Р
Е Ш Е Н И Е
Гр.
Лом, 06.07.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – гр.ЛОМ, VІІ -
ми съдебен състав в публично съдебно заседание на двадесет
и осми юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Камарашка
При секретаря А.Р., като разгледа
докладвано от съдия Камарашка АНД №248 по описа за 2016 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 32-0000091 от 22.04.2016
година на Началника на ОО „АА“, гр. Монтана на В.М.Н. *** са наложени административни наказания,
както следва: – Глоба в размер на 500
(петстотин) лв., на осн. чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, за нарушение разпоредбата на чл. 31, ал.1, т. 8 от Наредба № 34/06.12.1999 год. на МТ и Глоба в размер на 200
(двеста) лв., на осн. чл. 105, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози за нарушение разпоредбата
на чл. 40, изр.1 от Наредба № 34/06.12.1999 год. на МТ
Недоволен
от издаденото Наказателно постановление, е останал В.М.Н., който в съдебно
заседание се явява лично, поддържа жалбата си, моли да бъде
отменено наказанието му за неносене на удостоверение за психологическа годност
и да се намали наложеното му наказание за непопълване на пътната книжка.
Въззиваемата страна нередовно
призоване, не възразява по разглеждане на делото, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе
предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните,
посочените в жалбата основания и писмените становища, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима:
подадена в срока по чл.59 ал.2 от 3АНН в съответствие с изискуемото от Закона
съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за
въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 26.02.2016год.
свидетелите С.И.И. и В.С.И. *** се намирали в гр.Лом на ул.”Софийска” където
извършвали контрол по спазване на разпоредбите на ЗАвПр. Около 16,25 ч. спрели за
проверка лек таксиметров автомобил с рег. № М 2771АК, в посока
кв.Младеново, собственост на ***” с ЕИК ***, управляван
от В.М.Н., с открита табела „Такси”, шахматно разположени квадрати на бял и
черен фон на четирите врати и включен апарат в режим на заето – червено с
клиент. При извършената проверка било установено че водач на автомобила е
жалбоподателят, който извършва таксиметров превоз, като при проверката
не представя удостоверение за психологическа годност, както и не е попълнил
редовно и точно пътната книжка.
Във връзка с констатираното от С.И. в присъствието на
свидетеля В.С.И. на нарушителя В.Н. е съставен акт за установяване на
административно нарушение №106 от 26.02.2016год., в които са описали
констатираните при проверката нарушения, като са изписани като виновно
нарушение на чл. 31, ал.1, т. 4 от Наредба № 34/06.12.1999 год. на МТ и чл. 40,
изр.1 от Наредба № 34/06.12.1999 год. на МТ. АУАН
е предявен на нарушителя, като във възражение същия собственоръчно е написал,
че „забравих си удостоверението в къщи”.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от нарушителя не е
направено писмено възражение по съставения АУАН.
Наказващият орган Началник ОО”АА” гр.Монтана,
определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от
ЗАП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН е издал Наказателно
постановление №32-0000091 от 22.04.2016 година, на нарушителя В.М.Н. ***, за
това, че на 26.02.2016год. около 16,25часа в гр.Лом, ул.”Софийска”, управлявал
лек таксиметров автомобил в посока кв.Младеново, собственост на ***” с ЕИК ***,
с открита табела „Такси”, шахматно разположени квадрати на бял и черен фон на
четирите врати и включен апарат в режим на заето – свети в червено с клиент,
като при проверката се установи, че водачът не представя удостоверение за
психилогическа годност и не е попълнил редовно и точно съгласно изискванията
пътна книжка. Проверката е отразена в пътната книжка. В НП е посочено виновно
нарушение на чл. 31, ал.1, т. 8 от Наредба № 34/06.12.1999 год. на МТ и чл. 40,
изр.1 от Наредба № 34/06.12.1999 год. на МТ. На
основание чл.53, ал.2 от ЗАНН, предвид текстовото изписване на нарушението на
чл.31, ал.1, т.3 от Наредба №34/19999 на МТ в АУАН т.е. допуснатата
нередовност, но установеното безспорно нарушение от текстовото изписване в
АУАН, че нарушителя не представя удостоверение за психилогическа годност, за това
нарушение на чл. 31, ал.1, т. 8 от Наредба № 34/06.12.1999 год. на МТ, на
осн. чл.93,ал.2 от ЗАвПр. е наложено административно наказание Глоба в размер
на 500.00лева, а за нарушението на чл. 40, изр.1 от Наредба № 34/06.12.1999 год. на МТ, на
осн. чл.105, ал.1 от ЗАвПр. е наложено административно наказание Глоба в размер
на 200.00лева
Видно от представеното от АНО
извлечение от електронния регистър на психологическите изследвания на водачите,
нарушителя В.Н. притежава валидно
удостоверение за психологическа годност с
валидност до 14.09.2017год.
В хода на съдебното производство от страна на нарушителя
е представено и прието от съда заверено копие от удостоверение за
психологическа годност с №362018, издадено на 14.09.2014год. на В.М.Н. със срок
на валидност до 14.09.2017год.
НП е връчено на жалбоподателя на 09.05.2016 год.
Жалбата е подадена на 12.05.2016 год., видно от
входящия печат.
От правна страна:
Съгласно
чл.6 от ЗАНН административно нарушение
е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта
за установяване на административно нарушение съответстват на действителното
положение, и че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установява по безспорен начин, че действително жалбоподателят на 26.02.2016год.
около 16,25часа в гр.Лом, ул.”Софийска”, управлявал лек таксиметров автомобил в
посока кв.Младеново, собственост на ***” с ЕИК ***, с открита табела „Такси”,
шахматно разположени квадрати на бял и черен фон на четирите врати и включен
апарат в режим на заето – свети в червено с клиент, като при проверката е
установено, че водачът не представя удостоверение за психилогическа годност и
не е попълнил редовно и точно съгласно изискванията пътна книжка. Проверката е
отразена в пътната книжка. От
направената справка в „Регистър на психологическите изследвания“ е видно, че
към датата на съставяне на АУАН водачът
е имал валидно издадено
удостоверение за психологическа годност, поради което и
непредставянето на удостоверение за психилогическа годност на контролните
органи е квалифицирано,
като нарушение на чл. 31, ал.1, т.
8 от Наредба № 34/06.12.1999 год. на МТ и санкционирано на осн. чл.93, ал.2 от ЗАвПр.
Съгласно
чл. 31, ал.1, т.
8 от Наредба № 34/06.12.1999 год. за таксиметров превоз
на пътници при управление на таксиметров автомобил, водачът е длъжен да носи удостоверение за психологическа
годност. В чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвПр/ е предвидено, че на наказание подлежи водач
на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката документ,
който се изисква от подзаконовите нормативни актове. Настоящият случай е точно
такъв, тъй като подзаконовия нормативен акт (Наредба № 34 от
Настоящия състав на съда, счита, че липсва допуснато съществено процесуално нарушение на ЗАНН, нарушаващо
правото на защита на нарушителя и влечащо незаконосъобразност на НП, с
оглед описаното в АУАН като виновно нарушение на чл.
31, ал.1, т.
4 от Наредба № 34/06.12.1999 год. на МТ и отразено в
НП като виновно нарушение на чл. 31,
ал.1, т. 8
от Наредба № 34/06.12.1999
год. на МТ. Тъй като и в АУАН и в НП фактическата обстановка и извършеното нарушение са
описани по идентичен начин. В наказателното производство страната се защитава
срещу фактите, а не срещу дадената им правна квалификация, която може да бъде
изменена от съда, поради което само по себе си разминаването в правните
квалификации на АУАН и НП не представлява основание за отмяна на НП, доколкото
не е рефлектирало върху правото на защита на лицето. Още повече, че ЗАНН дава
възможност за саниране на нередовности в АУАН, които не са свързани с
извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, съгласно
чл.53, ал.2 от ЗАНН. Очевидно правната квалификация на нарушението е сред
нередовностите на АУАН, които е допустимо да бъдат санирани с издаването на
наказателно постановление. В конкретния случай извършеното
нарушение по непредставяне
на удостоверението за психологическа годност
не се оспорва и от нарушителя, видно от доводите
на жалбоподателя, следователно лицето е наясно
с повдигнатото му обвинение. Защитата на В.Н. е организирана с оглед описаните в АУАН и НП факти, а не с оглед
дадената правна квалификация на нарушението, поради което
съдът намира, че липсва допуснато съществено нарушение на процесуалните правила
при издаването на НП.
По
отношение на непопълване на редовно и точно на пътната книжка от страна на нарушителя В.Н., контролните
органи са квалифицирали същото, като нарушение на чл.140, изр.1 от Наредба №
34/06.12.1999 год. на МТ и са го
санкционирали на осн.
чл.105, ал.1 от ЗАвПр. В съставения акт и в Наказателното постановление
нарушението, което се вменява на жалбоподателя, е квалифицирано по чл.40, изр.1
от Наредба № 34/06.12.1999 год. на МТ. Разпоредбата на чл.40 от Наредба № 34/06.12.1999 год. на МТ
поставя изискване към водача да попълва редовно и точно пътната книжка, в която
датите и часовете в нея се записват с арабски цифри, като по-малките от 10 се
записват задължително с нула отпред. Без такова вписване пътната книжка
представлява само един набор от бланки, които, за да са валидни, следва да
бъдат попълнени. Съгласно
приложението към Наредбата,
където е посочен образецът на пътната книжка, официално е обявено в упътването,
че пътната книжка е основен документ за отчитане и контрол на работата на
таксиметров автомобил и всеки водач попълва отделен пътен лист за своята смяна.
Без записване и съответно оформяне с текстова и цифрова част, както и без
подпис на водача липсва изобщо частен документ – пътен лист. Приложение 12
извежда и детайлизира тези изисквания именно и във връзка с изискването на чл.
40 от Наредба 34/1999 г. на МТ за редовно и точно попълване на пътната книжка,
която съдържа на всяка отделна страница отделен пътен лист.
Същевременно
от фактическа страна по делото безспорно се установи, че жалбоподателя е осъществявал таксиметров превоз, с открита табела „Такси”, шахматно разположени квадрати на бял и черен
фон на четирите врати и включен апарат в режим на заето /свети в червено с
клиент/, което се установи от разпита на свидетелите С.И.И. и В.С.И.. Още
повече, че в хода на съдебната прения и самия жалбоподател не отрича, че е
извършвал таксиметров превоз, като е пуснал апарата в автомобила
Изложената по-горе
фактическа
обстановка съдът приема за установена, въз основа на писмените и гласни
доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания
на С.И.И. и В.С.И., които съдът кредитира
изцяло, като последователни, непротиворечиви, логични и в
съответствие с личните възприятия и писмените доказателства по делото, без
индиция за заинтересованост, като дадени след предупреждение за наказателна
отговорност.
Актът
за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен на датата, на
която е констатирано нарушението, в присъствието на нарушителя и на същата дата му е връчен.
При реализиране на
административнонаказателната отговорност не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на административнонаказаното лице, които да
са от естество, че да водят до опорочаване на производството по налагане на
административно наказание. АУАН и НП са издадени от компетентно длъжностно лице и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Пределите
на въззивната проверка са очертани
в разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК, съгласно която разпоредба, въззивната
инстанция проверява изцяло правилността на обжалваният акт, независимо от
основанията, посочени от страните.
Съгл. чл. 93, ал. 2 ЗАвПр, „Водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката
издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението,
документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове
по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв.
С оглед изложеното настоящият съдебен
състав достигна до краен извод, че НП е издадено при спазване на изискванията
на чл.57 от ЗАНН, при съставянето му не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, а същото е и материално законосъобразно, като наказващият орган е
определил правилно наказанието съобразно със санкционната норма на чл. 93, ал.
2 ЗАвПр, където същото е фиксирано в размер на 500 лв.
Съгл. Чл.105, ал.
1 ЗАвПр, За нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове,
издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни
товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или
имуществена санкция 200 лв. Разпоредбата на чл.40 от Наредба № 34/06.12.1999
год. за таксиметров превоз на пътници вменява на всеки водач, редовно и точно
да попълва пътната книжка. Наредбата за таксиметров превоз на пътници е
подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл.12а, ал.4 от ЗАвПр, а съгласно
§ 1, т. 1 от ДР на същата, "Пътна книжка" е издаден от превозвача
комплект от последователно номерирани пътни листи, от което следва логичният
извод, че пътният лист е от категорията документите, визирани в цитираната
разпоредба.
Настоящият съд намира, че в случаят не може да намери приложение чл. 28
от ЗАНН, доколкото описаните в НП нарушения не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случай на нарушения от тези видове.
Съдът намира, че при определяне размера на имуществената
санкция разпоредбата на закона и принципите на чл. 27 от ЗАНН са приложени
правилно в аспекта на събраните по делото доказателства, при определяне
имуществената санкция за нарушенията, съобразно установения
минимум и действащата към датата на извършване на деянията редакция на
санкционните норми, за всяко едно от
наложените наказания, като отделните нарушения са съобразени с тежестта и
общественоопасните последици на извършените
нарушения и с тях биха били постигнати целите на
наказанието визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
По изложените мотиви, съдът намира, че издаденото наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Ето защо и на основание
чл.63 ал.1 от 3АНН Районен съд гр.Лом
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 32-0000091 от 22.04.2016 година на Началника на ОО „АА“, гр.
Монтана, с което на жалбоподателя В.М.Н. с ЕГН ********** ***,
са
му наложени две административни наказания, както следва: Глоба в размер на 500 (петстотин) лв., на осн. чл. 93, ал. 2 от
Закона за автомобилните превози, за
нарушение разпоредбата на чл. 31, ал.1, т. 8 от Наредба № 34/06.12.1999 год. на МТ и Глоба в размер на 200
(двеста) лв., на осн. чл. 105, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози за нарушение разпоредбата
на чл. 40, изр.1 от Наредба № 34/06.12.1999 год. на МТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
ХІІ от АПК пред Административен съд гр.Монтана, на основанията предвидени в НПК
в 14-дневен срок от съобщението на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати
на Началника на ОО „АА“, гр. Монтана, за сведение
и изпълнение.
Председател: