Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Лом ,30.12.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, VІ състав на осемнадесети декември през 2015 година, в публично заседание в следния състав:

Председател:Боряна Александрова

При секретаря В.М. като разгледа докладваното от съдията АНД № 397 по описа ЛРС за да се произнесе, взе предвид следното

Настоящото производство се развива по реда на чл. 59 и следващи от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П.А.П. ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 20/27.07.2015 г.на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Монтана, с което е наложена глоба в размер на 500,00 лева на основание чл. 81 ал.1, т.1 от Закона за защитените територии.Иска се отмяната на НП, поради това, че административнонаказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл.28 и чл.52,ал.4 ЗАНН .

В с.з. жалбоподателят се явява лично, ангажирал е адв.К.К. *** и поддържа молбата за отмяна на НП.

Наказващият орган се представлява от директора лично и от ю.к.Н.Н., същите оспорват жалбата и молят НП да бъде потвърдено..

Жалбата е подадена по пощата в срок, видно от датата на пощенското клеймо, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.

Разгледана от съда е основателна.

След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез разпита като свидетели на актосъставителя , свидетеля по акта и св.Н.П.К. и приложените и приети писмени такива - АУАН, НП , констативни протоколи, известие за доставяне,к, заповед № 794/10.08.1984 г., заповед № РД-394/15.10.1999 г., заповед № РД- 602/15.06.2010 г.,съдът намира за установено следното:

На 28.06.2015 г. служители на РИОСВ Монтана, след подаден сигнал извършили проверка на осторв”Ибиша”, река Дунав , землище с.Долни Цибър. Затова за същата бил съставен констативен протокол от №БР 79-С-31/28.06.2015 г., в който било отразено, че на процесния остров, който е със статут на защитен природен обект/резерват/ е обособен лагер, състоящ се от шатра и различни предмети за лагеруване, но лагеруващи лица не били открити.При последващ контрол на 02.07.2015г. , съвместно с представители на ТД на ДГД е констатирано,че обособения бивак се демонтира , поради което и бил съставен друг констативен протокол № БРвп-88-С-31/02.07.2015г. На 03.07.2015г. е извършена проверка, съвместно с представители на ГПК-видин на бреговата ивица в югоизточната част на ПР”Ибиша”, и е констатирано, демонтираното оборудване на обособения бивак на терена не е изнесено и е снета самоличността на лицата , пребиваващи в границите на поддържан Резерват”Ибиша”. Установено е че жалбоподателя на 03.07.15г. пребивава в границите на ПР”Ибиша” без да представя необходимия документ, издаден от МОСВ за съгласуване на посещението му в ПР”Ибиша”.

На 03.07.2015 г. срещу жалбоподателя от актосъставител инж.П.И.И. бил съставен акт № БРпи-8/03.07.2015 г., в който било отразено, че в жалбоподателя пребивава в границите на ПР”Ибиша”-Дунавски остров”Цибър”, земл. на с.Д.Цибър,общ.Вълчедръм без издадено разрешително, съгласно изискванията на ЗЗТ което е нарушил чл. 27, ал.1 от ЗЗТ .

На 27.07.2015 г. Директорът на РИОСВ Монтана е издал атакуваното наказателно постановление № 20/27.07.2015 г., с което на жалбоподателя на основание чл. 81, ал. 1, т. 1 е наложена глоба в размер на 500 лв .

След като анализира събраните доказателства и взе в предвид възраженията и аргументите изложени в жалбата, съдът следва да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Съдът намери, че същото е издадено възоснова на незаконосъобразен АУАН, поради което е незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на това основание, без да е необходимо се изследва въпроса дали жалбоподателят действително и виновно е извършил вмененото му във вина нарушение.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление следва да бъдат спазени задължителните изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

В случая актът за установяване на административно нарушение е съставен в нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, регламентираща изискването за посочване в него на датата на извършване на административното нарушение.

В текстовото описание не е посочена от актосъставителя датата на установяването на нарушението - 03.07.2015 г.

Датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит на съставения акт за установяване на нарушението и на издаденото въз основа на него наказателно постановление, и непосочването му е нарушение на императивните разпоредби, съответно на чл. 42, т.3 от ЗАНН за акта, което е съществено, ограничаващо правото на защита на наказаното лице, тъй като води до невъзможност да разбере кога точно е извършено нарушението, за което му е повдигнато административното обвинение. Посочването на датата на извършване на нарушението неслучайно е задължителен реквизит на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление, тъй като липсата й препятства и преценката за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. С акта за установяване на административно нарушение се слага началото на процеса по налагане на административно наказание и липсата на посочване в него на датата на извършване на деянието, задължителен негов реквизит, го прави негоден да послужи като основа за провеждане на един законосъобразен процес по налагане на административно наказание. Че в случая акта е незаконосъобразен не е било отчетено от наказващия орган в нарушение на чл. 52, ал.4 от ЗАНН.

Съдът счита, че нарушението на чл. 42, т. 3 от ЗАНН не може да се санира чрез посочване в наказателното постановление, доколкото се касае за задължителен реквизит, пряко засягащ правото на защита в първата фаза на процеса и поради това и правещ изцяло незаконосъобразен. Административно-наказателното производство е строго формално именно, за да се гарантира правото на защита на наказаното лице не само при издаване на наказателното постановление, а във всяка фаза на процеса. Още при започване на производството със съставяне на акта следва да са ясни всички страни на деянието от субективна и обективна страна. Явно обаче към момента на съставянето контролният орган е бил в неяснота относно датата на извършване на нарушението. Наказващият орган вместо да извърши съгл. чл. 52, ал.4 от ЗАНН проверка на акта откъм законосъобразност и обоснованост, е извършил разследване относно датата на нарушението, но посочената норма го задължава да разследва спорните обстоятелства, но не и липсващи такива в АУАН.

На следващо място съдът констатира, че при реализиране на административно наказателната отговорност е допуснато и друго съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до опорочаване на производството по налагане на административното наказание. Първото и основно основание за законосъобразност на всяко НП е то и АУАН, въз основа на който е издадено, да бъдат издадени от компетентен орган, като компетентността може да произтича както пряко от закона, така и да бъде делегирана. В производството пред съда, у наказващият орган е тежестта да докаже, че НП е издадено в съответствие с неговата материална компетентност, въз основа на акт, съставен от актосъставител, притежаващ в съответствие с чл. 37, ал.1 от ЗАНН компетентност да съставя АУАН по съответния закон. В настоящия казус вмененото нарушение на жалбоподателя е по чл. 81 от ЗЗТ, който в относимата норма на чл. 85, ал.1 от с.з. предвижда, че нарушенията се установяват с акт на длъжностно лице, определено от министъра на околната среда и водите или от министъра на земеделието и храните, или от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, или от кмета на общината. В случая няма представени никакви доказателства, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от лице, определено от министъра на околната среда и водите, да установява нарушения, тъй като законодателят в разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от ЗЗТ изчерпателно е посочил кои са лицата, имащи правото да определят съответните длъжностни лица, компетентността им е изрична и не могат да я възлагат на други. Липсата на компетентност на съставителя на акта опорочава съществено административнонаказателното производство и е абсолютно основание за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Независимо от посочените формални основания за отмяна на наказателното постановление, съдът счита че в производството не беше установено безспорно авторството на нарушението. При провеждане на административно- наказателното производство пред съда, следва да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и НП като нарушител. Доказателствената тежест е на наказващия орган, тъй като актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. отразените в акта за констатиране на административното нарушение фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното и затова административно-наказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона доказателства, и то по реда предвиден в НПК - чл. 84 от ЗАНН. В този смисъл е и т.7 на ППВС № 10/1973 г. Това означава, че в тежест на административно наказващият орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение и че то е извършено от лицето, посочено като нарушител. В производството пред съда беше установено извършване на нарушение, но не и безспорно кой е неговият автор. По изложените съображения, наказателното постановление следва да бъде отменено.

По изложените мотиви съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20/27.07.2015 година на Директора на Регионална инспекция по околната следа и водите - Монтана с което на П.А.П., ЕГН **********, на основание чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗЗТ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 27, ал. 1 от ЗЗТ, като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд - Монтана в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: