Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Лом, 20.06.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – гр.ЛОМ, VІІ - ми съдебен състав в публично съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Камарашка

При секретаря А.Р., като разгледа докладвано от съдия Камарашка АНД №149 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № ПО-05-141 от 04.02.2016 година на Директора на Регионална здравна инспекция гр.Монтана, на основание чл.231 от Закона за здравето Дв. Бр.70/2014год., на К.А.Г. с ЕГН ********** в качеството му на управител на Хотел „Калето” в гр.Лом, ул.”Дунавска”№36 му, е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00лева /петстотин лева/, на основание чл. 211, ал.1 от Закона за здравето, за това, че Хотел „Калето” в гр.Лом, ул.”Дунавска”№36, работи от 2014год. като управителя К.А.Г., не е подал уведомление в РЗИ гр.Монтана, за откриване на обект с обществено предназначение, с което е нарушен чл.2, ал.1 на Раздел ІІ на Наредба №9 от 21 март 2005год. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал, К.А.Г., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност. Процесуалния му представител адв. Н. Г. от АК гр.Монтана оспорва фактическата обстановка като излага конкретни доводи, счита, че е налице нарушение на материалния закон свързани с констатациите и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила свързани със субекта на реализираната административно наказателна отговорност, като представя писмени доказателства.

Въззиваемата страна редовно призована не се явава в съдебно заседание и не взема становище.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните, посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59, ал.2 от 3АНН, след отстраняване на нередовността по жалбата и предвид собственоръчно представената декларация от жалбоподателя, в съответствие с изискуемото от Закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна:

Във връзка с постъпила жалба в РЗИ гр.Монтана по повод хигиенните условия в хотелската част на механа „Калето” в гр.Лом, ул.”Дунавска”№36 е извършена проверка от здравни инспектори към РЗИ гр.Монтана - разпитаните свидетели В.С.Я. и Е.П.И..

При проверката на 11.12.2015год. се установили добри хигиенни условия в хотелската част на механа „Калето” в гр.Лом, ул.”Дунавска”№36 свързани с депозирания сигнал, но се установило, че хотела работи от две години, без да е регистриран в РЗИ гр.Монтана. Във връзка с констатациите е съставен протокол от извършен насочен здравен контрол, изискан от съда, в които, като представител на „Спринт-Н” ЕООД гр.Лом - наемател на обекта е вписан К.А.Г. с ЕГН ********** ***.

С оглед установеното на 15.01.2016г. от инспектор РЗИ Монтана В.С.Я. в присъствието на свидетел - Е.П.И. е съставен акт за установяване на административно нарушение от 15.01.2016г., в които е изписано следното нарушение: Хотел „Калето” в гр.Лом, ул.”Дунавска”№36, работи от 2014год. управителя К.А.Г., не е подал уведомление в РЗИ гр.Монтана, за откриване на обект с обществено предназначение.

Изписано е в АУАН, че е извършено нарушение на чл.2, ал.1 на Раздел ІІ на Наредба №9 от 21 март 2005год. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции.

Като нарушител е описан К.А.Г. с ЕГН ********** *** с месторабота Хотел „Калето”, гр.Лом, ул.”Дунавска”№36, на длъжност управител.

Във връзка със съставения акт е издадено в законноустановения срок и оспореното от жалбоподателката НП № ПО-05-141 от 04.02.2016 година на Директора на Регионална здравна инспекция гр.Монтана на основание чл.231 от Закона за здравето Дв. Бр.70/2014год., с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00лева /петстотин лева/ на основание чл. 211, ал.1 от Закона за здравето, за това, че Хотел „Калето” в гр.Лом, ул.”Дунавска”№36, работи от 2014год. като управителя К.А.Г., не е подал уведомление в РЗИ гр.Монтана, за откриване на обект с обществено предназначение, с което е нарушил чл.2, ал.1 на Раздел ІІ на Наредба №9 от 21 март 2005год. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции.

От разпита на свидетелката В.С.Я., съставила АУАН се установява, че акта е съставен на К.А.Г., тъй като същия представил пълномощно от управителя на „Спринт-Н” ЕООД – р.ц.м, което впоследствие си прибрал.

От разпита на свидетелката Е.П.И. се установява, че същата е свидетел на констатациите в протокола от насочения здравен контрол. Като при проверката били уведомени, че управителя на Спринт-Н” ЕООД се намира в гр.София и извикали К.А.Г., на когото бил съставен протокола от проверката, като го уведомили, че следва да му съставят акт за установяване на административно нарушение, тъй като обекта функционира от около две години, без регистрация по Наредба №9 от 21 март 2005год. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции. При подписване на протокола от страна на Г. им било предоставено пълномощно, че представлява собственика на обекта, при което впоследствие написали АУАН, който бил връчен на Г. и същия го подписал без възражение.

По административно наказателната преписка не е приложено соченото от свидетелите пълномощно за обема на представителна власт на нарушителя Г..

От изисканата, приложена и приета от съда, с оглед разкриване на обективната истина административна преписка по категоризация на обект Къща за гости „Калето” от Община гр.Лом, е видно, че наемател на къща за гости „Калето” с адрес на обекта в гр.Лом, ул.”Дунавска”№36 е търговско дружество „Спринт-Н” ЕООД с ЕИК 201703587.

От правна страна:

Обжалваното НП № ПО-05-141 от 04.02.2016 година на Директора на Регионална здравна инспекция гр.Монтана е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 40 ал.1 от ЗАНН уреждаща процедурата по съставянето на АУАН, акта се съставя в присъствието на нарушителя. Алинея 2 на чл. 40 предвижда възможност за съставянето на акта в отсъствие на нарушителя - когато е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне на акта. От доказателствата по делото безспорно се установява, че до ЮЛ не е изпращана покана, с оглед съставяне на АУАН, но вместо него се е явил представител- К.Г., който е представил пълномощно, което обаче не е приложено по административно наказателната преписка.

Настоящия съдебен състав счита, че АУАН не е бил предявен и връчен на представляващия дружеството по реда на чл.43 от ЗАНН. Настоящата инстанция намира, че акта може да бъде съставен само в присъствието на лицето, което представлява дружеството, а не и в присъствието на упълномощено лице. Нарушителя е лицето, на което се вменява нарушение. В случая тъй като се касае за допуснато нарушение от ЮЛ, това е представляващия дружеството -„Спринт-Н” ЕООД – р.ц.м, който единствено представлява дружеството. На актосъставителя е било известно лицето, което представлява дружеството, но въпреки това последният не е изпълнил задължението си да го състави в негово присъствие и да му го връчи лично. Със съставянето на акта по този начин са били нарушени нормите на чл. чл.40 ал.1, чл.42 ал.1 т.8 и чл.43 ал.1 от ЗАНН. Тълкуването на точния смисъл и действителното съдържание на тези правни норми очертава единствено нарушителя на когото са гарантирани упражняването на определени права. Не е допустимо разширително тълкуване т.е., че нарушителя може да бъде представляван от упълномощено лице. Делегиране на такива права по пълномощие не може да породи годни правни последици, предвид изискването за запознаване със съдържанието на акта, правото на обяснения и възражения по него. Тези права нарушителят не би могъл да упражни без да е запознат с обстоятелствата на нарушението и неговата правна квалификация. Дори да се приеме, че пълномощникът, в присъствието на който е съставен акта е бил упълномощен, с права да представлява дружеството при подписване на актове и наказателни постановление / каквато хипотеза в случая не е ясно дали е налице /, това упълномощаване има характер на общо, по което пълномощника няма представителни права на изрично упълномощен да представлява дружеството при подписване на конкретен акт за нарушение. Правата на нарушителя, очертани от правилата за съставяне на акта чл.40 ал.1 и ал.2, чл.42 т.8, чл.43 ал.1 чл.44 от ЗАНН могат реално да бъдат упражнени от нарушителя, само при наличие на съставен акт визиращ конкретно нарушение. Това право не може да се упражни отнапред, преди да има съставен акт, от компетентен орган за конкретни фактически обстоятелства, квалифицирани в състав на административно нарушение. В производството за установяване на нарушенията не е възможно тълкуването по друг начин на тези правила. Противното означава да се разшири действителното им съдържание и смисъл, което е недопустимо в производството по налагане на наказания. Това е в противоречие и с изискването на чл.24 от ЗАНН, тъй като административно наказателната отговорност е лична. В цитираната хипотеза би било мислимо прилагане на ЗАНН при отчитане динамиката в търговските отношения и възможността упълномощеното лице да е осъществило валидни процесуални действия. Предявяване на АУАН лично на лицето, чиято административна наказателна отговорност е ангажирана не изключва въобще възможността за упълномощаване, тъй като упълномощителят има право да предостави конкретни права в административна наказателното производство поради практическа невъзможност лично да се яви пред органа в определени случаи /болест, пребиваване в срока за явяване извън страната, др. в тази насока/. В подобни случаи упълномощаването ще бъде в интерес на нарушителя и правото му на защита, а органа следва винаги да изпълнява предписаното правило в чл.40 ал.2 от ЗАНН. При наличие на покана по см. на чл.40 ал.2 от ЗАНН, не би било налице нарушение на формалните процесуални правила.

До този извод се достига при правилното тълкуване на нормата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, съобразно който АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В случая нарушителят е юридическо лице, което, за разлика от физическото, няма своя собствена воля и физическа обозрима и материална личност, а изразява волята си чрез органите си на управление и представителство. Кой може да го представлява определят правилата, относими към представителството на юридическите лица, в частност на ЕООД, какъвто е работодателят, тъй като ЗАНН не съдържа такива норми.

Съгласно чл.141 ал.1 от ТЗ ЕООД се представлява от управителя. Според гл.VІ, раздел І от ТЗ управителят може да превъзложи функции по управлението и представителството на юридическото лице на трети лица- търговски пълномощници, които биват три вида. В случая очевидно не става въпрос за прокурист, тъй като той се вписва като такъв в ТР, а няма данни такова вписване да е било направено досежно К.А.Г. /след справка с Търговския регистър/. Според чл.26 от ТЗ, обаче, търговецът може да се представлява и от търговски пълномощник. Това е лице, упълномощено от търговец / в случая ЕООД / да извършва посочените в пълномощното действия. При липса на други указания пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. Упълномощаването става писмено с нотариално заверен подпис, която форма в случая не е ясно дали е спазена предвид липсата на приложено пълномощно към административната преписка, за което се твърди от разпитаните свидетели, че е представено от Г., но не е изискано от административно наказващия орган. От изискването за законно установеност на нарушението следва, че акта за нарушение се съставя при стриктно и точно спазване на императивните норми на процесуалния закон – ЗАНН.

От друга страна актът за установяване на административно нарушение, с който се поставя началото на административно-наказателното производство, следва да бъде връчен лично на посоченото като нарушител лице, за да бъде дадена възможност на същото да реализира законно установените си права по най-пълноценен начин, в това число и да даде писмени възражения в тридневен срок. Връчването на АУАН на пълномощник представлява съществено нарушение, както на посочената процесуална норма, но и на правото на защита на дееца, като го лишава от възможност да го осъществи пълноценно. Ноторно известен е факта, че дори упълномощаването на лице за търговски пълномощник / каквато хипотеза в случая не е налице / му предоставя права да осъществява правни сделки и фактически действия от името и за сметка на търговеца именно в това му качество във връзка с осъществяваната от него търговска дейност, но не и в областта на осъществяване на административно наказателната отговорност. Нормата на чл.43 ал.1 от ЗАНН гарантира правото на нарушителя да се запознае със съдържанието на акта за установяване на административното нарушение. Неизпълнението на тази законова разпоредба води до съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като води до нарушаване правото на защита на наказаното лице, като ограничава правото му да се защити срещу издадения срещу него АУАН. В тази насока е и константната практика на съдилищата.

Налице е и друго съществено процесуално нарушение, тъй като видно от обжалваното НП, жалбоподателя е бил наказан въз основа на чл.13, буква „б” и чл.53 от ЗАНН. В тази връзка следва да се посочи, че като санкционна норма би могло да се приеме само чл.83 ал.1 от ЗАНН, която визира случаите на санкциониране на ЮЛ и тяхната административно-наказателна отговорност. Нормативно предвиден задължителен реквизит на наказателните постановления е посочването на нарушената от лицето норма, както и на тази, с която конкретното противоправно деяние се обявява за наказуемо. Липсата на една от тези норми (извън случаите, когато в една и съща разпоредба се съдържа състава на нарушението и предвиденото за него наказание) води до неспазване изискванията на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което от своя страна обуславя незаконосъобразността на правораздавателния акт. Следва да се отбележи, че с акта само се констатира нарушението, а санкционирането на нарушителя се извършва от административно-наказващият орган, който следва, въз основа на установеното с АУАН нарушение, да прецени и коя е приложимата санкционна норма, както и да определи вида и размера на административното наказание.

Налице са и други съществени процесуални нарушения, които сами по себе си също водят до нарушено право на защита на наказаното лице, които пък от своя страна винаги са основание за отмяна на обжалвания акт. В тази връзка следва да се посочи, че както в АУАН, така и в обжалваното НП липсва дата и място на извършването на нарушението, като в тях са посочени само и единствено „работи от 2014година”, но кога всъщност е било извършено нарушението и къде никъде не е било записано. Следвало е както актосъставителят, така и АНО да направят по-задълбочена проверка с оглед обстоятелството кога е бил пуснат в действие обекта хотел „Калето” и след като се уверят в това обстоятелство да впишат датата на извършването на нарушението. Липсата на тези задължителни реквизити ограничават на първо място правото на защита на наказаното лице, тъй като същия не може да узнае в какво всъщност е бил обвинен и за какво е бил наказан, въз основа на което да осъществи адекватна защита. От друга страна пък липсата на дата на извършване на нарушението възпрепятства съда да проследи за сроковете по чл.34 от ЗАНН, които по своето естество са преклузивни. Решаващия съд не може и да прецени коя е актуалната правна норма, която е следвало да бъде приложена, предвид липсата на дата на извършването на нарушението. Липсата на място на извършване на нарушението пък от своя страна възпрепятства съда да прецени местната компетентност на АНО и евентуално съда, пред който е следвало да бъде обжалвано НП, изхождайки от принципа на чл.59 ал.1 от ЗАНН.

И тъй като се касае за допуснати от административно наказващия орган съществени нарушения, обуславящи изцяло отмяната на обжалваното НП, то не следва да се обсъждат и доводите по същество на страните и останалите възражения, тъй като въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, следва да бъдат разгледани само при законосъобразно протекъл процес на административно наказание, но не и когато самото производство е водено и завършено порочно.

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло Наказателно постановление № ПО-05-141 от 04.02.2016 година на Директора на Регионална здравна инспекция гр.Монтана, издадено въз основа на АУАН от 15.01.2016год. с което, на основание чл.231 от Закона за здравето Дв. Бр.70/2014год., на К.А.Г. с ЕГН ********** в качеството му на управител на Хотел „Калето” в гр.Лом, ул.”Дунавска”№36 му, е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00лева /петстотин лева/, на основание чл. 211, ал.1 от Закона за здравето, за това, че Хотел „Калето” в гр.Лом, ул.”Дунавска”№36, работи от 2014год. като управителя К.А.Г., който не е подал уведомление в РЗИ гр.Монтана, за откриване на обект с обществено предназначение, с което е нарушен чл.2, ал.1 на Раздел ІІ на Наредба №9 от 21 март 2005год. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд, гр. Монтана по реда на глава дванадесета от АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Председател :