РЕШЕНИЕ

гр. Лом, 10.03.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                                                               

        Ломският районен съд, гражданска колегия, VІ състав в публичното заседание на десети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

 

При секретаря В.М. като разгледа докладваното от  съдията Алекснадрова  гр. дело № 425 по описа за 2015г. и за да се произнесе взе предвид следното: С.П.П.  е предявил против Дом за деца“Милосърдие” гр. Лом иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от  общо 3076.95 лв., представляваща дължима сума от :

  1. Обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 1935,99 лв., за времето през което е останал без работа поради незаконното му уволнение със Заповед № 6/14.01.2015г. от 15.01.2015г. до 07.04.2015г.

      2. Полагащите му се, но неполучените купони за храна по КТД за времето от м.ноември 2014г. до м.март 20153г. в размер на 102,00 лв./по 20 лв. за месец ноември и декември, и по 21 лв. за останалите месеци/.

     3. Обезщетение по чл.224 КТ в размер на 268,56 лв., за полагащите му се , но незаплатени 9 дни от платения годишен отпуск.

      4. Дължими суми по чл.31 от ВОПРЗ в размер на едно основна месечна заплата и още 200 лв. ДМС.

       5. Заплатени от ищеца суми за здравно осигуряване в размер на 50,40 лв.,които ищеца е заплатил ,когато е останал без работа/м.декември 2014, м.януари и м.февруари 2015г./

       6. Претендира и законната лихва от датата на депозиране на ИМ в съда до окончателно изплащане на сумите, предендира и за разноските направени по делото. Ищеца твърди, че е работил по трудов договор с ответника, прекратен на 14.01.2015г.,и възстановен с влязло в сила решение на ЛРС по гр.д.43/15г., като последният не е изплатил подробно цитираните и претндирани по горе суми.

Исковете са с правно основание  чл.224,чл.225 и чл.269, ал.2 КТ и чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.

С нарочна друга молба ищеца, чрез пълномощника си адв.Ц.П.  на основание чл.214 ГПК прави изменение на цената на иска, като същият е за 3026,55 лв., т.е. оттегля иска по т.5 за заплатени от ищеца суми за здравно осигуряване за м.декември 2014г., м. януари и февруари 2016г.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, редовно призован представя писмен отговор. В с.з. изрично изразено становище , не оспорва проекта за доклад по делото, не признава иска като го оспорва  и моли за отхвърлянето , като неоснователен. Предявява насрещен иск.

            По делото са събрани писмени доказателства. След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема , че страните не спорят, а това се установява по безспорен начин и от представените по делото писмени доказателства, че между тях е съществувало трудово правоотношение, като ищеца е заемал длъжността „главен счетоводител” в ДД”Милосърдие”гр.Лом до 14.01.2015г., когато трудовото му правоотношение било прекратено със заповед на работодателя на основание чл.328, ал.1, т.2, пр. ІІ от КТ.

   От ангажираните от страните писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

    Видно от завереното копие от Решението по гр.д. № 43/15 г. ЛРС, ищеца не  е предявявал иск по чл.225 КТ, поради което съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение, от 15.01.2015 до 07.04.2015г. е основателен. От констатацията в трудовата книжка се установява, че ищеца не е започнал работа на друго място след уволнението.  Съдът кредитира този документ , и приема за безспорен факта на оставането без работа на ищеца  за претендирания период след уволнението.

  А видно от неоспорената от страните съд. счетоводна експертиза, размерът на обезщетението за претендирания период е в размер на 1934,95 лв., до която сума искът се явява основателен.

 Обезщетение за неплатен отпуск-  Съгласно заключението на вещото лице, което съдът приема като изготвено компетентно , незаинтересовано и обосновано  размерът на дължимото обезщетение за  неползван отпуск е 268,86 лв. В заключението на вещото лице е , че няма данни за извършени плащания в ответното дружество за претендираната сума . Вещото лице  след извършена справка по ведомостите за заплати , изходящи в ответното дружество за претендирания   период и запознаване с личното досие на ищеца , е установило че по ведомости ответното дружество не е изплатило полагащият се платен годишен отпуск за времето, което се зачита за трудов стаж, което е 9 дни и дължимото обезщетение е в размер на 268,56 лв.

През времето когато ищецът е работел при ответника е имало и действало и  КТД  за системата на образованието в Община Лом, за 2013/2015г. сключен между Кмета на Община Лом от едно страна и от друга Общинска организация на Синдикат на българските учители и РСО към КТ”Подкрепа „. Този КТД със заявление от 31.07.2013г. е вписан в регистъра при Д”Инспекция по труда”Монтана .

1. В раздела Социална дейност:

Според чл.27 :” Работодателите осигуряват ежемесечно средства от фонд СБКО в размер на 3% върху средствата за работна заплата.

Според чл.31,ал.1: „Работодателите и първостепенните разпоредители с бюджетни кредити осигуряват средства за представително облекло на работници и служители, педагогически специалисти, членове на синдикатите и работодателите, страни по КТД, в съответствие с Наредба №1 от 09.04.2012г. за представително облекло….в размер на две минимални заплати.

А според ал. 2 на чл.31:” „Работодателите и първостепенните разпоредители с бюджетни кредити осигуряват средства за представително облекло на работници и служители, в съответствие с Наредбата за безплатно работно и униформено облекло в  №1 от 09.04.2012г. за представително облекло….в размер до две минимални заплати.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът намира исковите претенции за частично основателни.

 

От правна страна:

1./ По иска с правно основание чл.225 КТ

Признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна пораждат за работодателя задължение да обезщети работника или служителя за вредите, претърпени в резултата на незаконното уволнение, изразяващи се в пропускането на възможност да получи трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа. Законът - чл. 225, ал. 1 КТ, ограничава това задължение на работодателя във времето, като предвижда, че обезщетение за незаконно уволнение се дължи за не повече от 6 месеца, дори ако след този срок уволненият  е продължил да бъде без работа. Размерът на обезщетението се съизмерява с брутното трудово възнаграждение на работника или служителя, получено от него за месеца, предхождащ уволнението, или последното получено от него брутно трудово възнаграждение. В процесния случай е установено, което е релевантно за основанието на иска, че ищеца не е постъпвал на работа, съотв. не е получавал трудово възнаграждение за периода след прекратяване на ТПО с ответника . Размерът на полагащото му се обезщетение за този период, възлиза на 1934,95 лв. 

2./ По иска с правно основание чл.224 КТ

    По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, наличието на валидно трудово правоотношение между него и ответното дружество за периода за който му е претенцията. В тежест на ответника е да докаже , че е заплатил претендираната сума.

Съдът намира, че претенцията на ищеца е основателна по изложените съображения. Установи се,  че при прекратяване на трудовото правоотношение не е изпълнено и задължението на работодателя да обезщети работника, съгласно чл.224, ал.1 КТ, за неползвания от него платен годишен отпуск, в размер, установен от вещото лице. Поради което и този иск следва да бъде уважен.

       3/ Константната практика на съдилищата е , че храната, предоставяна на работниците и служителите е по чл. 269, ал. 2 КТ. Последната е допълнително натурално трудово възнаграждение, предвидено в акт на МС, в КТД или в индивидуалния трудов договор. То представлява доход и се включва към трудовото възнаграждение, за разлика от безплатната храна по чл. 285 КТ, която е с целево предназначение. В този смисъл е задължителната практика на ВКС на РБ, намерила израз в решение № 216 от 9. 06. 2011 г. по гр. д. № 718/10 г. на IV г. о. по чл. 290 ГПК.

 По отношение на претендираната стойност на купони за храна съдът намира следното:

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на §1, т.36 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане, ваучерите/купоните за храна са вид книжа за замяна, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, които се използват като разплащателно средство в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни съгласно сключен договор за обслужване с оператор. В същия смисъл е и разяснението в чл.2, ал.2 на Наредба № 7/09.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на купони за храна и осъществяване дейност като оператор. Нормата на чл.2, ал.1 от същата Наредба изрично посочва, че чрез купоните за храна работодателите предоставят на лица, работещи по трудови правоотношения и по договори за управление, средства за храна отделно от възнаграждението им.

При тълкуването на посочените разпоредби се налага извода, че купоните не представляват част от основното трудово възнаграждение. Предоставянето на купони дори не представлява парично плащане, а предоставяне на средства под форма на книжа за замяна, поради което същите следва да бъдат разглеждани като допълнително възнаграждение в натура, каквато възможност е предвидена в разпоредбата на  чл.269, ал.2 КТ. Според тази норма допълнителните трудови възнаграждения могат да бъдат предоставяни в натура, но само ако това е предвидено в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор /КТД / или с индивидуалния трудов договор.

Наведените в исковата молба доводи са, че вземането на ищеца произтича  от КТД- чл.47  с което е призната дължимост на купони за храна, но същото е в раздела”Социални дейност”, което  не е достатъчно да обоснове основателност на претендираното вземане, тъй като в КДТ-то е предвидено и не може да се извлече извод това да представлява  допълнително трудово възнаграждение, а е предвидено задължение на работодателя да финансира със свои средства социално-битовото и културно обслужване/СБКО/ на работниците и служителите, в т.ч. и задължение за поевтиняване на храната. Тук следва да се отбележи, че доколкото купоните за храна са вид социални придобивки, предоставени в натура на работниците и служителите, то те могат да влязат и в обхвата на чл.294 КТ, а именно - предоставянето им да бъде извършено от средствата за СБКО. В този случай обаче е необходимо да бъде спазена императивната разпоредба на чл.293, ал.1 КТ, според която начина за използването на средствата за СБКО се определя с решение на общото събрание на работниците или служителите. С това решение трябва да е определено дали средствата ще се предоставят в натура или пари, сферите на СБКО, съотношението на сумите по всяка от тях, конкретните мероприятия и критериите, по които ще се извършва разпределението. В конкретния случай такова решение на Общото събрание на работниците и служителите не е представено като доказателство по делото и ищеца не се позовава на такъв акт като основание за дължимост на претендираните суми.

Съгласно Решение № 5270 от 29.05.2003 г. на ВАС по адм. д. № 7008/2002 г. социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите според регламентацията в Кодекса на труда обхваща въпроси и аспекти от ежедневието на работниците и служителите извън престирането на работната сила, като се касае за допълнителни облаги, които са предлагани от работодателя директно или чрез трети лица с цел подобряване жизнения стандарт на работниците и служителите през времето, когато те не са заети непосредствено в трудовия процес и които излизат извън кръга на основното трудово правоотношение, предоставяни от работодателя по свое решение. Предвид естеството на облагите, непряко свързани с престирането на работната сила, е предвиден по-особен начин за разпределяне на средствата за СБКО, което не се извършва от работодателя, макар да е основният източник на средствата, а от Общото събрание на служителите и работниците в предприятието. Последното като колективен орган на трудещите се най-добре познава нуждите им и ще разпредели по най-удачния начин средствата. Съгласно Решение № 3311 от 23.05.2000 г. на ВАС по адм. д. № 6438/99 г. да се определи начинът на изразходване на средствата означава да се посочи дали те ще се предоставят в натура или пари, да се определят сферите на социално-битово и културно обслужване, съотношението на сумите по всяка от тях, конкретните мероприятия и критерии, по които ще се извършва разпределението.

В обобщение на изложеното следва да се отбележи, че в тежест на ищеца е да установи вземането си, като макар и да е представил доказателства, че е налице акт /КТД/ попадащ сред изчерпателно посочените в разпоредбата на  чл. 269, ал.2 КТ, но в самия колективен трудов договор, задълженията на работодателя за изплащане на купони за храна не попадат в раздела”Допълнителни  трудови възнаграждения”, за да е налице хипотезата на чл.269,ал.2 КТ, а са в раздел „Социални дейност” при което е налице хипотезата на чл.294, вр.чл.293 КТ, където както и по горе бе отбелязано, следва да има решение на общото събрание на работниците и служителите в предприятието, като за такова решение не са ангажирани доказателства от ищеца, поради което в тази част искът е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

  В./ По отношение на претендираните за изплащане сума в размер на 720 лв. в размер на едно основна месечна заплата – 520 лв., и 200 лв. ДМС, същият е неоснователен, тъй като фигурира във чл.21 от вътрешни правила за работната заплата в ДД”Милосърдие” гр.Лом: „ през текущата година по предложение на общото събрание на Дома, директора със заповед определя целеви награди за изпълнение на допълнително възложени важни задачи или проявена инициативност и активност при изпълнение на длъжностните задължение”  и по отношение на него важат Разпоредбите на чл.292 и чл.293 КТ които регламентират правото на работниците и служителите на средства за социално-битово и културно обслужване (СБКО) в предприятието, както и реда и начина за тяхното разходване. Съгласно разпоредбата на чл.292 КТ СБКО на работниците и служителите се финансира със средства от работодателя и от други източници. Съгласно разпоредбата на чл.293, ал.1 КТ начинът на използуването на средствата за СБКО се определя с решение на общото събрание на работниците, като съгласно чл.293, ал.2 КТ тези средства не могат да се изземват и използуват за други цели.

Поради изложеното съдът намира този иск за неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По отношение на иска по чл.86 ЗЗД:: „При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата” в конкретния случай от датата на подаване на исковата молба в съда, върху уважените искове по чл. 224 и чл.225 КТ

По насрещния иск предявен от Директора на ДД”Милосърдие”гр.Лом, срещу ищеца по делото с правно основание чл.203,ал.1 и 3 вр. чл.206,ал.2 от КТ, съдът намира, че същият е неоснователен. Съображенията на съда за това са следните:

Съобразно разпределената с неоспорения от страните доклад на съда доказателствена тежест, в тежест на ищеца бе да докаже наличието на трудово правоотношение между страните за периода, в който претендира че е причинена вредата, наличието на вреда, причинена от ответника при или по повод изпълнение на трудовите му задължения, размера на причинената вреда, причинна връзка между неизпълнение на трудовите задължения и настъпването на вредата, издаване и връчване в сроковете по чл. 210 ал. 2 КТ на писмена заповед за налагане на ограничена имуществена отговорност, в която да са посочени основанието и размера й, размера на уговореното месечно трудово възнаграждение на ответника и неговата длъжност – обикновен работник или такъв с ръководни функции, с оглед определяне на точните граници на ограничената имуществена отговорност съгл. чл. 206 КТ.  Такава заповед не бе ангажирана от ответната страна, поради което и насрещният иск следва да бъде отхвърлен.

 

 

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА Дом за деца“Милосърдие” гр.Лом с ЕИК 0003208400210 ДА ЗАПЛАТИ на С.П.П., с ЕГН ********** на основание чл.225,ал.1 от КТ сумата от: 1934,95 лв., за времето през което е останал без работа поради незаконното му уволнение със Заповед № 6/14.01.2015г. от 15.01.2015г. до 07.04.2015г., в остналата част над уважения размер до 1935,99 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като недоказан, ведно със законната лихва, считано от 22.04.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Дом за деца“Милосърдие” гр.Лом с ЕИК 0003208400210 ДА ЗАПЛАТИ на С.П.П., с ЕГН ********** на основание чл.224 от КТ сумата от: 268,56 лв., дължимо обезщетение за полагащи му се,но незаплатени 9 работни дни, ведно със законната лихва, считано от 22.04.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата от 102.00 лв., представляваща купони за храна , като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата от 720,00 лв. , дължими от ответника по чл.21 от  Вътрешните правила за работата в ДД”Милосъпдие” гр.Лом като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ДД„Милосърдие” гр.Лом, представлявано от и.с.м.,  против С.П.П./ с посочени данни по горе/, иск за признаване на установено по отношение на С.П.П., съществуването на вземането на ДД„Милосърдие”за сумата 2059,20 лв., представляваща обезщетение по чл. 210 ал. 3 вр. чл. 203 ал. 2 КТ за причинена имуществена вреда  на работодател от работник по трудов договор  представляващо нанесена имуществена вреда за времето от 01.01.2013г. до 30.09.2014г, констатирано с одитен доклад № 169/17.10.2014г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ДДМилосърдие”, гр.Лом ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ЛРС държавна такса  и за вещо лице в размер на 420.00 лева.

ОСЪЖДА ДДМилосърдие”, гр.Лом ДА ЗАПЛАТИ на С.П.П. сумата от 450 лв., представляваща направени разходи за адвокатски хонорар съобразено с уважените искове.

 

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от уведомяването на страните, че е изготвено.

 

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………