РЕШЕНИЕ
№
Гр. Лом, 01.04.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломски
районен съд, в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ
ЦВЕТАНОВА
при секретаря
Л.П., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1861 по описа за
Иск с правно
основание чл. 108 ЗС.
Предявен е иск от Н.А.С. с ЕГН ********** и Р.В.Г. с ЕГН **********,чрез
адв. Н.К. *** със съдебен адрес-***»…… , по
която е образувано гр.д. № 1861/2015 год. по описа на ЛРС срещу
ДЪРЖАВАТА-Република България, представлявана от Министъра на земеделието
и храните, съгласно чл.24,ал.2 от ЗСПЗЗ,гр. София, бул. «Хр.Ботев» № 55, ЕИК
831909905.
В исковата
молба се твърди, че ищците като наследниците на Г. В. А., б.ж. на с. Киселево,
поч. 21.07.1974 год., са собственици на подробно описаният в нея недвижим имот,
който е бил възстановен с влязло в сила решение № 2С/29.09.2000 год., по
преписка № 2087 А от 27.02.1992 г. ПК Брусарци.
На основание Заявление по чл.27Б,
ал.4 от ППЗСПЗЗ от 23.01.2002 г. от Г. А. И., с Решение № 2087Б от 23.01.2002
г. по преписка за обезщетяване вх.№ 2087Б от 30.04.2002 г. на същата комисия, е
определено на наследниците на Г.В. А., бивш жител *** правото на обезщетение с
поименни компенсационни бонове вместо възстановяване на земеделски земи с план
за земеразделяне в землището на с. СМИРНЕНСКИ ЕКАТТЕ 67564, както следва:
17.760 дка, Нива, III кат., имот №
026001, местност "ДРАКИТЕ", при граници и съседи: имот № 000010
Полски път на ОБЩИНА БРУСАРЦИ; имот № 000025 Полски път на ОБЩИНА БРУСАРЦИ;
имот № 026002 Нива на насл. на К. Н. П.; имот №
026032 Нива на насл. на Б. И. Д.; имот №
026033 Нива на Р. А. К.; имот №
026034 Нива на насл. на Г. А. Г.; по
Решение № 2С от 2 9.09.2
11.280 дка, Нива, III кат., имот №
030007, местност "ГАЙДАРСКОТО", при граници и съседи: имот № 030006
Нива на насл. на Е. Д. Г.; имот №
000008 Полски път на ОБЩИНА БРУСАРЦИ; имот № 030008 Нива на И. С. К.; имот № 03002 8 Нива на насл. на Н. П. Г.; имот № 030029 Нива на Л. П. Г.; по Решение № 2С от 29.09.2000 г. по
чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ.
В последствие, с решение № 2087Б от 23.01.2002 год. по преписка за обезщетяване № 2087Б от
30.04.2002 год. на същата комисия е било
определено на наследниците на Г. В. А. правото на обезщетение с ПКБ вместо
възстановяване на земеделски земи с план за земеразделяне.
Въз основа на това решение е било издадено
удостоверение за притежаване на ПКБ по чл. 19, ал. 18 от ППЗСПЗЗ и е било
извършено причисляване на имота в ДПФ, на осн. чл. 45, ал. 1 ППЗСПЗЗ, от които:
29.040 дка, III кат. х 650 лв./дка на
стойност 18876 лева
29.040 дка всичко на обща стойност 18
876 лева,като стойността
в лева е равна на броя ПКБ (1 лев = 1 ПКБ/, за приобретател на удостоверението е записан О. М. Т. от гр.Видин. Никой от наследниците на Г. В. А. не е получих сумата по удостоверението.
Твърди се, че
при провеждане на процедурата по обезщетяване с ПКБ е било извършено
престъпление, което прави процедурата нищожна. Налице е влязла в сила присъда по
НОХД № 27/2008 год. на РС – Монтана по
отношение на упълномощителната сделка, като е установено, че пълномощниците са
действали без представителна власт.
Поради
горното, според ищите, решение № 2087Б от 23.01.2002 год. по преписка за обезщетяване № 2087Б от
30.04.2002, за определяне правото на
обезщетение не е породило правни последици, но въз основа на него
имотът е бил зачислен в ДПФ и държавата го владее без правно основание.
Иска се от
съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на решение № 2087Б
от 23.01.2002 год. по преписка за
обезщетяване № 2087Б от 30.04.2002 год. на ПК – Брусарци, обл. Монтана; - да
признае за установено по отношение на ответника, че наследниците Н.А.С. с ЕГН ********** *** и Р.В.Г. с ЕГН **********
*** на Г. В. А. , б.ж. на с. Киселево са собственици на НИВА в
землището на с. Смирненски с ЕКАТТЕ 06570 от 17.760 дка, трета категория,м.
„Драките”, имот № 026001 при граници и съседи: № 000010 полски път, № 000025
полски път, имот № 026002 на н-ци на К. Н. П., имот № 026032 на н-ци на Б. И. Д.,
имот № 026033 на Р. А. К., имот № 026034
на н-ци на Г. А. Г. и Нива в землището на с. Смирненски с ЕКАТТЕ 06570 от
11.280 дка, трета категория,м. „Гайдарското”, имот № 030007 при граници и съседи:
имот № 030006 на н-ци на Е. Д. Г., № 000008 полски път,имот № 030008 на И. С. К.,
имот № 030028 на н-ци на Н. П. Г., имот № 030029 на Л. П. Г..
Претендират
се и разноски.
Ответникът е подал
писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Изразява становище по иска, че е недопустим и неоснователен а така
също, и че е изтекла 5 годишна давност.
Страните са редовно призовани за първото по
делото открито съдебно заседание.
Вместо ищците се явява адв. Н. К., МАК, редовно
упълномощен, който поддържа иска.
За ответникът Държавата
–Република България, представлявана от министъра на Земеделието и храните в
съдебно заседание се е явил процесуалния представител – юрисконсулт П.Г..
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Г.
В. А., бивш жител ***, починал на 21.07.1974 г., акт за смърт № 24 от
22.07.1974 г., издаден от Община Брусарци, е бил собственик на недвижими имоти
- земеделски земи, представляващи по документ за собственост: Нива в землището
на с.Смирненски с ЕКАТТЕ 06570 от 17,760 дка, трета категория, местност
„Драките“, имот № 026001 при граници и съседи: № 000010 Полски път, № 000025
Полски път, имот № 026002 на н-ци на К. Н. П., имот № 026032 на н-ци на Б. И. Д.,
имот № 026033 на Р. А. К., имот № 026034 на н-ци на Г. А. Г. и Нива в землището
на с.Смирненски с ЕКАТТЕ 06570 от 11,280 дка, трета категория, местност
„Гайдарското“, имот № 030007 при граници и съседи: имот № 030006 на н-ци на Е.
Д. Г., № 000008 Полски път, имот № 030008 на И. С. К., имот № 030028 на н.ци на
Н. П. Г., имот № 030029 на Л. П. Г..
Правото на
собственост върху тези имоти е възстановено на наследниците на Горан В. с
влязло в сила решение № 2С от 29.09.2000 г. по преписка № 2087А от 27.02.1992
г. на Поземлена комисия, а сега Общинска служба “Земеделие” гр.Брусарци, с
което административната процедура по възстановяване на собствеността е
приключила.
По преписка вх. №
2087Б от 30.04.2002 год. образувана по заявление по реда на чл.27Б,ал.4
от ППЗСПЗЗ за обещетяване № 2087Б от 30.04.2002 г. на Общинска поземлена
комиссия гр. Брусарци е издала Решение
№2087Б от 23.01.2002 г., с което е
определила правото на обезщетение с ПКБ вместо възстановяване на
земеделски земи с план за земеразделяне както на Нива в землището на с.Смирненски с ЕКАТТЕ
06570 от 17,760 дка, трета категория, местност „Драките“, имот № 026001 при
граници и съседи: № 000010 Полски път, № 000025 Полски път, имот № 026002 на
н-ци на К. Н. П., имот № 026032 на н-ци на Б. И. Д., имот № 026033 на Р. А. К.,
имот № 026034 на н-ци на Г. А. Г. и Нива в землището на с.Смирненски с ЕКАТТЕ
06570 от 11,280 дка, трета категория, местност „Гайдарското“, имот № 030007 при
граници и съседи: имот № 030006 на н-ци на Е. Д. Г., № 000008 Полски път, имот
№ 030008 на И. С. К., имот № 030028 на н.ци на Н. П. Г., имот № 030029 на Л. П.
Г.
Въз основа на това решение е било
издадено удостоверение за притежаване на ПКБ по чл. 19, ал. 18 от ППЗСПЗЗ и е
било извършено причисляване на имота в ДПФ, на осн. чл. 45, ал. 1 ППЗСПЗЗ, от които:
29.040 дка, III кат. х 650 лв./дка на
стойност 18876 лева
29.040 дка всичко на обща стойност 18
876 лева, като стойността
в лева е равна на броя ПКБ (1 лев = 1 ПКБ).
Заявлението и декларацията са подадени от Д.Г. Н. от гр.София,
който е действал като пълномощник на Г. А. И, като една от
наследниците на Г. В. А., с пълномощно №
221 от 16.03.2002 г. на Кметство с.Смирненски, обл.Монтана. Пълномощно не е
подписано от упълномошителя Г. А. И., тъй като е починала
на 21.04.1997 г. Издадените въз
основа на цитираното пълномощно заявление и декларация са документи
с невярно съдържание. Д. Г. Н. и Е. И. Ц. са осъдени с
влязла в сила присъда по НОХД № 27/2008 г. на
Районен съд гр.Монтана за съставянето им. При подаване на заявлението и
декларацията, Н. е действал без
представителна власт, поради липса на съгласие от упълномощителя – Г. А. И.. Съгласно разпоредбата на чл.
26, ал.2, пр. 2-то от ЗЗД нищожни са договорите, при които липсва съгласие. Установено е че никой от
наследниците на Г. В. А. не е получил от определената сума като обезщетение. Тези правила съгласно чл. 44 от ЗЗД се
прилагат и по отношение на едностранните волеизявления, в случаите, когато
законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Предвид горното, пълномощно
№ 221 от 16.03.2002 г. на Кметство с.Смирненски, обл.Монтана е
нищожно, а оттук, нищожно е и Решение
№ 2087Б от 23.01.2002 г. за определяне правото на обезщетение на
собствениците по реда на чл.27б, ал.4 от ППЗСПЗЗ по преписка за обезщетяване
вх.№ 2087Б от 23.01.2002 г.
По отношение
на това решение съдът намира, че при
издаването на този административен акт са допуснати нарушения на разпоредбите
на чл.146,т.1 и 2 АПК.
Атакуваното решение, е административен акт, което е издадено е без да е подавано заявление и декларация нито от Г. А.
И., която към този момент е била покойница –
починала е на 21.04.1997 г., нито от никой от наследниците на Г. В. А..
По разбиране на съда Решение № 2087Б от 23.01.2002 г. за определяне
правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.27б, ал.4 от ППЗСПЗЗ Е НИЩОЖНО и поради това, че е
постановено в нарушение на императивни (задължителни) нормативни разпоредби,
респ. чл.27б от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и
ползуването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) в редакцията му към датата на
издаването на посоченото решение -
23.01.2002 г. Съгласно тези разпоредби лицата, чиято собственост се
възстановява с план за земеразделяне могат вместо земя да получат поименни
компенсационни бонове, като това става по тяхно писмено заявление или ако са
починали по писмено заявление на техните наследници, което в случая няма.
Същото е нищожно и поради това,
че е при издаването му са допуснати нарушения на
разпоредбите на чл.146,т.1 и 2 във вр.чл.59,ал.2,т.8 АПК - издадено от
некомпетентен орган - не е подписано от Председателя на Поземлената комисия.
Това
решение е послужило недвижимите имоти - земеделски земи да бъдат отписани от
партидата на Г. В. А. и да се зачислят в
държавния поземлен фонд, където се намират и понастоящем, то това решение от
юридическа гледна точка не е породило предвидените в него правни последици,
поради което имотът се владее от Държавата без правно основание.
По този начин наследниците на Г. В. А., са лишени от владението
на тези недвижими имоти и от възможността да упражняват правото си на
собственост върху тях.
Доколкото
административният акт има значение за разрешаване на гражданскоправен спор,
съдът може да извършва косвен съдебен контрол, но в този случай не се произнася
със сила на присъдено нещо по въпроса за нищожността на административния акт.
Нищожността
на административния акт се установява със сила на присъдено нещо в
административно производство – чл. 37, ал.2 от ЗАП /отм/ и по реда на
Административно процесуалния кодекс, който в чл. 172 и чл. 183 посочва и
субективните предели на силата на присъдено нещо в зависимост от вида на
административния акт.
С нормата на
чл. 302 от ГПК е предвидена задължителност на решението на административния съд
за гражданския съд относно това дали административния акт е валиден и
действителен, което означава че следва да се зачетат и последиците от това в
гражданския процес. /ТР № 1/2009 год. от 02.06.2010 год., ОСГК на ВВКС/.
Едновременно с това, нормата на чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК въвежда
забрана за гражданския съд да се произнася инцидентно по законосъобразността на
административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по
делото, която не е била участник в административното производство по издаването
или обжалването му.
При тези
мотиви, искането да бъде обявена нищожността на административен акт следва да
бъде оставено без разглеждане като недопустимо.
След като се установи по безспорен начин че
Решение № 2087Б от 23.01.2002 г. г. на ПК Брусарци е нищожно, то е в сила
Решение № 2С/29.09.2000 г., ПК гр. Брусарци с което е възстановено правото на
собствеността на процесните земеделски земи на Д. Н. .
Видно от Удостоверението за
наследници издадено от Община гр. Брусарци, Г. В. А. е починал на 21.07.1974 г., и е издаден акт
за смърт . Съгласно това удостоверение едни от законни наследници на починалия
са ищците по делото, които се явяват и едни от собствениците по наследство на процесните
земеделски земи.
Същевременно от събраните по
делото доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, ответниците
владеят процесните земеделски земи, / от цитираното по горе решение е видно ,че
процесните земеделски земи са причислени към ДПФ. От друга страна ответника
владее процесните имоти без правно основание ,същите не са придобити от него
при спазване изискванията на закона, защото съгласно чл.18 ЗЗД договорите за
прехвърляне на собственост или учредяване на други вещни права върху недвижим
имот ,следва да бъдат извършени с нотариален акт,в случая това е станало с
инкриминиран административен акт, който е нищожен.
Предвид изложеното,
придобиване на собствеността на процесните земеделски земи от Държавния
поземлен фонд е станало без да е налице правно основание.
С оглед установеното, че Решение №2087Б от 23.01.2002
г. е нищожно, то и процесните имоти не
могат да станат собственост на ДПФ. Защото според закона за да станеш
собственик на земеделски земи, следва да има валиден акт/ в случая държавата е
станала собственик на процесните земеделски земи, въз основа на сделка с ПКБ, а
не на сделка със недвижими имоти. Доказа
се, че това решение е нищожно и не може да породи предвидените правни
последици, и че в действителност няма
такова решение, ето защо по тези съображения и държавата не може да бъде
собственик , тъй като има нищожно решение.
Възражението
на ответната страна направено с отговора
за изтекла 5 годишна придобивна давност
от Държавата , в полза на Министъра на земеделието и храните на осн.
чл.79,ал.2 от ЗС е неоснователно. Предявяването на иска по чл. 108 ЗС не е
обвързано с преклузивен срок, а самото право на собственост не се погасява по
давност. Собственикът може да потърси защита както веднага след обективиране на
нарушението на правото на собственост, така и когато прецени във времето.
На следващо място съдът
констатира,че в процесния случай са нарушени правата на ищците, и по чл.1 от
Протокол 1 от Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/, според тази конвенция :”Всяко ФЛ/ЮЛ има право мирно
да ползва своята собственост, никой не може да бъде лишен от неговата
собственост, освен: когато това е в интерес на обществото съгласно условията предвидени в закон или
общите принципи на международното право.
В контекста на този чл.1 от Протокол 1 ЕКПЧ,
ратифициран и от България, според съда, ищците са понесли в продължение на
дълги години особено и прекомерно бреме т.е. лишени са били от правото мирно да
ползват процесната своя собственост, което е накърнило справедливия баланс,
който трябва да бъде постигнат между изискванията на общественият интерес и
защитата на мирното ползване от притежания /техните легитимни очаквания/вж.
решение от 10.05.2007 г. на ЕСПЧ по делото К. срещу България, там извода на
европейския съд в т.47 от това решение, е че”първото и най-важно изискване
,съгл.чл.1 от Пр.1 е ,че всяка намеса на държавен орган в мирното упражняване
на собствеността е да бъде законна,т.е.
съвместимост с върховенствата на закона.” С оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените писмени и гласни доказателства, предявеният иск
се явява вероятно основателен.
На осн.чл.78
ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца и направените от него разноски по
делото за тази инстанция в размер на , от които 900 лв. за адвокатско възнаграждение, 100.00 лв. – платена държавна такса и 28,00 лв.
деловодни разноски.
Мотивиран от
горните съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ДЪРЖАВАТА – РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от
Министъра на земеделието и храните, съгл. чл. 24, ал. 12 ЗСПЗЗ, гр. София, п.к.
1040, бул. Христо Ботев № 55, ЕИК 831909905, че Н.А.С. с
ЕГН ********** ***….. и Р.В.Г. с ЕГН ********** ***……, като наследниците на Г. В. А., б.ж. на с. Киселево, обл. Монтана са собственици на НИВА в землището на с. Смирненски с ЕКАТТЕ
06570 от 17.760 дка, трета категория,м. „Драките”, имот № 026001 при граници и
съседи: № 000010 полски път, № 000025 полски път, имот № 026002 на н-ци на К. Н.
П., имот № 026032 на н-ци на Б. И. Д., имот № 026033 на Р. А. К., имот № 026034 на н-ци на Г. А. Г. и
Нива в землището на с. Смирненски с ЕКАТТЕ 06570 от 11.280 дка, трета
категория,м. „Гайдарското”, имот № 030007 при граници и съседи: имот № 030006
на н-ци на Е. Д. Г., № 000008 полски път,имот № 030008 на И. С. К., имот №
030028 на н-ци на Н. П. Г., имот № 030029 на Л. П. Г. , като
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА – РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана
от Министъра на земеделието и храните, съгл. чл. 24, ал. 12 ЗСПЗЗ, гр. София,
п.к. 1040, бул. Христо Ботев № 55, ЕИК 831909905 ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на Н.А.С. с ЕГН ********** ***…
и Р.В.Г. с ЕГН ********** ***…….., като наследниците
на Г. В. А., б.ж. на с. Киселево, обл.
Монтана на описаните по – горе имоти.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА – РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана
от Министъра на земеделието и храните, съгл. чл. 24, ал. 12 ЗСПЗЗ, гр. София,
п.к. 1040, бул. Христо Ботев № 55, ЕИК 831909905, ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.С. с ЕГН ********** ***……. и Р.В.Г. с ЕГН ********** ***………, сумата от 1028 лв. /хиляда двадесет и осем
лева /, представляваща направени по
делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
На страните
да се изпратят преписи от решението.
Районен съдия: