О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Лом, 03.02.2016 год.,
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IIІ състав, на трети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:Катя Цветанова,
Като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 44/2016 год. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано по частна жалба от З.В.З.,
ЕГН **********,***, като наследник на З.
И. З. *** срещу Общинска служба земеделие и гори гр. Лом за мълчалив отказ на ОСЗГ гр.
Лом за произнасяне на иск от 08.10.2015 г., и по заявление от 27.07.2015 г. за
възстановяване право на собственост съгласно ЗСПЗЗ.
В частната
жалба твърди се, че на наследниците му са били възстановени 220.297 дка
земеделска земя от общо притежаваните от наследодателя им 320 дка.
Твърди се, че в ОСЗ – Лом са били подадени
заявления за възстановяване, както и писмени доказателства за собствеността на
имотите, чието възстановяване се иска.
Иска се от
съда да им се издаде законов нормативен документ за собственост ,поради
ненавременното възстановяване и бъдат възстановени 99.703 дка земеделска земя.
Специалното производство по
чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ по начало не предвижда
възможност за обжалване на мълчалив отказ на ОСЗ, тъй като ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не
предвиждат срок, в който следва да приключи реално процедурата за произнасяне
по заявлението. Това е така, тъй като тази процедура е обвързана от
установяване правото на собственост в стари реални граници или установяването
им с план за земеразделяне.
Само при отказ на ОСЗ да възстанови правото на собственост е
налице правен интерес от оспорване на отрицателния административен акт.
В случая липсва отказ
подлежащ на оспорване по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, обективиран като акт създаващ права
и задължения за оспорващото го лице под формата на волеизявление на адм. орган,
с белезите по чл.21 АПК, съобщен на жалбоподателя.
Жалбата срещу мълчалив отказ е недопустима, поради липса на акт
подлежащ на оспорване и правен интерес от оспорване по реда на специалното
производство, уредено за отрицателните решения на ОСЗ в чл14 ал.3 ЗСПЗЗ,
съгласно чл.159, ал.1, т.1 и т.4 АПК.
ОСЗ следва да се произнесе по съществото на искането като издаде
искания акт или откаже издаването му.
Изричният отказ да бъде издаден искания административен акт
подлежи на оспорване по реда на чл.197 АПК. /В този смисъл определение №
417/12.01.2010г. на ВАС по АД № 15442/2009г. ІV О./
Счита, че въз основа на представените
доказателства за собственост, ОСЗ – Лом следва да извърши съответните действия
и да издаде съответните актове за възстановяване, което до момента не е
сторено.
С оглед установяване допустимостта на предявеният
иск, а също така – с оглед подвеждането му към съответната приложима правна
норма, с разпореждане от 18.01.2016 год. съдът е указал на административният
орган да представи преписките, образувани по Заявленията за възстановяване,
входирани под посочените от ищеца номера и приложи
и гр.д. № 1074/2014 г и гр.д. № 813/2014 г. и двете по описа на ЛРС и В.ГР.Д. № 77/2015 Г. по описа на МОС от
които се установи,че за процесните земи за които претендира жалбоподателя има произнасяне на съд.Това се установява и от
изпратена преписката, от ОСЗГ,гр. Лом
която съдържа идентични с представените с жалбата доказателства – копие от протоколи, заявления
и описи от декларации за притежавани имоти.
Има и
копие от преписките, приключили с
реституционни решения.
Отмяната
на соченият от молителя чл. 6 ЗСПЗЗ е публикувана в ДВ, бр. 28
от 03.04.1992 год., т.е. към момента на подаване на второто заявление вече не е
съществувало ограничение за общата площ на подлежащите на възстановяване
земеделски имоти.
С
протоколно решение № 01/02.10.2003 год., по преписка вх. № Л104РС/01.08.2003
год., въз основа на Решение № 350/22.07.2002 год. по гр.д. № 350/2001 год. на
ОС – Монтана, на наследниците на З. И. Л. е признато правото на собственост за
възстановяване на гора от 8,000 дка и е отказано възстановяването на други
четири имота – ливади и гора, тъй като те вече са възстановени, респ. за
последният от тях – обезщетени.
Общо възстановените имоти са 219,984 дка.
По отношение на останалата част от заявените 304
дка /т.е. за 84,016 дка/ липсват по представените преписки данни за произнасяне
от страна на ОСЗ – Лом.
Липсват обаче и данни наследниците на З. И. Л. да
са заявявали за възстановяване общо 433 дка земеделска земя или пък да са
заявили такава претенция пред съда чрез ОСЗ – Лом по-рано.
Това налага извода, че такова искане се отправя
за първи път, директно пред съда и следва да се квалифицира като иск по чл. 11,
ал. 2 от ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, лицата, пропуснали да подадат заявления в срока по ал. 1, могат да установят
с иск срещу съответната общинска служба по земеделие само с писмени
доказателства правото да възстановят собствеността си върху земеделските земи. Писмени декларации и/или свидетелски показания не могат да бъдат
основание за доказване на правото на собственост. По делото се призовава
общината по местонахождението на имота. Въз основа на постановеното решение
общинската служба по земеделие при спазване изискванията на този закон определя
земите, върху които се възстановява собствеността.
Съгласно § 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ
/обн., ДВ, бр. 13 от 09. 02. 2007 год./ исковете по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ се
предявяват в тримесечен срок от влизането на закона в сила.
Касае се до преклузивен срок и
подаването на жалба извън него сочи на отсъствие на процесуална предпоставка за
упражняване на правото на иск, съответно налага оставянето на жалбата без
разглеждане и прекратяване на образуваното по него производство.
Предвид
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на З.В.З., ЕГН **********,***,
против мълчалив отказ на ОСЛГ гр. Лом за произнасяне
на иск от 08.10.2015 г., и по заявление от 27.07.2015 г. за възстановяване
право на собственост съгласно ЗСПЗЗ.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 44 по описа на ЛРС за
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС –
Монтана, в 7 дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: