Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

              Гр. ЛОМ,  08.10.2015 година

 

               В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

         Ломският районен съд, наказателна колегия,в открито съдебно заседание на   седми октомври две  хиляди  и     петнадесета   година, в състав:

                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЦВЕТАНОВА

 

При   секретаря      Л.П.     и с участието на прокурор  при ЛРП                  и докладвано от   съдията  Цветанова  АНД № 390  по описа за 2015 година на ЛРС, за  да  се  произнесе  взе предвид   следното:  

          Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. 

Обжалвано е НП № ПО-05-1 от 12.01.2015 г. на Директор РЗИ- Монтана с което на Г.И.М.  с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание –глоба в размер на 500.00 лв. на осн. чл.218,ал.1 от Закона за здравето за извършено нарушение  по чл.56А,т.1 от закона за здравето.

Недоволен от наложеното наказание е  жалбоподателя, които в жалбата си излага съображения за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление. Изтъкват се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на административно наказателното производство, в хода на което е издадено обжалваното наказателно постановление, както и противоречие на същото с материалния закон.   Поради изложените причини, се иска от съда да  отмени атакуваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят  се явява, лично и  се представлява, от адв.Е.Б.,която подържа изложеното в жалбата и моли да бъде отменено наложеното наказание..

Ответникът по жалбата, редовно уведомен,  изпраща процесуален  представител,адв. Димитров,който  изразява становище по жалбата,като моли съда да я остави без уважение а обжалваното НП в сила, като законосъобразно.

По делото бяха събрани   писмени доказателства. Разпитани са актосъставителят, свидетеля по съставяне на акта и Директора на училището.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер, като същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда констатира следното:    

При издаване на атакуваното наказателното постановление, административно- наказващият орган е допуснал съществени процесуални  нарушения   на установената в ЗАНН процедура. Съгласно чл.  42,т.3,4  от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение трябва да съдържа датата и мястото  на нарушението, пълно описание на същото и обстоятелствата, при които е извършено, което изискване е въздигнато от закона в задължителен реквизит. Същото условие предвижда и чл. 57 от ЗАНН за наказателното постановление. В конкретния случай в АУАН актосъставителя не е изпълнил задълженията си да  състави акта по всички изисквания на ЗАНН. Така стои   въпроса и при издаденото и  обжалваното НП. Административно наказващият орган е констатирал,че  на 07.02.2015 г.при проверка са установили,че не се спазва забраната за тютюнопушенето  на прилежащи терени около сградата на училището.Описанието е бланкетно, а не како са изискванията на закона точно описание на нарушението, а именно: за кое училище  се касае забраната, кои не спазва  забраната, какви доказателства има  в тази насока, които го потвърждават.      За действителната фактическа обстановка съдът може да направи предположение след запознаване със събраните доказателства и издадения АУАН. Без да е налице обаче такава в НП и да се предполага какво е имал предвид при издаването му административно-наказващият орган е недопустимо.   Така установените от съда процесуални нарушения, не са от категорията нарушения, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Те са съществени и не биха могли да се санират в последващ стадий на административнонаказателното производство. Същите са довели до невъзможност да се индивидуализира деянието, а от там и до накърняване правото на защита на посоченото като нарушител лице. Това нарушение е съществено, води до ограничаване правото на защита на нарушителя и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

С разпоредбата на чл.56 А, ал.1 от Закона за здравето е забранено тютюнопушенето   на следните открити обществени места:

1. прилежащите терени и тротоари на детските ясли, детските градини, училищата, ученическите общежития и местата, където се предоставят социални услуги за деца;

2. площадките за игра;

3. на които са организирани мероприятия за деца и ученици;

4. спортните обекти, летните кина и театри - по време на спортни и културни прояви.

  Неспазването на тази забрана е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл. 218 от Закона за здравето – глоба в размер от 300 до 500 лева за физическите лица и имуществена санкция в размер от 1000 до 1500 лева за юридическите лица. В настоящия случай е безспорно установено, че при извършената на 07.01.2015 г. проверка в училище е имало лица които са пушили. По делото е представена заповед № 403 от 10.07.2012 г. на директора на СОУ „Христо Ботев” Брусарци  с която контролът върху забраната по чл.56А от ЗЗ е възложен на Г.И.М. – п.. Д. по учебната дейност.  При тези факти, които не се оспорват от страните в процеса, спорният въпрос по делото е кой трябва да бъде субект на административнонаказателна отговорност за нарушаване на забраната по чл.56 А, ал.1 от ЗЗ. Отговорът на този въпрос се съдържа в разпоредбата на чл.218 от Закона за здравето.

Правилото на ал.1 предвижда наказание глоба от 300 лева до 500 лева за този, който наруши чл.54, чл.56 или чл.56а от закона. В ал.2 е записано, че ако нарушението е извършено от едноличен търговец, административното наказание е имуществена санкция в размер от 1000 лева до 1500 лева. В ал.3 е разписана санкцията за юридическо лице, което наруши забраната по чл.54, чл.56 или чл.56а от закона – имуществена санкция в размер от 3000 лева до 5000 лева. Анализът на цитираните разпоредби обосновава извод, че субекти на административно-наказателната отговорност за нарушаване на забраната за тютюнопушене  на обществени места могат да бъдат както физическите лица, които пряко я нарушават (пушачите), така   респ. юридическите лица, които стопанисват обекта, в който се нарушава забраната. Лицата, на които с вътрешноведомствен акт е възложен контрола върху забраната не могат да бъдат субекти на административнонакзателна отговорност, защото чл.218, ал.1 от Закона за здравето не предвижда санкция за допустители. В този смисъл трябва да се има предвид нормата на чл.10 от ЗАНН, според която при административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. При това положение, като е наложил санкция на управителя на  откритото обществено заведение, а не на  директора  които го стопанисва и/или на лицата, които пряко са нарушили забраната за тютюнопушене в  открито обществено заведение (пушачите), наказващият орган е издал незаконосъобразно постановление, което  следва да бъде  отменено от Районния съд.

                По изложените съображения, съдът счита, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното постановление.

Предвид гореизложеното, жалбата се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение.

  Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление  № ПО-05-1 от 12.01.2015 г. на Директор РЗИ- Монтана с което на Г.И.М.  с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание –глоба в размер на 500.00 лв. на осн. чл.218,ал.1 от Закона за здравето за извършено нарушение  по чл.56А,т.1 от закона за здравето  ,като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Монтански административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :