НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

№

Гр. Лом, 05.05.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломският районен съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети март, две хиляди петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1189 по описа за 2014 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД

Предявен е иск от Г. Б.М., ЕГН **********,***, срещу Т.П.Т., ЕГН **********,***, за имуществени вреди в резултат от престъпление.

Твърди се в исковата молба, че с присъда от 24.11.2004 год., по НОХД № 236/2003 год. по описа на ЛРС, ответникът е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 НК, на движими вещи, собственост на ищеца, на обща стойност 405 000 неденоминирани лева, или 405 деномирирани лева. В хода на наказателното производство ищецът бил предяявил граждански иск за причинените му щети, но той не бил приет от съдебният състав, за да не се затруднява производството по делото.

За това ищецът сезира съда със следното

Искане: да бъде осъден ответника, да заплати на ищеца сумата от480 лв., от които: сумата 405,00 лв., представляваща причинените вреди от престъплението, предмет на НОХД № 236/2003 год. на ЛРС, сумата от 75,00 лв. – лихва върху горната сума, за времето от причиняването на увреждането до датата на предявяването на иска /03.11.2014 год./, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане.

Претендира и разноските по водене на делото.

В подкрепа на иска са ангажирани писмени доказателства. Приложено е НОХД № 236/2003 год. на ЛРС. Приета е съдебна оценителна експертиза.

Писмен отговор от ответника не е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Ответникът не е изразил становище по искането, не прави възражения и не ангажира доказателства.

Страните са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.

Ищецът не се явява в съдебното заседание. Представлява се от пълномощника си, адв. С. П., МАК, редовно упълномощен, който поддържа иска по основание и размер.

Ответникът не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Направено е искане от процесуалният представител на ищеца за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът намира, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, което той е получил чрез лично на 29.12.2014 год. и призовка за страна за открито съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с Определение от 09.02.2015 г. по чл. 140 ГПК, също получени от него лично, на 20.02.2015 год., изрично са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и ангажираните писмени доказателства, предявеният иск се явява вероятно основателен.

На основание горното, съдът намира, че с оглед наличието на предвидените в чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като исковата претенция по чл. 45 ЗЗД бъде уважена в предявения размер.

Предвид уважаването на главният иск, акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД се явява основателен, като следва да се уважи така, както е предявен и се присъди законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – м. Ноември, 1997 год., до датата на предявяването на иска – 03.11.2014 год., както и законната лихва върху главницата от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението.

На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца и направените от нея разноски по делото за тази инстанция в размер на 350 лв. за адвокатско възнаграждение, а на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК – да бъде осъден да заплати в полза на ЛРС и следващите се съдебни разноски – общо 200 лв., от които 100 лв. държавна такса и 100 лв. за съдебнооценителна експертиза.

Мотивиран от горните съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Т.П.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Б.М., ЕГН **********,***, сумата от 480 лв., от които: сумата 405,00 лв., представляваща причинените вреди от престъплението, предмет на НОХД № 236/2003 год. на ЛРС, сумата от 75,00 лв. – лихва върху горната сума, за времето от причиняването на увреждането до датата на предявяването на иска /03.11.2014 год./, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на иска – 03.11.2014 год. до окончателното й изплащане, както и направените делото разноски в размер на 350 лв.

ОСЪЖДА Т.П.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка ЛРС сумата от 200 /двеста/ лв., представляваща държавна такса върху уважените искове в размер на 100,00 /сто/ лева и 100,00 /сто/ лева разноски за вещо лице, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението не подлежи на обжалване.

На страните да се изпратят преписи от решението.

Районен съдия: