Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

Гр.Лом, 11 юли 2016г.

Боряна Александрова- съдия-докладчик по НОХД № 352/2016 г. по описа на РС-Лом, след като се запознах с материалите по НОХД № 352/16 г. по описа на съда

У С Т А Н О В И Х:

Досъдебното производство по делото се е водило срещу Нурула Кайгусуз от Република Турция за престъпление по чл. 343, ал.1, б.”а”, вр.чл.342,ал.1 от НК.

Първоначално на 12.02.2016 г. в ЛРС е внесен ОА за извърено престъпление, описано по горе. На 17.02. 2016 г. са констатирани множество съществени нарушения на процесуалните правила, а именно:

1./ Констатирано е , че от съдържащите се документи от л.29 до 38 от ДП не са с превод на български език.

2./ Обвинителния акт не е преведен на български език.

3./ В хода на ДР на обвиняемият е назначен преводач, като съгл. чл.55,ал.3 НПК, ако обвиняемият изрично се откаже от писмен превод по реда на НПК и има назначен защитник, то тогава не се нарушават правата му, а видно от протокола за разпит пред съдия , това не е сторено.

С разпореждане от същата дата делото е върната на ЛРП за отстраняване на цитираните по горе нарушения.

Прокурора е дал задължителни указания на водещия разследването – Б.Захариева, да извърши посочените в Разпореждането на съда процесуални действия.

Вместо да изпълни разпореждането на ЛРП, водещият разследването е изпълнил част от тях, респ. прокурора е внесъл наново ОА с превод на турски език.

При новото разглеждане на доказателствата по НОХД № 352/16г. съдът канстатира, че в

В хода на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното:

1. Не са изпълнени указанията на съда дадени с разпореждането от 17.02.2016г., а именно п

риложените по делото документи, които са съставени на чужд език, не са придружени с превод на български език. Такива документи са приложени от стр. 29 до стр.38. Поради това съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните норми на чл. 21, ал.1 от НПК и на чл. 134 от НПК. Цитираните правни норми са императивни такива и изрично изискват наказателното производство да се води на български език, а когато документ е съставен на чужд език, той да се придружава с превод на български език, заверен по надлежният ред. Дали приложените по делото документи на чужд език са относими към предмета на доказване по обвинителния акт, може да се прецени от страните единствено след техния превод, а не да бъдат априорно отхвърлени като неотносими или приемани като относими, без да се знае действителното им съдържание. Липсата на надлежен превод на приложеното по делото писмено доказателство, съставено на чужд език, ограничава правото на защитника да се запознае с неговото съдържание, за да прецени неговата доказателствена стойност съотносима към предмета на обвинението с оглед изграждане на защитната теза. В резултат, е допуснато нарушение и на чл. 99, ал.1 от НПК, т.к. защитникът е бил лишен от възможността да се запознае със съдържанието на приложеното по досъдебното производство непреведено на български език писмено доказателство. Това пък от своя страна води и до нарушаване на разпоредбите на чл. 55 от НПК и чл. 227, ал.8 от НПК, т.к. лишавайки защитника от възможността да се запознае със съдържанието на приложените по делото документи, обвиняемият се лишава от правото на ефективна защита, като същевременно защитникът е бил лишен от възможността да направи евентуални бележки, възражения и искания, респ. по същество е налице липса на предявено разследване.

На следващо място, видно от протокола за предявяване на разследването, разследващият полицай при РУ-Лом, е отбелязъл,че предявяването е реализирано по реда на задочното производство на осн. чл.206,вр.чл.269,ал.3,т.3 НПК. Тази правна квалификация не кореспондира с нормата на чл.206 НПК, тъй като според тази правно норма: „Когато няма да попречи за разкриване на обективната истина, разследването може да се проведе в отсъствие на обвиняемия при условията на чл.269,ал.3,т.1,2 и 4. Т.е не е предвидена т.3,на ал.3 чл.206 НПК.Нещо повече, според чл.269,ал.3,т.3 НПК обвиняемият трябва да е редовно призован, и не е посочил причина за неявяването си, и е изпълнена процедурата по чл.254,ал.4 НПК.

Следва да се отбележи и че между основните права на обвиняемия в наказателния процес по чл. 55 от НПК е и правото му да участва лично в наказателното производство във всичките му фази (досъдебна и съдебна) чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, правене на искания и пр. Правото на защита обаче има диспозитивен характер. То не може да бъде упражнявано във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно наказателно правосъдие чрез затормозяване постигането на целите, посочени в чл. 1 от НПК. Институтът на "задочното производство", установен в чл. 269 НПК, несъмнено представлява едно ограничаване на възможностите за пълноценно упражняване на правото на защита, което обаче е съвместимо с нормите на чл. 31, ал. 4 и чл. 57, ал. 2от Конституцията на Република България. Във всяка фаза на наказателния процес законът е установил конкретни правила, които обвързват компетентните органи да обезпечат правата на участниците в производството. По този начин се създадат гаранции, че правото на защита не е само декларативно, а има реално покритие. За обвиненото лице по делата от общ характер наказателното производство започва от предявяване на обвинението, съответно конституирането му като обвиняем в производството, и продължава в останалите етапи на процеса до влизане в сила на присъдата. Във всяка отделна фаза на процеса, във всеки отделен негов стадий, съответните органи, изпълняващи функцията на процесуално ръководство, са длъжни да гарантират правото на защита чрез спазване на конкретни правила, включително и на правилата за задочното производство. В настоящия случай не са спазени още във фазата на досъдебното производство процесуалните правила, гарантиращи правото на защита на всяка една страна в процеса при повдигане и предявяване на обвинението на обвиняемия.

Всичко изложено дотук води съда до извода, че отново са допуснати нарушения на процесуалните правила, които са съществени такива по смисъла на закона, т.к. същите са довели до ограничаване на процесуалните права както на обвиняемия, така и на неговия защитник, с които те разполагат в хода на досъдебното производство и които са им гарантирани от НПК на РБ като гаранция за провеждане на справедлив процес. Освен това, тези процесуални нарушения са неотстраними в съдебната фаза на наказателния процес.

Предвид това, съдебното производство по делото следва да бъде прекратено, а делото - върнато на РП-Лом за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, чрез извършване на съответните процесуални действия, съобразно законоустановения ред.

С оглед горното и на основание чл. 249, ал.2, вр. чл. 248, ал.2, т.3 от НПК

Р А З П О Р Е Ж Д А М:

ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по НОХД №352/2016 г. по описа на РС-Лом и ВРЪЩАМ делото на РП-Лом за отстраняване на посочените в обстоятелствената част на разпореждането съществени процесуални нарушения.

Разпореждането подлежи на протестиране по реда на глава XII от НПК в 7-дневен срок от уведомяването на РП-Лом пред ОС-Монтана.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: