Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 21.04.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на шести април, две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,

при секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1825 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание: чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, по чл. 224 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ.

Предявени са обективно съединени искове от В.Г.К., ЕГН **********,***, срещу „РЕД Е.”***, ЕИК ********* – за признаване на уволнението му за незаконно и неговата отмяна, възстановяването му на предишната работа, за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

В исковата си молба ищецът твърди, че е бил на работа в ответното дружество, като продавач-консултант. Със Заповед № 001/01.10.2015 год. на ответника, трудовото правоотношение между страните е било прекратено – на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, поради намаляване обема на работа.

Твърди, че подбор по смисъла на чл. 329 КТ не е бил извършван, а съкращението е обезщетения не са му били изплащани.

ИСКА СЕ: - да бъде отменена Заповед № 001/01.10.2015 год., издадена от ответника, като бъде признато уволнението на ищеца за незаконно, да бъде възстановен ищеца на предишната работа, „продавач-консултант“ при ответника, да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 2160 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение за периода 05.10.2015 – 05.04.2016 год., сумата 360 лв. – обезщетение за неспазено предизвестие и сумата от 228,77 лв. – обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху „глобалната сума“, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане.

Претендират се и направените във връзка с делото разноски.

Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.

Твърди, че съкращенията са реални и са извършени при спазване на процедура по подбор, при което на ищеца е изплатено обезщетение за неспазено предизвестие, а суми за неползван платен годишен отпуск не му се дължат, тъй като той няма такъв – ползвал е годишният си отпуск за периода 01. – 30.09.2015 год.

По делото не се спори, че между страните е имало валидно трудово правоотношение, прекратено със заповед за уволнение поради намаляване обема на работа.

Спорно е спазена ли е процедурата по извършване на подбор преди уволнението и налице ли е реално съкращаване обема на работа при ответника.

Спори се и относно дължимостта на исканията за обезщетение – за неползван платен годишен отпуск и за неспазено предизвестие.

С доклада си по делото, съобщен на страните, съдът е указал на ищеца, че от изложените фактически твърдения не е ясно как са формирани исковите суми, доколкото липсват дори твърдения за размера на трудовото му възнаграждение при ответника. Указал е на ответника, че в негова тежест е да докаже възраженията си за плащане, намаляването обема на работа, спазването на процедурата по подбор. Ответникът е изпълнил указанията.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Ю.Й., АК – Видин, редовно упълномощена, която поддържа предявените искове като основателни и доказани и моли да бъдат уважени. В с.з. от 09.02.2016 год. прави изменение на цената на исковете, както следва: иска по чл. 344, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – вместо 2160 лв. – на 2367,36 лв., иска по чл. 22, ал. 1 КТ – от 360 лв. на 394,56 лв. и иска по чл. 224, ал. 1 КТ – вместо 228,77 лв. - на 244,27 лв. Изменението е съобразено със заключението на съдебно-счетоводната експертиза и е прието от съда с определение от същата дата. Претендира разноски, не представя списък по чл. 80 ГПК.

За ответното дружество се явява управителя Е.Д., лично и с адв. Н.А., МАК, редовно упълномощен. Оспорва предявените искове, като излага съображения, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна. Претендира разноски.

С протоколно определение от 09.02.2016 год., по искане на ищцовата страна, съдът е открил производство по чл. 193 ГПК – оспорване на документи, представени от ответника, а именно оспорване подписа на работника /ищец/, положен върху: 1./ Протокол за постъпване на работа, на л. 51 от делото, 2./ Молба за назначаване на работа на л. 58, 3./ Длъжностна характеристика на л. 53, 54, 4./ Служебна бележка за инструктаж – л. 52.

След като изслуша становищата на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Ответното дружество е регистрирано в ТР на 08.09.2014 год. /видно от служебно направена справка в електронния търговски регистър/.

Въпреки, че се оспорват писмени доказателства, по делото не се спори, че между страните е имало валидно трудово правоотношение /ТПО/, прекратено, считано от 01.10.2015 год, със Заповед № 0001/01.10.2015 год. на работодателя на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване обема на работа. Заповедта на връчена на ищеца на 05.10.2015 год.

ТПО между страните е възникнало по силата на Трудов договор № 001/04.02.2015 год. /л. 55 /, с който ищецът е назначен на длъжността «продавач-консултант», с място на работа – магазин Славянска 64, за неопределено време и месечно трудово възнаграждение в размер на 360 лв. Уговорено е право на основен платен годишен отпуск за срок от 20 раб.дни, както и 30-дневно предизвестие за прекратяване на правоотношението.

По делото са представени, по искане на ищеца: протокол за постъпване на работа от 04.02.2015 год., Служебна бележка за проведен начален инструктаж, Длъжностна характеристика, молба за назначаване на работа /всички оспорени от ищеца в часта, касаеща неговия подпис/.

В представената длъжностна характеристика, в Разд. І, чл. 2, като едно от основните задължения на служителя, заемащ длъжността «продавач-консултант» е посочено задължението да приема парични суми, връща рестото, издава касови бележки и фактури.

От представеното Удостоверение № 5/12.01.2013 год., издадено от работодателя се установява, че за периода от 01.08.2015 год., до 31.08.2016 год., ищецът е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 394,56 лв. /нетно – 297,05 лв./. За м. Септември, 2015 год. – видно от представената ведомост за заплати, начисленото му трудово възнаграждение е 267,89 лв.

С протокол от 19.09.2015 год., работодателят е приел, че при извършен икономически анализ на дейността на търговския обект през последните седем месеца се наблюдава рязък спад в оборота, което налага намаляване на продавачите от трима на двама. Подборът е извършен между тримата служители на дружеството – С.С.Н., К.В. К. и В.Г.К. /ищеца/. По отношение на него е преценено, че не се справя добре с работата, доколкото не умее да работи с касовия апарат и поради това не може да замества останалите двама служители. За това е взето решение трудовото правоотношение с ищеца да бъде прекратено, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 01.10.2015 год., като му се изплати обезщетение на осн. чл. 222, ал. 2 КТ в размер на едно брутно месечно възнаграждение.

С декларация без дата, управителят и едноличен собственинк на капитала на дружеството-работдодател Е.Й.Д. е декларирала, че търговската дейност на дружеството се осъществява единствено чрез този обект, находящ се на ул. Славянска № 64 в гр. Л.

Видно от приложените щатни разписаня на фирмата, за м. Октомври тя е имала назначени по трудово правоотношение две лица – К.В. К. и С.С.Н.. /л. 30/ За м. Ноември, 2015 год., назначените служители са отново трима – Д.Е. Д., К.В. К. и С.С.Н.. През м. Декември, 2015 год. във фирмата по ТПО е останал само един работник – Д.Е. Д. /л. 32/.

От заключението на приетата по делото Съдебно-счетоводна и допълнителна такава експертизи, изготвени от вещото лице И.А. се установява, че ответникът – фирма РЕД Е. ЕООД, осъществява търговска дейност в един магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Л., ул. Славянска № 64, като за м. Февруари, 2015 год., когато реално е започнал дейността, оборотът на обекта е 17 522,95 лв., за м. Март, 2015 год. – 21 816,34 лв., за м. Април – 19,811,27 лв., за м. Май – 17 872,69 лв., за м. Юни – 17 789,85 лв., за м. Юли – 18 808,69 лв., за м. Август – 16 007,85 лв. намалението на оборота за м. Август спрямо предходния м. Юли е с около 2800 лв., а спрямо месеците Юни и Май – с около 1800 лв.

През м. Август, 2015 год. ищецът е отработил 21 работни дни и е получил трудово възнаграждение в размер на 394,56 лв., от които 360 лв. – основна заплата и 34,56 лв. /9,6 %/ - клас за прослужено време. През м. Септември е бил в отпуск 20 работни дни и има 1 отработен ден, като е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 394,56 лв., от които 18,79 лв. за 1 работен ден и 375,77 лв. – за платен годишен отпуск. Според вещото лице, ако бъде признато от съда, че ищецът не е ползвал платен годишен отпуск, то обезщетението би било в размер на 244,27 лв. Ако бъде признато уволнението за незаконно, то размерът на обезщетението за принудителна безработица би било в общ размер на 1672,31 лв. Размерът на обезщетението за неспазено предизвестие би бил 394,56 лв.

Видно от Трудовата книжка на ищеца, след уволнението на 01.10.2015 год. не са отразени други трудови договори. От представената Регистрационна карта в Агенция по заетостта, Дирекция БТ – Лом се установява, че той е регистриран под № 10012345/05.10.2015 год.

От заключението на приетата по делото съдебно-графическа експертиза, извършена от в.л. А.Т.А. се установява, че подписите, положени за «Работник», «Инструктирано лице» и след «Подпис» и на трите оспорвани документа - 1./ протокол за постъпване на работа, на л. 51 от делото, 2./ Служебна бележка за инструктаж – л. 52, 3./ Длъжностна характеристика на л. 53, 54 и 4./ молба за назначаване на работа на л. 58, НЕ СА подписи, положени от В.Г.К..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

ИСКА СЕ:

- да бъде отменена Заповед № 0001/01.10.2015 год., издадена от ответника, като бъде признато уволнението на ищеца за незаконно,

- да бъде възстановен ищеца на предишната работа – „продавач-консултант“ при ответника,

- да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 2367,36 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение за периода 05.10.2015 – 05.04.2016 год.,

- да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 394,56 лв. – обезщетение за неспазено предизвестие и

- да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 244,27 лв. – обезщетение за неползван платен годишен отпуск,

- претендира се и законната лихва върху „глобалната сума“, считано от датата на предявяване на исковете /20.11.2015 год./ до окончателното изплащане.

Оспорваната заповед е издадена на осн. чл. 328, ал.1, т. 3 КТ.

Съгласно посочената норма, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при намаляване обема на работата. В конкретния случай, срокът на предизвестието е 30-дневен.

Съгл. чл. 329, ал. 1 КТ, при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.

В настоящото производство, в тежест на работодателя е да докаже законността на уволнението, съобразно хипотезата на приложеното уволнително основание/ чл.328,ал.1,т.3 КТ, а именно че е налице реално намаляване обема на работа, както и спазване на изискването за подбор, съгласно чл.329 КТ и съобразно законовите критерии за това.

Според характера на дейността на предприятието, намаляването на обема на работата може да се изрази по различен начин – намаляване на произвежданата продукция, намаляване на продажбите, намаляване на предлаганите от предприятието услуги и пр. Това може да настъпи било поради външни причини, напр. намаляване на клиентите, било по решение на работодателя, по негова преценка.

Но за да бъде намаляването на обема на работа основание за прекратяване на трудовото правоотношение, то трябва да отговаря на определени условия: - преди всичко, то трябва да е действително, а не фиктивно и да има сравнително траен характер.

За това наличието на намаляване обема на работата следва да се преценява в сравнение с обема на работата от предишен период, като законодателят не е определил какъв да е по продължителност предишния период – такова определяне не е и възможно, предвид многообразието от възможни хипотези. Но все пак, ако се вземе предвид много кратък период от време, то преценката няма да е правилна, съответно – няма да е налице обективно намаляване обема на работата като основание за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ.

При намаляване обема на работа, работодателят има право да уволни работниците или служителите, които изпълняват тази работа, но не и други работници, чиито обем на работа не е намалял. При това, броят на работниците, които може да уволни на това основание трябва да отговаря на намалението на обема на работата.

При упражняването на правото си по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, работодателят е длъжен, съгл. чл. 329, ал. 1 КТ предварително да извърши подбор, с цел да останат на работа работниците и служителите, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.

Според задължителната практика на ВКС, намерила израз в постановените по реда на чл.290 ГПК решения от 08.02.2011г. по гр.д.№№265/2010г., ІV г.о. на ВКС и от 09.07.2012г. по гр.д.№ 1251/ 2010г., ІV г.о. на ВКС се приема, че разпоредбата на чл.328, ал.1, т.3 КТ не предвижда нищо друго, освен посочване на основанието за прекратяване на трудовия договор „поради намаляване обема на работата”, като по естеството си намаляването обема на работата представлява намаляване на производствената програма, на количеството на продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите и това състояние трябва обективно, фактически да съществува, но не следва да се отнася към дейността на на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция.

Приема се, че фактическият състав на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.3 КТ изисква при изследване на елементите му проследяване на процеса на намаляване обема на работа да се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция, или следва да бъде установено как намаляването на обема на работата на предприятието се е отразило на дейността, в която е бил зает до уволнението съответния работник или служител.

Према се също така, че намаляването на обема на работата е самостоятелно основание за уволнение по чл. 328, ал.1, т.3 КТ и когато съкращаването на щатната бройка за определена длъжност е извършено поради намаляване на обема на работата и уволнението на работника е по чл. 328, ал.1, т.3 КТ, при оспорване законността му, предмет на установяване по делото е фактът на намаляване на обема на работата и дали това намаляване е свързано с изпълняваните от работника трудови функции, респ. премахването на съответната щатна длъжност обусловено ли е от намаления обем на работата на предприятието.

Практиката на ВС и ВКС е категорична, че намаляването на обема на работа е въпрос на преценка на работодателя, тъй като се касае за фактическо състояние обусловено от конкретни причини, което не е необходимо да се установява с изрично приети решения от работодателя. Работодателят е този, който преценява дали да намали броя на работниците тогава, когато има намаляване обема на работа. За настъпване на предпоставките по чл. 328, ал.1, т.3 КТ е без значение този факт да е констатиран от компетентен орган с нарочен акт. Решение на компетентен орган е задължително да има само когато намалението на обема на работа е довело до структурни промени - закриване на отдел, звено или друга структурна единица, каквато хипотеза в настоящото производство няма.

Реалното намаляване обема на работа изчерпва фактическия състав на основанието по чл. 328, ал.1, т.3 от КТ.

В този смисъл без всякакво правно значение е констатацията на управляващия орган за намаления обем на работа, тъй като тази констатация не е правопроизводящ факт. Следователно ирелевантно е дали управляващият орган е съставил нарочен документ, определящ кои длъжности да бъдат премахнати. Достатъчно е да са били налице предпоставките за провеждане на това прекратително основание – фактът на действителното намаляване обема на работа и дали това намаляване е свързано с изпълняваните от работника трудови функции.

Когато този факт е установен, работодателят притежава законното основание да прекрати трудовия договор със служителя на основание чл. 328, ал.1, т.3 от КТ. Всяко трайно намаление на обема на работа, без то да е пренебрежимо малко спрямо общия обем, е основание за уволнение, когато тази работа се изпълнява от няколко работника или служители. В случай, че работата е намалена само за определена длъжност, работодателят може да запази длъжността, възлагайки й други трудови функции или да я съкрати, като разпредели трудовите функции между други длъжности, но не може да уволни изпълняващия длъжността само поради намаление обема на работата му на основание чл. 328, ал.1, т.3 от КТ.

За да бъде валидно упражнено потестативното право на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение с работника или служителя на основание чл. 328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ е необходимо същото да е облечено във вида на законосъобразна заповед за прекратяване на правоотношението, да е налице реално намаляване на обема на работа и работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329 от КТ измежду всички служители, заемащи същата или сходна длъжност.

Така основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ показва близост с това по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – уволнение поради закриването на част от предприятието, но за разлика от него, тук не е налице закриване на определено звено, а общо намаляване обема на работа.

Отправянето на писмено предизвестие по принцип предхожда прекратяването на трудовото правоотношение, но неотправянето на предизвестие не е основание за отмяна на уволнението, а създава задължение за работодателя да изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ.

Поради изричното оспорване в настоящия случай от страна на ищеца на законността на уволнението, като се твърди, че реално липсва твърдяното от работодателя му намаление в обема работа в ответното дружество, в тежест на ответника в производството, е да установи при условията на пълно и главно доказване, че работодателят законосъобразно е упражнил потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение за заеманата от ищеца длъжност по реда на чл. 328, ал.1, т.3 от КТ, респ. че при процесното уволнение е осъществен фактическият състав на чл. 328, ал.1, т.3 от КТ и към датата на уволнението е налице обективно намаляване на обема на работа в обекта, в който осъществява трудовата си функция ищецът, което налага намаляване и на служителите, изпълняващи трудови функции като продавач-консултанти в този търговски обект.

При преценката дали в настояящия казус е налице реално намаляване обема на работа в търговския обект, съдът в този си състав отчита спецификата на казуса – търговският обект – хранителен магазин, в който е полагал труд ищеца е единствен за фирмата на работодателя, като при това дейността му е стартирала през м. Април, 2015 год. – т.е., ответникът е работил в обекта от самото му създаване. Решението за съкращаване на щата поради намаляване обема на работа е взето на 19.09.2015 год. – четири месеца и половина по-късно, а трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на 01.10.2015 год., или пет месеца след началото на работа на този обект.

За това е невъзможно да се изисква от работодателя да проследи и анализира обема на работа в търговския обект за период, по-дълъг от самото съществуване на този обект. Преценката следва да се извърши при сравняване обема на работа за четирите месеца, през които търговският обект на този работодател изобщо е осъществявал дейността си – от началото й до вземането на решение за съкращението в щата на работниците.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна и експертиза, изготвена от вещото лице И.А., която не е оспорена от страните и която съдът кредитира се установява, че ответникът – фирма РЕД Е. ЕООД, осъществява търговска дейност в един магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Л., ул. Славянска № 64, като за м. Февруари, 2015 год., когато реално е започнал дейността, оборотът на обекта е 17 522,95 лв., за м. Март, 2015 год. – 21 816,34 лв., за м. Април – 19,811,27 лв., за м. Май – 17 872,69 лв., за м. Юни – 17 789,85 лв., за м. Юли – 18 808,69 лв., за м. Август – 16 007,85 лв. Намалението на оборота за м. Август спрямо предходния м. Юли е с около 2800 лв., а спрямо месеците Юни и Май – с около 1800 лв.

Видно е, че с изключение на оборота през м. Юли, 2015 год. е налице плавно, но непрекъснато понижаване на месечния оборот за периода на дейност. За това съдът приема, че в конкретниия случай е налице трайно намаляване обема на работа /за април -10%, май -10%, юни -1%, юли +5,4%/, август -14,9%, установено от съда с просто аритметично пресмятане, за което не са необходими специални знания извън преподаваните в среднообразователната стен на обучение/.

По делото, ответникът доказа правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение, на посоченото безвиновно основание.

Това обосновава и извода, че в случая са били налице предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ.

Прекратяването на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е безвиновно.

Според установената съдебна практика, изразена в Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК, преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.

При наличие на повече от една еднородни длъжности, част от които се съкращават – както е в случая, ответникът е бил длъжен да извърши подбор съобразно критериите, визирани в чл.329 ал.1 КТ.

Преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по – висока квалификация и работи по – добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ, при упражняването на който, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. /ТР № 3/2011 год. ОСГК, ВКС/.

От доказателствата по делото е видно, че подборът е извършен еднолично от управителя и собственик на капитала на дружеството. Решението да бъде уволнен именно ищеца е обосновано с обективни критерии за справяне с работата и с възможността за извършване на евентуални функции по заместване – ищецът е единственият от служителите на тази длъжност, който не е усвоил работата с касов апарат – задължителна за търговски обект и поради това – единственият, който не може да работи сам на обекта.

Ето защо съдът приема, че от представените доказателства може да се направи категоричен извод, че подборът е обективен и че действително са останали на работа по-квалифицираните от ищеца работници и по-добре изпълняващи своята работа.

Предвид изложеното, искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – да бъде признато уволнението на ищцата за незаконосъобразно, като бъде отменена Заповед № 001/01.10.2014 год., издадена от ответника следва да се отхвърли, като неоснователен.

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е конститутивен и с него се упражнява субективното преобразуващо право да се възстанови съществуването на трудовото правоотношение между работника или служителя и работодателя. Този иск също следва да се отхвърли като неоснователен предвид изхода на делото по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

По иска с правно основание чл. 344 ал.1 т. 3 от КТ - за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ:

Иска се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 2367,36 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение за периода 05.10.2015 – 05.04.2016 год.

Предпоставките, очертани във фактическия състав на нормата на чл.225 ал.1 от КТ, пораждащи това парично притезание в полза на ищеца са: 1/ незаконност на уволнението; 2/ незаетост по трудов договор при друг работодател след уволнението за период, не по-дълъг от шест месеца. /отрицателен факт, установен чрез констатацията за липса на надлежно отбелязване за заетост при друг работодател по трудовата книжка/; 3/ вреда, изразяваща се в пропусната полза от неполучаване за този период на сбор от брутни трудови възнаграждения в посочения по-горе размер, които ищцата би получавала, ако не бе уволнението.

В случая не е налице първата от тези предпоставки.

Предвид отхвърлянето на преюдициалният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, и тази претенция се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.

По иска с правно основание по чл. 224, ал. 1, вр. чл. 156 КТ – да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 244,27 лв. – обезщетение за неползван платен годишен отпуск:

Съгл. чл. 224, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.

Правото на обезщетение за неползван платен годишен отпуск възниква само при прекратяване на трудовото правоотношение.

Според задължителната съдебна практика, произнесена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 404 от 06.07.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 322/2009 г., ІV ГО, с която съдът е длъжен да се съобрази, при прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят дължи на работника парично обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за неизползуваният годишен отпуск.

Ответникът оспорва тези искове, като твърди, че този отпуск е бил ползван от ищеца.

Съгласно заключението на приетата /неоспорена/ съдебно-счетоводна еспертиза се установява, че през м. Септември, 2015 год. ищецът е бил в отпуск 20 работни дни и има 1 отработен ден, като е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 394,56 лв., от които 18,79 лв. за 1 работен ден и 375,77 лв. – за платен годишен отпуск.

С трудовия договор страните са договорили ищецът да ползва 20 раб. дни отпуск. От заключението на вещото лица се установява, че този отпуск е бил използва напълно от ищеца.

Затова и тази претенция подлежи на отхвърляне като неоснователна.

Относно иска по чл. 220, ал. 1 КТ:

Поради техническа грешка този иск е изписан цифрово катов тори иск по чл. 224 ал. 1 КТ в доклада на съда.

Претенцията е да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 394,56 лв. – обезщетение за неспазено предизвестие.

Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. И.А. се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец в ответното дружество – за м. Август, 2015 год. е в размер на 394,56 лв.

Такъв е и претендираният от ищеца размер на това обезщетение, поради което искът следва да бъде уважен в цялост.

Върху горната суми следва да се присъди и законната лихва от датата на предявяване на иска – 20.11.2015 год., до окончателното им изплащане – така, както се претендира.

Относно откритото производство по чл. 194 ГПК:

В хода на откритата по искане на ищцовата страна процедура по чл.194 от ГПК е приета съдебно-графическа експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира.

От заключението съдебно-графическата експертиза се установява, че подписите, положени за «Работник», «Инструктирано лице» и след «Подпис» и на четирите оспорвани документа - 1./ Протокол за постъпване на работа, на л. 51 от делото, 2./ Служебна бележка за инструктаж – л. 52, 3./ Длъжностна характеристика на л. 53, 54 и 4./ Молба за назначаване на работа на л. 58, НЕ СА подписи, положени от ищеца В.Г.К..

За това съдът намира за основателно оспорването по реда на чл. 194, вр. чл. 193 ГПК, на представените от ответника и приложени по делото документи: 1./ Протокол за постъпване на работа, на л. 51 от делото, 2./ Служебна бележка за инструктаж – л. 52, 3./ Длъжностна характеристика на л. 53, 54 и 4./ Молба за назначаване на работа на л. 58.

За това и на осн. чл. 194, ал. 2 ГПК тези документи следва да се изключат от доказателствата по делото.

За прецизност следва да се отбележи, че оспорването, макар и успешно проведено на тези документи е ирелевантно, доколкото между страните няма спор, че са били във вълидно трудово правоотношение.

Относно разноските:

И двете страни претендират разноски без да представят списък по чл. 80 ГПК.

В представеното от ищеца пълномощно за процесуално представителство /л. 43/ няма обективирана разписка за заплащане на адвокатско възнаграждение. Доказателства за сторени от него разходи за процесуално представителство и защита не са представени и в последствие, поради което и няма как същите да му бъдат присъдени.

Ответникът е ангажирал доказателства /л. 44/, за сторени разноски за процесуално представителство и защита в размер на 450 лв., като е направил и разноски в размер на 120 лв. за назначената ССЕ /общо 570 лв./

Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите независимо от тяхното процесуално качество – ищци или ответници по трудов спор /чл.359 КТ/. Безплатността се отнася за всички държавни такси и други разноски по производството /за свидетели, вещи лица и пр./ и обхваща всички видове производства, както редовните, така и извънредните, но касае задължението на работника или служителя към съда. Тя обаче не го освобождава от отговорността за заплащане на разноските, направени от другата страна по делото, когато тя го е спечелила и е била представлявана от адвокат или юрисконсулт. Заплащането на тези разноски при загубване на делото работникът или служителя дължи на работодателя на общо основание /чл.78 ал.3 ГПК/. Към тях не следва да се включват разноските за държавни такси и за възнаграждение за вещо лице, заплатени от работодателя, тъй като такива не се дължат от работника или служителя по силата на специалния закон. /Опр. № 101/24.02.2011 год. по ч.гр.д. № 555/2010 год., ІV ГО, ВКС/

Съобразно изхода от делото на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК – отхвърляне на четири от предявените искове и основателността на един от тях и предвид липсата на уточнение каква част от разноските за коя от претенциите е направена, съдът приема, че за всеки от исковете е заплатено равно възнаграждение – 90 лв.

Съответно, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 360 лв., представляваща съответната част от сторените разноски за процесуално представителство съобразно с отхвърлената част от исковете.

Разноските за експертиза съдебно-графичната експертиза /100 лв./ ще останат за сметка на съда, тъй като същата е допусната по искане на ищеца.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЛРС и държавна такса в размер на 50 лв. за уважения иск.

Водим от гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Г.К., ЕГН **********,***, срещу „РЕД Е.”***, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, вр. чл. 225 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ: да бъде отменена Заповед № 001/01.10.2015 год., издадена от ответника, като бъде признато уволнението на ищеца за незаконно, да бъде възстановен ищеца на предишната работа – „продавач-консултант“ при ответника, и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 2367,36 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение за периода 05.10.2015 – 05.04.2016 год., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „РЕД Е.”***, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.К., ЕГН **********,***, на осн. чл. 220, ал. 1 КТ сумата от 394,56 лева /триста деветдесет и четири лева и 56 ст./, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие.

ОСЪЖДА В.Г.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „РЕД Е.”***, ЕИК *********, сумата от 360,00 лв. /триста и шестдесет лева/ - разноски за разглеждане на делото пред тази инстанция.

ОСЪЖДА „РЕД Е.”***, ЕИК ********* да заплати по сметка на РС – Лом държавна такса в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/, за уважения иск, както и 5 лв. – ДТ, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.194, ал.3 вр.с ал.2 във вр. с чл.193 ал.2 ГПК, по заявеното от ищеца В.Г.К., ЕГН **********,***, оспорване на истинността на представите от ответника „РЕД Е.”***, ЕИК ********* ДОКУМЕНТИ – 1./ Протокол за постъпване на работа, на л. 51 от делото, 2./ Служебна бележка за инструктаж – л. 52, 3./ Длъжностна характеристика на л. 53, 54 и 4./ Молба за назначаване на работа на л. 58, в частите от тях, в които фигурира подпис на ищеца, като на основание чл.194, ал. 2, предл. 2 от ГПК ги изключва от доказателствата по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в 14- дневен срок от съобщението, пред Окръжен съд – Монтана.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: