Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Лом, 15 април 2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска колегия, VІ състав в публичното
заседание на 23.03.2016год. , в състав :
Председател: Боряна Александрова
при секретаря В.М., като
разгледа докладваното от съдията Александрова гражданско дело № 1793 по описа
за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба на М.С.М. ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото адв.Н.А.-МАК
против Г.Ц.Л., с искане ответника да
бъде осъден да заплати на ищцата сочената в ИМ сума, представляваща
неоснователно обогатяване за сметка на ищеца от обработването на земеделски
земи, находящи се в землището на гр.Вълчедръм- подробно описани в ИМ.
Ищцата посочва, че съгласно договор за отдаване под
наем на земеделски имоти – публична общинска собственост сключев между нея и
Община Вълчедръм на 04.02.2015г., били й предоставени за ползване като наемател
три земеделски имота с обща плащ 8,005 дка. Твърди също, че след като получила
имотите ги изорала. А през м.април след допълнителна обработка и подготовка,
включваща два пъти култивиране и наторяване, засяла имотите със слънчоглед от
сорта Р64LE25.
Твърди още, че на 23.04.2015г. установила, че процесните
площи ответника бил дисковал част от тях и унищожил вече поникналите насаждения
като засял част от мястото с обща площ от 5,000 дка, с царевица. По нейна жалба
била извършена проверка и били установени неправомерните действия на ответника.
Твърди, съща, че във връзка с тази проверка се наложило да извърши и
допълнителни разходи – за трасиране на имотите, тъй като ответника твърдял,че
имотите не са общински , а били частни. Тогава между страните било постигнато
устно споразумение през есента ищцата да прибере реколтата от засятата от
ответника царевица с обща площ от 5 дка, с цел да избегнат съдебен спор. В ИМ
се твърди още, че по така постигнатото устно споразумение ответникът не го спазил и прибрал реколтата от
тези 5 дка царевица. горепосочената стопанска година. Ищцата сочи, че е била лишена възможността да
ползва земеделските земи, и от правото
да реализира добиви от тях, а ответника се обогатил неправомерно.
Иска се уважаване на предявените искове в пълните
им посочени в исковата молба размери, т.к. били налице всички предпоставки за
това.
В депозираните, чрез процесуалния си представител
адв. И.А. отговор на ИМ, ответника оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им. Признава частично
иска с твърдението, че действително бил засял с царевица, но само един имот с
площ от 2,981 дка, без да знае,че имота е общински. Твърди още, че действително
имали с ищцата устна уговорка той да и даде реколтата от царевица, но същата
когато той я поканил да си вземе реколтата от въпросната нива отказала, с
мотив, че не иска царевица, а слънчоглед. Тъй като ответника не разполагал със
слънчоглед, ищцата се отказала от постигнатото устно споразумение.
В съдебно
заседание исковата молба се поддържа от процесуален представител на ищеца.
Ответника,
чрез процесуалния си представител признава иска по отношение на едната нива ,
която е 3 дка, а за останалите 2 дка го оспорва и молят за отхвърлянето им,
като неоснователни и недоказани.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е
представен договор за наем на земеделска земя от 04.02.2015 год., сключен между
Община Вълчедръм, представлявана от Кмета на общината, в качеството на
наемодател и ищцата,в качеството й на наемател по силата на който наемодателя е
отдал под наем на три имота, публична общинска собственост за срок от една
стопанска година 2014/2015г., а именно следните имоти:
- имот №
507030 – 2,981 дка
- имот №
507201- 2,013 дка
- имот №
507210- 3,011 дка с наемна цена 32,00 лв./дка или общо 258,59 лв.за наетите
площи от общо 8 дка.
Представено е
още и писмо изх.№ СД-03-04-6/1/12.11.2015г. от Община Вълчедръм, от което е
видно, че във връзка с жалба подадена от ищцата до Община Вълчедръм
,разпоредено е и е извършена проверка и е констатирано, че част от процесните
ниви / изорани и култивирани от нея/, засадени от ищцата със слънчоглед, са
били засадени от ответника с царевица. В писмото пише също, че на място е
постигнато споразумение , че ответника ще преотстъпи неправомерно обработената
от него площ за прибиране на реколтата от ищцата през есента.
Представена е
и фактура № 696/05.02.2015г. от която е видно, че ищцата е заплатила наем на
Община Вълчедръм за процесните ниви в размер на 263,59 лв.
Представени
са и 3 бр. трасировъчни карнети/л.12-14/, които разходи са направени от ищцата,
във връзка с проверката, извършена от общинската администрация Вълчедръм.
По делото,
предвид необходимостта от ползване на специални знания е назначена и изслушано
заключението на САИЕ, вещото лице по която се е запознал с материалите по
делото, направило е справки , както и с проучване на пазара. При проучването се
установило, че:
-
стойността на обработката, подготовката за сеитба и сеитбата на 5 дка
ниви е в размер на 155 лв.
-
стойността на слънчогледовото семе за засяване на 5 дка зем.земя от
хибрида P64LE25 е 60,81 лв.
-
Разход за наторяване на 5 дка с амониева селитра е 61, 95 лв.
-
Средният добив от 1 дка слънчогледов посев за този район за 2015г. е
-
Изкупната цена на слънчогледово семе към м.септември 2015г. е била 700
лв./тон
-
Равностойността на слънч. Реколта от този хибрид слънчоглед е 1050 лв. за процесните 5 дка.
По делото са
събрани и гласни доказателства. Разпитани са свидетели.
В показанията
ищцовите свидетели , същите заявяват, че ищцата е наела от Община Вълчедръм
общо 8 дка земя, като те засадили в началото на м.април 2015г. със слънчоглед .
Когато след двадесетина дни отишли на полето, за да видят дали е поникнал
слънчогледа установили, че на места има поникнала царевица. Тогава ищцата
подала жалба до Общината и след извършена проверка се установило,че ответника и
презасял част от наетите от ищцата ниви със царевица.Ищцовите свидетели
твърдят, че презасятите ниви са с площ от 5 дка. Имали устна уговорка с
ответника през есента той да им отстъпи те да приберат реколтата от
неправомерно презасятите ниви, която ответника не спазил, и той прибрал
реколтата.
Свидителите на ответника – св.Л. твърди,че
ответника/нейн съпруг/ е презасял не 5 дка, а 3 дка. Както и ,че през есента
след като е прибрал реколтата от неговите си ниви, прибрал и от неправомерно
засетите такива, тъй като били в съседство. Свидетелят Б. твърди,че е
прлисъствал на телефонен разговор между ответника и свекъра/или съпруга на ищцата, като разговарящите спорели относно
декарите земя и дали да е царевица или слънчоглед. След това ответника подробно
обяснил на този свидетел за спора между страните по делото.
Въз основа на така установените факти съдът
прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно и пасивно
съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване
включва следните елементи: 1/ имуществено разместване в патримониума на ищеца и
ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/
връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която
произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на
правно основание за имущественото разместване; 4/ липса на друго основание за
защита на правата на обеднелия ищец.
Т.е. за основателността на всеки от исковете ищецът
следва да установи: обедняване
/изразяващо се в намаляване на имуществото му или в невъзможност същото да бъде
увеличено/, конкретния размер на посоченото намаляване, наличие на обогатяване
в патримониума на всеки от ответниците/ изразяващо се в реално увеличаване на
имуществото му/, размер на обогатяването както и посоченото имуществено
разместване да произтича от един и същ факт или група от факти.
Както беше посочено, за основателността на всяка от
претенциите ищецът е следвало да докаже обедняването си, което според настоящия
съдебен състав е безспорно доказано от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, като това обедняване се изразява в невъзможността му да
увеличи имуществото си, посредством обработката на наетите по силата на
представения по делото договор за наем на земеделска земя от 04.02.2015 год. ,
като реализира печалба от обработването им.
Основателността на претенциите на следващо място е
свързана и с доказване на обогатяване на ответника, изразяващо се в случая в
увеличаване на имуществото му.
Обогатяването представлява реалното увеличаване на активите в
имуществото на ответника, което е свързано с доказване на реално ползване на
процесните площи и реализиране на конкретен доход от тях. Във връзка с това
съдът намира за необходимо да посочи, че намира, че ползване на площите, респ.
реализиране на доходи от ползването им се доказва по силата на приетата по
делото САИЕ, ценена в съвкупност с останалите събрани по делото писмени
доказателства. Показанията на ищцовите свидетели , като същите посочват, че процесните
площи са ги обработвали, но впоследствие били презасяти с друга селскостопанска
култура от ответника кореспондират на приетото като доказателство по делото
писмо от Община Вълчедръм. Част от показанията на свидетелите на ответника не
следва да бъдат кредитирани, в частта за това колко декара е бил презасял
ответника от наетите от ищцата имоти. Това е така, т.к. от една страна са в
противоречие със събраните по делото писмени доказателства, а от друга страна
следва да се приеме, че като лице/първата е съпруга на отв./ е заинтересувана
от изхода на спора. Вторият свидетел на ответника пък сочи, че е станал
свидетел на телефонен разговор/спор между ответника и др.лице, за което
ответника по късно казал, че това е свекър/съпруга на ищцата, а след това
ответника му описал и по същество спора между страните. Но това е от гледна
точка на ответника, а не че този свидетел е пряк очевидец на спора им.
По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата
от 1753,00 лв. , представляващипонесени
вреди от ищцата и неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца от обработването на 5,000
дка земеделска земя, подробно описана в ИМ:
Съобразявайки
гореизложения фактически състав на неоснователното обогатяване, както и
събраните по делото доказателства, съдът намира иска срещу ответника за основателен
и доказан. Това е така, т.к. по делото
се доказа безспорно обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищцата.
Категорично се установи по делото ,че ответника е презасял част от нивите ,
наети,обработени и засяти от ищцата/ като тя е претърпяла вреди от това/. Доказано,
бе също че ищцата е претърпяла и загуби, във връзка с това обстоятелство, а
именно тя е предплатила в общината за наетите от нея ниви, същите са били
обработени и са били засети.
Следва да се
отбележи,че спорът между страните, не е бил уреден изначално. Ответника е
твърдял, че процесните имоти не са общински, наложило се да се извърши проверка
от Община Вълчедръм, като се трасират имотите, и резултата от тази проверка
бил, че неправомерно ответника и презасял част от наетите от ищцата имоти. Нещо
повече, видно от констатациите в протокола от проверката, ответника се е
съгласил, че при прибирането на реколтата ще преотстъпи на ищцата неправомерно
ползваните от него имоти . След което не спазил така поетото споразумение, нещо
повече не само, че не ги преотстъпил, но той прибрал реколтата. Мотивира това
свое действие,че тъй като и другите ниви били в съседство, той прибрал
реколтата от процесната нива.
Съдът намира за
необходимо да посочи, че се съобрази с практиката на ВКС, постановена по реда
на чл. 290 от ГПК, а именно – Решение № 587 по гр.д.941/2009 г. ІV ВКС : „С разпоредбата на чл. 59
ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране гражданската отговорност на
онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като бъде осъден
да върне онова с което се е обогатил, за да бъде възстановено имущественото
равновесие между субектите, до размера на обедняването. Ползването на чужд
недвижим имот без правно основание за това и препятстването на собственика да
го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата,
които собственикът притежава, пречи на възможността собственикът лично да го
ползва или да реализира от него имуществена облага по друг начин. Искът за
сумите, претендирани като нереализирана полза, която собственикът е лишен, е
този по чл.
59 ЗЗД - т. е. общата хипотеза на неоснователното обогатяване.
Имуществените облаги имат материално
естество, те са оценими в пари и се изразяват или в увеличаване актива на
имуществото на обогатения, или в намаляване на неговите пасиви, или пък в
спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе.
Неоснователното обогатяване е налице, когато
без правно основание,ответникът е засял с определена култура имотите,получил е
реколта,която е прибрал, реализирал е приходи.”
В предвид, че иска е уважен то исковите сумите
следва да бъдат присъдени в едно със законната лихва от датата на исковата
молба.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноските следва да бъдат
присъдени по правилата на чл. 78 ,ал.1 от ГПК. Разноски направени от ищцата в
това производство, следва да бъдат поети от ответника.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 59 от ЗЗД Г.Ц.Л. с адрес: *** да заплати на М.С.М., ЕГН ********** сумата от 1050 лв., с която сума неоснователно
се е обогатил за сметка на ищеца от обработването на 5 дка земеделска земя от части от имоти №№507030,507201, и 507210 в
землището на гр.Вълчедръм,обл.Монтана, ведно със законната лихва, начиная от
24.11.2015г. до окончателно изплащане на сумите.
ОСЪЖДА на основание чл. 59 от ЗЗД Г.Ц.л./със снети по горе
данни/ да заплати на М.С.М. сумата от 703
лв.лв., с която сума е нанесъл вреди на ищцата , във връзка със стопанисване на
наетите от нея на част/само на 5 дка/ имоти №№ 507030,507201 за платен наем на
Община Вълчедръм и разходи, свързани с подготовка и ,засяване и торене на 5,00
дка земеделска земя в землището на гр.Вълчедръм,обл.Монтана, ведно със
законната лихва начиная от 24.11.2015г. до окончателно изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Г.Ц.Л. да заплати на М.С.М. сумата от 500 лв. – разноски за настоящата инстанция,
включващи: адвокатско възнаграждение, експертиза и ДТ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред МОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: