Р Е Ш Е Н И Е

№

23.11.2015г., гр.Лом

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД гр.Лом, ІV-ти граждански състав в публичното заседание на осми септември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ИВАНОВА

при секретар Д.Ц. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 21/2015г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с Искова молба, подадена от от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление, гр. София, общ. Столична, район”Средец”, ул.”Г.С. Раковски” № 140, представлявано от О.Ш., дата на раждане /ггммдд/ ******, държава Чешка Република и Ж.В.П. с ЕГН: **********, чрез адв.С.З.-адвокат от САК, преупълномощен от адвокатско дружество” З. и партньори”, със съдебен адрес,***, тел.: 02 9813835: 15/98 срещу Ц.М.А. ***, за неплатена стойност на употребена и неизплатена стойност на ел.енергия, с правно основание по чл. 422, ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1, във вр. с чл. 124 от ГПК и чл. 107 ЗЕ и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.

В Исковата молба се твърди, че между страните има създадени облигационни отношения между „ЧЕЗ Електро България” АД и ответникът, който е неизправен длъжник и потребител на дружеството, съгласно Закона за енергетиката, с Клиентски № 300245701192 с адрес гр*******. Тези облигационни отношения се регулират от Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на «ЧЕЗ Електро България» АД, които са общоизвестни и са публикувани в редиця издания на периодичния печат и съгл. чл.98 от ЗЕ обвързат всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях ищцовото дружество е изпълнило задължението си за доставка на електрическа енергия за периода от 13.12.2011г. до 10.04.2012г., но от своя страна ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената и потребена електрическа енергия по издадени данъчни фактури.

Твърди се, че задължението е индивидуализирано по размер, падеж и периоди на отчитане в данъчни фактури с № 102067477/20.01.2012г., №103454257/16.12.2012г., №104914083/16.03.2012г. и №106701398/20.04.2012г., за периода от 13.12.2011г. до 10.04.2012г.

В ИМ се твърди, че задълженията в описаните фактури са станали изискуеми, тъй като съгл. Общите условия, абонатът разполага с 1-дневен срок за плащане, след който период от време, вземането става ликвидно и изискуемо, а след изтичане на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред.

Задълженията, включващи главница и лихва за адрес, гр.*********, с Клиентски № 300245701192

Иска се : да бъде признато от съда за установено, че по Договор за продажба на ел.енергия ответникът дължи на ищеца, сумата от 2 106,61лв, от която – 1 665,91лв - главница за употребана и незаплатена ел. енергия, за периода: 13.12. 2011 година до 10.04. 2012 година, сумата от 440,70лв мораторна лихва за забава, считано от падежа на всяко периодично вземане до датата на издаване на справката за възникнали задължения от 07.02.2012г. до 24.10.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда- 07.11.2014 г.

Претендират се и направените разноски в заповедното и исковото производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от страна на ответникът, в който възразява, че не дължи исковите суми за посочения период, тъй като не е живял на адреса и не е потребил ел.енергия. Твръди, че преди този период от време електроснабдяването в дома му е било прекъснато.

В съдебно заседание и в представената писмена защита процесуалният представител на ищцовото дружество адв.С.З. от САК поддържа предявеният иск, като моли съда да постанови решение с което да признае за установено, че ответника дължи на представляваното от него дружество претендираната сума за използвана но незаплатена ел.енергия. Излага доводи, че събраните по делото писмени доказателства и приетата Съдебно-счетоводна експертиза установява по безспорен начин основателността на исковата претенция по размер.

В с.з. процесуалният представител на ответното дружество адв.П.П. от МАК моли съда да издаде решение с което да отхвърли изцяло предявеният иск като неоснователен, тъй като още през 2014г. неговият доверител и съпругата му са прехвърлили имота на своята внучка. Наред с това ответника не е живял през посочения период в имота от където ищцовото дружество твърди, че произтичат неговите задължения.

Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

С оглед наведените в Исковата молба твърдения съдът приема, че е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 422, ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1, във вр. с чл. 124 от ГПК и чл. 107 ЗЕ и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД. В конкретния случай предявеният иск по своя характер е положителен установителен, поради което ищецът носи доказателствената тежест да установи основанието на иска и неговия размер.

От приобщеното по делото ч.гр.д. № 1215/2014г. по описа на РС гр.Лом се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 10.11.2014г. на осн. чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Ц.М.А.-ответник по настоящето дело да заплати на ищцовото дружество „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, гр.София, район "Средец", ул."Г.С.Раковски" № 140, ЕИК *****, сумата от 2 106,61лв /две хиляди сто и шест лева и шестдесет и една стотинки/ за ползване на електрическа енергия за времето от 13.12.2011г. до 10.04.2012г., от които главница в размер на 1 665,91лв /хиляда шестстотин шестдесет и пет лева и деветдесет и една стотинки/, и лихва в размер на 440,70лв /четиристотин и четиридесет лева и седемдесет стотинки/ за периода от 07.02.2012г. до 24.10.2014г., както и лихва върху главницата от 07.11.2014 г. до изплащане на вземането, и сумата 131,41лв /сто тридесет и един лева и четиридесет и една стотинки/ разноски по делото, от които 42,13лв /четиридесет и два лева и тринадесет стотинки/-държавна такса и 89,28лв /осемдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки/ -адвокатско възнаграждение.

Ответникът е подал възражение срещу така издадената заповед за изпълнение в законноустановения срок, като е възразил че е заплатил по голямата част от дължимата сума. Заповедният съд е указал на заявителя възможността за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.

С Исковата молба се претендира сумата 2 106,61лв.

Съдът като съобрази обстоятелства по делото, събраните доказателства в тяхната взаимовръзка и обусловеност формира следния извод:

Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество срещу ответника е основателен и доказан, и като такъв следва да се уважи. Предмет на иска с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като е подадено възражение в производството за издаване на заповед за изпълнение и ищцовото дружество не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

От приетите и приобщени писмени доказателства се установи, че по силата на Договор № 300245701192 от 15.05.2010г. сключен между ищеца и ответника по делото, двамата са се намирали в облигационни отношения. Тези отношения се регулират от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Чез Електро България” АД, които са общоизвестни и съгл. чл.98 от ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тези общи условия ищцовото дружество е предоставяло ел.енергия на посочения в договора адрес : гр.******* за периода от 13.12.2011г. до 10.04.2012г.

Съгласно чл.10 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Чез Електро България” АД потребителят на електроенергия е длъжен да заплаща на продавача стойността на електрическата енергия и дължима сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение.

Задължението на абоната е индивидуализирано по размер, падеж и периоди на отчитане в следните данъчни фактури :

- фактура № 102067477 за периода от 13.12.2011г. до 11.01.2012г., издадена на 20.01.2012г. с краен срок на плащане 06.02.2012г. за сумата /главница/ от 534,10лв, с включен ДДС. Върху тази дължима главница е начислена мораторна лихва за периода на забава от 07.02.2012г. до 24.10.2014г. в размер на 145,79лв.

- фактура № 103454257 за периода от 12.01.2012г. до 10.02.2012г., издадена на 16.02.2012г. с краен срок за плащане 06.03.2012г. за сумата /главница/ от 640,67лв, с включен ДДС. Върху тази дължима главница е начислена мораторна лихва за периода на забава от 07.03.2012г. до 24.10.2014г. в размер на 169,49лв.

- фактура № 104914083 за периода от 11.02.2012г. до 12.03.2012г., издадена на 16.03.2012г. с краен срок за плащане 04.04.2012г. за сумата /главница/ от 422,21лв, с включен ДДС. Върху тази дължима главница е начислена мораторна лихва за периода на забава от 05.04.2012г. до 24.10.2014г. в размер на 108,34лв.

- фактура № 106701398 за периода от 13.03.2012г. до 10.04.2012г., издадена на 20.04.2012. с краен срок за плащане 07.05.2012г. за сумата /главница/ 68,93лв, с включен ДДС. Върху тази дължима главница е начислена мораторна лихва за периода на забава от 08.05.2012г. до 24.10.2014г. в размер на 17,08лв.

Тези задължения са станали изискуеми, тъй като съгласно чл.19, ал.8 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Чез Електро България” АД абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумирана ел.енергия, след който период от време вземането става ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този период от време и годно за принудително изпълнение по съдебен ред.

Съгласно заключението на вещото лице изготвило назначената по делото Съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните в с.з. и прието от съда, за периода от 07.02.2012г. до 24.10.2014г. неизплатената ел.енергия от абонат № 300245701192 - Ц.А. *** е за сумата от 1 665,91лв. На осн. чл.86, ал.2 от ЗЗД абоната дължи законна лихва за периода от 07.02.2012г. до 24.10.2014г. за сумата от 443,26лв.

По отношение на представеното от ответника и неговият процесуален представител писмено доказателство – заверено копие на Нотариален акт № 189, том ІА, рег.№ 892, дело № 72/2004г. съдът намира, че е настъпила преклузията за страната да твърди нови факти и обстоятелства и да сочи нови доказателства. В депозираният отговор по чл.131 от ГПК ответника не е представил същите и не е направил възражения в тази връзка. Последните са представени едва след първото открито с.з. Но дори тези доказателства да бъдат приети и обсъдени от съда, то от представените от ищцовото дружество такива се установява, че на 15.05.2010г. между страните е сключен Договор № 300245701192 и Споразумение № 600509034 от 16.05.2010г. за обект, намиращ се на адрес гр.*******. Така сключените договор и споразумение са от средата на 2010г., а представеният Нотариален акт от 2004г., т.е. след като ответника е бил запознат с обстоятелството, че не е собственик на имота.

Наред с това съгл. чл.13, т.5 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Чез Електро България” АД потребителят /в случая ответника с която дружеството е сключило договор/ е длъжен да уведоми продавача /ищеца/ в 30 /тридесет/ дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана с личните му данни или собствеността или другите основания, на които продавачът доставя електрическа енергия на обекта”. Тъй като ответникът не е сторил това ищеца по делото не е могъл да знае за настъпилата промяна в собствеността на недвижимия имот до който дружеството е доставяло ел.енергия и съществуващите между тях облигационни отношения не са били прекратени.

Сключеният договор е от м.май 2010г. и до 2012г. ответника не е оспорил или възразил, както е и заплащал издадените от дружеството фактури, въпреки че не е собственик на имота.

Ищецът е изпълнил задълженията си към ответника по този договор.

Последният обаче не е изпълнил изцяло задължението си да заплаща в срок дължимите суми.

Ето защо, съдът намира, че главният иск е основателен и доказан и следва да се уважи в предявеният размер от 1 665,91лв.

Претенцията за лихви за забава също е основателна и доказана, но в размер на претендираната сума, а именно от 440,70лева, тъй като не е налице изменение на предявеният иск в тази му част от страна на ищеца. Тази претенция е за акцесорно задължение, спрямо главното задължение и съобразно уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и претенцията за лихви.

След изтичане на падежа, ответникът – длъжник, съгласно чл.84, ал.І от ЗЗД е изпаднал в забава за сумите на месечните задължения и същия дължи обезщетение, съобразно чл.86 от ЗЗД. В този смисъл иска следва да се уважи за предявения размер.

При този изход на процеса, съгласно разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящето производство разноски в размер на 276,05лв /двеста седемдесет шест лева и пет стотинки/, от които 42,13лв /четиридесети два лева и тринадесет стотинки/– държавна такса, 133,92лв /сто тридесет и три лева и деветдесет и две стотинки/–адвокатско възнаграждение и 100лв /сто лева/ - внесен депозит за вещо лице, съгласно представеният списък на разноски.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.М.А. с ЕГН ********** *** /*****, съществуването на вземане на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление, гр. София, общ. Столична, район”Средец”, ул.”Г.С. Раковски” № 140, представлявано от О.Ш., дата на раждане /ггммдд/ *****, държава Чешка Република и Ж.В.П. с ЕГН: **********, чрез адв.С.З.-адвокат от САК, преупълномощен от адвокатско дружество” З. и партньори”, със съдебен адрес,***, тел.: 02 9813835: 15/98, в размер на сумата от 2 106,61лв /две хиляди сто и шест лева и шестдесет и една стотинки/ за ползване на електрическа енергия за времето от 13.12.2011г. до 10.04.2012г., от които главница в размер на 1 665,91лв /хиляда шестстотин шестдесет и пет лева и деветдесет и една стотинки/, и лихва в размер на 440,70лв /четиристотин и четиридесет лева и седемдесет стотинки/ за периода от 07.02.2012г. до 24.10.2014г., както и лихва върху главницата от 07.11.2014г. до изплащане на вземането, и сумата 131,41лв /сто тридесет и един лева и четиридесет и една стотинки/ разноски по делото, от които 42,13лв /четиридесет и два лева и тринадесет стотинки/-държавна такса и 89,28лв /осемдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки/ -адвокатско възнаграждение, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение от 07.11.2014г. по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1215/14г. по описа на ЛРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Ц.М.А. с ЕГН ********** *** ******ДА ЗАПЛАТИ на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление, гр. София, общ. Столична, район”Средец”, ул.”Г.С. Раковски” № 140, представлявано от О.Ш., дата на раждане /ггммдд/*****, държава Чешка Република и Ж.В.П. с ЕГН: **********, чрез адв.С.З.-адвокат от САК, преупълномощен от адвокатско дружество” З. и партньори”, със съдебен адрес,***, тел.: 02 9813835: 15/98, направените в настоящето производство разноски в размер на 276,05лв /двеста седемдесет шест лева и пет стотинки/, от които 42,13лв /четиридесети два лева и тринадесет стотинки/– държавна такса, 133,92лв /сто тридесет и три лева и деветдесет и две стотинки/–адвокатско възнаграждение и 100лв /сто лева/ - внесен депозит за вещо лице, съгласно представеният списък на разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 1215/2014г. на ЛРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: