Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Лом, 29.06.2016
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд гр.Лом, VІІ - ми съдебен състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и втори юни, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Соня Камарашка
при секретаря А.Р.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 281 по описа за
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 127, ал.2, чл.143, ал.2 и чл. 149 СК от Д.Т.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат К.Г. *** с
адрес за съобщения и призоваване – гр.*********** против М.Г.Ц. с ЕГН **********
***, за родителски права, режим на контакти и издръжка за минало време и
занапред.
Твърди се в исковата молба, че от
фактическото си съжителство страните имат дете – М. Д. Т., роден на *** год.,
ЕГН **********.
В края на месец март 2012год. ответницата напуснала
семейното жилище в гр.В. и отишла заедно с малолетното си дете да живее при
родителите си в с.М., общ.В.. През месец май 2012год. след проведен разговор с
ищеца, ответницата поискала същия да вземе детето от с.., тъй като заминавала
на работа в Германия. Оттогава детето живее при ищеца в бащината му къща в гр.В.,
заедно с неговите родители, които му помагат в отглеждането му.
Твърди се от ищеца, че откакто детето е при него, ответницата
е изпратила от чужбина 50.00евро и два колета с дрехи и играчки, като същата не
участва в издръжката на детето. От своя страна ищецът твърди, че е безработен,
но работи частно като строител и издържа детето, което ходи на детска градина,
като посреща всичките му разходи, които с годините се увеличават.
Иска се от съда да постанови решение, с което:
1.
Да предостави на
бащата, Д.Т.Д., упражняването на родителските права по отношение на детето – М.Д.
Т., роден на *** год. с ЕГН **********, родено от съжителството между страните,
а на ответницата да бъде определен подходящ режим на контакти с детето;
2.
Да бъде осъдена
ответницата да заплаща на ищеца като баща и законен представител на малолетното
им дете, месечна издръжка в размер от по 150.00 лв., считано от постъпването на
исковата молба в съда до настъпването на законови основания за нейното
изменение или прекратяване;
3.
Да бъде осъдена
ответницата да заплати на ищеца издръжка за една година назад от подаването на
исковата молба в съда.
Претендира разноски.
Писмен
отговор от ответника е постъпил в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез пълномощника адвокат Ц.П. ***.
В отговора си, ответницата счита исковете за
допустими, но по същество неоснователни. Отрича твърденията в исковата молба,
заявява желание да упражнява родителските права по отношение на детето им.
Оспорва претенцията за издръжка по размер.
Претендира разноски.
В
съдебно заседание, ищецът се явява лично и с адвокат К.Г. ***, редовно упълномощен,
който поддържа исковете. Съобразно дадените от съда указания, уточнява размера
на претенцията по чл. 149 СК, като конкретизира, че общият й размер е 1800 лв.,
или по 150.00 лв. месечно, за една година назад от завеждане на иска т.е.
10.03.2015год..
Ответницата,
редовно и своевременно призована не се явява, явява се изрично упълномощения адвокат
Ц.П. ***, като оспорва исковете за издръжка и не възразява предоставянето на
родителските права на бащата, като желае конкретен режим на лични контакти на
майката.
Дирекция "СП"-
гр. Лом не изпраща представител в съдебно заседание, редовно уведомена, не
изразява становище по иска, не ангажира доказателства. Представя социален доклад, неоспорен от страните и приет по
делото.
След преценка на
представените по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на
закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не е спорно между
страните, а и се установява от писмените доказателства по делото, че страните
са живели на семейни начала и са родители на малолетният М.Д. Т., роден на *** год. с ЕГН **********.
Малолетният М.Д. Т., през
учебната 2015/2016год. е завършил предучилищна група в ОЗД „С.” гр.В.. Видно от
приложената психолого – педагогическа характеристика от ОДЗ „С.” гр.В., на
детето Т., същия редовно посещава групата, като в това детско заведение е от
яслена възраст, същото е на седем години и се развива нормално за възрастта си.
Притежава навици, за хранене, обличане, миене, както и такива за лична хигиена.
Детето е в добро емоционално състояние, общително и любвеобилно. Добре
обгрижвано от баща си, баба си и останалите възрастни при които живее, като
това се установява от обичта, с която говори за тях и проявява, когато ги види.
От приетият по делото социален
доклад и показанията на свид. Ц.И., социален работник изготвила доклада се
установява, че детето се отглежда от бащата от месец май 2012год., който му е
осигурил добри материално-битови условия. Бащата живее в жилището на родителите
си и получава подкрепа от тях, като същите са пенсионери. Бащата работи частно,
като строител без трудов договор. През 2012год. майката е взимала детето два
пъти, като при едно от тях същото е преспивало в дома й. При разговор на
социалния работник с детето, същото е заявило, че рядко се чува с майка си по
телефона и изпитва притеснения от разговорите, без да обяснява причината. Пред
социалния работник детето е изразило желание да остане при баща си, тъй като
същия се грижи за него, има приятели и посещава детска градина.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели, доколкото същите пресъздават лични впечатления, тъй като при разпита
свидетелите Н.М.Н. и Н.И.В., се установява, че в края на месец март 2012год. М.Г.Ц. напуснала
семейното жилище в гр.В. и отишла заедно с малолетното си дете да живее при
родителите си в с.М., общ.В.. През месец май 2012год. след проведен разговор с
ищеца, ответницата поискала същия да вземе детето от с.М., тъй като заминавала
на работа в Германия. Оттогава детето живее при ищеца в бащината му къща в гр.В.,
заедно с неговите родители, които му помагат в отглеждането му. Ищеца не спира
детето от срещите му с майката, които са рядкост, тъй като същата е в чужбина. Ц.
рядко изпраща колети от чужбина с играчки и сладки.
От разпита на свидетелката В.В.Б. се
установява, че ответницата М.Г.Ц. е дете
от многодетно семейство, не е завършила осми клас, заминала е в чужбина поради
невъзможност да си намери работа в България. Ц. е изпращала колети на детето и
пари, като за него грижи полага баща му. Последния път Ц. е изпратила петдесет
евро, за деня на детето, като петдесет лева свидетелката е дала на детето, а за
останалите по настояване на майката е закупила играчки за детето.
От приложените в превод документи за
изпратени записи, е видно, че на 27.08.2014год. майката е изпратила на
получател Д.Д. сумата от 27,78евро, от дата 23.02.2015год. е изпратила сумата
от 50 евро, на дата 05.01.2016год. е изпратила сумата от 45 евро и на
05.06.2014год. сумата от 47,02евро, както и преведени документи за изпращани
колети от М.Г.Ц. до Д.Д. с дата 28.07.2015год., 08.12.2015год. и 08.09.2014год.
Не
е спорно по делото, че ответницата работи.
От правна страна:
При решаването на въпросите, касаещи
местоживеенето на детето и упражняване на функциите на родителските права,
съдът се произнася в условията на спорна съдебна администрация, възложена му от
материалния закон. В този случай съдебната намеса се предприема от съображения
за целесъобразност (конкретно защита правата на детето) и се състои не само в
признаване или не на спорното право, но и до промяна на гражданските отношения,
които администрира. Както бе разяснено за страните в проекта за доклад по
делото и в съдебно заседание, при решаването на тези въпроси съдебното решение
не се ползва със сила на присъдено нещо и разрешения с него въпрос може да бъде
преразгледан винаги, когато е налице промяна в обстоятелствата.
По
предявеният иск с правно основание чл. 127 ал.2 СК.
По
така предявения иск съдът дължи произнасяне по въпросите относно местоживеенето
на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката.
Съдът
решава тези въпроси, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите
на детето като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента
грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето
към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица
- близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности, в
каквато връзка е и раздел ІІ от Постановление №1 от 12.11.1974год.по гр.дело
№3/1974год. на Пленума на ВС.
Основната цел е да се организират родителските
функции по начин, който най - пълно отговаря на интересите на детето.
При анализа на събраните по делото доказателства се налага извода, че двамата родители нямат еднакви възпитателски
качества. Доказа се по делото влошен родителски капацитет на майката. Тя е
изоставила детето си преди около четири години и от тогава е дезинтересирана,
не се интересува от него, не е полагала грижи и не е давала издръжка, изпращала
е инцидентно през последните две години минимални суми и колети. Следва да се
отчете и желанието на бащата, а и на детето. Заявеното от ответницата желание в
отговора на исковата молба да се ангажира с отглеждането на сина си е формално
и не се поддържа в хода на устните състезания.
При така събраните доказателства се установява, че по-добро отношение към детето има бащата. Той
му е осигурил дом, според възможностите осигурява необходимото за отглеждането
им. Следва да се отчете и желанието на бащата, респ. процесуалното поведение на
ответницата.
С оглед изложеното на този етап в интерес на детето е да остане да живее при
бащата Д.Т.Д., който да полага и в пълен обем отговорността от
упражняваните родителски права. В тази връзка и
искането на Д.Т.Д. следва да се уважи, като се постанови роденото от
съвместното фактическо съжителство между страните дете – М.Д. Т., роден на *** год. с ЕГН ********** да живее при бащата, като на същият се предостави упражняването на родителските права по отношение на
него.
Винаги, когато родителските права се предоставят за упражняване в пълен
обем на единия родител, съдът следва да определи режим на лични контакти с
другия. При преценката какъв режим е най – подходящ и би защитил най – добре
интересите на децата, съдът следва да вземе предвид тяхната възраст, пол,
емоционална привързаност, битови условия и т.н., така че определеният режим да отговаря
в максимална степен на потребностите на детето от контакт с двамата родители. В
настоящото производство бе установено, че при бащата има създадени условия,
които са подходящи за детето. Настоящият състав намира, че следва да бъде
определен такъв режим на личен контакт между майката и детето, чрез който от
една страна да не се прекъсва връзката между тях, да е задоволена в максимална
степен потребността на детето и от двамата родители.
Ето защо подходящ би бил режим на
лични контакти, при който майката да взема детето всяка
първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 9.00часа до 18.00часа с преспиване и до един месец през
лятото, които да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, както и по
време на Коледните празници през всяка четна календарна година.
Съгласно разпоредбата на чл.143 от СК всеки родител е
длъжен да издържа своите ненавършили пълнолетие деца. Режимът на родителското алиментно задължение е специален и характерен и
се отличава с особената взискателност спрямо родителите и с особената си
благоприятност спрямо децата. Родителите са длъжни да издържат своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Ирелевантно в случая е обстоятелството за
епизодично давани на детето колети с играчки и дрехи. Същите са обикновен дар и
нямат характера на издръжка, която се престира периодично, постоянно и е
определена по размер.
Предвид обстоятелството, че детето ще бъде отглеждано
от единия родител, то другият следва да участва в неговата издръжка, като
последната трябва да се определи при спазване на изискването на чл.142 от СК.
Доколкото съдът се произнася в условия на спорна съдебна администрация, при
което следва с решението да бъдат защитени интересите на детето, то той е
задължен да определи месечна издръжка за детето (както и режим на лични
контакти), дори когато не е направено изрично искане в тази насока. Установи се по делото, че потребностите на
детето на този етап са задоволени. От друга страна бащата реализира по - ниски
доходи в сравнение с тези на майката, тъй като се установи, че същата е в
чужбина. Детето през тази година, ще бъде ученик в първи клас. Относно размера
на издръжката, съдът се съобрази и с разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК,
съгласно която минималният размер на дължимата издръжка е ¼ от
минималната работна заплата за страната която, от 01.01.2016 г. е в размер на
420,00 лв., съобразно Постановление №375 от 28.12.2015год. или 105 лева към
момента /анализирайки волята на законодателя/.
Предвид възрастта на малолетния М.Д. Т.,
роден на *** год. и несъмнената му нужда от средства за покриване на
потребностите, съобразявайки възможностите на родителите да дават издръжка и
статистическите данни за страната, съдът намира, че за задоволяването на тези
потребности – без такива с луксозен характер, необходимия минимум съставлява 220.00лева
на месец, която сума следва да се осигурява от двамата родители, като
ответникът следва да участва със сумата от 130.00лева за детето, а бащата със
сумата от 90.00 лева, тъй като последния като родител, при когото живее детето,
ще упражнява и ежедневните и непосредствените грижи по отглеждането,
възпитанието и духовното му израстване.
По разбиране на този съдебен състав, така
определения размер на издръжката е съобразен, както с най-необходимите нужди на
детето, така и с възможностите на родителите и не би поставил под заплаха
осигуряването на тяхната собствена издръжка.
Именно за това съдът намира, че размерът на
дължимата за детето М.Д. Т. с ЕГН ********** издръжка следва да бъде определен на
130.00лева /сто и тридесет лева/, считано от завеждане на иска – 10.03.2016год.
В останалата му част – за разликата до претендирания размер от 150.00лева
месечна издръжка за малолетния М.Д. Т., искът се преценява от съда като
прекомерно и неосновано завишен, поради което и следва да се отхвърли в тази му
част, като неоснователен.
По отношение на предявения иск по чл. 149 СК, за
претендираната издръжка за минало време – една година назад от завеждане на
иска т.е. 10.03.2015год. от по 150.00лева месечно, който беше оспорен от
ответника, като в тази връзка са представени преводни документи за изпратени
записи и колети, като съдът кредитира само тези касаещи претендирания период, а
именно изпратен запис от майката с получател Д.Д. с дата 05.01.2016год. за
изпратена сума от 45 евро и колети от М.Г.Ц. до Д.Д. с дати 28.07.2015год. и
08.12.2015год. съдържащи играчки и дрехи, видно от показанията на разпитаните
свидетели.
По делото е установено, че в едногодишния период
преди завеждане на исковата молба родителите живеят разделени и грижи и
издръжка по отношение на детето е полагал само баща му за горепосочения период,
в тази връзка, съдът, като съобрази разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК относно
минималният размер на дължимата издръжка и действащия тогава установен в ПМС
минимален размер на работната заплата, съобразявайки възможностите на родителите
да дават издръжка и статистическите данни за страната, съдът намира, че за
задоволяването на потребностите на детето – без такива с луксозен характер,
необходимия минимум съставлява 185.00лева на месец, която сума следва да се
осигурява от двамата родители, като ответникът следва да участва със сумата от
95.00лева за детето, а бащата със сумата от 90.00 лева, тъй като последния като
родител, при когото живее детето, е упражнявал грижи по отглеждането,
възпитанието и духовното му израстване.
От посочената сума следва да се приспадне изплатената
издръжка в размер на 45 евро или 88.00лева по изпратен запис от майката с
получател Д.Д. с дата 05.01.2016год., като съдът съобрази, че издръжката е
периодично плащане, съгласно трайната съдебна практика в ТР № 5/30.01.1992 г.,
където е записано, че искът за издръжка е иск за повтарящи се задължения
/периодични платежи/, а не инцидентен такъв, в каквато връзка са възраженията
на процесуалния представител на ответника.
Именно за това съдът намира, че размерът на
дължимата за детето М.Д. Т. с ЕГН ********** издръжка следва да бъде определен
на 95.00лева /деветдесет и пет лева/ – една година назад от завеждане на иска
т.е. 10.03.2015год. или общо от 1052.00лева след приспадане на изплатената сума
по изпратения запис за претендирания период. В останалата му част – за
разликата до претендирания размер от 150.00лева или общо 1800лева, искът се
преценява от съда като прекомерно и неосновано завишен, поради което и следва
да се отхвърли в тази му част, като неоснователен.
Следва да бъде постановено и предварително изпълнение
на решението в частта му за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал.1 от
ГПК.
По разноските:
С оглед уважаване на
предявените искове, ответницата, ще следва да бъде осъдена да заплати дължимата
държавна такса, върху присъдения размер на издръжките в полза на Районен съд гр.Лом, в размер на
общо 229,28лева, от които 187,20лева за издръжката занапред и 42,08лева за
издръжката за минало време.
И двете страни са направили разноски
от по 250.00 лв. за процесуално представителство, видно от приложените договори
за правна защита, без да диференцират исковете, по кой иск, какъв хонорар за
процесуално представителство се дължи. Предвид това, съдът приема, че за иска
по чл.127, ал.2 от СК адвокатският хонорар е 100.00лева, а за исковете по
чл.143, ал.2 от СК и чл.149 от СК по 75.00лева за всеки от тях. Предявеният иск
за издръжка занапред от 150.00 лв. месечно е уважен до 130 лв. месечно, т.е.
86,67%, а предявения иск по чл.149 от СК за издръжка за минало време от
150.00лева месечно е уважен до 95.00лева месечно, т.е. 63,3%
Или, след служебно извършена от съда
компенсация, на осн. чл. 78, ал. 1 във вр. с ал.3 от ГПК ответникът ще следва
да заплати на ищеца сумата от общо 224,95 лева /двеста и двадесет и четири лева
и 95ст./, от тях 50.00лева държавна такса за завеждане на делото, 100.00лева
адвокатско възнаграждение по иска по чл.127, ал.2 от СК, 19,95 лева по иска по
чл.149 от СК след компенсация и 55.00лева по иска по чл.143, ал.2 от СК след
компенсация, за водене на делото пред тази инстанция, съобразно
уважената/отхвърлена част от исковата претенция.
По изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА роденото от съвместното фактическо съжителство
между Д.Т.Д. с ЕГН ********** *** и М.Г.Ц.
с ЕГН ********** *** дете М.Д. Т., роден на *** год. с ЕГН
********** да живее при бащата Д.Т.Д. с
ЕГН ********** ***
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете М.Д. Т., роден на *** год. с ЕГН **********, на бащата Д.Т.Д. с ЕГН ********** *** .
като ОПРЕДЕЛЯ на майката М.Г.Ц. с ЕГН ********** ***, режим
на лични отношения с детето, като тя има право да взема детето всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа на съботата до 18 часа на неделята с преспиване, както и до един месец през лятото, които да не
съвпада с платения годишен отпуск на бащата, както и по време на Коледните
празници през всяка четна календарна година.
ОСЪЖДА М.Г.Ц. с ЕГН **********
*** да заплаща на малолетното си дете М.Д. Т.,
роден на *** год. с ЕГН **********,
чрез неговият баща и законен
представител Д.Т.Д. с ЕГН ********** ***, ежемесечна
издръжка в размер на 130 /сто и тридесет/ лв.,
считано от предявяване на иска – 10.03.2016г. до настъпването на обстоятелства за нейното
прекратяване или изменяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 130.00лв. до претендираните 150.00 лв. месечно, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 149 СК, М.Г.Ц. с ЕГН **********
***, да заплати на
малолетното си дете М.Д. Т., роден на *** год. с ЕГН **********, чрез неговият баща и законен представител Д.Т.Д.
с ЕГН ********** ***, сумата от 1052.00 лв. /хиляда петдесет и два лева/, представляваща месечна издръжка в размер на по 95,00 лв. /деветдесет и пет лева/
за периода от 10.03.2015 год. до завеждане на иска - 10.03.2016 год. /след
приспадане/, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 95.00лв. или общо за сумата над 1052,00 лева до претендираните
150.00 лв. месечно или общо 1800.00лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта
му относно присъдената издръжка – на основание чл.
242 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Г.Ц. с ЕГН **********
***, да заплати по сметка на Районен съд гр.Лом държавна такса върху
присъдения размер на издръжката /за минало време и занапред/ в размер на общо
229,28 лева /двеста двадесет и девет лева и 28ст./, както и 5.00лева /пет
лева/ държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 3 ГПК М.Г.Ц. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.Т.Д. с ЕГН ********** ***, сторените разноски в
размер на общо 224,95 лева /двеста и двадесет и четири лева и
95ст./, за разглеждане на делото пред
тази инстанция съобразно уважената/отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Председател: