Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Лом, 04.07.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломският Районен съд, V състав, в открито заседание на двадесет и първи април, две хиляди шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. МИРОНОВА

При секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията АНД № 147/2016 год. по описа на РС – Лом, за да се произнесе, намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № К-037594 от 10.03.2016 год. на Е.С. Д., Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, упълномощена със Заповед № 291/22.04.2015 год. на Председателя на КЗП, на ХИТ ЕЛЕКТРОНИКС ООД, ЕИК *********, с адрес: *********, представлявано от П.А.И., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. – на осн. чл. 221 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, за нарушение на чл. 119, ал. 1, т. 1 ЗЗП.

НП е връчено на жалбоподателя на 12.03.2016 год., видно от отбелязването на обратната разписка за доставяне /л. 9/.

С Жалба от 18.03.2016 год., дружеството, чрез управителя си П.И. обжалва така издаденото Наказателно постановление.

Твърди, че при извършената проверка АНО не е изясни изцяло фактическата обстановка. По същество нарушението било инцидентно, единичен случай по технически причини. Отношенията с конкретния клиент били уредени в срока, даден му от КЗП, като му е била предоставена нова стока.

Отделно навежда и твърдения за извършени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство пред въззиваемата страна. Като такова сочи съставянето на АУАН в негово отсъствие и липсата на предявяване, с което е бил лишен от възможност да реализира правото си по чл. 44 ЗАНН.

За това моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В с.з. жалбоподателя, редовно призован се явява лично и с адв. М.П., МАК. Поддържа жалбата и моли обжалваното НП да бъде отменено. Излага съображения в писмена защита. Претендира разноски.

За административно наказващият орган не се явява процесуален представител. С писмено становище оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

Хит Електроникс ЕООД е фирма, занимаваща се с търговска дейност – продажба на ел.компоненти. На 08.08.2015 год., в търговски обект на фирмата, намиращ се в гр. ********, на потребителя П. В.З. бил продаден приемник за цифрова телевизия TV DVB T2 MAX HD. На купувача е била предоставена гаранционна карта /л. 5/, видно от която гаранционният срок е 12 месеца. В гаранцията е посочено,че независимо от търговската гаранция, продавача отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба, съгласно гаранцията по чл. 112 – 115 от ЗЗП.

На 10.12.2015 год. клиентът заявил рекламация – за това, че приемникът работи само на българските телевизионни канали, но не избира сръбските. /л. 25/. Рекламацията била приета с протокол от същата дата. На 21.12.2015 год. бил издаден Протокол за отказ от рекламация № 91, в който като причина за отказа е посочено, че няма дефект в изделието. По делото е приложен и втори протокол № 01/18.01.2016 год., издаден от Радио-телевизионен сервиз ЕЛНИТА ООД – Монтана, в който също се констатира липса на повреда.

На 08.02.2016 год. клиентът подал жалба до Председателя на КЗП /л. 29/. В жалбата е посочено, че в магазина няма монитор, на който той да се убеди, че устройството работи. Разменил устройството със съсед и там от неговото устройство се получавала картина, но не и на приемника в дома му. Моли за съдействие да му се върнат парите или се подмени устройството с такова, което да работи на необходимия му стандарт.

На 11.02.2016 год. служители на КЗП – ст.инспектор Ц.П.П. и гл.инспектор Л.П.Л., извършили проверка на място в търговския обект. Продавачката Д.Т.И. им оказала съдействие, като предоставила намиращите се в магазина документи, свързани с покупко-продажбата и рекламациите за конкретната стока, за която бил подаден сигнала. Констатирано е, че в предоставената от клиента с жалбата му гаранционна карта, е поета търговска гаранция за срок от 12 месеца; „няма посочена задължителната информация по чл. 119 ЗЗП, както и правата на потребителите, произтичащи от чл. 112-115 ЗЗП, с ясно посочване, че търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите произтичащи от гаранцията по чл. 112-115 ЗЗП и по-точно, че независимо от търговската гаранция, продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл. 112-115 ЗЗП“; при изрично поискване на бланка за гаранционна карта, такава била разпечатана от продавачката и приложена към протокола. Констатирано е още, че стоките, предлагани в обекта в момента на проверката са били снабдени с информация за производител, вносител, съществени характеристики и вид.

С Констативния протокол е поканен управителят на фирмата или упълномощено от него лице да се яви на 24….2016 год., в 11,00 ч., в КЗП – РД – Монтана и да представи лични документи и становище по жалбата на потребителя с искане за разваляне на договора.

Видно от приложения протокол за проверка на документи /л. 15/, на 24.02.2016 год., в 10,00 часа, управителят на фирмата, сега жалбоподател се е явил и е представил становище по жабата и протокол от 18.01.2016 год., издаден от радио-телевизионния сервиз, обслужващ гаранцията, който беше описан по-горе. В становището си /л. 17/, управителят е предложил вариант за споразумение с клиента, който вариант включва подмяна на устройството с по-нов модел и доплащане от страна на клиента.

На същата дата, 24.02.2016 год., е съставен и АУАН № К-037594/24.02.2016 год., за това, че при извършена проверка на 11.02.2016 год. в обект магазин за ел.компоненти в гр. *********, е било установено следното:

„На 08.08.2015 год., търговецът „Хит Електроникс“ ООД, в търговски обект – фирмен магазин, находящ се в гр. *******, е предоставил на потребителя П. В.З. търговска гаранция в писмена форма, за стока – приемник TV T2 MAX HD /декодер/, като заявлението за предоставяне на търговска гаранция не съдържа информация за правата на потребителите, произтичащи от гаранцията на чл. 112-115 ЗЗП и не посочва ясно, че търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112-115 ЗЗП и по-точно, че независимо от търговската гаранция, продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба, съгласно гаранцията по чл. 112-115 ЗЗП.

На 11.02.2016 год. е извършена проверка на фирмен магазин „Хит Електроникс“, находящ се в гр. ******* във връзка с подадена от потребителя П. В.З. жалба в КЗП, вх. № М-03-43/08.02.2016 год., относно рекламация на закупен приемник за цифрова ефирна телевизия TV DVB T2 MAX HD на 08.08.2015 год. от фирмата. Към жалбата си потребителят прилага копие от гаранционна карта, от която е видно, че заявлението за предоставяне на търговска гаранция съдържа информация за начина на предявяване на рекламации, срока на търговската гаранция, име и адрес на лицето, предоставящо търговска гаранция, но не съдържа информация за правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112-115 ЗЗП, и не посочва ясно, че търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112-115 ЗЗП, и по-точно, че независимо от търговската гаранция, продавачът отговаря за липса на съответствие на потребителската стока с договора за продажба, съгласно гаранцията по чл. 112-115 ЗЗП.

С това деяние, търговецът е нарушил разпоредбата на чл. 119, ал. 1, т. 1 ЗЗП. Нарушението се извършва за първи път.“

АУАН е съставен на осн. чл. 36 ЗАНН и чл. 233, ал. 1 ЗЗП.

АУАН е връчен при отказ на нарушителя да го подпише и получи, което е удостоверено с подписа на свидетеля Д.И.В.

На 10.03.2016 год. е издадено обжалваното НП, в което е приповторено нарушението така, както е описано и в АУАН.

От показанията на разпитаните свидетели се установява:

Свид. Ц.П., актосъставител и установил нарушението обяснява, че представената от продавача на купувача П. В. гаранция не съдържа информация за правата на потребителите и не показва отговорността на продавача. Тази информация като задължителен реквизит била задължителна от 2012 год., а в случая липсвала. Твърди, че показаните в момента на проверката бланки на гаранционни карти отговаряли на изискванията, но на конкретния клиент била дадена „стара бланка“. Рекламацията не била приета според търговеца по други причини – тъй като не била основателна. Категоричен е, че АУАН е съставен в присъствие на управителя на фирмата-търговец, бил предявен, но той отказал да го подпише и получи.

Свид. Л.Л. е присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на АУАН. Видно от показанията му, констатираното нарушение е свързано само и единствено с конкретната гаранционна карта. Показаните им при проверката бланки съответствали на изискванията на ЗЗП, в т.ч. чл. 119, като в тях се съдържала и информацията по чл. 112-115 ЗЗП. АУАН бил съставен в присъствие на представител на фирмата-нарушител, но той отказал да го подпише и получи. Отказал и да му бъде прочетен.

Свид. И.Л. е свидетел само при съставяне на АУАН. Не е присъствала на проверката. На търговеца било обяснено какво е нарушението, но той отказал да подпише и получи акта. Нарушението било за липса на задължителен реквизит, свързан с правата на потребителя, в гаранционната карта.

Свид. Д.И., допусната до разпит по искане на въззивника е продавачка в търговския обект. Спомня си случая. Тя е попълнила гаранционната карта, тя е приела рекламацията и изпратила декодера в сервиз, откъдето стоката била върната като изправна. Твърди, че поради проблем с принтера предложила на клиента да получи по-късно гаранционната си карта, която била генерирана от електронната система на фирмата, но той отказал да чака и настоял да получи гаранционна карта, за това тя намерила стара бланка, попълнила я и я дала, като му обяснила, че може да дойде в следващия работен ден за да си получи генерираната от системата гаранционна карта, но той не дошъл. Когато клиента направил рекламацията тя я приела, но вече била забравила за гаранционната карта.

Съдът е допуснал и обяснения на управителя на въззивника, П.И., като същият твърди, че рекламацията е била приета първоначално, но после не била счетена за основателна, тъй като устройството било без дефект, работело си. Твърди, че на 14.01.2014 год. фирмата е въвела електронна система за продажбите и документите, с която при всяка продажба гаранционната карта се генерира автоматично, но при конкретната продажба е имало проблем с принтера и за това продавачката е попълнила стара бланка. Твърди, че при проверката в КЗП му бил даден двуседмичен срок за да се споразумее с клиента и стоката била подменена, като на клиента била върната разликата в цената.

От правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от лице, което има право и интерес от обжалване и като такава, е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

При проверка на акта за административно нарушение не се констатираха съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл. 40 - 43 ЗАНН, съставляващи самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, доколкото е описано нарушението и нарушената правна норма –по начин, не оставящ съмнение.

Възраженията на жалбоподателя в насока – съставяне АУАН в негово отсъствие и невръчването му останаха недоказани и за това съдът ги приема за неоснователни.

Следва да се отбележи приложимата в случая правна уредба:

Съгл. чл. 119, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, заявлението за предоставяне на търговска гаранция съдържа задължително информация за:

1. правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 - 115, и посочва ясно, че търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 - 115, и по-точно, че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл. 112 - 115;

2. съдържанието и обхвата на търговската гаранция;

3. съществените елементи, необходими за нейното прилагане, и по-специално: начините за предявяване на рекламации; срок на търговската гаранция; териториален обхват на търговската гаранция; име и адрес на лицето, предоставящо търговската гаранция, и име и адрес на лицето, пред което може да бъде предявена търговската гаранция, когато това лице е различно от лицето, предоставящо търговската гаранция.

В случай че търговската гаранция се предоставя от производител, който няма представител на територията на страната, и в заявлението за предоставяне на търговска гаранция липсва информацията по ал. 1, т. 1, тази информация се предоставя на потребителя по подходящ начин от продавача.

Информацията по ал. 1 трябва да бъде ясна, разбираема и лесна за четене. Информацията задължително се предоставя на български език.

Правата на потребителите, регламентирани в разпоредбите на чл. 112 – 115 ЗЗП са следните:

Чл. 112. (1) При несъответствие на потребителската стока с договора за продажба потребителят има право да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. В този случай потребителят може да избира между извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия.

(2) Смята се, че даден начин за обезщетяване на потребителя е непропорционален, ако неговото използване налага разходи на продавача, които в сравнение с другия начин на обезщетяване са неразумни, като се вземат предвид:

1. стойността на потребителската стока, ако нямаше липса на несъответствие;

2. значимостта на несъответствието;

3. възможността да се предложи на потребителя друг начин на обезщетяване, който не е свързан със значителни неудобства за него.

Чл. 113. (1) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба.

(2) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) След изтичането на срока по ал. 2 потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока съгласно чл. 114.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба е безплатно за потребителя. Той не дължи разходи за експедиране на потребителската стока или за материали и труд, свързани с ремонта й, и не трябва да понася значителни неудобства.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Потребителят може да иска и обезщетение за претърпените вследствие на несъответствието вреди.

Чл. 114. (1) При несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл. 113, той има право на избор между една от следните възможности:

1. разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума;

2. намаляване на цената.

(2) Потребителят не може да претендира за възстановяване на заплатената сума или за намаляване цената на стоката, когато търговецът се съгласи да бъде извършена замяна на потребителската стока с нова или да се поправи стоката в рамките на един месец от предявяване на рекламацията от потребителя.

(3) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Търговецът е длъжен да удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл. 115, е налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) Потребителят не може да претендира за разваляне на договора, ако несъответствието на потребителската стока с договора е незначително.

Чл. 115. (1) Потребителят може да упражни правото си по този раздел в срок до две години, считано от доставянето на потребителската стока.

(2) Срокът по ал. 1 спира да тече през времето, необходимо за поправката или замяната на потребителската стока или за постигане на споразумение между продавача и потребителя за решаване на спора.

(3) Упражняването на правото на потребителя по ал. 1 не е обвързано с никакъв друг срок за предявяване на иск, различен от срока по ал. 1.

В случая е приложена /на л. 31/ издадената и връчена на потребителя П. В. гаранционна карта, която несъмнено не съдържа задължителната, съгл. чл. 119 ЗЗП информация.

Едновременно с това, на л. 5 е приложена и генерираната в деня на продажбата, но невръчена на потребителя гаранционна карта, която отговаря на всички законови изисквания /с изключение на срока, но той не е бил предмет на проверката и не следва да се коментира/.

От нарушението не са последвали за потребителя вредни последици, доколкото рекламацията му е била приета, но се е оказало, че устройството не е повредено, което се удостоверява от протокола на радио-телевизионния сервиз, пред който е представена стоката. Въпреки това, макар и в хода на проверката на КЗП, но преди издаването на НП, стоката е подменена от продавача.

Видно от показанията на разпитаните свидетели Ц.П. и Л.Л., съответно актосъставител и свидетел при установяване на нарушението и съставяне на АУАН, при проверката извършена в търговския обект на жалбоподателя други нарушения не са били открити, а от писмото от 08.04.2016 год. на КЗП /л. 44/ се установява, че на този търговец не са налагани наказания по ЗДП.

Т.е., следва да се приеме – както е отразено и в АУАН, че нарушението е първо за търговеца.

С оглед на това, наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, но същевременно съдът намира, че по същество описаното нарушение представлява маловажен случай, тъй като към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

Следва да се отбележи, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на издадено НП, да обсъди всички основания за обжалване на атакуваното наказателно постановление, дори и да не са наведени такива, вкл. и да подложи на съдебен контрол преценката на административно- наказващия орган относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол, в чиито обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 ЗАНН.

Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран и изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото /в този смисъл е ТР № 1/12.12.07 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС/.

Правната норма на чл. 28 от ЗАНН предвижда, че за ”маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, поради което обжалваното Наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По отношение искането на процесуалният представител на жалбоподателя – адв. М.П. (АК – Монтана) да му бъдат присъдени направените във връзка с воденето на делото разноски за адвокатско възнаграждение, същото е неоснователно, тъй като такова искане не намира основанията си в приложимия процесуален закон.

В ЗАНН не е предвидена такава процесуална възможност. Съгласно чл. 84 ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила се прилагат субсидиарно разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс, в който също няма такава регламентация.

Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, чиято норма следва да бъде приложена по аналогия на закона в случая, тъй като урежда най-близка хипотеза (ТР № 3/85 на ОСНК), при отменяване на наказателното постановление разноските остават за сметка на държавата, но както и при оправдаване на подсъдимия по дела от общ характер, така и при отмяна на наказателното постановление, на подсъдимия, респ. на жалбоподателя, не се присъждат направените от тях разноски.

Предвиден е специален ред за претендирането им, но в друго отделно производство, заведено по Закона за отговорността на държавата.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № К-037594 от 10.03.2016 год. на Е.С. Д., Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, упълномощена със Заповед № 291/22.04.2015 год. на Председателя на КЗП, с което на ХИТ ЕЛЕКТРОНИКС ООД, ЕИК *********, с адрес: ***********, представлявано от П.А.И., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. – на осн. чл. 221 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, за нарушение на чл. 119, ал. 1, т. 1 ЗЗП. като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението на страните, че решението е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: