Р Е Ш Е Н И Е
№
В
ИМЕТО НА НАРОДА
град Лом 17 юли
.2015 година
Районен съд - Лом, Гражданска
колегия ,втори състав в проведеното на 17.7.2015 г. в
открито съдебно заседание по гр. дело №166 /2015 ., по описа
на съда в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:НАТАЛИЯ ЛОЗАНОВА
при секретаря К.А. ,
след като изслуша докладваното от съдията Лозанова гр.дело № 166 /2015г.,за да
се произнесе взе в пред вид следното :
От „В и К” ООД, гр.
Монтана, със седалище и адрес на управление – гр. Монтана, ул. Ал. Стамболийски
№ 11, ЕИК № 821152916, представлявано от Управителя, инж. В.Д.И., ЕГН **********,
са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД , и
акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.,срещу Д.А.Н. *** с ЕГН ********** за неизплатена стойност за консумирана вода от 05.11.2010 г. До 13.11.2014 г. общо в
размер на 1063,56 лв./хиляда и шестдесет и три лв./.
и 56 стотинки /,от които главница в размер на 913,32 лв./деветстотин и тринадесет лв./. и
32 стотинки и лихва 150,24 лв. /сто и
петдесет лв.. / и 24
стотинки за забавено пращане за
периода 06.12.2010 г. до 01.12.2014
г. , както.
разноски по делото.
Ищецът „В и К” ООД, гр. Монтанав исковата си молба твърди,че ответникът е потребител на услуги на "ВиК"
ЕООД Монтана изразяващи се във
водоснабдяване на имот находящ се в гр.Лом , ул. Хаджи Д. №20. Поради не плащане
на дължими суми за предоставени услуги за претендираният период от време му е
изпратена покана за доброволно изпълнение, с която го уведомил за задълженията
му. Поради не плащане на посочените в поканата суми в срок за доброволно
изпълнение ищецът подал в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение. Със заповед от
19.12..2014 г. издадена . по ч.гр.д. № 1619 /2014 г. по описа на РС Лом , било разпоредено ответникът да заплати
на "ВиК" ЕООД гр.Монтана
сумата от 1063,56 лева, представляваща неизплатената стойност на
консумирана вода, от която главница 913,32 лв., за периода от 06.12.2010 год.
до 01.12.2014 год., и лихви 150,24 лв., към 01.12.2014 год., съгласно
извлечение от сметка „Клиенти” на дружеството, от, - датата на подаване на заявлението,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 19.12.2014 г. - датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането.
В срока по чл.
414, ал.1 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта, поради което е
възникнал правен интерес от предявяване на установителния иск.
Молят да бъде признато от съда за установено, че ответника
следва да заплати на ищеца сумата от 1063,56 лева, представляваща неизплатената
стойност на консумирана вода, от която главница 913,32 лв., за периода от
06.12.2010 год. до 01.12.2014 год., и лихви 150,24 лв., към 01.12.2014 год., за
периода от 06.12.2010 год. до 01.12.2014 год., , съгласно извлечение от сметка
„Клиенти” на дружеството, ведно със законната лихва,считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане, както и
направените в производството разноски.
Твърди се,че ответникът е потребител на услуги на "ВиК"
ЕООД грМонтана изразяващи се във
водоснабдяване на имот находящ се в гр.Лом , ул. Хаджи Д. №20. Поради неплащане
на дължими суми за предоставени услуги за претендираният период от време му е
изпратена покана за доброволно изпълнение, с която го уведомил за задълженията
му. Поради неплащане на посочените в поканата суми в срок за доброволно
изпълнение ищецът подал в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение. Със заповед от
19.12..2014 г. издадена . по ч.гр.д. № 1619 /2014 г. по описа на РС Лом , било разпоредено ответникът да заплати
на "ВиК" ЕООД гр.Монтана сумата от 1063,56 лева,
представляваща неизплатената стойност на консумирана вода, от която главница
913,32 лв., за периода от 06.12.2010 год. до 01.12.2014 год., и лихви 150,24
лв., към 01.12.2014 год., съгласно извлечение от сметка „Клиенти” на
дружеството, от, - датата на
подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата считано от
19.12.2014 г. - датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. В
срока по чл.
414, ал.1 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта, поради което е
възникнал правен интерес от предявяване на установителния иск.
Искът
на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 връзка с . чл. 422 ГПК е подаден в
указания срок.
Извършена
е размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК и в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника.
В
писменият си отговор, ответника прави възражение за изтекла давност за част от задълженията ,за период над три годишен по чл.111 б”в” от ЗЗД.
По
отношение на останалият период на претенцията –възразява ,че към имота му няма
монтиран водомер ,както и ,че служителите на дружеството са начислявали ежемесечно 10кубм.м вода и толкова за канал
,без вътрешните водоснабдителни мрежи на
имота му да са присъединявани към
водоснабдителните системи чрез
водопроводно отклонение с водомерен
възел.
Има
неизпълнение от страна на оператора
на посоченото задължение,от което
той черпи права .
Неправилно
е измерена и отчетена и консумираната
вода .без да се спазват разпоредбите на Наредба № 4/14.09.2004г. чл.30,и чл.32
.
Протокол
съобразно изискванията на чл.39 ал.3 от Наредбата не е изготвян и не е подписван от него като потребител.,няма
доказателства за техническа невъзможност за монтиране на индивидуални
водомери ,както и за
броя на обитателите на обекта.
В с.з. страните са се съгласили с изготвеният от съда
предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за
окончателен.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното
На 19.12.2014г.издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. дело №1619/14г.. по описа на Ломския районен съд за исковите суми ,главница и лихви за забава ,ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на постъпването на заявлението в съда 19.12.2014г. до окончателното изплащане на задължението .
Подадено
е възражение от длъжника на 13.01.2015 г. ,като е указано на заявителя да
предяви иск в сроковете по чл.415 ал.1 от ГПК.Такъв е постъпил в съда на 27.02.2015г. ,които искове са дали начало на
гр.дело № 166/15г.на ЛРС
Съгласно
чл.
203 от Закон за водите потребителите и водоползвателите на вода и
ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги,
предвидени в този закон - неизправни длъжници, носят отговорност за
задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на
заповед за изпълнение по чл.
410, ал.1 от ГПК независимо от размера на задължението. В полза на ищеца е
издадена цитираната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.
410, ал.1 от ГПК и тъй като длъжникът е възразил писмено срещу издадената
заповед, то за "ВиК" ЕООД гр.Монтана
е налице правен интерес от завеждане на предявените искове, с предмет
установяване дължимостта на процесните суми.
Съгласно Наредба № 4 /2004г. издадена от Министъра на РРБ и общите
условия на „ВиК”. ответникът е потребител.Като ползвател на услугата от
дружеството той се намира в договорни облигационни отношения с дружеството
,съгласно чл.5и 6 от Общите
условия.Дружеството като като оператор е изпълнило задълженията си да
публикуват задължително одобрените общи условия както на електронната си
страница,така и в ежедневници съгласно изискванията на ал.2 на чл.8 от
Наредбата.,което установява и публично известени общи условия според ал.1 от
чл.8 . Задължение на продавача е било да водоснабди имота на ответника, в
качеството му на абонат на водопроводната мрежа. С извършването на посоченото
действие - водоснабдяване на имота, неоспорено от ответника, ищецът е изпълнил
задължението си по договора. Задължение на ползвателя е било да получи услугата и да заплати цената
й. По делото не е налице спор относно обстоятелството, че ищецът в качеството
му на "В и К" оператор е предоставял на ответника Д. в качеството му
на потребител услуга - водоснабдяване на обект, представляващ жилище, находящо
се в гр.Лом , ул.Хаджи Д. „20 за
посоченият в исковата молба срок , която услуга ответникът не е заплатил в
съответствие с договорните си задължения.
Според разпоредбата на чл.
11, т.1 от ЗВ, водата в Република България е публична държавна собственост,
а водностопанските системи и съоръжения на територията на общините са
собственост на търговските дружества, когато са включени в тяхното имущество - чл.
19, т.4 от същия закон. Услугите водоснабдяване и/или канализация се
предоставят на потребителите от търговски дружества с предмет на дейност
водоснабдяване, канализация и/или пречистване на води, наричани за краткост
"оператори". В обсъжданата хипотеза не се спори по делото, че
ответното дружество е оператор по смисъла на подзаконовия нормативен акт. В
това свое качество то поддържа и експлоатира водопроводната и канализационна
системи на територията на Област гр.Монтана . Според посочената нормативна
уредба измерването на разхода на вода става по показанията на редовен водомер -
пломбиран с държавна пломба, пломба на входящия холендер, с номер, тариран,
изправен.
От
събраните писмени доказателства по делото се установи, че за периода от
05.11.2010 г. до 13.11.2014 г. ищецът е начислявал на ответника служебна
консумация всеки месец по
От
заключението на вещото лице, прието като обективно, всестранно и пълно, се
установява, че в счетоводството на
дружеството-ищец е отразено задължението на ответника за абонатен номер 1098071 по описаните фактури общо в
размер на 1063,56 лв./,ведно с лихвата за инкриминираният период от време . Вещото
лице е установило още, че месечното количество изразходвана питейна вода е
определяно "служебно" по 5 куб.м., съобразено по размер с
изискванията на чл.
23, ал.5 от ОУ, във вр. с чл.
39, ал.5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ
Не
е извършвано плащане от страна на длъжника след предявяване на иска по общия
ред.
От
показанията на разпитаната свидетелка Елена Милотинова , инкасатор в ищцовото
дружество, работеща в района, в който живее и ответника се установява, че отчитането на конкретния
потребител се извършва ежемесечно и проблеми досега не е имало. Не били правени
при отчитането никакви възражения, включително и такива, относно начислените
количества.Същата е категорична ,че за имота няма индивидуален водомер за имота
на ответника ,както и на имота на другия собственик ,но и за двете семейства
има отделни партиди.Не се спори ,че в имота живеят ответника и съпругата му
,като при отчитането инкасаторката е обяснявала защо се начисляват по 5 кубика
на живеещ.Отношенията на съпругата на ответника е било свързано с недостиг на
средства за поставяне на индивидуален водомер.Към делото е приложено като
доказателство и ч.гр.д.№ 1619/2011 г,
на ЛРС. ,представен е от ищците и Протокол стр.31 от делото.От този протокол
категорично се установява ,че технически е възможно да се монтира такъв .
Съгласно разпоредбите на
чл.11 от Наредба № 4 ал.4 при сгради етажна собственост и водоснабдявани
обекти с повече от един потребител ВСЕКИ
ПОТРЕБИТЕЛ поставя индивидуални водомери,които
следва да са пломбиран с държавна
пломба, пломба на входящия холендер, с номер, тариран, изправен.Затова и
доводите в отговора и в писмената защита ,че задължение на дружеството е да
постави такъв инд.водомер са неоснователни ,заради ,което и в „ колоната
състояние КО,е правилно записано „без водомер”.Не може и да се спори ,че в
имота на ответника и на другия собственик е монтиран общ водомер ,който е
част от вътрешната водоснабдителна мрежа
и е изграден от дружеството ,за да захрани имота-къща на два етажа находяща се
в Лом ,на единия от които етажи живее ответника и ползва вода,а за двата обекта
има две партиди.Неправилно е и позоваването на чл.30 от Наредбата.
При липса на индивидуални водомери или
неизправни такива, месечното количество изразходвана питейна вода се определя
по
Месечните сметки за ползвани ВиК услуги представляват задължения
за периодични плащания, които съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД се погасяват с
тригодишна давност, която тече отделно за всяка вноска.
Това
е така, тъй като в случая задължението възниква ежемесечно след осъществяване
доставката, и с падеж не по-късно от 30-то число след края на месеца, след
който е извършил потреблението.
Този въпрос не е спорен, доколкото е
разрешен с Решение № 168/22.12.2009 г. по т. д. 408/09 г. на ВКС, II т. о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК по уеднаквяване на съдебната практика и за
точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което и следва да
се прилага, като задължителна практика по смисъла на т. 2 от Тълкувателно
решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК.
Задълженията на ответника за заплащане на
продажната цена на доставената й и употребена вода са повтарящи се, ежемесечни
и еднородни. Те представляват задължения за
периодично плащане по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи
се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите
условия падеж, като еднородни не означава еднакви по размер.
В
подкрепа на периодичния характер на вземанията на ищцовото дружество е и
обстоятелството, че лихвата, претендирана от ищеца е начислена периодично,
започвайки от края на всеки предходен месечен период за заплащане на
съответното задължение. С изтичане на предвидения в закона срок се погасява не
самото материално право, а възможността за принудителното му упражняване, в
частност - погасява се правото на иск.
Това дава основание да се приеме, че задължението по чл. 6, т. 2 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК ООД – Монтана, респ. чл. 32, ал. 1
от Наредба № 4
от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД,
тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни
задължения, с посочен в Общите условия падеж.
В конкретния случай, претендираните от
ищеца спрямо ответника задължения са по фактури за периода от 05.11.2010 г. до
13.11.2014 г. и следователно, , падежът на последното задължение е настъпил на
13.12.2014 г. Заявлението за издаване заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 1619 /2014 год., е
подадено на 19.12.2014 год. и тогава е прекъсната давността.
Тригодишната давност за предявяване на иск за съответното
вземане е изтекла за задълженията, възникнали преди 19.12.2011 год.
Ето защо, ищцовата претенция
следва да бъде отхвърлена за задълженията, възникнали преди19.12.2011г.., като
погасена по давност и да бъде уважена за задълженията, чиито падеж е настъпил
след тази дата, като размерът на първите се определя на сумата 325,69 лв., от
които: 252,00 лв. - главница за периода от 05.11.2010 г. до 19.12.2011 г.,и 73,69
лв. - законната лихва за същия период.
При този изход на делото на
ищцовото дружество следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от
иска - в размер на 145,55 лв. от
общо направените разноски 105 лв., от които: 25 лв. платена държавна такса за
исковото производство, 80 лв. изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза.
Мотивиран от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.А.Н. *** с ЕГН
********** дължи на кредитора от „В и К” ООД,
гр. Монтана, ЕИК № 821152916, със седалище и адрес на управление – гр. Монтана,
ул. Ал. Стамболийски № 11, представлявано от Управителя, инж. В.Д.И. . не изплатена стойност за консумирана вода от 19.12.2011 г. До 19.12.2014 г. общо в
размер на общо сумата
737,44 лв./седемстотин тридесет и седем лв. /и 44 стотинки /,от които главница в размер на 661,32 лв./шестотин шестдесет и
един лв./. и 32
стотинки и лихва 76,54 лв. / седемдесет и
шест лв.. / и 54 стотинки за забавено пращане за периода 19.01.2011 г. до 13.12.2014
г. . ,както и законната
лихва върху главницата от 19.12.2014
г.до изплащане на вземането .,като
. ОТХВЪРЛЯ предявените от „В и К” ООД, гр.
Монтана, ЕИК № 821152916, със седалище и адрес на управление – гр. Монтана, ул.
Ал. Стамболийски № 11, представлявано от Управителя, инж. В.Д.И., срещу Д.А.Н. *** с ЕГН ********** , исковете над уваженият размер от 737,44
лв от които: 661,32 лв. – главница за
периода от 06.12.2010 год. до 19.01.2011 год. и ,73,69 лв.
– законната лихва за същия период, до претендираният размер общо 1063,56 лв., като погасени по давност.
ОСЪЖДА,
Д.А.Н. *** с ЕГН
********** да заплати на
деловодни разноски за
настоящото производство в размер на 72,80 лв. – съобразно уважената част от
иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: