Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр. Лом, 02.11.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ломският районен съд, VІІ ми
състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Камарашка
при участието на секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 1227 по описа на съда за
Производство с правно основание чл. 14,
ал. 3 ЗСПЗЗ, във вр. чл. 149, ал. 1 АПК.
Делото е образувано по жалба от М.К.Р. с ЕГН **********,
чрез пълномощника си, адв. Р.Б., МАК, против Решение/протокол/ на Поземлена
комисия гр.Вълчедръм сега ОС”Земеделие” гр.Вълчедръм с № 51/28.07.1993г. за
отказ да се възстанови 1бр. Нива с площ от 13,196дка., трета категория в
землището на гр.Вълчедръм, по преписка – заявление с вх.№7561 от 20.03.1992год.
от Б.К.Р..
С това Решение е отказано възстановяване
правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални
граници в землището на гр. Вълчедръм, на наследниците на К.Г.Р. б.ж. на
гр.Вълчедръм, по подадено заявление от Б.К.Р. брат на молителката, както
следва:
- НИВА от 13,196 дка, трета категория,
местност 35 ХІІІ 1631, находяща се в землището на гр. Вълчедръм, заявен с
пореден № 4 от заявлението с мотива, че имотът е признат на входящ номер 4331а.
Молителката е съсобственик със заявителя Б.К.Р.
и наследник на К.Г.Р. б.ж. на гр.Вълчедръм в административното производство.
Твърди се, че посоченото решение е незаканосъобразно,
не само поради факта, че с Решение №51/28.07.1993год. на ПК Вълчедръм л.37-40 на
наследниците на К.Г.Р. б.ж. на гр.Вълчедръм е възстановено правото на
собственост на 12бр. ниви, от заявени общо 13бр. ниви, които наследодателя на
молителката е внесъл в ТКЗС, но и поради факта, че за процесната нива от
13,196дка. за която в обжалваното решение е отказано възстановяването на
собствеността е налице и друго Решение по Протокол №51 от 28.07.1993год. на ПК
гр.Вълчедръм на л.7 /под същия номер и дата/, с което за същата нива от
13,196дка. е признато за възстановяване правото на собственост върху тази нива.
Наред с това се твърди, че Решението с което е отказано възстановяването на
правото на собственост е постановено от незаконен състав, поради което е
нищожно. Твърди се, че изложените мотиви в отказа, че имотът е признат по
заявление вх.№4331а, не отговаря на действителността, тъй като това заявление е
от месец декември 1993год., докато процесното решение е от 28.07.2013год.
Моли да бъде обявена нищожността на
Решение по Протокол № 51/28.07.1993 год. на Поземлена комисия гр.Вълчедръм сега
ОС”Земеделие” гр.Вълчедръм и да бъде върната преписката на ОСЗ – гр. Вълчедръм
за произнасяне по заявлението.
Искането е допустимо, доколкото, съгл. чл. 149, ал. 5 АПК искането за
обявяване на нищожност не е ограничено във времето.
В
съдебно заседание жалбоподателката М.К.Р.,
редовно призована не се явява, представлява се от адв. Р.Б. ***, който поддържа
жалбата и моли да бъде уважена, като съдът прогласи нищожността на процесното
решение, със законните последици, произтичащи от това.
Претендира
разноски – адвокатско възнаграждение, държавна такса и внесен депозит за вещото
лице.
Ответникът ОС “Земеделие” гр. Вълчедръм, редовно призовани не
изпращат процесуален представител, като в писмено становище /отговор/
Началникът на службата Т. Б. оспорва изцяло посоченото в исковата молба, тъй като
имотът е признат по заявление 4331А, счита същата за недопустима въвеждайки
възражения, че е преклудиран срока за обжалване на решението.
Доказателствата са гласни и писмени.
Приложени са преписките на Поземлена комисия
гр.Вълчедръм сега ОС”Земеделие” гр.Вълчедръм по заявления с
вх.№7561/20.03.1992год. и №4331А/27.12.1993год. и са изискани оригиналите на
процесното решение №51/28.07.1993год. на ПК Вълчедръм с което е отказано
възстановяване на собствеността и под същия номер и дата с което е признато
възстановяването на собствеността върху нивата от 13,196дка, трета категория в
землището на гр.Вълчедръм.
Жалбата е допустима, както с оглед разпоредбата на
чл.149, ал.5 от АПК, така и поради липсва нарочно уведомяване на молителката за
постановеното отрицателно решение на ПК гр.Вълчедръм, тъй като в писмо ОСЗ
гр.Вълчедръм е посочила, че службата не разполагат с регистър за връчванията на
постановените решения, поради което и съгласно указанията дадени в КАД
№317/2015год. на Административен съд гр.Монтана, съдът дължи произнасяне по
съществото на спора.
Съдът, като като обсъди доводите
на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното:
Жалбоподателката е един от наследниците
на К.Г.Р. б.ж. на гр.Вълчедръм, видно от приложеното удостоверение за
наследници по делото.
По заявление, вх. № 7561 от 20.03.1992
год. л.32 от делото от наследника Б.К.Р. брат на молителката е заявено пред ПК
Вълчедръм, обл. Монтана, за възстановяване общо 79,484 дка земеделски земи.
С Решение
№ 51/28.07.1993 год., по преписка № 7561 от 20.03.1992 год., Поземлена
комисия – Вълчедръм, в състав: Председател:
И.М.Г., Секретар: И.Р.Б. и Членове: П.Н.Б., Е.М.О., К.А.С., И.К.М.
и Е.Т.Р., е възстановила правото на
собственост на наследниците на К.Г.Р. в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници, на 12 броя ниви.
Наред с това по същото заявление вх. №
7561 от 20.03.1992 год. са налице още две Решения по Протокол №51 от
28.07.1993год.по което е признато и определено за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне на наследниците на К.Г.Р.
б.ж. на гр.Вълчедръм на нива от 13,196дка., трета категория на л.7 и Решения по
Протокол №51 от 28.07.1993год.по което е отказано да се признае правото на
възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на същия имот нива от
13,196дка., трета категория с мотив, че имотът е признат на входящ номер 4331а.
/л.6/
Решението с което е отказано признаване
на правото на възстановяване на собствеността не е подписано от председател, секретар и трима членове на комисията.
При така установените факти, съдът намира
от правна страна следното:
Съгл. чл. 14. ЗСПЗЗ, в редакцията му от
ДВ, бр. 28 от
Съгл. чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, ДВ,
бр. 34 от
Решенията на общинските служби по
земеделие съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ са индивидуални административни
актове по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като отговарят на предвидените
изисквани. Правото на собственост върху земеделските земи се възстановява по
силата на закона, но за конкретното връщане на земята по възстановеното право
на собственост е предвиден специален ред и органи в това отношение. Този ред е
административен, а решенията на общинските служби по земеделие са индивидуални
административни актове, подлежащи на съдебен контрол за законосъобразност по
реда на АПК, доколкото специалният нормативен акт - ЗСПЗЗ, не съдържа особени
разпоредби.
Общинските служби са държавни органи по
поземлената собственост, които се образуват при общинските съвети и се
назначават от министъра на земеделието - чл. 31 и чл. 3З от ЗСПЗЗ. Същите са
овластени като колективен орган да издават решения, с които се произнасят по
подадените заявления за възстановяване на права върху земеделски земи. С
решенията се създават права или се отказват такива. Производството по ЗСПЗЗ, с
което се възстановява правото на собственост върху земеделските земи е
административно производство, което започва по заявление на лицата по чл. 10,
т.е. на собствениците на земеделски земи или техните наследници, както е
предвидено в чл. 11 от ЗСПЗЗ. Административния орган, пред който се подава
заявлението и който е компетентен да се произнесе с решение по чл. 14 от ЗСПЗЗ е
съответната общинска служба по земеделие и гори. Решението на административния
орган е стабилен индивидуален административен акт, което има конститутивно
действие и се разпростира както по отношение на обекта /земеделската земя/,
така и по отношение на субекта, т.е. решението е актът, който легитимира като
собственици лицата на които се възстановява собствеността. Действието на
решението е за в бъдеще /в този смисъл е т. 1 от ТР № 1 от
При решаване на делото съдът следва да извърши
служебна проверка на валидността на обжалвания индивидуален административен акт
в изпълнение на правомощията по чл. 168 от АПК при постановяване на решението
си, като следва да прецени законосъобразността на административния акт,
съобразно посочената правна норма. В случая важи общата теория за нищожност и унищожаемост на
административните актове. Основанията за прогласяване на нищожност на
административен акт са следните: 1./ нарушаване изискванията за компетентност,
2./ липса на форма, 3./ пълна липса на правно основание, 4./ невъзможен
предмет, 5./ несъществуващ адресат и др.
Другите основания за оспорване на
актовете, които по принцип налагат отмяната на порочния акт като
незаконосъобразен, могат да доведат също до нищожност, при особено съществена
тежест на нарушението.
Нищожни са онези актове на
администрацията, които поради радикални, основни недостатъци, засягащи
компетентността на органа, който ги издава, поради формата, в която се издават
или съдържанието, което трябва да имат, се дисквалифицират като административни
актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като
несъществуващи.
Те от гледна точка на закона не могат да
породят, изменят или погасят каквито и да било правни последици.
В останалите случаи порокът материална
незаконосъобразност води до унищожаемост.
Съгл. чл.
15, ал. 2 ЗАП /отм., но действащ към
момента на постановяване на оспорваното решение/, административният акт се
издава в писмена форма и съдържа:
1. наименование на органа, който го издава;
2. наименование на акта;
3. фактически и правни основания за издаване на акта;
4. разпоредителна част, с която се определят правата
или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;
5. пред кой орган и в какъв срок актът може да се
обжалва;
6. дата на издаване и подпис на лицето,
издало акта, с означаване на длъжността му. Когато
органът е колективен, актът се подписва от председателя и секретаря на този
орган.
При наличието на един от посочените пет
порока в разпоредбата на чл. 146 от АПК, решението е нищожно или унищожаемо.
Един от визираните пороци в посочената прана норма е постановяване на решение
от некомпетентен орган, като некомпетентността може да бъде в следните три
форми – материална, териториална или некомпетентност по степен, като всяка една
от тези форми води до нищожност на административния акт /в този смисъл ТР № 2
от
Настоящият съдебен състав констатира,
след като извърши проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт – решение по протокол № 51 от 28.07.2013 година на Поземлена
комисия гр.Вълчедръм сега ОС”Земеделие” гр.Вълчедръм с което е отказано да се
признае възстановяване на собствеността на имот от 13,196 декара намира, че е
налице един от случаите на материална некомпетентност на административния
орган, а именно, че Поземлена комисия гр.Вълчедръм сега ОС”Земеделие”
гр.Вълчедръм е постановила и друго решение, след като вече е постановила едно
решение / решение по протокол № 51
от 28.07.1993 г. с което е признала и определила за възстановяване правото на
собственост върху нива от 13,196дка. л.7 и 8/. Както се посочи по-горе
решението на ОСЗ гр. Вълчедръм е стабилен административен акт, поради което ОСЗ
гр. Вълчедръм не може сама да си го отмени или измени. В този случай
обжалваното решение по протокол № 51 от 28.07.1993 година с който се отказва да
се признае правото на възстановяване на собствеността на имот от 13,196дка,
трета категория в землището на гр.Вълчедръм е нищожно и настоящия съдебен
състав е длъжен да го прогласи за такова /в този смисъл е решение №20 от
От друга страна в писмо
Изх.№ПО-190/07.10.2015год. на ОСЗ гр.Вълчедръм, се сочи, че същите не
разполагат с Протокол №51 от 28.07.1993год. на ПК гр.Вълчедръм, с който е
признато на наследниците на К.Г.Р. на осн. чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ правото на
собственост на земеделска земя – нива от 13,196дка., както и не съхраняват в
оригинал Протокол №51/28.07.1993год. на ПК гр.Вълчедръм, с който е отказано
признаване правото на възстановяване собствеността на наследниците на К.Г.Р., с
мотив, че имота е признат на вх.№4331А, като представят решението с което е
отказано възстановяването само от база данни.
От назначената и изготвена съдебно –
техническа експертиза, в хода на делото е видно, че процесната нива от
13,196дка. описана в имотната ведомост на К.Г.Р. на л.13 е внесена в ТКЗС от К.Г.Р.,
но е призната и възстановена по заявление вх.№4331А, като част от нива с обща
площ от 60,829дка. на насл. на Г.Н.Р., т.е. касае се за един и същи имот, но с
различни площи.
Наред с това е видно, че подаденото
заявление №4331А е от 27.12.1993год.
на л.17 от Й.И.Р наследник на Г.Н.Р, докато Решението по Протокол №51 с което
се отказва признаване на правото на
възстановяване на собствеността на имот с площ от 13,196дка. е от дата 28.07.1993год., съдържащо именно като
мотив подаденото по-късно заявление, което води съдът на извода, че първо е
било издадено положителното решение на ПК с което се признава и възстановява
правото на собственост върху земеделската земя – процесната нива от 13,196дка.
Това се установява и от поименния състав на Поземлената комисия в гр.Вълчедръм,
която съвпада изцяло с посочената в писмо на МЗХ с Изх.№10-84 от 26.10.2015год.
до Началника на ОС”Земеделие” гр.Вълчедръм, представено, приложено и приобщено
към доказателствата по делото.
Наред с изложеното е видно, че в
оспореният акт липсва подпис на Председателя на състава на Поземлената комисия,
постановили решението в съответствие с изискванията на чл.15,ал.2,т.6 ЗАП(отм.)
относно формата на индивидуалния административен акт. Неподписването на
решението в съответствие с чл.15, ал. 2, т. 6 от ЗАП (отм.) е нарушение
свързано с изискванията относно формата
на индивидуалния административен акт, при наличието на което актът е
незаконосъобразен, предвид това че липсва обективирана воля на колективния
орган за издаването му
Поради това съдът счита че и този порок,
по дефиниция обосновава неговата нищожност.
В този случай обжалваното решение по
протокол № 51 от 28.07.1993 година, с който се отказва да се признае правото на
възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на нива от 13,196дка,
трета категория в землището на гр.Вълчедръм е нищожно, поради което следва да
се уважи жабата, като основателна.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК искането на процесуалния представител на жалбоподателката
за присъждане на направените съдебни разноски е основателно досежно държавната
такса в размер на 50.00лева за завеждане на иска и 100.00лева за изготвяне на
съдебно – техническата експертиза, тъй като разноските за адвокат пред двете
инстанции са присъдени по КАД №317/2015год. от Административен съд гр.Монтана, поради
което Общинска служба „Земеделие” гр.Вълчедръм, следва да им заплати същите в
общ размер на 150.00 лева, съгласно приложените вносни бележки.
Водим от горното
и на основание чл.172, ал.2, предл. първо АПК съдът
ОБЯВЯВА за НИЩОЖНО
Решение по протокол № 51 от 28.07.1993 год. на Поземлена комисия гр.Вълчедръм
сега ОС”Земеделие” гр.Вълчедръм, по преписка /заявление/ вх. № 7561/20.03.1992
год. и представени писмени доказателства от Б.К.Р. за възстановяване правото на
собственост на наследниците на К.Г.Р. б.ж. на гр.Вълчедръм, обл.Монтана , с
което е отказано да се признае
правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на заявен
под №4, имот с площ от 13,196дка, трета категория в землището на гр.Вълчедръм,
общ.Вълчедръм, обл.Монтана.
ОСЪЖДА Общинска служба „ЗЕМЕДЕЛИЕ” гр.Вълчедръм, да заплати
на М.К.Р. с ЕГН ********** ***, сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/
разноски пред тази инстанция /50.00лева държавна такса и 100.00лева за
изготвяне на съдебно – техническата експертиза/.
ВРЪЩА
делото като преписка на Общинска служба „Земеделие” гр.Вълчедръм за разглеждане
и решаване съобразно дадените в мотивите на това решение задължителни указания
по тълкуването и прилагането на закона.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд Монтана
в 14 - дневен срок от съобщението му на страните с връчването на
препис от него.
След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на Общинска
служба „Земеделие” гр.Вълчедръм.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: