Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 20.04. 2015 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд, гр. Лом, първи наказателен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КАМЕНОВА

При секретаря, Боянка К., като разгледа докладваното от съдия Нина Каменова, АНД № 130/2015 година по описа на Районен съд, гр. Лом, за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда чл. 59 и следващите ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12-1202716 от 27.02. 2015 година на Директор на Дирекция”Инспекция по труда”, гр. Монтана на ООД” Теовит 2012” с ЕИК 201895671 с адрес, гр. Лом, ул.”Славянска” № 24, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за това, че при извършена проверка на 16.02.2015 година по спазване на трудовото законодателство от Дирекция” ИТ”- Монтана в Аптека „Т. В.”, находяща се в гр. Лом, ул.”С, обект на „Теовит 2012” ООД е констатирано, че дружеството в качеството си на работодател, представлявано от В.В.К., видно от представения трудов договор ТД № 1 от 11.11. 2014 година с Е.В.С. и поименен график за месец ноември 2014 година и уведомление до ТД на НАП е допуснало да работи Е.С., като фармацевт регистър, считано от 11.11. 2014 година, преди да е предоставено копие от уведомление по чл. 62, ал. 3, заверено в ТД на НАП, видно от писмо изх. № 12388143015606, същия договор е заверен на 13.11. 2014 година в 10.47 часа, а именно след постъпване на работа на лицето от 11.11. 2014 година. Нарушението е констатирано с протокол от извършена проверка от 16.02. 2015 година, с което е нарушена разпоредбата на чл. 63, ал.1 и 2 от КТ, поради което и на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административното наказание.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал, „Теовит 2012” ООД, със седалище и адрес на управление, гр. Лом, ул.”Славянска” № 24, чрез управителя си В.В.К., обжалва същото, с оплакване за незаконосъобразност, тъй като не е налице извършено административно нарушение, излага конкретни доводи за това.

Моли, след установяване на изложеното, обжалваното НП, да бъде отменено, изцяло.

Въззиваемите, поддържат правилността на обжалваното Наказателно постановление и молят, същото, като законосъобразно да бъде оставено в сила, а жалбата, без уважение- представят писмена защита.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

С Наказателно постановление №12-1202716 от 27.02. 2015 година на Директор на Дирекция”Инспекция по труда”, гр. Монтана на ООД” Теовит 2012” с ЕИК 201895671 с адрес, гр. Лом, ул.”С в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за това, че при извършена проверка на 16.02.2015 година по спазване на трудовото законодателство от Дирекция” ИТ”- Монтана в Аптека „ Т. В.”, находяща се в гр. Лом, ул.”Славянска” 34, обект на „Теовит 2012” ООД е констатирано, че дружеството в качеството си на работодател, представлявано от В.В.К., видно от представения трудов договор ТД № 1 от 11.11. 2014 година с Е.В.С. и поименен график за месец ноември 2014 година и уведомление до ТД на НАП е допуснало да работи Е.С. като фармацевт регистър, считано от 11.11. 2014 година, преди да е предоставено копие от уведомление по чл. 62, ал. 3, заверено в ТД на НАП, видно от писмо изх. № 12388143015606, същия договор е заверен на 13.11. 2014 година в 10.47 часа, а именно след постъпване на работа на лицето от 11.11. 2014 година. Нарушението е констатирано с протокол от извършена проверка от 16.02. 2015 година, с което е нарушена разпоредбата на чл. 63, ал.1 и 2 от КТ, поради което и на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административното наказание.

От фактическа страна:

На 12.02. 2015 година при извършена проверка на място от З.Б. А. на длъжност главен инспектор при Д”ИТ” Монтана и С.О.Ш., старши инспектор при Д „ИТ”, гр. Монтана, проверка в аптека „ Т.В., находяща се в гр. Лом на улица „С”, при която констатирали, че жалбоподателя в качеството си на работодател е допуснал до работа лицето Е.В.С.като фармацевт регистър, считано от 11.11. 2014 година, преди да е предоставил копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено в ТД на НАП, договора е заверен на 13.11. 2014 година в 10.47 часа, а именно след постъпване на работа от 11.11. 2014 година.

Нарушението е обективирано с Протокол от извършена проверка от 12.02. 2015 година и в т. 4 от същия е даден срок за отстраняване на констатираното нарушение- 17.02. 2015 година.

Протокола от същата дата, 12.02. 2015 година е връчен на работодателя, лично.

С призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК, работодателя е поканен да се яви в ИТ, гр. Монтана на 16.02. 2015 година за представяне на изисканите документи и съставяне на АУАН.

На 16.02. 2015 година в присъствието на актосъставителя и свидетелката при констатиране на нарушението и свидетеля Т.Р.П. е съставен АУАН, в който е възпроизведено констатираното с протокол за извършена проверка, административно нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ.

При връчването на акта, от работодателя е направено възражение, касаещо обстоятелството, относно допусната техническа грешка при прекратяване и сключване на трудовия договор на лицето Е.С.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което е прието, че е налице нарушение на нормата на чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ, поради което и на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на работодателя.

Жалбоподателят е годен субект на нарушението, тъй като се явява работодател по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби към КТ, като лице, което наема работници по трудово правоотношение.

Наказателното постановление № 12-1202716 от 27.02. 2015 година е издадено от компетентен орган-Директора на Дирекция"Инспекция по труда" гр. Монтана, в шестмесечния преклузивен срок, както и в едномесечния срок по чл.52, ал. 1 от ЗАНН, считано от датата на съставяне и връчване на акта.

Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ „ в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции "Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра на трудовите договори и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от съответното заверено уведомление”, а съгласно нормата на чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ, „Работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите и ал. 2 императивно „ Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1”.

Анализирайки събраните в производството писмени и гласни доказателства, съдът намира, за установено следното:

Видно от извлечението от Търговския регистър от 2007 година в правния мир е регистриран търговец ЕТ”Вит-93-В.К. с предмет на дейност- търговия на дребно с лекарствени средства с ЕТ-В.В.К..

С трудов договор от 01.02. 2010 година от едноличния търговец в качеството му на управител и работодател е сключен същия с лицето Е.В.С. на длъжност- магистър фармацевт, считано от 01.02. 2010 година.

Със Заповед № 32 от 13.11. 2014 година, на основание чл. 325, ал. 1 КТ, трудовия договор е прекратен, считано от същата дата- 13.11. 2014 година, л. 3 от производството.

Видно от извлечението от Търговския регистър е регистрирано ТД-„ Теовит 2012” ООД, с предмет на дейност- търговия с готови лекарствени форми и др., със съдружници Т.Е.Т. и В.В.К. с начин на представляване- заедно и поотделно.

С трудов договор № 1 от 11.11. 2014 година, от работодателя- жалбоподателя по настоящето производство е сключен договор с Е.С. на длъжност фармацевт магистър, считано от 11.11. 2014 година, преди на работника да е прекратен трудовия договор с ЕТ” Вит-83-В.К.” същия е прекратен на 13.11. 2014 година.

От писмените доказателства е установено безспорно, че лицето Е.С. от 2010 година изпълнява една и съща длъжност, първоначално към едноличния търговец” Вит- 83-В.К.” и в последствие към търговското дружество ООД” Теовит 2012”, представлявано от В.К., т.е., от посочената дата 2010 година не е налице друг работодател.

Действително от страна на длъжностното лице, към ООД” Теовит 2012” е допуснато техническа грешка, тъй като договора на Е.С. с ЕТ” Вит-83 В.К.” е прекратен на 13.11.2014 година, т.е., не би могло да се сключи договор от същото лице с ООД”Теовит 2012” от 11.11. 2014 година, тъй като същата е била в трудовоправни отношение с едноличния търговец.

От същата дата, а именно 13.11.2014 година е и уведомлението до ТД на НАП.

С оглед на така събраните в производството доказателства, съдът намира, че дори и да се приеме, че е допуснато административно нарушение/ АНО е констатирал горното с оглед на обстоятелството, че договора е сключен от 11.11. 2014 година/, то АНО следваше да се мотивира защо не прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, а именно: маловажен случай, при положение, че това е първо нарушение, други констатации не са направени нито в акта, нито в издаденото впоследствие НП.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства необходими за правилното изясняване на делото, съдът намира, че в настоящия случай се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, предвид на това, че е установена липса на вредоносни последици от нарушението, по същество магистър фармацевт Е.В.С., на едно и също работно място, работно време, длъжност и работодател, изпълнява възложената й работа от 2010 година.

От друга страна, АНО незаконосъобразно е приел, че жалбоподателя в качеството му на работодател е допуснал до работа Е.С. на длъжност магистър фармацевт, от 11.11. 2014 година, без да съобрази обстоятелството, че трудовия й договор с ЕТ „Вит 93 В.К.” е прекратен на 13.11. 2014 година, т.е., към 11.11. 2014 година лицето е имало и е изпълнявало трудовите си задължения към едноличния търговец.

По делото липсват доказателства жалбоподателя до настоящия момент да има наложени административни наказания за такъв вид дейност, както и че наложеното наказание не съответствува на степента на обществена опасност на извършеното административно нарушение. Следователно контролния орган е следвало само да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложена глоба.

С оглед на това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на посочената разпоредба, тъй като административнонаказващият орган е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, когато деянието чрез което е осъществено административното нарушение, разкрива признаците на малозначителност. Неприлагането на посочената разпоредба и наличието на основания за това е нарушение на материалноправните разпоредби на закона.

Съдът намира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, и тъй като преценката за приложението на тази норма подлежи на съдебен контрол/ТР № 1/12.12.2007 година на ВКС/, която проверка включва в обсега си обективни и субективни признаци, касаещи степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението и с други сходни и типични за деянието хипотези, административни нарушения извършени от нарушителя, постигане целите на наказанието,въпреки освобождаването от административнонаказателна отговорност, отношението на извършителя към извършеното и към последиците от извършеното, имотното състояние, възраст и други.

В конкретния случай е установена липса на вредоносни последици от нарушението/ макар тези последици да не са съставномерни за квалификацията на деянието, то те са правнорелевантни за окачествяването му като маловажно/, по делото липсват доказателства жалбоподателя до настоящия момент да има наложени административни наказания за такъв вид дейност.

Конкретното деяние, ако се приеме, че то е извършено разкрива ниска степен на обществена опасност именно с оглед липсата на вредни последици от извършеното нарушение. Няма спор,че са нарушени правно защитени обществени отношения, но в случая тяхното засягане не е значително, което не може да обуслови такава тежка санкция. Налагането и би изиграло в случая отрицателно въздействие върху личността на нарушителя, вместо да осъществи целите на административното наказание предвидени в закона.

Неприлагането на чл.28 от ЗАНН спрямо тези факти представлява нарушение на материалния закон, опорочаващо правилността на издаденото наказателно постановление.

Ако АНО беше изследвал по задълбочено причините и последиците от извършеното от наказаното лице, то би стигнал до извода, че с деянието си жалбоподателя, макар и формално да е осъществил признаците на предвиденото в КТ нарушение, то това деяние с оглед липсата на вредни последици и смекчаващите отговорността обстоятелства е с незначителна обществена опасност и представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК.

Както е посочено в чл.27, ал.2 ЗАНН при определяне на наказанието административнонаказващия орган е следвало да вземе предвид тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, и ако беше съобразил тази законова разпоредба би стигнал до извода, че в случая се касае за маловажен случай на административно нарушение и да приложи разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, като не наложи наказание, а предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съдът счита, че в конкретния случай предпоставките да се приеме случая за маловажен са налице.

Освен това, наложеното наказание, макар и определено в минимален размер, се явява несъразмерно тежко с оглед обществената опасност на нарушителя и нарушението.

Предвид това, Съдът намира, че жалбата е основателна, а обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът:

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12-1202716 от 27.02. 2015 година на Директор на Дирекция”Инспекция по труда”, гр. Монтана с което на ООД” ТЕОВИТ 2012” с ЕИК 201895671 с адрес, гр. Лом, ул.”Славянска” № 24, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал.1 и 2 от КТ, и на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, ИЗЦЯЛО, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Препис от решението да се изпрати на Директор на Дирекция” Инспекция по труда” Монтана, за сведение и изпълнение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд, гр. Монтана, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: