Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.
Лом, 01.04.2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в публичното съдебно
заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и петнадесета година в състав:
при
секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1096 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
Предявен е иск от ТПК «НОВ ЖИВОТ», ЕИК
*********, със седалище/адрес на управление: *******, представлявано от
председателя Л.И.П., срещу Б.Ф.Ф., ЕГН **********,***, за имуществени вреди в
резултат от престъпление.
Твърди се в исковата
молба, че ответникът е бивш председател на кооперацията – ищец, който е бил
признат за виновен и осъден с влязла в
сила присъда по НОХД № 105/2012 год. на ЛРС, за присвояване на парични средства
на кооперацията в размер на 8550 лв.
За това, ищецът
сезира съда със следното
Искане: да бъде осъден ответника, да
заплати на ищеца сумата от 8550 лв., представляваща,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на
иска, до окончателното й изплащане.
Претендират се и разноски.
Писмен отговор от ответника е постъпил
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Ответникът
счита исковата претенция за недопустима и неоснователна. Оспорва
представителната власт на председателя на кооперацията, като твърди, че същата
не е вписана в ТР.
Твърди,
че ищецът му дължи три или четири пъти по-голяма сума за неизплатено трудово
възнаграждение по трудов договор.
В
съдебно заседание
ищецът се представлява от адв. П. Г., МАК, редовно упълномощен, чрез когото
поддържа иска в предявеният размер, като го счита за основателен и доказан. Претендира
и разноските по делото за тази инстанция.
Ответникът оспорва иска по съображенията,
които е изложил в писмения си отговор. Поддържа и възражението за прихващане,
като не ангажира доказателства в негова подкрепа.
По делото са събрани писмени доказателства,
след чиято преценка съдът приема за установено следното:
От фактическа
страна:
С Присъда от 10.05.2012 год., по НОХД №
105/2012 год. на ЛРС, съдът е признал подсъдимия Б.Ф.Ф., ЕГН **********,***, за
ВИНОВЕН в това, че за времето от 01.10.2003 год. до 31.03.2011 год., в *******,
като длъжностно лице, съгл. удостоверение за регистрация в Търговския регистър
– Решение от 05.11.2011 год., по ф.д. № 44/1989 год. на Окръжен съд Монтана, вписано
в парт. № 180/08.07.2002 год., с последна акуализация на 26.01.2011 год. –
Председател на кооперация ТПК „Нов живот“ – ***********, присвоил чужди пари,
собственост на кооперация „Нов живот“ – *******, в размер на 8 550 лв.,
връчени му в това му качество, поради което и на основание чл. 201, ал. 1 и чл.
54, ал. 1 НК му е наложил наказание 6 месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване, на осн. чл. 66 НК е отложил с изпитателен срок от 3 години. Със
същата присъда подсъдимият е оправдан по обвинението за присвояване на сумата
10180 лв.
Присъдата е потвърдена с Решение от 12.07.2012
год. по ВНОХД № 113/2012 год. на МОС.
В хода на съдебното следствие пред първата
инстанция, подс. Б. Ф. е направил възражение, че му се дължи трудово
възнаграждение и съдът е допуснал и приел съдебно-счетоводна експертиза, видно
от чието заключение, за периода 01.10.2003 – 31.03.2011 год., полагащото му се
възнаграждение е в размер на 22 545,49 лв., за която сума няма
доказателства, че е получена. При постановяването на присъдата си съдът е взел
предвид това заключение.
С Присъда от 15.11.2012 год., по НОХД №
562/2012 год. на ЛРС, съдът е признал подсъдимия Б.Ф.Ф., ЕГН **********,***, за
НЕВИНЕН в това, че през март, 2012 год., е скрил чужди документи – собственост
на ТПК „Нов живот“ *******: Книга на член-кооператорите, Касова книга,
Досиетата на член-кооператорите,, Книга за дяловия капитал, Заповедна книга,
Трудовите договори – с цел да причини вреда, поради което го е оправдал по
обвинението по чл. 319 НК.
Присъдата е потвърдена с Решение от
331.01.2013 год. по ВНОХД № 210/2012 год. на МОС.
От
правна страна:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.
45, ал. 1 ЗЗД.
Иска се: да бъде
осъден ответника, да заплати на ищеца сумата от 8550 лв., представляваща,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на
иска, до окончателното й изплащане.
За да възникне отговорност за ответника по чл.
45 ЗЗД, в тежест на ищеца е да
докаже, че: е извършено вредоносно деяние, в резултат на което са му причинени
вреди, вредоносното деяние е противоправно, т.е. нарушава предписани от
нормативните актове и правила за поведение, причинена е имуществена вреда,
която е реално настъпила в претендирания размер, налице е причинна връзка между
противоправното деяние и вредата, като вредоносния резултат следва да е пряка и
непосредствена последица от виновното поведение на прекия причинител, наличието
на вина у прекия причинител.
Налице е законова презумпция относно вината
във всички случаи на непозволено увреждане съгласно разпоредбата на чл. 45 ал.
2 ЗЗД.
Обстоятелството,
че се касае до противоправно поведение,
извършено виновно от ответника са установени безспорно с Присъдата по
НОХД № 105/2012 год. на ЛРС, влязла
в сила.
Доказателствата
и установените факти по делото имат доказателствена сила.
Съгласно
разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд има
задължителна сила за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Вредата,
която е настъпила са присвоените средства, в размер на исковата претенция, което
е пряка и непосредствена последица на деянието.
Осъществен
е следователно фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно: с действията си
ответникът, като Председател на кооперация ТПК „Нов живот“ – ******* е причинил на кооперацията-ищец
непозволено увреждане в резултат на присвояването на посочените по-горе парични
средства и му е нанесъл имуществени вреди .
От
твърденията в исковата молба и конкретните сочени обстоятелства, както и от събраните
по делото доказателства /приложеното НОХД № 105/2012 год. на ЛРС/ е видно, че
претенцията на ищеца за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултата на
извършено от ответника престъпление в общия размер от 8550 лв. е основателна и
доказана, поради което искът следва да бъде уважен.
Относно
възраженията на ответника:
Съдът е указал на ответника, че следва да
докаже възраженията си за недължимост поради прихващане с насрещно задължение
на ищеца, които му възражения в случая са с непосочен и неустановен размер,
както и не е ясно дали са дължими и в тази насока ответникът изрично е заявил,
че не може да ангажира доказателства.
За това и материалноправното възражението на
ответника за прихващане е недоказано.
Неоснователно е и процесуалноправното
възражение на ответника за липса на
представителна власт за председателя на кооперацията, доколкото по делото е
приложено Удостоверение, изх. № 20141215100308/15.12.2014 год., издадено от
Агенцията по вписванията, видно от което, в търговския регистър, по партидата
на Кооперация „ТПК НОВ ЖИВОТ“, ЕИК *********, като председател на кооперацията
е вписана Л.И.П.. Вписването е направено на 01.07.2014 год. – т.е., преди
завеждането на иска.
С оглед
резултата от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да
заплати на ищеца направените по делото
съдебни разноски в размер на 200 лв.адвокатско възнаграждение.
Тъй като
ищецът е освободен от държавна такса на осн. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, на осн.
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на ЛРС и следващата се
държавна такса за воденето на делото, в размер на 342 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.Ф.Ф., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на ТПК «НОВ ЖИВОТ», ЕИК *********, със седалище/адрес на
управление: *******, представлявано от председателя Л.И.П., сумата от 8 550 лв. /осем хиляди петстотин и петдесет лева/, представляваща
причинени в резултат от непозволено увреждане имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на иска – 09.10.2014
год., до окончателното й изплащане, както и сумата от 200 лв. /двеста лева/
разноски за водене на делото пред тази инстанция.
ОСЪЖДА Б.Ф.Ф., ЕГН **********,***, да ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка ЛРС държавна такса 342,00
лв. (триста четиридесет и два лева и 00 ст.), както и 5 (пет) лева държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: