В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ломският районен съд , гражданска колегия, VІ-състав в публичното заседание проведено на девети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова
При
като разгледа докладваното от съдията Александрова
гр. дело № 850 по описа за
и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба , депозирана от Й.В.Т., чрез адв. Н.К. ***, действащ като нейн пълномощник , против ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс груп " АД, ЕИК 000694286, със седалище и управление в София, представлявано от Р.И. и К.Р..
Ищцата твърди, че на 08.11.2013 г. около 7,45 ч., на главен път
Е-79, на км.156-100, община Мездра е пострадала , тъй като при управление на
МПС В.Б.Н., като водач на товарен автомобил " Мерцедес 609 Д " с рег.
№ *** допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата/чл.20,ал.1 ЗДвП/
и причинил ПТП, при което й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
трайно затруднение на движението на снагата за повече от 1 месец, а уврежданията
са следните: счупване на прешлен на
гръбначния стълб, което наложило оперативно лечение. Това увреждане довело до
:1. след удара е изпаднала в
безсъзнание, 2. оставане в неподвижно състояние в продължение на 5 дни, 3.
Операция на гръбначен прешлен, 4.Затруднение при обслужването от ежедневни
нужди, което наложило да има придружител, 5. силни болки, непрекъснат
световъртеж. 6. не може да пази равновесие. По случая е образувано и водено ДП
№ 488/13 г. по описа на РП - Мездра, приключило с влязло в сила на 17.06.2014
г. Решение по АНД № 216 /
Съдът намери депозираната искова молба за допустима и редовна, поради което препис от същата заедно с приложенията е изпратен на ответника за отговор.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор , депозиран от ответника "Булстрад Виева Иншурънт груп " АД, ЕИК 000694286 в който по същество се оспорва иска изцяло, като неоснователен и недоказан, поради което молят съда същият да бъде отхвърлен. В условията на алтернативност, в случай, че иска бъде приет за основателен се излага становище, че същия е завишен по размер. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Прави се и възражение за местна неподсъдност. Оспорват се твърденията за изключително висок интензитет на претърпените болки и страдания. Твърди се, че е налице значително подобрение на състоянието на ищеца, като е възстановена напълно от контузиите и занапред не следва да се очакват усложнения. По отношение претенцията й имуществени вреди се твърди, че няма данни относно ремонта на автомобила на ищцата, свързан с процесното събитие. Оспорва се и претенцията за лихви, поради липса на доказателства относно началния момент от който се дължи лихвата, както и доколкото главницата е недължима, то е недължима и лихва.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа предявеният иск изцяло.
Ответникът, чрез пълномощника си, поддържа заявеното с отговора на исковата молба. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно чл. 300
от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателният съд е задължителна за
гражданският съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това
дали то е било извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца. В този смисъл е и т. 15 от ТР № 6 /
Видно от приложеното а.н. дело
№ 216 /
В мотивите към решението, наказателният съд приел, че престъплението е извършено от лицето В.Н. по непредпазливост.
Представена е
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни , изготвена от д-р Ф.Тодоров по
ДП № 488 /
Представена е и следната медицинска документация: Епикриза клиника по неврохирургия при МБАЛ- ВМА София; фактура № 0000007221 от 11.11.2013г. издадена от „Клоди-М-Атанасова”ЕООД за сумата от 6600 лв. за медикаменти за лечението на ищцата, както и разходни документи ,касаещи ремонта на амтомобила й на обща стойност 907,00 лв.
От заключенията на назначените съдебно автотехническа експертиза и тройна такава, които съдът кредитира, като обективни и компетентни, се установяват обстоятелствата относно настъпилото ПТП:
Относно механизма на ПТП експертите
сочат, че същото е протекло в следната последователност : На 08.11.2013 г., в
деня на произшествието, около 7.30 часа на участък от път Е-
Относно зоната на ПТП експертите
сочат, че пътя е еднопосочен, двулентов, с дясно
пътна лента от
Относно мястото където се е намирал пострадалия в момента на ПТП експертите сочат, че пострадалата се е намирала извън управлявания от нея автомобил,стояла е до лявата предна врата на автомобила си.
Относно обстоятелствата при които е настъпило ПТП се сочи, че атмосферно климатичните условия са били следните: време слънчево, ярко ниско слънце, срещуположно на движението на участниците в ПТП
Относно местоположението на МПС на ищцата: към момента на възникване
на ПТП е позициониран спрял на пътното платно, с леви колела около 1,06-
Относно времето на настъпване на ПТП експертите сочи, че същото е настъпило на 08.11.2013 г. 7,45 ч.
Относно скоростта на движение
на управлявания от водача на товарния автомобил, се сочи около
Относно опасната зона
експертизата дава заключение че същата е била
По технически данни ширината на управлявания от деликвента
автомобил „Мерцедес 609 Д” е
Според експертите причините за настъпване на ПТП се състоят в това, че водача на товарния автомобил не е реагирал своевременно на възникналата опасност,както и факта, че спирането на лекия автомобил и оставането му с дясна част на пътното платно, слизането на ищцата от амтомобила , няма възможност да се предотврати ПТП-то.
Според заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, от изследване на медицинската документация, се установява,
От заключението на назначената и изслушана СМЕ, която съдът кредитира, като обективна и професионално изготвена, се установява, че в резултат на претърпяното на 08.11.2013 г. ПТП, ищцата е получил следните травматични увреждания:
Травма в областта на гръбначния стълб със счупване на 1-ви поясен прешлен.
Увреждането е получено по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и много добре отговаря да е получено в условията на станалото ПТП-след блъскане от тов.амтомобил.
Описаното увреждане е било от естеството да води трайно затруднение на движенията на снагата за срок над един месец.
По повод получената травма на ищцата е било проведено оперативно лечение като за стабилизиране на счупването на гръбначния стълб са поставени и прикрепени с метални винтове титаниеви пръчки.
Вещото лице сочи, че от получените травми, и от проведеното оперативно лечение ищцата е търпяла значителни болки и страдания, каквито може да търпи и към момента и за в бъдеще при положение, че метала поставен за стабилизиране на гръбначния стълб не бъде отстранен по оперативен път.
Отстраняването на метала, поставен за стабилизирането на гръбначния стълб не изключва възможността ищцата да продължи да изпитва и за в бъдеще болките и страданията, както и да има значителни затруднения при самообслужването и обичайните домакински дейности, като това може да продължи до края на живота й.
Описаните от ищеца суми за медикаменти и консумативи са относими към описаното заболяване. Като тези средства са за сметка на болния.
Към момента ищцата също изпитва дискомфорт, има болки в гръбнака.
Сумата изразходвана за лечение е в размер на 6721.80 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св.К. и св.Г., който са дъщери на ищцата същите сочат, че са се грижили за майка си след катастрофата, както в болницата, където са й били придружители, така и след изписването й от болнично заведение, двете й дъщери я гледали на смяна, тъй като предписанието на лекарите било, ищцта да бъде в покой дълго време. Те я хранели,обръщали в леглото, обгрижвали и т.н.
В показанията си св.П.Г. сочи, че познава ищцата от дълги години, съседи са. Преди произшествието ищцата била много дейна и инициативен човек. След това се променила, когато вече можела да се движи, след като пребивавала в болница, при дъщерите си, се прибрала в дома си в гр.Лом. Когато трябвало да се пазарува, заплащане на сметки и др. ищцата винаги търсела услугите на тази свидетелка.
По делото не е спорно, че ответника не плащал на ищеца суми , представляващи обезщетение за неимуществени вреди.
При тези фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявените искове намират своята правна квалификация в разпоредбите на чл. 226 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, изключена е преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда. С оглед на това, съдът приема за установени противоправността (нарушение на правила за движение от водача), причиняването на вредата - увреждане на здравето на ищцата, представляващо средна телесна повреда и вината на водача като елементи от престъпния състав. Въпреки постановения влязъл в сила акт на наказателния съд, обвързващ страните, по отношение на установените в настоящото производство е допустимо с оглед самостоятелно формиране на извода за размера на вредите да се изследва и степента на причиняване на резултата от поведението и на други участници в ПТП (вкл. самия ищец ), както и действие на обективни фактори от пътната обстановка.
Съгласно чл. 226 от КЗ увреденият, спрямо който застрахования е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя. Не се спори относно наличието на договор за застраховка "Гражданска отговорност" между ответната страна по делото и собственика на товарния автомобил, който е бил в сила към датата на настъпване на процесното ПТП, което ведно с обвързващите факти и изводи по наказателното производство с аргумент на чл. 300 ГПК, обуславя правото на ищеца да насочи иска си към застрахователя.
С оглед изложеното съдът намира, че съгласно чл. 154 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи размера на иска си, респ. характера, степента, интензивността и продължителността на лечение на получените от ПТП увреждания, а в тежест на ответната страна е да докаже възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца с оглед редуциране на отговорността на ответника.
От съвкупния анализ на събраните доказателства, съдът намира, че иска се явява основателен и доказан до размер от 15000 лв. За да приеме този паричен еквивалент като справедлив и съответен на получените травми, съдът отчита възрастта на ищцата и социалният й статус / същата е пенсионер /. До момента на произшествието активно работела в домакинството си. Получила увреждания, което е квалифицирано, като средна телесна повреда, както и други увреждания. Лечението е било продължително и болезнено, като не е завършило и към настоящия момент- почти около две години и половина след произшествието. Оздравителния процес е свързан с операция и манипулации, всички придружени от болки и страдания. Последиците от уврежданията ще усеща до края на живота си.
Съобразно нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вреди, причинени на увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Съгласно трайно установената практика на ВКС релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Съдът намира, че в случая се установява съучастие на ищеца в настъпилите вредоносни последици. Същата е нарушила разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която” За престой извън населените места пътните превозни средства се спират извън платното за движение, Когато това е невъзможно, спирането за престой се извършва успоредно на оста на пътя, най - вдясно на пътното платно. " . Нарушила е и разпоредбата на чл.95 ЗДвП, според която „Водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението.” . Предвид допуснатите от В.Б.Н. и от ищцата нарушения на правилата за движение по пътищата, съдът определя съучастие на ищеца в настъпилите вреди от 30%.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Същото представлява паричен еквивалент на търпените болки и страдания съгласно ППВС № 4 от 23.12.1968 г. Критерият за справедливост е свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Съдът следва да съобрази поведението на деликвента, характера на увреждането, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, налице ли е допълнителното влошаване на състоянието на здравето или е налице оздравяване, причинените морални страдания и пр. Въз основа на горното съдът определя размер на обезщетението за неимуществени вреди от 15000 лв. След извършване на приспадане на процент за съпричиняване в размер на 4500 лв. , на ищеца следва да бъде присъдена сума в размер на 9500 лв. Над тази сума до предявения в настоящото производство размер от 15 000 лв., иска за присъждане на неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен.
Предвид заключенията на СМЕ, СПЕ и съобразно представените по делото писмени доказателства- платежни документи, основателен и доказан се явява и иска за заплащане на имуществени вреди в размер на 7628.80 лв. Тази сума също следва да бъде редуцирана с 30% за съпричиняване при което на ищеца следва да бъде присъдена сума в размер на 5340.16 лв., а за разликата до първоначално предявения размер иска на имуществени вреди следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съответно на уважената част разноските пред съда съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. За да изчисли пропорцията съдът приема, че предмет на производството е претенция от в размер на 22628.80 лв., от която уважената претенция е в размер на 14 840.16 лв., се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лв. Или ответника дължи на ищеца за разноски сумата от 815 лева.
В полза на застрахователя ищеца дължи разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 362.40 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Отделно от това са направени разноски за съдебни експертизи обща в размер на 1220 лв., от които застрахователя е заплатил 600 лв., от съда – 340 лв., като е останала неплатена, нова втора САТЕ , поискана от ищцата – 280 лв. Тези суми следва да се разпределят като следва между страните, ответното дружества дължи 854 лв./а след като се приспаднат вече платените 600 лв., останалата сума следва да внесе по сметката на ЛРС – 254лв., ищцата също следва да доплати по сметката на съда останалите 26 лв., както и още 280 лв., за поисканата от нея повторна експертиза или всичко ищцата следва да плати по сметката на съда 296 лв., а до окончателно пресметната сума от 70 лв., следва да плати на ответната страна.
След служебно прихващане ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца за разноски в производството след редукция сумата от 452,60 лв. на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Застрахователят следва да бъде осъден заплати по сметка на ЛРС и сумата от 847.61 лв., от които 593.61 лв. държавна такса, върху уважената част от иска и 254 лв. за възнаграждение на вещото лице по съдебно-автотехническа експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Ищцата следва да плати по сметката на съда сумата от 26 лв., за САТЕ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 226 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД, ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс груп " АД, ЕИК 000694286, със седалище и управление в гр.София, представлявано от Р.Я. и К.Р., да заплати на Й.В.Т., ЕГН **********, сумата от 9500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от ПТП на 08.11.2013 г., причинено от В.Б.Н., като водач на товарен автомобил "Мерцедес 609 Д" с рег. № ***, застрахован по риска "Гражданска отговорност" във ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс груп " АД " , ведно със законна лихва от датата на ПТП - 08.11.2013 г. до окончателното плащане, както и сумата 5340 .16 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от направени разходи за лечение и медикаменти,както и за ремонт на автомобила, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 04.08.2014 г. до окончателно плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди разликата над 9500 лева до висящия пред настоящия съд размер от 15 000 лева, както и иска за имуществени вреди за разликата над 5340.16 лв. до първоначално предявения размер от 7629.80 лв.
ОСЪЖДА, ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс груп " АД, ЕИК 000694286 , да заплати на Й.В.Т.,/със снети по горе данни/ сумата 452,60 лв., представляващи сторените от ищеца по делото разноски, съобразно уважената и отхвърлената част от иска /след служебно прихващане, извършено от съда на насрещните разноски/.
ОСЪЖДАЗАД"Булстрад Виена Иншурънс груп " АД, да заплати по сметка на РС-Лом дължимите върху уважената част от иска държавна такса в размер на 593.61 лв. , както и за възнаграждение на вещи лица по съдебни експертизи / ССЕ и нова САТЕ/ - 254 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Й.В.Т. да заплати по сметката на ЛРС сумата от 366 лв., за съдебни експертизи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от уведомяването пред
МОС.