Р Е Ш Е Н И Е

гр. Лом, 22.01.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, шести граждански състав, в открито заседание на 22.12.2015 г. в състав:

Председател: Боряна А.

при секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдията А. гр.д.№ 1056 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е за обявяване нищожност на договор за покупко- продажба на недвижим имот, с пр. осн., чл.42, ал.1 ЗЗД и чл. 40 ЗЗД и евентуален иск по чл.124,ал.1 от ГПК.

Ищците В.К.И. и И.Т.И., чрез пълномощник-адв. К.Б. от МАК са предявили иск против „Златия Агро ЕООД,гр.Вълчедръм, представлявано от К.Й.И.. В исковата молба се твърди, че на 20.10.2011г. била извършена сделка за покупко-продажба на недвижими имоти от тяхно име в качеството им на продавачи, с която ответното дружество, представлявано от пълномощника им Р.Ц. купило от ищците, чрез преупълномощената А.А. следните недвижими имоти, находящи се в землището на с.Бъзовец,обл.Монтана:

1./ Имот № 023001-нива от 17.324 дка, местн. ”Трите декара”, трета категория;и

2./ Имот № 024006- нива от 9.957 дка, местн „Оземление, трета категория”.

Твърди се също,че сделката е материализирана в НА № 167,т.ХХІІ,рег.№ 10223, дело № 1594/2011г. от Ст.С. нотариус с рег.№ 577 на Нотариалната Камара.

Ищците твърдят, че не са искали да прехвърлят собствеността на процесните имоти, както и че за да положат подписите си под пълномощните, използвани при сключването на сделките били подведени от лицето И.Ц.. Твърдят също,че не могат да докажат измамата на пълномощника им-И.Ц., поради което сочат нарушения, довели до невъзможността да настъпи прехвърлителния ефект на сключената сделка. Според тях нарушенията са следните:

- посоченият нотариален акт не прехвърля правото на собственост, тъй като сключения с него договор за покупко-продажба е нищожен

- първата ищца не била собственик на двата имота, а на идеални части от тях, а пък вторият ищец въобще не е притежавал права върху процесните имоти, поради което и купувачът не може да стане собственик на имотите изцяло.

- Излага доводите си относно тези твърдения като:

На първо място счита, че за сключване на сделката са използвани 2 бр. пълномощни/едното за първата ищца и другата за втория ищец/, като и в двете пълномощни били дадени неограничени варианти за разпореждане с процесните имоти, но не били конкретизирани условията на сключване на договорите – цена и др.Никъде в пълномощните не е посочено кое лице, в какъв момент и по какъв начин ще получи насрещната престация при определен вид договор.

На следващо място поддържа, че записаните в пълномощните за упълномощаване и преупълномощаване общи текстове не изразявали волята на упълномощителите. Пълномощникът е продал имотите му като е превишил представителната си власт при усл. на чл.39, ал.1 и чл.42, ал.1 ЗЗД, с оглед на което липсва съгласие за сделката и тя не поражда правни последици. Подчертават изрично, че не са получили продажната цена по сделката, и че не са и подозирали за така сключената сделка.

На второ място твърди, че А.Н.А., в качеството й на преупълномощено лице по сделката е действал в тяхна вреда, но не и в техен интерес, като е продал имотите му на цена по-ниска от пазарната към момента на сключване на сделката. Осъществен бил фактическият състав на чл.40 от ЗЗД , кореспондиращ с последиците на чл.26,ал.1 , предл. 3 от ЗЗД т.е. договорът е накърнил добрите нрави, поради действия в ущърб на доверието им, като представлявани. Осъществен е фактическият състав на чл.40 ЗЗД, с правни последици като тези при нищожност по чл.26, ал.1, пр.3- накърняване на добрите нрави

На трето място твърдят, че никога и по никакъв повод никой от ищците не е търдял че е едноличен собственик или пък двамата заедно са собственици по давностно владение на процесните ниви, нито пък са искали да бъде издаден НА №174/11г. на нотариус Ст.С..напротив имотите били наследствени.

Обръща се към съда с искане:

1. Да бъде признато за установено по отношение на ответника, че сключеният договор за покупко-продажба с горепосочения нотариален акт е нищожен.

2. В случай,че съдът не уважи иска му в тази част, то на основание чл.124,ал.1 ГПК да признае за установено по отношение на ответника, че при сключване на сделката , материализирана в процесния НА, първата ищца не е била изцяло собственик на процесните ниви, а е била собственик само на идеални части от тях.

Претендира за присъждане на разноските по делото, за които представя списък по чл.80 ГПК. В открито съдебно заседание упълномощеният процесуален представител на ищците поддържа иска, а по същество-представя развити доводи в писмена защита.

В исковата молба е заявено особено искане- за привличане на помагачи на осн. чл.219 ГПК на ищците – И.Ц.Д. и А.Н. Д., което е допуснато с определението по чл.140 ГПК.А впоследствие, отменено, и допуснати като такива на ответната страна.

Ответникът „Златия агро, ЕООД , със седалище и адрес на управление гр.Вълчедръм, ул.Бенковски №90, представлявано от К.И., чрез пълномощника си по делото адв.Б.Б. е подал писмен отговор в срока по чл.131 ал.1 от ГПК. Изразеното от ответника становище е за неоснователност на иска, тъй като за твърденията на ищеца не са представени доказателства. Позовава се на чл.42, ал.2 ЗЗД, която норма счита за приложима- висяща недействителност и възможност да бъде потвърден договорът. За това счита, че предявеният иск „следва да се отхвърли .

В отговора е направено искане за приемане на приложени документи като доказателство по делото и допускане на гласни двама свидетели при довеждане относно установяване на факти и обстоятелства изложени в отговора на исковата молба. Изразено е несъгласие с привличане на заявените в исковата молба – трети лица помагачи : И.Ц.Д. и А.А., счита ги за неправилно формулирани, прави искане същите да бъдат привлечени, като помагачи на ответника в процеса. Прави искане да се изиска от нотариус Ст.С. всичка приложени документи по нот.дело НА 174/11г. В открито съдебно заседание се представлява от адв.Б.Б. - МАК.

Третото лице-помагач – А.Н.А., чрез адв.С.П. – МАК, в писмено становище до съда изразява мнение да бъде конституирана като трето лице-помагач на ответника. Счита предявения иск за неоснователен. Излага мотиви за това.

Доказателствата са писмени и гласни. Изслушано е заключение на единична съдебни експертизи.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобр.чл.235 ГПК приема следното:

Между страните е безспорно и от събраните по делото доказателства се установява следното /по хронология/:

- на 29.09.2009 г. ищцата упълномощава И.Ц.Д., със права да сключи договор за аренда за срок от 7 години на процесните две ниви/л.160 от делото/, заверено в кметството на с.Бъзовец,обл.Монтана

- на 28.09.2011г. е депозирана молба-декларация от ищцата до Община Вълчедръм/ установено по делото , че подписа не е нейн/, с искане за заверка на документи-скици и удостверенения за оценка на процесните имоти, както и да се издаде удостоверение,че имотите не са общинска собственост.

- на 28.09.2011г. са презаверени скиците и решенията за възстановяване на собствеността на процесните имоти от ОбСЗемеделие гр.Вълчедръм./ За да се сдобие с презаверените документи И.Ц.Д. се е легитимирал с пълномощното от 29.09.2009г./

- на 29.09.2011г. ищцата е упълномощила И.Ц.Д./п-но л.10 от делото/ да се разпорежда с нейните имоти,в т.ч. и да договаря съм със себе си

-на 29.09.2011г., т.е. същият ден след упълномощаването И. Цв.Д. е депозирал молба до Областна администрация Монтана, с искане за издаване на удостоверение,че имотите на са актувани като държавна собственост.

-на 04.10.2011г. свидетелите: С.Я.С., Д.П.Г. и П.Р.Л. са се явили пред нотариус Ст.С. и са заявили,че ищцата владее процесните имоти повече от 10 години, за което е съставен протокол от същата дата и е призната ищцата за собственик на процесните два имота по давностно владение.

- на 05.10.2011г. е издаден от нотариус Ст.С. НА № 174,т.ХХ,рег.№ 9316,д.1433 от 2011г., за право на собственост върху недвижим имот придобито по давностно владение.

- на 11.10.2011г. вторият ищец също е упълномощил И.Ц.Д. да се разпорежда, т.е. като продаде неговият дял от съсобстевните /процесните/ недв.имоти.

- на 12.10.2011г. И.Ц.Д./ в качеството му на пълномощник на двамата ищци/ е преупълномощил А.Н. Д. да се разпорежда с процесните два имота.

- на 20.10.2011г. А. Н.Д., в качеството й на преупълномощена от И. Цв.Д. продава процесните имоти на ответното дружество - НА № 167,т.ХХІІ,рег.10223,д.№ 1594/2011г. на нот.Ст.С.. В този НА е отбелязано,че цената за която се продават имотите е 15 004, 55 лв./като според настоящият състав при изписването на сумите с думи е допусната ЯФГ и е записано че продажната цена е 10 679,90 лв./.

- 20.10.2011г. /същият ден когато е продадена земята/ А. Н.Д. е платила в брой на Ива Ц.Д. цената по сделката – 15 000 лв./разписка – л.152/.

В посочения нотариален акт преупълномощеният пълномощникът на продавачите- ищците по делото се е легитимирал с представено пълномощно за преупълномощаване от 20.10.2011г..

Основният спорен въпрос по делото е пряко свързан това каква е била волята на ищците – упълномощители, отразена в двете пълномощни тъй като така отразените общи текстове и в двете пълномощни не представляват израз на конкретно упълномощаване, т.е. не били конкретизирани условията, цената и др.

Следващият спорен въпрос е при сключване на сделката за покупко-продажбата на имотите А.А. дали е разполагала с надлежна представителна власт и дали е действала не в техен интерес , като се е споразумяла с ответното дружество във вреда на ищците, продала е имотите на цена по ниска от пазарната им стойност.

От показанията на свид. доведени от ищците:

Д.Г. се установява, че през 2011 г. е посетила кантората на нотариус Ст.С. ***, там е била заедно с другите двама свидетели и с И.Ц.. Заявява, че нотариуса я попитал дали И. обработва процесната земя, но тя изобщо не е знаела, че става въпрос за земя, която и тя е съсобственик/т.е. наследствена/. След като отговорила, че И.Ц. обработва земята, тази свидетелка останала с впечатлението, че става въпрос за арендуване на процесните ниви. Подписала лично протокола при нотариуса, но не прочела под какъв текст се подписва , изобщо чак сега в съдебна заседание разбира, че двете процесни ниви за които е свидетелствала пред нотариус С. , тогава/ 04.10.2011г. / не е ставало на въпрос, че В./ищцата / ги владее повече от 10 години.

Другите двама свидетели по протокола на нот.С.- единият е починал, а другият/ който е син на св.Д.Г. е в чужбина/ вместо това бе заменен с неговият брат – св.Р.Л.,както и другите разпитани свидетели/които са в роднински отношения с ищцата/ не са очевидци и всъщност опосредяват оплакванията на ищците.

Всички свидетели осигурени от ищците са категорични за това, че първата ищца нито е владеела земите нито е имала намерение да ги продаде. Съдът не кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са в близки роднински и приятелски отношения с ищците.

По делото е разпитан като свидетел и нотариуса при когото е изповядана сделките - С.С.. Същият заявява, че практиката му е при осъществяване както на процедура по обстоятелствена проверка така и при изповядване на сделки / предявен му е протокола от 04.10.2011г./, че разпитва всеки един от свидетелите поотделно за обстоятелства, които са изложени в молбата, а след това те подписват протокола, т.е. всеки подписва поотделно за показанията си дадени пред нотариус. Споделя, че по отношение на полагане на подпис това не е практика на много места в страната, но при него задължително се четат първо показанията, а след това свидетелите полагат собственоръчно и подпис, този свидетел заяви, че в практиката си винаги прочита нотариалния акт и това го прави във всички случаи без изключение. Този свидетел е и единственият свидетел,който не е роднина на ищцата и съответно не е засегнат от създалата се ситуация ./ По отношение на фактът на прочитането не бе потвърден от св.Д.Г.,поради което бе допусната очна ставка между тях, но противоречията в показанията не бяха отстранени. Съдът няма основание да не кредитира показанията на св.С. като обективни и безпристрастни. Този свидетел заявява , че съставения протокол бил прочетен изцяло и им е бил предоставен да го прочетат и да го подпишат. С оглед на тези данни съдът приема за недоказано твърдението на ищците, че не са давали съгласие и не са знаели и искали първата ищца да стане собственик по давностно владиние.

От описаната по горе хронология на събитията ясно и недвусмислена се установява каква е била волята на ищците. Съдът не споделя доводите на пълномощника на ищците, че те са дали пълномощните на И.Ц. за да отдава процесните ниви под аренда. Видно от пълномощното дадено от първата ищца по делото от 29.09.2009г., което е било за отдаване на аренда същата е била наясно , че при пълномощното от 29.09.2011г. става въпрос за разпореждане с имотите. Нещо повече за да има валидна разпоредителна сделка при имоти в режим на СИО е необходимо съгласието и на съпруга, което е и сторено –10.10.2011г. пълн. идентично с това от 29.09.2011г.

От горното следва и извода,че и двамата ищци са имали волята да се разпоредят с имотите,като за това са упълномощили И.Ц.. Той от своя страна се е снабдил с всички изискуеми документи, осигурил е и свидетели, които заявили пред нотариуса , че ищцата владее имотите повече от 10 години, поради което е издаден и НА от 05.10.2011г. Ирелевантен и факта, че ищцата не е положила подписа върху молбата –декларация до Община Вълчедръм, този подпис съгласно заключението на съдебно-графологическта експертиза не е нейн, но с даденото на следващият ден пълномощно, тя е потвърдила действията на И.Ц..

Факта, че пълномощника им И.Ц. е получил от А.А.-преупълномощена от него по сделката сумата от 15 000 лв., което кореспондира с отразената по НА – цифром. Обстоятелството, че пълномощника на ищците не им е предал получената от него сума, не е предмет на този спор.

От правна страна:

1./ По иска по чл.42, ал.1 от ЗЗД: касае случай на действия, извършени без мандат.

От приложеното към ИМ заверено пълномощно с рег.№ 4782 и 4783/29.09.2011 г. е видно, че упълномощителката В.И. е упълномощила Ево Ц. с правата:

"1. Да всичките ми недвижими имоти, където и да се намират те в ме представлява пред Нотариуса с право да се разпорежда със собствените ми /заб. а не със съсобствените й/ ми недвижими имоти в землището на с.Бъзовец, а именно: 1/ нива с площ от 17,324 дка, м.”трите декара”, имот №023001……., 2/ нива с площ от 9,957 дка, м.”Оземление” имот № 024006…………, като продава, дарява, заменя или прехвърля описаните имоти на лица по негов избор и при уславия и цени каквито договори.

2. Да ме снабдява с вс.документи, които закона изисква за разпореждане с недвижимите имоти ……….

3. Да ме представлява пред ОА Монтана, като ме снабди с Удостоверение за издаване на Нотариален акт за собственост/ а такова удостоверение е необходимо само за издаване на КНА/

т. 5. Да ме ангажира с подписа си върху нотариалните актове и договорите при разпореждане с недв.имоти, както и получава сумите от продажбата им.

И в т.6 Да преупълномощава трети лица… да договаря сам със себе си, който представлява – чл.38 ЗЗД

Счита, че е налице изрично извършено упълномощаване на пълномощника при сключване на сделката , с изрично посочени разпоредителни действия по съответния нотариален ред и в нотариална форма.

Идентично е пълномощното и на втория ищец по делото.

С подписването на пълномощното от ищците, факт, който е безспорен, те са съзнавали характера на упълномощителната сделка и следващите се от нея правни последици.

Сочената съдебна практика, обективирана в решение № 2102/03 Г. на ВКС - ІV Г. отд. е неотносима, тъй като има предвид генерално пълномощно за извършване на сделка с недвижим имот, какъвто не е настоящия случай, при което упълномощаването е изрично.

Дори и да се претендира, че упълномощаването не е изрично, следва да се има предвид обстоятелството, че съгласно трайната съдебна практика, пълномощното за разпореждане с недвижим имот е винаги изрично, освен ако волята на разпореждане не е изразена общо и не е предоставена изцяло на преценката на пълномощника, към която практика е относим и настоящия случай.

Съдът не споделя довода на ищеца относно факта , че записаният текст в двете пълномощни за упълномощаване на И.Ц., както и в пълномощното по преупълномощаване, послужило при нотариално удостоверената сделка, предмет на спора, не изразяват волята на упълномощителите. Поради което не е могло да се продадат имотите и упълномощеното лице е превишило представителната си власт при условията на чл.39,ал.1 и чл.42,ал.1 от ЗЗД.

При внимателния прочит не се констатират житейски и законово нелогични текстове, или пък непълнота и неяснота относно конкретния вид разпореждане, за което упълномощителят изразява волята си т.е. има конкретно упълномощаване, а не липса на такова.

И двете пълномощни са заверени както по отношение на подписа, така и по отношение на съдържанието. Основание за нищожност на договора за продажба в случая не може да бъде липса на воля - изразената при сключването на договора воля е на пълномощника, а е безспорно, че пълномощниците са знаел какъв договор подписват и положените подписи са техни. В настоящият случай има писмени нотариално заверени пълномощни, по силата на които ищците са упълномощили И.Ц. да ги представлява и да продаде подробно описаните в тези пълномощни процесни имоти. Ето защо, счита, че твърдението, че упълномощеният /И.Ц./ е действал без представително власт е неоснователно.

Извън горното, от материалите по приложеното нотариално дело се налага недвусмисленият извод, че пълномощникът е действал добросъвестно и в рамките на правата, делегирани му с процесното пълномощно. Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЗД, обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя, според това, което упълномощителят е заявил. Пълномощното е едностранна сделка, в която е материализирана волята на упълномощителя, като упълномощеният е длъжен да действа в рамките на тази воля. Представеното копие на пълномощното по нотариалното дело е заверено от оторизирано за това длъжностно лице и по своята правна природа, се явява документ, удостоверяващ волята на упълномощителя, което е преценил и нотариусът при съставянето и на двата НА. Купувачът също е действал добросъвестно, доколкото по делото не се събраха данни към момента на изповядване на сделката да е знаел, че договаря с лице без представителна власт. Недобросъвестността не се предполага, а следва да се докаже от онзи, който я твърди. От друга страна, дори и да беше доказана в хода на настоящото производство порочността на процесната сделка, тя - сама по себе си, не би била нищожна, а унищожаема, индиция за което е и възможността за санирането й, предвидена в разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.

2/ По иска по чл.40 ЗЗД- определен договор не поражда действие за представлявания, поради това, че е сключен от представителя във вреда на представлявания,

Въведеното с исковата молба друго основание за нищожност на процесния договор, а именно по чл.40 от ЗЗД също не се подкрепи от събраните по делото доказателства. От заключението на съдебната експертиза, изпълнена от вещото лице се установява, че към 2011 г. „общата осреднена пазарна стойност на трите имота, описани в НА № 167....е 15 285.00 лева”/л.253/. От записаното в нотариалния акт е видно, че продажната им цена е била 15 004.55 лв т.е с 281 лв по- ниска от посочената в експертизата . В случая покупната цена е 15 000 лв., а продажната 15 285 лв., т.е. приблизително равна.

С приетата по делото Разписка/л.83/, упълномощеният И.Ц. декларира, че е получил от преупълномощената А.А. сумата от 15 000 лв., представляваща договорената цена на недвижимите имоти, описани в н.а. № 167, т.ХХІІ рег. № 10223, д. № 1594/2011 г.

Съгласно съдебната практика - Решение № 223/27.03.2009 г. по гр.д. № 6158/2007 г., ВКС, І г.о. е прието, че значителната липса на еквивалент между продажната и пазарната цена е налице при цена около три пъти по-ниска от данъчната оценка, какъвто не е настоящият случай.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в случая, поради неголямата разлика между продажната цена и средната пазарна цена, не може да се приеме, че сделката е неизгодна и е сключена във вреда на представлявания.

За това и този иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Както в исковата молба така и в представените писмени бележки от страна на пълномощника на ищците, споменава и текста на чл.26,ал.1,т.3 ЗЗД, а добрите нрави са морални норми, които по силата на цитираната норма придобиват правно значение и нарушението им се приравнява на последиците от нарушаване на закона. Особеност на добрите нрави е, че те са критерии и норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Само при констатирано обективно противоречие между договора и правната норма, която изразява и по този начин защитава добрите нрави, може да се стигне до нищожност на сделката.

Съдът намира, че установените обстоятелства, така, както бяха посочени по горе, не могат да обосноват извод за нищожност на договорите като накърняващи добрите нрави. Твърдяните фактически обстоятелства са правно релевантни и относими към основанията за нищожност по т.1 и т.2 - сключване на договорите във вреда на представлявания - чл.40 от ЗЗД, и при липса на представителна власт, действало във вреда на представлявания -чл.42 ал.1 от ЗЗД (каквито самостоятелни искове и са предявени, както беше обсъдено по-горе).

Ето защо, така предявените искове за прогласяване нищожността на процесия нотариален акт №167/2011г. поради накърняване на добрите нрави, е неоснователен.

3./ Отонсно евентуалния отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК- за признаване установено по отношение на ответника, че първата ищца не е била едноличен собственик на процесните имоти.

Предпоставка за допустимостта на установителния иск за собственост е наличието на интерес от търсената защита, за който съдът преценява от изложените в исковата молба фактически твърдения на ищеца.

Съдът намира за недопустим предявения от ищците отрицателен установителен иск. Разликата между положителния и отрицателния установителен иск е в това, че при уважаване положителния иск силата на пресъдено нещо обхваща принадлежността на правото на собственост в лицето на ищеца, като същевременно отрича претендираното от ответника право, докато при отрицателния установителен иск само се отрича претендираното от ответника право.

От друга страна съгласно ТР №8/27.11.2013г. на ОСГТК ВКС

1. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.

2. Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право.

От обстоятелствената част на исковата молба и доказателствата по делото е видно, че ищцата се легитимира, като собственик на процесния имот въз основа на нот.акт № 174/2011г. на нот.Ст.С.. Ищците поддържат, че процесните имоти неоснователно са продадени на ответната страна от пълномощника им. Имотът реално обаче се ползва от ответниците и чрез предявения иск, ищците не отричат правото им на собственост върху процесните , а свои собствени права.

При тези обстоятелства за ищците липсва правен интерес от предявявения отрицателен установителен иск. Това е така, тъй като те могат да защитят абсолютното си право на собственост чрез осъдителен иск.

Гореизложеното налага извода за липса на правен интерес у ищците от водене на настоящото дело, поради което същото следва да бъде прекратено. Правният интерес е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за допустимостта на установителния иска , следи служебно. Липсата на такъв интерес налага производството по делото да бъде прекратено, като недопустимо.

От изложеното следва извода, че ищците защитавайки своето право отричат правата на ответника, което в настоящият казус не е така. Ищците не отричат правата на ответната страна, а отричат свои собствени такива.

С оглед очертания изход на спора ответника не претендира разноски, поради което съдът не се произнася за такива.

Водим от горното , съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.42,ал.1 ЗЗД за установяване по отношение на „Златия агро” ЕООД на нищожността на договор за покупко продажба на недвижими имоти, обективирани в НА № 167,т.ХХІІ,д.1594/2001г. на нотариус Ст.С. № 577,поради липса на представителна власт като недоказан и неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.40 ЗЗД за установяване по отношение на „Златия агро”ЕООД на нищожността на договор за покупко продажба на недвижими имоти, обективирани в НА № 167,т.ХХІІ,д.1594/2001г. на нотяриус Ст.С. № 577,поради действие във вреда на ищцата, като неоснователен и недоказан.

РЕШЕНИЕТО в тази му част подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 1056/2014г. по описа на РС-гр.Лом, в частта касаеща евентуалния отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК , предявено от В.К.И. и И.Т.И.,със снети по горе данни /чрез адв.К.Б.-МАК/ против „Златия агро, ЕООД, предсатвялавно от К.Й.И., за приемане на установено по отношение на ответника, че при сключване на сделката материализирана в НА № 167,т.ХХІІ,рег.№ 10223,д.№1594/2011г. на нот.Ст.С., рег.№ 577, ищцата В.К.И. не била изцяло собственик на следните недвижими имоти: ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ,съставляваща имот № 023001, с площ от 17,324 дка, находяща се в землището на с.Бъзовец,обл.Монтана,м.”Трите декара”, при граници/съседи:землищна граница, 000036,000039, както и ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, съставляваща имот № 024006, находяща се в землището на с.Бъзовец,обл.Монтана, м.”Оземление”, при граници/съседи: 024005,024007,000037,000036, на основание чл.124, ал.1 от ГПК като НЕДОПУСТИМ, поради липса на правен интерес

Решението в тази част има характер на определението, което подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Монтана.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :