О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Лом, 04.05.2015 год.

Ломският районен съд, V-ти състав, в закрито заседание на четвърти май, две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1172 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК.

Производството е по реда на чл.422 ГПК и е образувано по искова молба на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от П.Н.Д. и Д.Б.Ш., с която е предявен иск срещу Л.П.Д., ЕГН **********,***, като наследник на Д. И.Д., б.ж. на гр. Лом, за установяване съществуването на парично вземане в размер на 9 131,10 лв. по неизпълнено задължение по договор за кредит, представляващо главница, договорна лихва и такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2014 г. –датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, по която е образувано ч.гр.д. № 149/2014 год. на ЛРС, до окончателното плащане, както и за разноските по производството.

Иска се от съда да приеме за установено по основание и размер, съществуването на вземането на ищеца срещу ответника Л.П.Д., в качеството й на наследник на Д. П. Д., ЕГН **********, действащ лично и в търговско качество, като ЕТ „Тополомец – РВ-4“ – Д. Д., ЕИК *********, на основание Договор за банков кредит, Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № Д 1154/04.03.2008 год. и анексите към него, в общ размер на 9131,10 лв., от които: 7661,16 лв. , представляващи 1/3 ид.ч. от главница, в размер на 22 983,47 лв., - 1430,54 лв. – 1/3 ид.ч. от договорната лихва, в общ размер на 4 291,62, дължима за периода от 21.02.2013 год. со 05.02.2014 год.; - 39,40 лв. – 1/3 ид.ч. от такси, в размер на 118,21 лв., дължими за периода 22.10.2012 – 05.02.2014 лв., ведно със законната лихва от 10.02.2014 год. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 149/2014 год. на ЛРС/, до изплащане на вземането. Претендират се и 1/3 ид.ч. от разноските по заповедното производство, както и разноските по настоящото производство.

Предходният съдебен състав, разглеждал делото е разпоредил размяна на книжа и писмен отговор е постъпил от ответницата, с наведени възражения и оспорвания.

С Определение от 09.12.2014 год., съдът по заповедното производство по свой почин е обезсилил Заповедта си за изпълнение на парично задължение и издаденият въз основа на нея Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 149/2014 год. на ЛРС, само по отношение на ЕТ Тополомец – РВ-4-Д. Д., със законен представител Д. И.Д. и лично срещу Д. И.Д..

Това определение е обжалвано и потвърдено с Определение от 16.04.2015 год. по в.ч.гр.д. № 101/2015 год. на МОС.

Междувременно, по молба на ищеца, с Определение от 09.03.2015 год., производството по настоящото гр.д. № 1172/2014 год. е спряно до връщането на ч.гр.д. № 149/2014 год. в ЛРС.

С молба, вх. № 4410/20.04.2015 год., ответницата по делото, чрез процесуалният си представител е поискала прекратяване на производството по ради недопустимост на иска и присъждане на разноски.

Предвид връщането на ч.гр.д. № 149/2014 год. на ЛРС и прилагането му към настоящото производство, съдът намира, че е отпаднало основанието за спиране и делото следва да бъде възобновено.

По молбата на ответницата за прекратяване на производството и в изпълнение задълженията си по чл. 130 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че в случая съдът е сезиран с недопустим иск и като така, делото следва да бъде прекратено.

Съображенията за това са следните:

Видно от обстоятелствената част на исковата молба, заявлението по ч.гр.д. № 149/2014 год. на ЛРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу ЕТ Тополомец – РВ-4-Д. Д., със законен представител Д. И.Д. и лично срещу Д. И.Д., е подадено на 25.02.2014 год., а длъжникът Д. И.Д. е починал на 16.12.2012 год. – т.е. почти две години преди подаване на заявлението. Въпреки това, в хода на изпълнителното производство, развило се по изп.д. № 20147240400203/2014 на ЧСИ В. Томова, рег. № 724 КЧСИ, с р-н на действие – ОС – Видин, са били конституирани като длъжници наследниците му, в т.ч. и настоящият ответник Л.Д., на която са връчени в това й качество ПДИ, Заповедта за незабавно изпълнение и Разпореждането за издаване на изпълнителен лист и която е подала възражение срещу издадената заповед по чл. 417 ГПК.

Доколкото в случая заявлението е подадено против починал длъжник, е неприложима разпоредбата на чл. 277 ГПК и същият не може да бъде заместен от наследниците си.

Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален установителен иск, който цели установяване на едно вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. Предпоставка за предявяване на този иск е против издадената заповед за изпълнение да е постъпило писмено възражение от длъжника по чл. 414 ГПК и в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК заявителя да е предявил иска по чл. 422 ал. 1 ГПК за съществуване на вземането си, за което е издадена заповедта за изпълнение.

С иска по чл. 422 ал. 1 ГПК се цели със сила на присъдено нещо, да бъде признато съществуването на вземането по оспорената от длъжника с възражението по чл. 414 ГПК заповед за изпълнение.

Именно за това този иск е неразривно свързан с проведеното преди това заповедно производство, за което говори и обстоятелството, че иска се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Правният интерес на заявителя от иска по чл. 422 ал. 1 ГПК е обусловен от това, че при уважаването на този иск, оспорената от длъжника с възражението по чл. 414 ГПК заповед за изпълнение ще влезе в сила /арг. от чл. 416 ГПК/ и въз основа на нея заявителя ще може да се снабди с изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, който се издава от съдията - докладчик по заповедното производство, а в случай /какъвто е и настоящият/, че са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, същите ще бъдат стабилизирани с положителното установително решение по чл. 422 ал. 1 ГПК.

В настоящия случай, издадената в полза на заявителя и ищец по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист са обезсилени с влязъл в сила съдебен акт.

Ето защо е безпредметно в производството по настоящото дело заявителя да иска установяване на вземане въз основа на заповед, която е обезсилена с влязъл в сила съдебен акт и то срещу лице, което не е било страна по заповедното производство и не може да бъде привлечено на осн. чл. 277 ГПК като ответник.

За това недопустимо би било и преминаването от установителен към осъдителен иск на осн. чл. 214 ГПК срещу отв. Л. Д., каквото намерение заявява ищеца в молбата си «Заявление» за спиране на делото от 14.01.2015 год., тъй като по същество това би бил изцяло нов иск – със съществено изменение както на обстоятелствената част, така и на петитума на исковата молба.

А както бе посочено по-горе, към настоящия момент установителният иск се явява недопустим поради липса на правен интерес, което е абсолютна положителна процесуална предпоставка и за което съдът следи служебно във всеки един момент от производството.

При този изход от делото и при наличие на нарочно искане в тази насока от ответната страна, ищецът, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК дължи на ответника и сторените във връзка с делото разноски.

В случая обаче, макар ответника изрично да е направил такова искане /като е посочил разноски в размер на 1000 лв. в молбата си от 20.04.2015 год./, не са ангажирани доказателства за действително сторени разноски за процесуално представителство и защита по гр.д. № 1172/2014 год. на ЛРС. Приложеното на л. 97 копие от пълномощно не обективира и договор за правна помощ и не е ясно дали и в какъв размер разноски са сторени от ответницата. Не е представен и списък по чл. 80 ГПК.

Сторените по ч.гр.д. № 149/2014 год. на ЛРС разноски на ответницата също не са установени по размер, доколкото отново не са посочени такива в приложеното копие от пълномощно.

Предвид изложеното, съдът, в този си състав

О П Р Е Д Е Л И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 1172/2014 год. на ЛРС.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1172 по описа за 2014 година на РС – Лом, поради НЕДОПУСТИМОСТ на иска.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Монтана в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: