Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр.Лом, 01.10.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, четвърти наказателен състав,
в открито съдебно заседание на първи септември две хиляди и петнадесета,
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б.ИВАНОВА
при
секретаря Д.Ц., като се запозна с докладваното от съдията Иванова АНД № 269/15г.
по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното :
С
Наказателно постановление № 14/КОС от 11.09.2014г. на Началника на РУ МВР
гр.Лом Владимир Владимиров на жалбоподателят Р. А. Ж. с ЕГН ********** *** са
му наложени на осн. чл.185, ал.1 и на осн. чл.212 от ЗОБВВПИ две
административни наказания „Глоба” всяко едно от тях в размер на по 500лв
/петстотин лева/ за извършени нарушения на чл.60, ал.1, т.3а, б.”а” и чл.59,
ал.1, пр.4 от ЗОБВВПИ.
Недоволен от НП е останал
жалбоподателят, който го обжалва в законноустановеният 7-дневен срок, с искане
да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят редовно призован се
явява лично и с процесуален представител адв.Н. К. от МАК, който от негово име поддържа
жалбата.
Въззиваемият не се явява, не изпраща
процесуален представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и
във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното
:
С Наказателно постановление № 14/КОС от 11.09.2014г.
на Началника на РУ МВР гр.Лом Владимир Владимиров на жалбоподателят Р. А. Ж. с
ЕГН ********** *** са му наложени на осн. чл.185, ал.1 и на осн. чл.212 от
ЗОБВВПИ две административни наказания „Глоба” всяко едно от тях в размер на
500лв /петстотин лева/ за извършени нарушения на чл.60, ал.1, т.3, б.”а” и
чл.59, ал.1, пр.4 от ЗОБВВПИ, за това, че
на 09.08.2014г. около 12,10ч. в ***** в собствения си имот, частен дом,
носи и употребява законно притежаваното от него ловно огнестрелно оръжие –
пушка ***** с цел различна от целта за която е придобито /за ловни цели/ и без
да предприеме мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата
му. Същият произвежда изстрел по куче в собствения си имот, вследствие на който
кучето е убито. Също така лицето не представя разрешително за лов на хищници в
района на ловната дружина ****. Лицето е изпробвано с техническо средство
„Дрегер-Алкотест-
Процесуалният
представител на жалбоподателят адв.К. в с.з. поддържа депозираната жалба, като моли
съда да отмени изцяло НП, като незаконосъобразно, тъй като в хода на съдебното
следствие се установи различна фактическа обстановка от тази която е отразена в
НП и е приета от АНО, поради което същото се явява незаконосъобразно.
Въззиваемият не се явява, не изплаща
процесуален представител.
Депозираната жалба е процесуално допустима,
подадена от лице имащо правен интерес и в предвиденият от закона 7-дневен срок.
Разгледана
по същество е основателна.
Жалбоподателят живее със семейството си в ***но
в с.****** също притежава имот. В съседство с него се намира имота, в който
живеят св.Т.К.В. и съпруга и В. Ц. В..
Семейството в двора си отглеждало куче, което било кръстоска между българско
овчарско куче и немска овчарка, на възраст 6 години, с тегло около 70кг и висок
ръст. Последното по принцип било вързано от стопаните си на синджир в двора. На
09.0.2014г. рано сутринта св.В. забелязала, че кучето се е отвързало и се
намира на улицата. Опитала се да го хване и прибере в двора, но не успяла,
поради което се обадила по телефона на съпруга и да се прибере и да го върже.
Междувременно около 12,10ч.
жалбоподателят Ж. заедно със своите приятели З. Н.и Е. С., се прибирали от лов.
С тях бил и сина на С. – С. С., който бил на 9години. Влезли в двора на Ж.
когато срещу тях видели кучето на съседите си. Същото било агресивно и със
злобно ръмжене. Насочило се към детето което вървяло пред възрастните. Св.Н.
успял да дръпне детето и заедно с него се качили на намиращите се в близост стълби с цел да се
отдалечат от лаещото куче. Тъй като кучето продължавало да се придвижва към тях
лаейки жалбоподателят извадил пушката от калъфа в който я пренасял и произвел
изстрел по кучето. След изстрела кучето избягало в лозето на жалбоподаелят.
Впоследствие неговият собственик установил че то е умряло.
На 09.08.2014г. в 12,25ч. в ОДЧ при РУ
МВР гр.Лом е получен сигнал от св.Т.В., че съседът и жалбоподателят Р.Ж. е
застрелял домашното и куче. Малко по-късно в 12,35ч. е получен сигнал и от Ж.,
че голямо куче е нападнало него и гостите му в собственият му имот в ****** и с
цел да предпази неговия живот и живота на гостите му е стрелял по него със
законно притежаваното от него ловно оръжие.
На място за проверка на получените
сигнали бил изпратен полицейският служител св.В.Б., който разговарял с
жалбоподателят и останалите и го поканил да се яви в РУ МВР гр.Лом в работен
ден, за да му бъде съставен АУАН. На 12.08.2014г. св.Б. в присъствието на св.К.З.
и на жалбоподателят съставил АУАН № 14/КОС в който описал извършени от Ж. две
нарушения на чл.60, ал.1, т.3а, б.”а” и чл.59, ал.1, пр.4 от ЗОБВВПИ.
Впоследствие възоснова на така съставеният
АУАН, АНО е издал атакуваното НП № 14/КОС от 11.09.2014г., с което за
установените с акта две административни нарушения наложил на жалбоподателят на
осн. чл.185, ал.1 и на осн. чл.212 от ЗОБВВПИ две административни наказания
„Глоба” всяко едно от тях в размер на 500лв /петстотин лева/ за извършени
нарушения на чл.60, ал.1, т.3, б.”а” и чл.59, ал.1, пр.4 от ЗОБВВПИ.
Горното се
установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства, в
това число и изиската служебно от съда преписка изх.№ 1417/18.08.2015г. по
описа на ЛРП от показанията на разпитаните в с.з. свидетели В.Б., К.З., З. Н. и
Т.В., които съдът кредитира, като обективни, последователни, и намиращи се във
връзка, както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства.
В правната норма на чл.60, ал.1, т.3а, б.”а”
от ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал забраната да се употребява огнестрелно
оръжие с цел различна от целта за която са придобити, а в разпоредбата на
чл.59, ал.1, пр.4 от ЗОБВВПИ е регламентирано задължението на лицата, получили
разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия
и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни
вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване
и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или
наранявания при употребата им.
За тези нарушението на
чл.59, ал.1, пр.4 от ЗОБВВПИ в разпоредбата на чл. 212 от ЗОБВВПИ е предвидено
административно наказание „Глоба” от 500 до
2 000 лв. и/или „Имуществена санкция” от
3 000 до 10 000 лв.”, а в нормата на чл.185, ал.1 от ЗОБВВПИ е
предвидено за нарушението на чл.60, ал.1 извън случаите на чл.184, „Глоба”
от 500 до 2 500 лв.
По отношение на
нарушението по чл.60, ал.1, т.3а, б.”а” от ЗОБВВПИ :
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин бе
установено, че въпросното куче на 09.08.2014г. около 12,10ч. се е намирало в
имота на жалбоподателят, след като преди това се е било отвързало, избягало е
на улицата и неговата стопанка св.В. не е успяла да го прибере обратно в къщи.
Безспорно бе установено, че се касае за куче с тегло около 70кг, порода
„каракачанка”, и внушителни размери, както и че неговото поведение по отношение
на влизащите в двора на жалбоподателят хора, в това число и дете очевидно не е било безопасно. То се е приближавало
агресивно със злобно ръмжене срещу тях, което продължило и след като св.Нинов
грабнал детето и двамата заедно с бащата на детето се отдалечили от кучето,
качвайки се на по-високо място. Агресивното поведение на кучето продължило и по
отношение на жалбоподателят, който сам останал на пътеката и същото е
провокирало у него и установения опит да използва огнестрелното си оръжие,
което от обективна страна действително покрива един от обективните признаци на
изпълнителното деяние по чл.185, ал.1 във вр. с чл. 60, ал. 1, т. 3а, б. "а" от ЗОБВВПИ.
За да е съставомерно поведението по
цитираните разпоредби обаче е необходимо нарушаването на забраната по чл. 60, ал.
1, т. 3а, б. "а" от ЗОБВВПИ за използване на огнестрелно
оръжие да е станало с цел, различна от тази, за която е придобито - за
самоотбрана. Този елемент от предмета на доказване, касаещ предпоставките за
ангажиране на отговорността на жалбоподателя по посочените текстове на закона
именно не бе установен по делото. В случая визираното понятие
"самоотбрана" в позитивното право представлява вид самопомощ и в
процесния случай е най - близко до института на чл. 13 от НК - крайна необходимост,
тъй като нападението от животни се преценява на плоскостта на крайната
необходимост, доколкото те не са човешки същества, нямат вторична сигнала
система, с която да ръководят действията и постъпките си, но не се припокрива
изцяло. Най - малкото по причина, че не следва при преценка отговорността му да
се изследва дали жалбоподателят е имал и друга възможност да избегне вредоносния
резултат. От събраните по делото доказателства може да се направи извода, че целта
на жалбоподателя очевидно е вследствие от субективната му преценка за поведението
на кучето и създалата се нова ситуация, в която съществува опасност за живота
както на детето, така и на останалите негови гости. В създалата се житейска
ситуация единствено възможното и съответстващо поведение от страна на
жалбоподателят е това което е сторил, с цел да защити живота и здравето, както
на детето, така и на възрастните, което безспорно изключва неговата
административно-наказателна отговорност.
Съгласно чл.8
от ЗАНН не са административни нарушения деянията, които са извършени при
неизбежна отбрана или крайна необходимост. За да е осъществено при крайна
необходимост, деянието трябва да е насочено към отклоняване на възникналата
непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане държавни или обществени
интереси, лични или имотни блага, както и да създава обективни предпоставки за
спасяване на застрашените интереси – съгл. чл.13 от НК. В конкретния случай
жалбоподателят, е извършил деянието за да спаси свои лични застрашени интереси
– здравето и живота си, от възникналата непосредствена опасност – нападението
на голямо и опасно куче. В настоящето производство съдът намира, че извършеното
деяние от жалбоподателят макар и формално от обективна страна да осъществява
признаците на нарушение по чл.60, ал.1, т.3а, б.”а” от ЗОБВВПИ, то същото не е
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, поради извършването
му при условията на крайна необходимост съгл. чл.8 от ЗАНН, поради което
издаденото НП в тази му част се явява незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
По отношение на нарушението на чл.59, ал.1,
пр.4 от ЗОБВВПИ:
Административно
наказателната отговорност на нарушителя за това нарушение е ангажирана, тъй
като последният не е изпълнил задължението си като собственик на законно
притежавано ловно оръжие да предприеме мерки за недопускане на злополуки или
наранявания при употребата му. В случая съдът намира, че така издаденото НП в тази му част се явява
незаконосъобразно, тъй като нарушението за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателят не е доказано по безспорен и категоричен начин от
събрание по делото доказателства. По никакъв начин не са конкретизирана
станалата злополука или получено нараняване при употребата му. В тежест на административнонаказващия орган
е да докаже в съдебното производство, че е налице съставомерно деяние,
извършено виновно от наказаното лице. Това процесуално задължение в случая не е
изпълнено.
Съобразно
разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, в проведеното административнонаказателно
производство наказващият орган е следвало да провери съставения АУАН с оглед на
неговата обоснованост. Няма данни АНО да е обсъдил постъпилите Възражения от
жалбоподателят по повод на съставения АУАН, и с оглед създалата се необходимост
да събере доказателства, като едва при установяване на конкретни неправомерни
действия, да направи извод дали те съставляват административно нарушение. В
случая нарушението не е установено по безспорен начин с допустимите от закона
доказателствени средства, поради което съдът приема, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
В
предвид на гореизложеното, съдът намира, че така издаденото НП се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, поради което и на осн.
чл.63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 14/КОС
от 11.09.2014г. на Началника на РУ МВР гр.Лом Владимир Владимиров, с което на
жалбоподателят Р. А. Ж. с ЕГН ********** *** са му наложени на осн. чл.185,
ал.1 и на осн. чл.212 от ЗОБВВПИ две административни наказания „Глоба” всяко
едно от тях в размер на по 500лв /петстотин лева/ за извършени нарушения на
чл.60, ал.1, т.3а, б.”а” и чл.59, ал.1, пр.4 от ЗОБВВПИ, ИЗЦЯЛО като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр.Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението
на страните, за неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението
препис от него да бъде изпратен на Началника на РУ”П” гр.Лом за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :