Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 07.03.2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд гр.Лом, VІІ –ми съдебен състав в
публичното съдебно заседание на втори март, две хиляди и шестнадесета година в
състав:
при секретаря В.М.,
като разгледа докладваното от съдия Камарашка гр.д. № 2255 по описа за
Предявени са установителни искове с
правно основание чл. 422, ал.1
във вр. с чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр. първо от ЗЗД, във
вр. с чл. 149 от ЗЕ и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Предявен
е положителен установителен иск от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ВРАЦА" ЕАД – гр.Враца, ЕИК
106006256 със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.”Максим Горки”№9,
представлявано от Изпълнителния директор Р.И.М., чрез процесуалния представител
юрисконсулт В.Д.Н. против С.И.Р.
с ЕГН ********** *** /депозирал възражението/ и настоящ адрес ***, за установяване
съществуването на задължение за заплащане на отопление – битова топлоенергия
отдадена от сградна инсталация в жилище с адрес –гр.***.
Ищецът е предявил срещу ответника
иск за установяване на дължимите суми, за неизпълнени задължения за заплащане на отопление –
битово горещо водоснабдяване и топлоенергия отдадена от сградна инсталация в
жилище с адрес – гр.***.
Твърди си в исковата молба, че между ищеца и
ответника съществува облигационно отношение по силата на договор за продажба на
топлинна енергия, сключен при общи условия, съгл. чл.150, ал.1 от ЗЕ.
Доставката на топлинна енергия е в жилище с адрес – гр.***,
явяващ се настоящ адрес на ответника. На основание чл.29 и чл.30 от общите
условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
«Топлофикация Враца» ЕАД на потребители в град Враца, за ответника е възникнало
задължение за заплащане на топлинната енергия за битови нужди.
Така ищецът твърди, че за периода от 30.11.2013г.
до 30.06.2015г. за ответника е възникнало задължение за топлоснабдяване на
жилищния имот в режим на етажна собственост в гр.*** в размер на сумата от
416,68лева, по неплатени фактури. Твърди се, че въпреки отправяните покани за
доброволно уреждане на взаимоотношенията задължението за консумираната и
незаплатена топлинна енергия не е изпълнено. Приложении са и два броя
изравнителни сметки по партида №7914, на абонатна станция №271. Претендира се и
обезщетение за забавено плащане, считано от падежа на всяко отделно месечно
задължение до датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, за периода от 31.12.2013г. до 15.10.2015г. в размер на сумата от
44,06лв., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 20.10.2015г. до
окончателното изплащане на вземането.
Исковата сума е била заявена по реда на чл.410 от ГПК
и по ч.гр.дело №1753/2015год. на ЛРСъд по което е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение срещу длъжника/настоящ ответник, който се е
възползвал от правото си на възражение в срока по чл.414,ал.2 от ГПК.
Ето защо за ищеца е налице интерес от предявяване на
настоящият иск.
Иска се: да бъде установено със сила на присъдено
нещо по отношение на ответника задължението му към ищеца, в размер на
сумата от 416,68лв /четиристотин и шестнадесет лева и 68 ст./, дължими суми
за битова топлоенергия на жилище в гр.***, за периода от 30.11.2013г. до
30.06.2015г., обезщетение за забавено плащане в размер на 44,06лв /четиридесет
и четири лева и 06ст./ за периода от 31.12.2013г. до 15.10.2015г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 20.10.2015г. до
окончателното изплащане на вземането.
Претендират се направените по
делото разноски, както и тези в заповедното производство.
Писмен отговор в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК не е постъпил от ответника.
Ответника не изразява становище и не ангажира
доказателства.
В
съдебно заседание ищецът, редовно и своевременно призован, е изпратил писмено
становище и се представлява от надлежно преупълномощен юрисконсулт В.Н.,
поддържа исковете както са предявени и моли за тяхното уважаване.
Ответника С.И.Р., редовно призован се явява лично,
като представя писмено становище, в което потвърждава изложеното във
възражението си, че от 1991год. са свалени радиаторите и тръбите в имота му, че не се
ползва парно и от 2001год. в апартамента живеят неговите дъщери. Оспорва иска по основание и размер, моли същия да
бъде отхвърлен.
Доказателствата
по делото са писмени.
Изискано
и приложено е ч.гр.дело №1753/2015год. по описа на РСъд гр.Лом.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото във връзка със становището на
страните и съобразно правилото на чл.235 от ГПК, приема следното:
По
ч.гр.д. № 1753/2015 год. на Ломският
районен съд е издадена, на осн. чл.410 ГПК Заповед за изпълнение на парично
задължение от 18.11.2015г. в полза на заявителя – настоящ ищец, против
ответника – С.И.Р. *** и настоящ адрес ***.
Заповедта
е била връчена на длъжника/ответник в настоящото производство на 23.11.2015 г.
От
длъжника по заповедното производство и настоящ ответник, в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК е било подадено Възражение от 30.11.2015г. и съдът, с Разпореждане е
указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок от съобщението. Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото
производство на 03.12.2015 г.
Искът
на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания
срок, на 17.12.2015 год. за сумата
от 416,68лв /четиристотин и шестнадесет лева и 68 ст./, дължими суми за битова
топлоенергия на жилище в гр.***, за периода от 30.11.2013г. до 30.06.2015г.,
обезщетение за забавено плащане в размер на 44,06лв /четиридесет и четири лева
и 06ст./ за периода от 31.12.2013г. до 15.10.2015г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 20.10.2015г. до
окончателното изплащане на вземането.
В открито съдебно заседание страните са се съгласили
с изготвеният по делото предварителен доклад и правната квалификация и същият е
обявен за окончателен.
В производството по чл.422 от ГПК следва да се
установи съществуването на изискуемо и ликвидно вземане в полза на ищеца към
момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, размера на вземането, както и факта, от който произтича
вземането. За да бъде уважен предявения иск, ищецът следва при условията на пълно и
главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между него
и ответника, както и че и е изпълнил точно
задълженията си, произтичащи от това
правоотношение, като следва да се докаже
количеството доставена топлинна енергия за процесния период и нейната стойност.
Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ и разпоредбата на
чл.106а, ал.4 от отменения ЗЕЕЕ, облигационната връзка – договор за продажба на
топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното
дружество и собственика или носителя на вещно право на ползване на
топлоснабдения имот. Разпоредбата на чл.150, ал.2 от ЗЕ; предвижда, че
продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от
съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен
всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите.
По делото не се спори, че ответника е била
собственик на недвижимия имот - жилище /апартамент/ в гр.***, в който е
извършено отчитането на потребената енергия. Още повече, че същия е регистриран
там и с настоящ адрес. В този смисъл съдът приема, че тай се явява клиент на
топлинна енергия за битови нужди за посочения апартамент по смисъла на чл.150 и
чл.153 от ЗЕ. Отношенията между страните са били регулирани от приложените по
делото Общи условия от л.12 до 15 от делото. Според клаузите на ОУ в чл. 32,
ал.1 от тях е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия /прогнозни или изравнителни/ в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Разпоредбите на чл.149, ал.1, чл.149а и
чл.149б от ЗЕ, предвиждащи изискване за сключване на писмени Договори за
доставка на топлинна енергия се прилагат за отношенията между топлопреносното
предприятие и доставчик на топлинна енергия по смисъла на чл.149а, ал.2 от ЗЕ,
който е лице, различно от топлопреносното предприятие, както и между доставчик
на топлинна енергия и клиенти на топлинна енергия, вкл. такива в сгради-етажна
собственост. В случаите, когато се осъществява продажба на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие директно на клиенти за битови нужди, какъвто е
настоящия случай, се прилага разпоредбата на чл.150 от ЗЕ и отношенията между
тях се осъществяват не на базата на писмени Договори, а на приети по съответния
ред ОУ. Ето защо спрямо ищеца потребител на топлинна енергия за процесния
период се явява именно ответникът и като такъв има задължение да заплаща
дължимите месечни суми за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок, след
изтичане на периода, за който се отнасят. В качеството си на носител на пълни
вещни права върху процесния имот, ответникът се явява потребител на топлинна
енергия и за него като такъв възниква задължението да заплаща предоставената
услуга.
Установи се, че за процесния период имота е
бил топлоснабдяван, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира
апартамента /гр.***/, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
От приложените декларация от етажните
собственици, че желаят включването на сградата към централното топлоснабдяване,
протокол от 21.10.2012год. от проведено общо събрание на етажните собственици
на адрес ***, като в списъка фигурира и името на ответникът с посочен
апартамент под №208, същите са заявили желание да преминат към топлинно
счетоводство към „Топлофикация Враца” ЕАД относно дяловото разпределение на
топлинната енергия в сградата, като за целта са избрали техни упълномощени
представители по въпросите за топлоснабдяването и разпределението на топлинна
енергия.
Видно от представените писмени доказателства
от л.19 до 36 от делото етажните собственици между които е и ответникът избират
дружеството „Топлофикация Враца” за извършване на услугата дялово разпределение,
както и лицата които да участват при отчитане на уредите в абонатна станция №271.
Протокола за избор на топлинен счетоводител е входиран в „Топлофикация Враца”
ЕАД с вх.№248/22.10.2012г.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148 /. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите, съгл. чл.142, ал.2 от ЗЕ. Според
чл. 145, ал.2 и ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата, определена по ал.1, и топлинната
енергия за отопление на имотите, като тази топлинна енергия се разпределя между
всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
Количеството на топлинната енергия за
сградна инсталация се определя, съгласно разроредбата на т.6.1.1. от Методиката
за дялово разпределение на топлинната енергия в сграда – етажна собственост към
Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването издадена от Министерството
на икономиката и енергетиката и е в зависимост от разпоредбата на чл.144,ал.5
от ЗЕ.
От друга страна съгласно чл.155, ал.1,т.2 от
ЗЕ и уговореното в Общите условия сумите за топлинна енергия за процесния
период са начислявани от "Топлофикация Враца" АД по прогнозни месечни
вноски, за които се издават фактури, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. На
абонатите към абонатна станция №271, към която е и имот в гр.***, собственост
на ответника са издадени представените изравнителни сметки, изготвени въз
основа на документите за отчет, като от тях и от заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява стойността на потребената топлинна енергия за
процесния период. В имота е разпределяна и начислявана топлинна енергия само за
сградна инсталация – общи разходи на база отопляемия обем на имота по проект и
топлинна енергия за отопление на налично отоплително тяло без мерителен уред –
щанг- лира. В имота не е използвана топлинна енергия за отопление с отоплителни
тела с мерителни уреди и топлинна енергия на БГВ и такава не е разпределяна и
начислявана. Изравнителните сметки за процесния период са получени лично от
ответникът и по тях не са постъпвали възражения.
Съгласно цененото заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза, което съдът намира за обективна и дадена
след предупреждение за отговорност, дължимите суми за отчетена, разпределена и
начислена топлоенергия в имота собственост на ответника в гр.***, общо за
периода от 30.11.2013г. до 30.06.2015год. е сумата от общо 416,68лева, като от
нея 230,55лева е общо сумата за разходи за сградна инсталация, 144,81 лева е
сумата за отопление за щранг лира, като са извършени корекции – изравняване
минус 28,12 /видно от изравнителните сметки/ и е начислено ДДС от 69,44. От
експертизата е видно, че отопляемия обем по проект на недвижимия имот е 127
куб.м. и същия е топлоснабдяван от абонатна станция №271.
От приложения формуляр за отчет с дати
23.05.2014г. и от 25.05.2015год. е видно, че в имота на ответника е отчетен
типа уред щранг лира, а с приложените изравнителни сметки на л.45,46 от делото
ответника е бил лично известен за дължимите суми и корекциите по тях. Същия не се
е възползвал от предвиденото рекламационно производство и да е оспорил
изготвените от дружеството изравнителни сметки в установените срокове, поради
което и с оглед на липсата на оспорване на тези документи и по настоящото
производство съдът намира, че разпределението е извършено по описания и отразен
от експерта начин в съответствие с нормативната уредба.
Фактът, че ответникът не е
ползвал имота, както твърди във възражението си и в съдебно заседание, е
ирелевантен за настоящото правоотношение, тъй като съобразно ОУ е уговорен
начин за прекратяване на облигационното правоотношение между страните, който
следва да бъде спазен, за да породи своите правни последици, а именно да подаде
Заявление. В разглеждания случай, във връзка с неизпълнение на собствените му
задължения по чл.59,ал.1 от ОУ, ответникът не се счита за освободен от
задължението си да заплаща консумираната топлоенергия обекта на потребление по
откритата му партида, независимо че фактически не се явява ползвател на имота,
както твърди, въпреки, че е регистриран там с настоящ адрес.
Изложените съображения обуславят уважаване на
предявения установителен иск, като
следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
исковата сума от общо 416,68лв /четиристотин и шестнадесет лева и 68 ст./,
начислена като изравнителни сметки за доставена и използвана топлоенергия за
процесния апартамент за периода от 30.11.2013г. до 30.06.2015г.
Съдът приема за установен фактът на забавата
на ответника при плащане на главницата.
Основателността на иска предполага наличието
на главен дълг и забава в погасяването му. В конкретния случай моментът на
забавата се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 41, ал. 2
от Общите условия на договора, при забава в плащането потребителят дължи
обезщетение в размер на законната лихва. При анализа на тези разпоредби се
налага изводът, че независимо от прогнозния характер на месечните сметки, потребителят
е длъжен да заплаща същите в уговорения срок, като при забава дължи лихва, а в
случай, че след изравняването се установи по – малко количество на потребена
енергия, това не се отразява на възникналото вече задължение за лихва върху
забавената месечна сметка. Ето защо ответницата дължи лихва върху месечните
задължения съгласно издадените фактури, считано от падежа на всяко отделно
вземане.
Съобразно заключението на съдебно – техническата
експертиза, което съдът кредитира като обективно и вярно, размерът на дължимата
мораторна лихва за периода 31.12.2013г. до 15.10.2015г., върху главницата
възлиза на 43,94лева, като за разликата до предявения от 44,06лева, следва да
се отхвърли, като неоснователен.
В полза на ищеца се дължи и законната лихва върху главницата, считано от депозиране на Заявлението на 20.10.2015
година до окончателното плащане на вземането. С получаване на препис от Заповедта за изпълнение, ответникът се счита за поканен да изплати посочената в
нея сума, поради което и от този момент изпада в забава и дължи законната лихва
за това съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12
от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото
производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с
осъдителен диспозитив.
При този изход на делото, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК
ответника следва да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото
за тази инстанция съобразно представения списък по чл.80 от ГПК, в размер на общо
475,00 лв., от които 250.00лева юрисконсулско възнаграждение, 75,00лева
държавна такса и 150.00лева за изготвяне на съдебно –счетоводна експертиза,
както и разноските по заповедното производство – ч.гр.д. №1753/2015год., в
размер на общо 125.00лева /сто двадесет и пет лева/, от тях 25.00лева държавна
такса и 100.00лева юрисконсулско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК, по отношение на С.И.Р. с ЕГН ********** ***, че същия дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ВРАЦА" ЕАД – гр.Враца, ЕИК
106006256 със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.”Максим Горки”№9,
представлявано от Изпълнителния директор Р.И.М., чрез процесуалния представител
юрисконсулт В.Д.Н. , сумата от 416,68 лева /четиристотин и шестнадесет лв., 68 ст.),
представляваща доставена, отчетена и неизплатена топлинна енергия за периода от
30.11.2013г. до 30.06.2015г. за жилище с административен адрес: гр.***, , лихва
в размер на 43,94 лева /четиридесет
и три лева и 94ст./ за периода от 31.12.2013г. до 15.10.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК - 20.10.2015г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по заповедното производство разноски в размер на общо
125.00лв /сто двадесет и пет лева/, от които 25.00лв /двадесет и пет лева/- държавна
такса и 100.00 лв /сто лева/- юрисконсулско възнаграждение, за която сума има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.11.2015 год., по ч.гр.д. № 1753/2015 год.
на РС гр.Лом.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен по реда на чл. 422, ал.1 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ВРАЦА" ЕАД – гр.Враца, ЕИК 106006256 със седалище и адрес на управление
гр.Враца, ул.”Максим Горки”№9, представлявано от Изпълнителния директор Р.И.М.,
чрез процесуалния представител юрисконсулт В.Д.Н., за признаване за установено
съществуването на вземане на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ВРАЦА" ЕАД – гр.Враца, ЕИК
106006256 против С.И.Р. с ЕГН ********** в размер на сумата над 43,94 лв. до предявения размер от
44,06 лв., представляваща наказателна лихва за забава за периода от
31.12.2013г. до 15.10.2015г., за която е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.11.2015 год., по ч.гр.д. № 1753/2015 год. на РС
гр.Лом.
ОСЪЖДА С.И.Р. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на «ТОПЛОФИКАЦИЯ ВРАЦА" ЕАД – гр.Враца, ЕИК 106006256 със седалище и
адрес на управление гр.Враца, ул.”Максим Горки”№9, представлявано от
Изпълнителния директор Р.И.М., чрез процесуалния представител юрисконсулт В.Д.Н., направените във връзка с делото разноски в размер на
общо 600.00 лв. /шестстотин лева/, от които 475.00лева по исковото производство
и 125.00 лв. по заповедното производство.
Препис
от настоящото Решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
След влизане в сила на решението да се
докладва ведно с ч.гр.дело № 1753/2015година за произнасяне по чл.416 ГПК.
Районен съдия: