Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Лом, 14.08.2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломски районен съд, в
публичното съдебно заседание на дванадесети май, две хиляди и петнадесета
година в състав:
при секретаря Р.Д., като
разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 703 по описа за 2014 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с
правно основание чл. 372, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Предявени
са искове от „ПАВЛОЛЕС” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя П.М.К.,
чрез пълномощника, адв. Р.Б., МАК, срещу «БМТ Трейд» ЕООД, ЕИК *********,
представлявано заедно и поотделно от управителите И.Х.М. и Е. К. А., с адрес *********.
ИЩЕЦЪТ посочва, че е извършил за ответника
превоз на стойност 35 704,93 лв., на товари – метални тръби, по р. Дунав с
дестинация гр. Лом – гр. Регенсбург.
За сделката била съставена
фактура № 271/19.02.2014 год., в която било посочено, че плащането следва да се
извърши по банков път.
На 28.02.2014 год.
ответникът извършил частично плащане в размер на 34 824,81 лв. с ДДС, по
сметка на ищеца. Остатъкът от 880,12 лв. не е заплатен и до момента, като
ответникът отказва да го изплати.
Иска се: да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 880,12 лв., представляваща неплатен
остатък по фактура № 271/19.02.2014 год., с обща стойност на фактурата
35 704,93 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска /24.06.2014 год./ до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ е подал писмен
отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В отговора си, отвътникът, чрез пълномощника си, адв. М.В., САК, прави
възражение за неподведомственост, като излага твърдения в насока, че тъй като
отношенията между страните са били регламентирани в Договор от 22.01.2014 год.,
в който е уговорена арбитражна клауза. За това моли да бъде прекратено
производството пред РС – Лом.
Алтернативно, ако това искане не бъде уважено, оспорва изцяло предявеният
иск.
Твърди, че не ответникът, а именно ищеца е неизправната страна по договора
за превоз, тъй като не е изпълнил задължението си да извърши превоза в
договорениет срок. Съобразно обявеното от превозвача /сега ищец/ време на
пристигане на товарите в пристанище Регесбург, ответникът е организирал кран на
пристанището, за разтоварването на стоките. Тъй като превозвачът не е пристигнал
на посочената от него самия дата 23.02.2014 год., а на следващия ден,
24.02.2014 год.,на ответника се наложило да заплати допълнителни разходи за
ангажирането на крана в размер на 450 евро. Именно левовата равностойност на
тази сума, която ответникът си е прихванал при плащането се претендира сега от
ищеца.
За това ответникът прави възражение
за прихващане и моли искът да бъде отхвърлен поради това, че вземането е
погасено чрез прихващане със вземането му за платените по вина на ищеца разходи
за ангажиране на кран на 24.02.2014 год.
В съдебно заседание страните са редовно призовани.
Ищецът се представлява
от адв. Р. Б., МАК, който поддържа иска, като твърди, че ответникът е
неизправната страна по сделката. Оспорва възражението за прихващане. Счита, че
последният неоснователлно търси вина у ищеца за това, че корабът не е бил
подсигурен за разтоварване навреме, тъй като не е имал такова задължение
предвид неизвършеното към онзи момент плащане от страна на ответника. Още
повече, в случая се касае за закъснение от 30 минути, а това, че не било
извършено разтоварване на уговорената дата не било по негова /на ищеца вина.
Претендира разноски, представя списък по чл. 80 ГПК, обективиран и в
писмената защита.
Ответникът се представлява
от управителя гор М. – лично и с адв. М. В., САК, който моли да бъде уважено
възражението за прихващане и искът да бъде отхвърлен натова основание.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Твърди, че въпреки поетият от ищеца ангажимент корабът да е пристигнал на
пристанище Регенсбург на 22.02.2014 год., той не е сторил това. Съобразно
заявеното от ищеца ответникът бил организирал разтоварването, което следвало да
започне на 23.02.2014 год., в 09,30 ч. Корабът обаче пристигнал в пристанището
чак в 12,00 ч. На 23.02.2014 год., което наложило изместване на разтоварните
дейности за следващия ден – изцяло по вина на ищеца. Тази забава е довела до
претърпяване на вреди за ответника, изразяващи се в заплащане на разходите за
неосъщественото разтоварване.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните по спора са търговски дружества. Дейността на
ищеца е свързана с извършването на превоз на товари по водни пътища, а тази на
ответника – с производство и търговия със стоманени тръби и други метални
изделия.
Страните са били в търговски дълготрайни взаимоотношения.
По делото са приложени още 2 бр. договори за превоз между тях, от 2012 год.,
също подписани от свид. А. М., както и процесния /л. 131, 132/.
С Договор от 22.01.2014 год. те са се уговорили ищецът
ПАВЛОЛЕС ЕООД, като превозвач, да превози с кораб МОВЕНТЕ, метални тръби за
товародателя – отв. БМТ Трейд ЕООД, на 28-29.01.2014 год., от пристанище Лом до
пристанище Регенсбург. Уговорили са, че сталийното /товаро-разтоварно/ време се
брои след подаването на уведомление за готовност /приемане, подписване,
подпечатване от страна на агента на приемателите/, като тече не по рано от 2
часа на първия работен период след приемането на уведомлението за готовност.
Уговорили са и демюрейдж /неустойка/ в размер на 450 евро на ден или за части от деня за кораб, като отношенията по
неустойката се определят и уреждат на база подписан протокол между агента на наемателите и агент/капитан/собственик на
кораба, където ясно се посочват работните и неработните периоди. Като агент
на превозвача е посочена свид. М..
В приложеният коносамент от 31.01.2014 год. е посочено, че
износител е ответника, консигнатор – МФС Комодитис ГмбХ, Виена, адрес на
съобщението: М. Преймесер Гмб&Ко, складове и спедиция, корабособственик МВ
Мовенте, товарно пристанище – Лом, България, пристанище за разтоварване –
Регенсбург, Германия. Посочено е, че превоза на товара се изваършва на база
„Споразуменията от Братислава“.
Ищецът е издал фактура № 271/19.02.2014 год., за сумата от 35 704,93 лв. с ДДС.
На 28.02.2014
год. ответникът е заплатил по банков път сумата от 34 824,61 лв.
Ответникът представя на хартиен носител разпечатка на кореспонденция
по електронен път – чрез и-мейли.
Видно от кореспонденцията, на 20.02.2014 год., 08,49 ч., свид. М.К., пълномощник на управителя
на ищцовото дружество е уведомил ищеца за местонахождението на моторен кораб
„Мовенте“, посочил е, че корабът ще пристигне в Регенсбург на 23.02.2014 год. и е поискал
да бъде запланувано разтоварване на
24.02.2014 год.
Съответно ищецът е бил уведомен от ответника, че
разтоварването е запланувано за 24.02.2014 год., 09,30 часа.
Ответникът е бил уведомен /на 20.02.2014 год., 10,50ч./,
от агент на М. Преймесер Гмб&Ко, че дори корабът да не е готов, ще трябва
да заплати за ползването на крана.
В уговореното време обаче корабът не е бил за
разтоварване.
На 24.02.2014 год.,
в 10,46 ч., ответникът е бил уведомен, че корабът не е готов за
разтоварване, което е пренасрочено за 07,00 ч. на следващия ден, както и за дължимата
цена за крана /2100 евро/.
На 24.02.2014 год.,
в 12,56 ч., пълномощникът на ищеца е уведомил ответника, че не може да
приеме искането му, т.к. корабът е бил забавен с 40 мин., не по вина на
превозвача, а защото във фарватера е имало заседнали кораби, което наложило
намеса на речната полиция, за да се избегнат инциденти. Посочил е, че по
договор разтоварването следва да стане 2 дни след пристигането на съда.
Видно от приложеното с отговора на ответника Удостоверение за разтоварване на кораб
Мовенте /л. 55/, корабът е пристигнал/регистриран
на 25.02.2014 год. и е бил разтоварен на 26.02.2014 год., за времето от
7,00 до 10,30 ч.
От корабното известиепък е видно, че корабът е пристигнал в 10,00 ч. на 24.02.2014 год., а е
тръгнал от пристанище Регенсбург в 7,00 ч., 28.02.2014 год.
На 28.02.2014 год., от М. Преймесер Гмб&Ко е била
издадена фактура № 200093/14, със задължено лице – ответника, за сумата от 450
евро, за цена на кран за 24.02.2014 год., за това, че кораб Мовенте не е бил
готов за разтоварване.
Ответникът е заплатил на М. Преймесер Гмб&Ко сумата от
7 050 евро на 05.06.2014 год.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение
на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице С.П. се
установява, че:
В счетоводствата и на двете дружества – и ищцовото и
ответното, процесната фактура № 271/19.02.2014 год. е осчетоводена. И при двете
дружества задължението е в общ размер /с ДДС/ на 35 704,93 лв., а
заплатената сума – 34 842,81 лв.
В счетоводството на ответника, по партидата на
М.ПРАЙМЕССЕР ГМБ и Ко, за м. Май, 2014 год. е отразено задължение от 880,12
лв., /ф-ра № 200093/28.02.2014 год./, като за м. Юни задължението е отразено
като погасено.
Сумата съвпада с процесната.
В с.з. вещото лице уточнява, че сумата по фактура №
200093/2014 е включена в платената на 05.06.2014 год. сума от 7 050 евро.
От показанията на свид. Д.В., служител на ответника се
установява, че кореспонденцията между двете фирми обичайно се извършва по
телефона или чрез имейли, основно чрез г-н М.К., но често и чрез г-жа А.О.М..
Показанията му съвпадат с отразеното в електронната кореспонденция, която е била
водена от него. Допълва, че по принцип е възможно да не се стигне до
заплащането на неустойка за разтоварването, ако се предупреди предварително, но
в случая това не е било сторено, т.к. ответникът не е бил уведомен, че има
причина за забавянето. Сумата 450 евро била такса за половината ден за крана.
В показанията си свид. А.О.М., технически сътрудник при
ищеца установява, че тя е подписала договора, имала е устно пълномощно от
управителя, дадено й по телефона, след което го сканирала и му го изпратила на
електронната поща. Не си спомня кой е бил конкретният екипаж, извършил
плаването. С ответника комуникирали по телефона и чрез имейли, тя е извършвала
комуникацията. Посочва, че корабът е бил с джи-пи-ес, поставен в Братислава и е
било възможно корабът да бъде проследен във всеки момент. По принцип тя е
лицето при ищеца, което извършва проследяването и имейла за местонахождението
на Мовенте е изпратила тя.
Уточнява, че плащането е следвало да стане при
пристигането на кораба и преди разтоварването му, което ответникът не е сторил
в случая.
Свид. М.К. също работи при ищеца, като твърди, че има
генерално пълномощно от управителя на фирмата. Относно договора между страните
заявява,ч е е знаел предварително за сключването му, знае, че е бил подписан от
свид. А. М.. Плащането е следвало да се извърши преди разтоварването. Корабът е
бил с дж-пи-ес и им е било известно къде се намира във всеки момент от
плаването. Знае,че има договор, в който е заложено, че в рамките на 1 или 2 дни
съда следва да се освободи, но според него тези договори никога не се спазват.
Според него загубата е за сметка на този, който е наел кораба. Категоричен е,
че капитанът на кораба не поддържа връзка с товародателя. Контактите с него се
осъществявали чрез фирмата на превозвача, посредством имейли. Твърди,че
капитанът поддрържа връзка с пристанището в Германия, откъдето също могат да
проследят кораба чрез джи-пи-ес системата, но отделно капитанът е бил уведомил
пристанището, че ще пристигне в 10-10,30 ч., а не в 09,30.
Относно имейла /стр. 22/, с който ответникът е уведомен,
че корабът ще пристигне в Регенсбург на 23.02.2014 г., 12,00 ч., с молба да
бъде запланувано разтоварване за 24.02.2014 год., свидетелят заявява, че не е
писан от него, предполага, че е писан от свид. А. М.. Счита, че съгл.
Братиславските съглашения неустойката не следва да е за тяхна сметка.
Свид. М. Г. е служител на ответника, на длъжност
гл.счетоводител. служебно познава ищеца. За случая знае, че поради забавяне на
кораба германската фирма пуснала фактура за забавянето.
При
така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Установи се, че между
страните са възникнали търговски
правоотношения по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ по повод сключени договори за
превоз.
Договорът за превоз е
търговска сделка. По своя характер, той е двустранен, възмезден, консесуален.
Ищецът претендира остатък
от задължение по изпълнен договор за превоз.
Ответникът оспорва иска,
като твърди, че остатъкът от 880,12 лв. е левовата равностойност на платена от
него неустойка от 450 евро за закъснение при разтоварването, за което следва да
отговаря ищеца.
Установява се от
заключението на вещото лице, а и от приложените писмени доказателства, че
действително ответникът е заплатил на третото лице М. Преймесер Гмб&Ко
сумата от 450 евро – цената за кран на 24.02.2014 год., за това, че корабът не
е бил готов за разтоварване.
По делото като спорен се
оформи въпроса кой е следвало да плати цената на крана за 24.02.2014 год., когато
корабът е следвало да бъде разтоварен, но е закъснял. Отговора но този въпрос
предорпеделя дали се явява основателно или не възражението на ответника за
прихващане.
Регламентацията на
търговското корабоплаване по р.Дунав е международна и национална: Конференция
на директорите на дунавските параходства; Братиславски съглашения; Договор за
международен превоз на товари по р.Дунав.
Международните търговски
превози по р. Дунав се уреждат от международните съглашения, сключени за тази
цел.
Братиславските
съглашения, чието приложение е уговорено между страните, са съглашения между параходствата на
крайдунавските държави с обсег на действие-цялата корабоплавателна част на р
Дунав. Те уреждат въпроси по унифициране на товарните документи, товаро-разтоварната
дейност в пристанищата на договарящите се страни, задълженията и отговорността на превозвача по отношение на товара, извършване
на взаимно влачене и оказване на помощ на корабите при аварии.
Съглашения
за товарните документи:
след подаване на заявка за превоз на товар за някоя от страните по
съглашението, се сключва договор и превозвачът са задължава да предостави
корабът готов за товарене на уреченото място и време. Изпращача преди започване
на товаренето изпраща товарен ордер с подробно описание на вида и количеството
на товара,теглото,броя на колетите и вида и маркировката на опаковката. Въз
основа на тези данни се изготвя товарен план по който се извършва товаренето.
След натоварване, превозвачът изготвя коносамент в който
се отбелязват: изпращача, получателя с адрес, кораба, извършващ превоза, дата и
пристанище на натоварване, пристанище на разтоварване, вида на стоката, теглото,
броя на колетите, данни за маркировката, броя на коносаментите, подпис на
превозвача. Коносаментът е
доказателство, че стоката е натоварена на кораба и легитимира получателя. След
разтоварване коносаментът се предава на получателя, с което превозът на товара
се счита за завършил.
Съглашения
за товаро-разтоварна дейност в пристанищата: тя се извършва със силите и средствата на превозвача, за сметка на изпращача.
Превозвачът
съобщава на получателя пристанището и датата на пристигане 2 денонощия по-рано при
движение по течението и 5 денонощия по-рано – при движение срещу течението, съобщава списъка на пристанищата
където разтоварването се извършва от превозвача и ставките.
Товаро-разтоварните работи
в пристанищата се извършват по реда на пристигане на корабите с изключение на
бързоразвалящи се товари, или ако има друга договореност.
Съглашения
за срокове за доставка:
отговорността на превозвача за срока
започва от 24 ч. на предходния ден на разтоварването и завършва:
1. Ако разтоварва
превозвача – в деня на изпращане на съобщение на получателя за пристигането на
товара.
2. Ако разтоварва
получателя – в деня на изпращане на нотиса за готовността за разтоварване.
За
просрочване на срока
се заплаща глоба от превозвача
съгласно тарифите на съглашението.
Превозвачът
се освобождава от отговорност,
ако забавянето е било по независещи от него причини и война.
Договор
за превоз на товари: всички
превози на товари с кораби, плаващи под знамето на Република България се
извършват въз основа на писмени договори. Типовете договори и общите условия
към тях се одобряват от министъра на транспорта.
Правоотношенията между
превозвача и получателя на товара се определят с коносамента: 1./ Ако получателят не се яви или се яви, но откаже да
приеме товара, капитана разтоварва и го предава на склад. Ако товара не бъде
освободен 1 месец, той подлежи на ликвидация (продаване) или унищожаване. Лесно
развалящи се товари могат да се ликвидират или унищожат и преди изтичане на
срока. Предаването на съхранение се извършва само след изтичане на срока за
разтоварване и престой и ако няма друго нареждане от изпращача. Получените суми
след приспадане на разходите за превоз,съхранение и ликвидация се депозират за
предаване по по принадлежност.Ако сумата не е достатъчна за покриване на тези
разходи то разликата се търси от изпращача по съдебен ред. 2./ Превозвачът отговаря за загуби, повреди
и закъснения, освен ако те не са
могли да бъдат отстранени въпреки положените грижи, или ако са резултат от
форсмажорни обстоятелства, правителствени решения,решения на компетентни органи
или война.
В случая се установява от
приетите по делото доказателства, че превозвачът/ищецът, след като първоначално
е уведомил изпращача за деня на пристигане и след като е било насрочено
разтоварване, не е уведомил своевременно за забавянето на кораба. Твърденията,
че това забавяне е по независещи от него причини останаха недоказани.
В резултат от забавянето,
корабът Мовенте не е бил готов за разтоварване в уговореното време и ответникът/изпращач
е заплатил на фирмата М. Преймесер Гмб&Ко, Германия, сумата от 450 евро,
представляваща цена за кран на 24.02.2014 год. Левовата равностойност на 450 евро
по фиксирания курс на БНБ е 880,12 лв.
Неоснователно е
възражението на ищеца, че забавянето е несъществено. Именно ищеца, на
20.02.2014 год. е уведомил ответника, че корабът ще бъде в пристанище
Регенсбург на 23.02.2014 год. и е помолил да бъде запланувано разтоварване за
следващия ден. А корабът е пристигнал в порта един ден по-късно от заявеното,
на 24.02.2014 год., като ищецът е уведомил ответника за закъснението не след
като е узнал, че няма да може да бъде в Регенсбург на 23. Февруари, а по време,
когато разтоварването би следвало вече да се извършва.
За закъснението на
пристигането и най-вече за закъснението при уведомяването, отговорност носи
превозвача – т.е. ищеца.
В случая, отговорността е
понесена от ответника и до колкото той е изпълнил задължение на ищеца и
своевременно – с отговора на исковата молба е направил възражение за
прихващане, а сумата съвпада с исковата претенция, искът следва да се отхвърли,
като погасен чрез прихващане.
Тъй като и двете страни
претендират разноски, съдът дължи произнасяне.
И двете страни представят списък
по чл. 80 ГПК.
Съобразно с представеният
списък и договор за правна помощ, разноските на ответната страна са в размер на
400 лв. за процесуално представителство.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК,
тези разноски следва да се понесат от ищеца.
Мотивиран от горното, Съдът
ОТХВЪРЛЯ предявените от «„ПАВЛОЛЕС”
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя П.М.К., срещу БМТ Трейд» ЕООД, ЕИК *********, представлявано заедно и
поотделно от управителите И.Х.М. и Е. К. А. искове с правно основание чл. 372, ал. 1 ТЗ,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 880,12 лв., представляваща неплатен остатък по фактура №
271/19.02.2014 год., с обща стойност на фактурата 35 704,93 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска /24.06.2014
год./ до окончателното й изплащане, като ПОГАСЕНИ
ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ.
ОСЪЖДА
„ПАВЛОЛЕС” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя П.М.К. ДА ЗАПЛАТИ НА БМТ Трейд» ЕООД, ЕИК
*********, представлявано заедно и поотделно от управителите И.Х.М. и Е. К. А.,
сумата от 400 лв., представляваща разноски
по водене на делото пред тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: