РЕШЕНИЕ
гр.
Лом, 09.04.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска колегия, VІ
състав в публичното заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова
При секретаря В.М. като разгледа докладваното
от съдията Александрова гр. дело № 61 по описа за 2015г. и за да се
произнесе взе предвид следното:Е.И.М. е предявил против “Ломско пиво” АД, гр. Лом
иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от общо 1115.00 лв., представляваща дължима сума
от неполучените ваучери за храна за времето от 01.01.2012г. до 31.05.2013г. в
размер на 680,00 лв./по 40 лв. на месец/, 100 лв. лихва за забава на това
плащане, както и сумата от 250 лв. представляваща неплатено възнаграждение за
празниците Коледа и Великден за времето 01.12.2012г. до 21.10.2014г., както и
50 лв. лихва за забава на това плащане от датата на падежа на всяко едно от тях
до постъпване на ИМ в съда, сумата от 30 лв. , дължима за Празника на пивоваря
през 2014г., както и сумата от 5 лв. , представляваща забава на горното плащане
от деня на падежа до постъпване на ИМ в съда, ведно със законната лихва върху
главницата на сумите от постъпване на ИМ в съда до окончателно плащане на сумите.
Претендира и разноски по водене на делото. Ищеца твърди, че е работил по трудов
договор с ответника, прекратен на 20.10.2014г., като последният не й изплатил подробно
цитираните и претендирани по горе суми.
Исковете са с правно основание чл.269, ал.2 КТ и чл.86 ЗЗД и са процесуално
допустими.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, редовно призован
представя писмен отговор. В с.з. изрично изразено становище , не оспорва
проекта за доклад по делото, не признава иска като го оспорва и моли за отхвърлянето , като неоснователен.
По делото са събрани писмени доказателства.
След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема , че страните не спорят, а това се установява по безспорен начин и от
представените по делото писмени доказателства, че между тях е съществувало
трудово правоотношение, като ищеца е заемал длъжността „Началник смяна в
отдел-„Бутилиране” в ответното дружество до 20.10.2014г., когато трудовото му
правоотношение било прекратено със заповед на работодателя на основание чл.328,
ал.1, т.2, пр. ІІ от КТ, считано от 21.10.2014г.
Видно от ангажираните от страните
писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
По трудов договор №148/1997г. ищеца е работел в ответното дружество като
Началник смяна в отдел”Бутилиране”. Със заповед №177/20.10.2014г. на Изпълнителния директор
на дружеството трудовият му договор бил прекратен , считано от 21.10.14г.
През времето когато ищецът е работел в ответното дружество е членувал в
синдикалната организация на КТ”Подкрепа” при ответното дружество.В ответното
дружество е имало две КТД -та, един БКТД и един КТД в предприятието. Това обстоятелство не противоречи на
изискването на чл.51,ал.2 КТ, тъй като съгласно правната регламентация на чл.51,ал.2
КТ:” На равнище предприятие, бранш и отрасъл може да се сключва дамо един КТД”.
При тълкуването на тази правна норма е, че в едно предприятие, бранш или
отрасъл може да се сключи само един „предприятиен”, браншов или отраслов КТД, а
не че в предприятието не могат да действат КТД-та на различно равнище, което е
напълно възможно и допустимо и често срещано на практика положение, в този
смисъл Р № 450/04г. на ІІІ г.о. константната съдебна практика в тези случай,
т.е. когато в едно предприятие има две КТД-та, е да се прилагат клаузите на онзи
КТЗ, който предвижда по-благоприятно разрешение./ В този смисъл са и Р№
582/04г. ІІІ г.о., Р № 668/04г. ІІІ г.о. и др./.
І. Браншови колективен трудов договор:
На 20.05.2011г. между Съюза на пивоварите в България, от една страна и
„Синдикат на производителите на бира, храни и напитки/СБХН/-КНСБ и
Федерация”Хранителна и питейна индустрия”/ФХПИ/-КТ”Подкрепа” е подписан Браншов
колективен трудов договор/БКТД/ за работещите в пивоварния бранш. Този договор
бил вписан под №8 на 28.05.2011г. в ИА”ГИТ”, съгласно изискванията на
чл.53,ал.4 КТ. Със заповед № РД01-2361/26.11.2011г. на Министъра на
Министерството на труда и социалната политика прилагането на този БКТД е разпростряно
и по отношение на работещите в пивоварния бранш, към който спада и ответното
дружество, с оглед основния му предмет на дейност.БКТД има седем раздела. Като
предмет по настоящият спор представлява раздел ВТОРИ, където в чл.27 и чл.28 урежда въпроса за трудовите
възнаграждения, а чл.29 – допълнителните трудови възнаграждения,
а според ал.5 на цитирания чл.29 е записано:” За Коледа и Великден,
работодателят допълнително изплаща на работника и служител, не по-малко от 50,00
лв.
Според чл.48, ал.4 БКТД: социалните привилегии на работещите в
бранша” Работодателят самостоятелно или съвместно с други
организации осигурява столово хранене в производствените центрове/заводите/ в
размер на не по-малко от 60 лв. месечно, а там където условията не позволяват
това, се договаря със социални партньори използването на ваучери за храна в
размер не по-малко от 40 лв. месечно.
ІІ. КТД на „Ломско пиво”АД гр.Лом:
За 2014г. в ответното дружество е в сила КТД сключен между ответното
дружество от едно страна и от друга БСО към СБХН-КНСБ и СО на КТ”Подкрепа”.
Този КТД е вписан в регистъра при Д”Инспекция по труда”Монтана под № 5100016 от
16.04.14г.
1.В раздела „Допълнителни трудови възнаграждения” в чл.29,ал.7 е
предвидено, че за Коледа и Великден работодателят да изплаща на работника или
служителя не по –малко от 50 лв. в брой.
2. В раздела Социална дейност:
Според чл.50, ал.8 :” За професионалният празник на пивоваря
Работодателят следва да изплаща еднократно на работниците и служителите сумата
не по-малко от 30 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира исковите
претенции за частично основателни.
От правна страна:
Константната практика на съдилищата е
, че храната, предоставяна на работниците и служителите е по чл.
269, ал. 2 КТ. Последната е допълнително натурално трудово възнаграждение,
предвидено в акт на МС, в КТД или в индивидуалния трудов договор. То
представлява доход и се включва към трудовото възнаграждение, за разлика от
безплатната храна по чл. 285
КТ, която е с целево предназначение. В този смисъл е задължителната
практика на ВКС на РБ, намерила израз в решение № 216 от 9. 06.
А / По отношение на претендираната стойност на
ваучери за храна съдът намира следното:
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на §1, т.36 от
ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане, ваучерите за
храна са вид книжа за замяна, предоставени чрез работодателя на работниците и
служителите, които се използват като разплащателно средство в ресторанти,
заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни съгласно сключен
договор за обслужване с оператор. В същия смисъл е и разяснението в чл.2, ал.2 на
Наредба № 7/09.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане
на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и
осъществяване дейност като оператор. Нормата на чл.2, ал.1 от същата Наредба
изрично посочва, че чрез ваучерите за храна работодателите предоставят на лица,
работещи по трудови правоотношения и по договори за управление, средства за
храна отделно от възнаграждението им.
При тълкуването на посочените разпоредби се налага
извода, че ваучерите не представляват част от основното трудово възнаграждение.
Предоставянето на ваучери дори не представлява парично плащане, а предоставяне
на средства под форма на книжа за замяна, поради което същите следва да бъдат
разглеждани като допълнително възнаграждение в натура, каквато
възможност е предвидена в разпоредбата на чл.269, ал.2
КТ. Според тази норма допълнителните трудови възнаграждения могат да
бъдат предоставяни в натура, на само ако това е предвидено в акт на
Министерския съвет, в колективен трудов договор /КТД / или с индивидуалния
трудов договор.
Наведените в исковата молба доводи са, че вземането на
ищеца произтича от БКТД- чл.48,ал.4 с което е призната дължимост на ваучери за
храна, но същото е в раздела”Социални дейност”, което не е достатъчно да обоснове основателност на
претендираното вземане, тъй като в КДТ-то е предвидено и не може да се извлече
извод това да представлява допълнително
трудово възнаграждение, а е предвидено задължение на работодателя да финансира
със свои средства социално-битовото и културно обслужване/СБКО/ на работниците
и служителите, в т.ч. и задължение за поевтиняване на храната. Тук следва да се
отбележи, че доколкото ваучерите за храна са вид социални придобивки,
предоставени в натура на работниците и служителите, то те могат да влязат и в
обхвата на чл.294 КТ,
а именно - предоставянето им да бъде извършено от средствата за СБКО. В този
случай обаче е необходимо да бъде спазена императивната разпоредба на чл.293, ал.1 КТ, според която начина за
използването на средствата за СБКО се определя
с решение на общото събрание на
работниците или служителите.
С това решение трябва да е определено дали средствата ще се предоставят в
натура или пари, сферите на СБКО, съотношението на сумите по всяка от тях,
конкретните мероприятия и критериите, по които ще се извършва разпределението.
В конкретния случай такова решение на Общото събрание на работниците и
служителите не е представено като доказателство по делото и ищеца не се
позовава на такъв акт като основание за дължимост на претендираните суми.
В обобщение на изложеното следва да се отбележи, че в
тежест на ищеца е да установи вземането си, като макар и да е представил
доказателства, че е налице акт /БКТД/ попадащ сред изчерпателно посочените в
разпоредбата на чл. 269, ал.2
КТ, но в самия браншови колективен трудов договор, задълженията на
работодателя за изплащане на ваучери за храна не попадат в
раздела”Допълнителни трудови
възнаграждения”, за да е налице хипотезата на чл.269,ал.2 КТ, а са в раздел
„Социални дейност” при което е налице хипотезата на чл.294, вр.чл.293 КТ, където
както и по горе бе отбелязано, следва да има решение на общото събрание на
работниците и служителите в предприятието, като за такова решение не са
ангажирани доказателства от ищеца, поради което в тази част искът е
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Б./ По отношение на иска за заплащане
на възнаграждения за Коледа и Великден, съдът намира, че иска е основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен. Аргументите за това са следните:
От
представените по делото БКТД/ чл.29,ал.5 в раздела”Допълнителни
тр.възнаграждения”, респ.в КТД
чл.29,ал-7 раздел”Допълнителни тр.възнаграждения” е вменено в задължение
работодателя да заплаща под фопмата на допълнителни трудови възнаграждения на
работниците и служителите по 50 лв., попадащи в чл.269,ал.2 КТ, или общо
дължимите суми са в размер на 200 лв./според приетата по делото ССЕ/.
В./ По
отношение на претендираните за изплащане сума в размер на 30 лв. за празника на
пивоваря, същият е неоснователен, тъй като фигурира в КТД, чл.50,ал.8 в раздела
„Социални дейност” и по отношение на него важат Разпоредбите на чл.292 и чл.293 КТ които регламентират правото на
работниците и служителите на средства за социално-битово и културно обслужване
(СБКО) в предприятието, както и реда и начина за тяхното разходване. Съгласно
разпоредбата на чл.292 КТ СБКО на работниците и служителите се финансира
със средства от работодателя и от други източници. Съгласно разпоредбата на чл.293, ал.1 КТ начинът на използуването
на средствата за СБКО се определя с решение на общото събрание
на работниците, като съгласно чл.293, ал.2 КТ тези средства не
могат да се изземват и използуват за други цели.
Съгласно Решение № 5270 от 29.05.2003 г. на ВАС по
адм. д. № 7008/2002 г. социално-битовото
и културното обслужване на работниците
и служителите според регламентацията в Кодекса на труда обхваща въпроси и
аспекти от ежедневието на работниците и служителите извън престирането на
работната сила, като се касае за допълнителни облаги, които са предлагани от
работодателя директно или чрез трети лица с цел подобряване жизнения стандарт
на работниците и служителите през времето, когато те не са заети непосредствено
в трудовия процес и които излизат извън кръга на основното трудово
правоотношение, предоставяни от работодателя по свое решение. Предвид
естеството на облагите, непряко свързани с престирането на работната сила, е
предвиден по-особен начин за разпределяне на средствата за СБКО,
което не се извършва от работодателя, макар да е основният източник на
средствата, а от Общото събрание на служителите и работниците в предприятието.
Последното като колективен орган на трудещите се най-добре познава нуждите им и
ще разпредели по най-удачния начин средствата. Съгласно Решение № 3311 от
23.05.2000 г. на ВАС по адм. д. № 6438/99 г. да се определи начинът на
изразходване на средствата означава да се посочи дали те ще се предоставят в
натура или пари, да се определят сферите на социално-битово и културно
обслужване, съотношението на сумите по всяка от тях, конкретните мероприятия и
критерии, по които ще се извършва разпределението.Поради изложеното съдът
намира този иск за неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По отношение
на иска по чл.86 ЗЗД:
Съдът
счита, че този иск е неоснователен, по следните съображения:
Съгласно
чл. 86,ал. 1 от ЗЗД: „При неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата”
В
настоящия случай, съдът приема, че не би следвало да се заплаща законна лихва,
тъй като преди подаване на настоящата искова молба, няма данни по делото
работникът да е отправял до работодателя си покана, с която да е поискал
паричната равностойност на задължението за осигуряване сумата от по 50 лв. за
Коледа и Великден, за да може да се приеме, че от този момент нататък
работодателят изпада в забава на едно парично задължение.
От друга
страна, дори и да не бъде приет горния довод , съдът счита, че денят за
изпълнение на задължението за предоставяне тази сума, не е определен
предварително, поради което, за да изпадне длъжникът по това задължение в
забава, той трябва да бъде поканен от кредитора, а както бе посочено по-горе,
преди подаване на исковата молба, няма данни по делото такава покана да е била
отправяна до работодателя. Действително, и в двете КТД е посочено, че се полагат по 50 лв. за Коледни
и Великденски празници, но настоящият състав счита, че така посочено, от тях не
може да се изведе категоричен извод за определен ден, в който работодателят
изпада в забава на задължението си, поради което и отново стига до извода, че е
необходима покана, каквато няма в кориците на делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА “Ломско пиво” АД, гр.Лом с ЕИК 111008825 ДА
ЗАПЛАТИ на Е.И.М., с ЕГН ********** сумата от 200.00 лв., представляваща
дължимо допълнително за всеки един от празниците Коледа и Великден за периода
01.12.2012г.-21.10.2014г. , като в останалата част над уважения размер от 250
лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неосноветелен и недоказан
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата от 680.00 лв.,
представляваща ваучери за храна, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата от 30,00 лв. за
Празника на пивоваря, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на лихви за забавено
плащане като неоснователен и недоказан, както и иска за законната лихва върху
главницата .
ОСЪЖДА “Ломско пиво” АД, гр.Лом ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ЛРС
държавна такса в размер на 50.00 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от уведомяването на страните,
че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………