уволнението, постановена с влязло в законна сила съдебно решение автоматично води до недействителност на вписаното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, при което работодателят на свой ред е длъжен да направи съответното отразяване в трудовата книжка на възстановения работник.

От гореизложеното е видно, че в конкретния случай ищецът Е.И.М. няма правен интерес от предявявянето на иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка в основанието за извършеното уволнение, при положение, че той го е оспорил по законоустановения ред и с настоящето решение на първоинстанционния съд уволнението е било признато за незаконно и отменено. А щом това е така, то искът се явява недопустим и по тази причина производството по делото в тази му част следва да се прекрати.

Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:

Иска се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, а именно: от 21.10.2014 год. до 21.04.2015 год., общо в размер на 5228 лв., или шест месечни брутни възнаграждения, ведно със законната лихва върху сумата от постъпването на исковата молба в съда /15.12.2014 год./ до окончателното изплащане на сумите.

С отговора си и в с.з., ответникът, в условията на евентуалност прави и поддържа възражение за прихващане с получените от ищеца обезщетения: по чл. 220 КТ – за неспазен срок на предизвестие, в размер на едно брутно трудово възнаграждение /БТВ/, по чл. 222, ал. 1 КТ за оставане без работа – в размер на две БТВ и по чл. 224, ал. 1 КТ – за неизползван платен годишен отпуск за 2009 год. – за 9 дни и за 2014 год. – за 23 дни.

От копието от трудовата книжка на ищеца се установява, че след уволнението /на 20.10.2014 год./, на 21.10.2014 год., той се е регистрирал като безработен в РУСО – Монтана, след което няма отразени други трудови договори, с други работодатели до датата на съдебното заседание /04.02.2015 год./, или – в продължение на три месеца и 12 календарни дни.

От приложеният фиш за работна заплата за м. септември, 2014 год., /л. 51/ се установява размерът на брутното трудовото възнаграждение за последният отработен масац преди уволнението, което възлиза на 1494,00 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

С оглед събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че за периода 21.10.2014 г. до 02.02.2015 г. ищецът не е бил в трудово правни отношения с друг работодател.

Ето защо съдът намира, че предявеният иск по чл. 225, ал.1 от КТ се явява основателен и за периода от 21.10.2014 г. до 02.02.2015 г., поради което следва да бъде уважен.

По отношение размера на претенцията, съдът, съобразно правомощията си по чл. 162 ГПК, приема, че след като м. Септември, 2014 год. е бил с 21 работни дни, а възнаграждението за същия месец е било 1494,00 лв., то среднодневното трудово възнаграждение на ищеца при ответника за последният отработен месец е бил в размер на 71,14 лв.

За исковият период е имало общо 62 работни дни /20 дни за ноември, 20 дни за декември 2014 год., 21 дни за януари, 2015 год. и 1 ден за м. Февруари /до датата на с.з./. Или общият размер на трудовото възнаграждение на ищеца за установените 62 работни дни принудителна безработица е 4 410,68 лв., в който размер претенцията следва да се уважи, а нед него до претендираните 5 228 лв. – да се отхвърли като неоснователна

Следва да се присъди и законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска, 15.12.2014 год., до окончателното й изплащане.

Относно възражението за прихващане:

Възражението е направено своевременно. Разгледано по същество, е частично основателно.

Съгласно константната съдебна практика, възприета и с постановеното по реда на чл. 290 ГПК Р. № 271/17.10.2012 год. по гр.д. № 409/2011 год., , ВКС, ІІІ ГО, „възражението за прихващане, което е надлежно упражнено от работодателя, може да се уважи безусловно само между обезщетение при незаконно уволнение /чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ/ и обезщетение при уволнение поради неспазено предизвестие /чл. 220, ал. 2 КТ/. Компенсирането е допустимо, тъй като двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнение - оставане на уволнения без работа“.

От представените по делото платежни фишове се установява, че работодателят е изплатил на ищеца /л. 51-54/ се установява, че:

За м. Октомври на ищеца е било изплатено обезщетение по чл. 220 КТ в размер на 871,20 лв., както и обезщетение за неползван отпуск в размер на 2094,94 лв., както и обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ – в размер на 681,80 лв.

През м. Ноември, 2014 год. на ищеца са изплатени още 1084,29 лв. – обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ.

Или общият размер на изплатените от работодателя обещетения по чл. 220 и чл. 222 КТ е 2 637,29 лв.

При тези доказателства възражението за прихващане между обезщетението за незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 КТ и обезщетението при уволнение поради неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ е основателно и следва да се уважи.

Ищецът не е встъпвал в трудово правоотношение с друг работодател през периода от датата на уволнението 20.10.2014 г. до 04.02.2015 год. /датата на последното с.з./.

Възражението за прихващате на обезщетението при уволнение по чл. 225, ал. 1 КТ с изплатено от работодателя на ищеца обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТв размер на 2 094,94 лв. за неползван платен отпуск е неоснователно.

По естеството си то е сурогат на неползвания от уволненото лице платен годишен отпуск за периода преди уволнението, но заплащането му не е обусловено от неговата правомерност.

С решението по конститутивните искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ трудовото правоотношение се възстановява във вида, в който е съществувало преди уволнението, но само за в бъдеще, каквото е действието на конститутивните съдебни решения. При успешното провеждане на иска по чл. 344 , ал. 1, т. 2 КТ, възстановяването на трудовоправната връзка е обусловено от явяване на уволнения служител в срока по чл. 345, ал. 1 КТ да заеме длъжността, на която е възстановен, и ако той не стори това, трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ.

Със заплащане на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, правото на служителя реално да ползва отпуска, за който му е изплатено се погасява, поради което и при евентуалното му завръщане на работа, той не може да го ползва. Затова с отмяната на уволнението като незаконно, изплатената на това основание сума не подлежи на връщане, а от там липсва активно по компенсацията вземане на работодателя, годно да бъде прихванато с това на работника по чл. 225, ал. 1 КТ.

Затова направеното възражение за прихващане е основателно и следва да се уважи само до размера на обезщетенията по чл. 220 и чл. 222, ал. 1 КТ – в общ размер от 2094,92 лв.

Или след извършеното прихващане, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 773,39 лв., представляваща разликата между полагащото му се и изплатеното от работодателя обезщетение за принудителна безработица.

И двете страни претендират разноски.

Според трайно установената съдебна практика, с нормата на чл.359 КТ законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, само от заплащането на дължимите към съда по силата на чл.75 и чл.76 ГПК държавни такси и разноски за съдебното производство независимо от изхода на делото.

Но по силата на чл.78, ал.3 ГПК работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, са длъжни да заплатят направените от работодателя разноски в случаите, когато предявените от тях искове бъдат отхвърлени, както и когато са станали причина да се направят разноски от насрещната страна.

В този смисъл Решение № 76 от 16.02.1995г. по гр.д.№1442/94г., ВС, ІІІгр.о., Определение №60 от 9.03.2010г. на ВКС по гр.д.№161/2010г., ІІІгр.о. и др.

За това и съобразно изхода от делото, съобразно уважената/отхвърлена част от исковете и след извършена служебно от съда кмпенсация, ответникът ще следва да заплати на ищеца 139,94 лв. от общо сторените 340 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

В тежест на ответника следва да се възложи и заплащането в полза на ЛРС на дължимата държавна такса върху уважената част от исковете, в общ размер на 170,94 лв., от които по 50 лв. за исковете по чл. 344, ал. 1 и т. 2 КТ и 70,94 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Водим от гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Е.И.М., ЕГН **********,***, извършено с Акт за прекратяване на трудов договор – Заповед № 177/20.10.2014 год. на Изпълнителния директор на „ЛОМСКО ПИВО” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********, на осн. чл.328, ал.1, т. 2 от КТ, считано от 21.10.2014 г. и ПОСТАНЯВАВА НЕГОВАТА ОТМЯНА.

ВЪЗСТАНОВЯВА Е.И.М., ЕГН **********,***, на заеманата от него преди уволнението длъжност «Началник смяна» в отдел «Бутилиране» в „ЛОМСКО ПИВО” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********.

ОСЪЖДА „ЛОМСКО ПИВО” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.М., ЕГН **********,***, СУМАТА от 1773,39 лева /хиляда седемстотин седемдесет и три лева и 39 ст./, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което е останал без работа поради уволнението, от 21.10.2014 г. до 02.02.2015 г., след извършено прихващане с полученото от него обезщетение по чл. 222, ал. 1 и чл. 220 КТ, в общ размер на 2094,92 лв., ведно със законната лихва върху тази сума /1773,39 лв./, считано от датата на предявяване на иска - 15.12.2014г., както и сумата 139,94 лева / сто тридесет и девет лв., 94 ст./, представляваща направените деловодни разноски – заплатено адвокатско възнаграждение.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1566/2014 г. по описа на Районен съд – Лом В ЧАСТТА, отнасяща се до предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ – да бъде задължен ответника да направи съответната поправка в трудовата книжка на ищеца, поради процесуалната недопустимост на иска.

ОСЪЖДА „ЛОМСКО ПИВО” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Ломския районен съд, СУМАТА от 170,94 лева /сто и седемдесет лева и 94 ст./ – държавна такса върху уважените искове и разноски за вещо лице, както и 5 лв. – ДТ, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в 14- дневен срок, считано от обявяването – 18.02.2015 г., пред Окръжен съд – Монтана.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: