Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Лом, 12.05.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – гр.ЛОМ, VІІ - ми съдебен състав в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Камарашка

При секретаря А.Р., като разгледа докладвано от съдия Камарашка АНД №182 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12-000459 от 30.03.2016 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана - Д.В.Д на ЗП В.В.М. *** с ЕГН ********** ***, в качеството му на работодател, е наложена глоба в размер на 300.00 лева /триста лева/, на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ, за това, че при извършена проверка на място на 17.03.2016г. в 13,32часа. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция “ИТ” гр.Монтана, в обект лозов масив, находящ се в с.Долно Линево, обект на ЗП В.В.М., се констатира, че земеделския производител в качеството си на работодател, е допуснал да работи лицето Б.С.Б с ЕГН **********, като резач на лозе, без да е уредил отношенията при предоставяне на работна сила, като трудови правоотношения. Нарушението е констатирано с Протокол от извършена проверка от 23.03.2016г. и представлява нарушение на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.

Недоволен от издаденото Наказателно постановление, е останал ЗП В.В.М., които се явява лично в съдебно заседание, обжалва изцяло НП и моли същото, да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като не е извършил административното нарушение, представяйки граждански договор между ЗП В.М. и лицето Б.С.Б, с който му е възложена конкретна работа, срещу определена сума.

В тази насока се развиват конкретни доводи и се представят писмени доказателства.

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител – старши юрисконсулт С. К. взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно, като представя писмена защита.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните, посочените в жалбата основания и писмените становища, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от 3АНН в съответствие с изискуемото от Закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 17.03.2016г. в 13,32часа на място служители на Дирекция ”Инспекция по труда” гр.Монтана – С.О.Ш. – старши инспектор и разпитаната свидетелка инж. С.М.М. - старши инспектор, извършили проверка по спазване на Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд на ЗП В.В.М. *** с ЕГН ********** ***, с обект на контрол – лозов масив в с.Долно Линево, обл.Монтана. Повода за извършване на проверката видно от показанията на разпитаните свидетели бил, факта, че предходната година ЗП имал регистрирани еднодневни трудови договори свързани с обработката на лозовия масив. При проверката служителите на Д”ИТ” гр.Монтана констатирали, че ЗП В.В.М. в качеството си на работодателят е допуснал до работа три лица в това число и по процесното дело лицето Б.С.Б с ЕГН **********, като резач на лозе, без да е уредил отношенията при предоставяне на работна сила, като трудови правоотношения, което е в нарушение на чл.1,ал.2 от КТ. Лицето Б.С.Б с ЕГН ********** собственоръчно е декларирало в изготвения констативен протокол подписан от контролните органи и представител на ЗП, на осн. чл.399 от КТ във вр. с чл.402, ал.1,т.3, чл.402, ал.2 от КТ и чл.39, ал.1 и чл.40,ал.1 от АПК и чл.110,ал.4 от ДОПК, че работи в ЗП В.В.М. на длъжност – „Резач”, без трудов договор, като е посочил начало на работното време от 13.00часа, не е посочил наличието на граждански договор и е положил подписа си.

След констатацията е изготвена призовка на осн. чл.45,ал.1 от АПК за явяване на ЗП В.В.М. в качеството на работодател в Дирекция „ИТ” гр.Монтана на 23.03.2016г., която е връчена на майката на М. със задължение да му я предаде на л.6 от делото.

Нарушението е констатирано с протокол за извършена проверка изх.№ 18-38 от 23.03.2016г. на л.8 от делото, за липсата на сключен трудов договор с лицето Б.С.Б с ЕГН **********, както и другите установени в лозовия масив лица. Неразделна част от изготвения протокол е и приложения констативен протокол от 17.03.2016год. в 13,32часа в който Б. собственоръчно е написал, длъжността си, липсата на трудов договор, в графата работно време е отразил от 13.00часа и е положил подписа си в присъствието на майката на ЗП В.В.М., която се е подписала върху протокола от името на фирмата.

На 23.03.2016г. от Дирекция „ИТ” гр.Монтана за констатираното е съставен Акт №12-000459 за установяване на административното нарушение, за нарушение на чл.1, ал.2 от КТ от страна на ЗП В.В.М., които е връчен лично на В.В.М. на същата дата, когато е получил констативния протокол от проверката, като преди това собственоръчно е изготвил идентификационната карта на л.7 от делото. При връчването на акта нарушителя ЗП В.В.М. е посочил като възражение по акта наличието на граждански договор с лицето от 03.03.2016год.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на ЗП В.В.М. не е депозирано писмено възражение.

Наказващият орган е преценил, че ЗП В.В.М. е извършил виновно вмененото нарушение на трудовото законодателство и е издал на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.415в, ал.1от КТ атакуваното наказателно постановление - № 12-000459 от 30.03.2016 година, с което за нарушение на чл.1, ал.2 от КТ му е наложена глоба в размер на 300 лв. /триста лева/.

В хода на съдебното производство от страна на наказващия орган са представени и приети от съда оригиналите на съставения АУАН и процесното НП.

По делото е представено от жалбоподателя ЗП М. оригинала на граждански договор с №4 от 09.03.2016год. между него и Б.С.Б с ЕГН **********, с който е възложено на последния да изреже 11дка. лозе – мерло, за сумата от 220.00лева. Приложена е и декларация от Б.С.Б вписан с фамилното име Денчев, че същия е самоосигуряващ се и е безработен, както и че на 07.04.2016год. е издадена сметка за изплатени суми по чл.45,ал.4 от ЗДДФЛ от страна на нарушителя касаещи получен доход и удържан данък.

От съда е изискана и приложена справка от ОД”Земеделие” гр.Монтана от регистъра на земеделските стопани, от която е видно, че нарушителя обработва различни култури в това число и лозя от 5,2476хара.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните мотиви:

Съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по установяване и санкциониране на нарушението, като е спазена материалната и териториалната компетентност на контролните и наказващия орган, а в съставения акт и издаденото въз основа на него наказателно постановление в достатъчно ясна степен непротиворечиво са описани обстоятелствата на нарушението и точната правна квалификация.

Правилно действията, респективно бездействията на жалбоподателя са приети, като административни нарушения по смисъла на чл.6 от 3АНН и са възведени като такива нарушения на чл.1, ал.2 от КТ.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът приема за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на инж. С.М.М. - старши инспектор и В.Х.Х. – главен инспектор, които съдът кредитира изцяло, като последователни, непротиворечиви, логични и в съответстви с личните възприятия и писмените доказателства по делото.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се направи заключение, че към датата на проверката – 17.03.2016г. в 13,32часа извършена на място в лозов масив в с.Долно Линево, обл.Монтана стопанисван от ЗП В.В.М., лицето Б.С.Б с ЕГН ********** е работило на определена длъжност – като резач, без отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени като трудови правоотношения. Съгласно чл.1, ал.2 от КТ - ”Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. А разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ предписва, че ”Трудовият договор се сключва в писмена форма”. Още повече, че е налице и писмено доказателство – собственоръчно написано и подписано от лицето престирало труд изявление в приложения констативен протокол от 17.03.2016год. отразяваща работодател, длъжност и работно време.

Както в АУАН, така и в наказателното постановление проверяващите и наказващият орган са описали обстоятелствата и фактите при извършената проверка, подкрепени с писмени доказателства, конкретното нарушение на чл.1, ал.2 от КТ и противоправното поведение на административно наказания земеделски производител. Съдът намира, че оспореното НП е съставено съобразно императивните правила на чл.57, ал.1 от ЗАНН, като съдържа всички изискуеми от закона елементи, отразени в т. от 1 до 6 на същия член. Издадено е от компетентен орган, отразена е датата на издаване и номера на НП, както и датата на съставяне на акта, въз основа на който се издава, името, длъжността и местоработата на актосъставителя, описание на нарушението, нарушената законова разпоредба.

Съдът намира направените възражения в жалбата и в съдебно заседание, за наличието на сключен граждански договор №4 от 09.03.2016год. с лицето Б.С.Б с ЕГН **********, поради което твърди, че не е извършено нарушение на трудовото законодателство, за несъстоятелни, по следните съображения:

Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила - жив труд от работника за продължителен период от време. Престацията на труд е предмет на трудово, а не на обикновено гражданско, договорно правоотношение. Следователно когато даден договор има за свой предмет отдаването на работна сила, страните са длъжни да сключат трудов договор, съгласно чл.1, ал.2 от КТ. Страните имат автономия при договарянето помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Законът не предоставя право на избор между трудов договор и договорите на гражданското право. Това е така, защото множеството последици от сключването на трудов договор възникват по силата на закона и освен права, предоставят на страните по трудовото правоотношение специфична защита, както и редица формални процедури в рамките, на които ще се развиват техните отношения. Случаите, когато не е сключен трудов договор, а е налице фактическо престиране на работна сила, се квалифицират като фактическо трудово правоотношение. Факта, че ЗП В.В.М., след проверката е регистрирал 20бр. еднодневни трудови договори не отменя административнонаказателната му отговорност. Още повече, че при съставянето на АУАН ЗП В.М. като възражение е посочил наличието на граждански договор с Б. от 03.03.2016год., а реално представения такъв под №4 е от 09.03.2016год. Трудовият договор се сключва преди постъпването на работа. Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му бъде предоставен екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ.

При договора за извършване на работа чрез личен труд - граждански договор, както е наименуван този приложен по делото, предмета е постигането на определен трудов резултат и взаимоотношенията между страните се отнасят до извършване на една услуга.Особеният характер на трудовия договор за разлика от договора по ЗЗД е, че предпоставя нееднократност на насрещната престация и необвързаност с постигане на конкретно овеществен резултат, а се престира работната сила при упражняване на конкретна трудова функция.

В тази връзка са налице разлики, между трудов договор и договори по гражданското законодателство, така както възразява жалбоподателят и сочи наличие на граждански договор между страните, а именно - при трудовия договор, както се посочи по- горе е налице предоставяне на работна сила. От това произтичат и другите разлики между същите: докато при трудовия договор работникът е в зависимост от своя работодател и е задължен да спазва определения ред и трудова дисциплина, работно време и т.н., то при договора за изработка изпълнителят дължи само "изработването на нещо", на уговорения резултат и е независим, стопански и оперативно самостоятелен при изпълнението. И при двата договора се дължи възнаграждение, но то се различава по своето естество, като трудовото възнаграждение е правно регламентирано, има гарантиран минимален размер и се изплаща ежемесечно, а възнаграждението, което следва да заплати поръчващият, се договаря свободно между страните и се изплаща след приемане на изработката, по принцип - еднократно.

При договорът за изработка и поръчка има за предмет насрещните задължения да се извърши определена услуга или да се осъществи пакет от услуги, за което да бъде заплатено възнаграждение. Поради неговия двустранен, възмезден характер и вида на основната престация, договорът за изработка и поръчка стои най-близо до трудовия договор, от една страна, а от друга - до договора за услуга. Разликата между договора за изработка и договора за услуги пък се състои в това дали изпълнителят отговаря, ако не бъде постигнат уговореният резултат. При договора за изработка изпълнителят може да иска заплащане на уговореното възнаграждение само ако е престирал уговорения резултат. Ако усилията му да постигне този резултат останат напразни, за него не възниква право на възнаграждение. При договора за услуги може да се иска възнаграждение, дори ако уговореният резултат не може да бъде постигнат и това е така, защото при договора за услуги се дължи единствено осъществяването на определена дейност, а не общественият краен резултат от тази дейност. При договора за изработка възнаграждението е функция единствено на постигнатия резултат, уговорен с договора, при договора за услуги възнаграждението е функция на извършената уговорена дейност като вид, характер и продължителност, независимо дали целеният краен резултат на тази дейност е постигнат. Тези граждански договори могат да са с предмет еднократни и многократно повтарящи се дейности. Трудовият договор, следва да се различава от симулативните договори, които се използват за прикриване на трудово правоотношение. Разликата е в предмета на дължимата престация, дължи се полагане на жив труд, което в настоящия случай е безспорно установено. Облигационните договори имат за предмет престирането на определен резултат- изработка- поръчка. От друга страна, при трудовия договор, се създава трудово правоотношение по полагането на зависим труд, работата се изпълнява при определени условия, на определено място, по установен ред, а при облигационните договори- изпълнителите са независими, свободни в действията си. В случая, безспорно е установено, че лицето Б.С.Б с ЕГН ********** е полагал жив труд, на определено място, с определено работно време и възнаграждение, поради което и съдът намира, че възраженията по жалбата, са неоснователни в този смисъл е и Решение по КАНД №375/2012год. по описа на АС гр.Монтана.

С изложеното във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.416, ал.5, във вр. с чл. 416в, ал. 1 КТ, като работодател не е изпълнила задължението си да уреди отношенията при предоставяне на работна сила като трудови правоотношения с Б.С.Б с ЕГН **********.

Жалбоподателят е годен субект на нарушението, тъй като се явява работодател по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби към КТ, като лице, което наема работници по трудово правоотношение. Още повече, че се събраха доказателства, че след проверката същия е регистрирал 20бр. еднодневни трудови договори, видно от показанията на св.М..

Съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна административното нарушение на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, като на посочената в акта за нарушение и НП дата, място и време, работодателят не е изпълнил задълженията си за уреждане на отношенията при предоставяне на работна сила, като трудови правоотношения.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения във връзка със съставянето и връчването му на управителя на санкционираното дружество лице. На същият е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Целта на законодателя, съобразно и в ТР №3/10.05.2011год. на ВАС е работниците и служителите да полагат труд при наличие на валидно сключени трудови договори и да могат да ползват всички произтичащи от това права.

Административнонаказващият орган при определяне размера на наказанието, се е съобразил с целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като е отчел тежестта на конкретното нарушение и е реализирал административно наказателната отговорност по привилигирования състав за маловажно нарушение по чл.415в,ал.1 от КТ, тъй като е приел, че не са произтекли вредни последици и нарушението е отстранено веднага след установяването му.

По изложените мотиви, съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от 3АНН Районен съд гр.Лом

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-000459 от 30.03.2016 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана - Д.В.Д, с което на ЗП В.В.М. *** с ЕГН ********** ***, в качеството му на работодател, е наложена глоба в размер на 300.00 лева /триста лева/, на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.415в, ал.1 от КТ, за това, че при извършена проверка на място на 17.03.2016г. в 13,32часа, по спазване на трудовото законодателство от Дирекция “ИТ” гр.Монтана, в обект лозов масив, находящ се в с.Долно Линево, обект на ЗП В.В.М., е констатирано, че земеделския производител в качеството си на работодател, е допуснал да работи лицето Б.С.Б с ЕГН **********, като резач на лозе, без да е уредил отношенията при предоставяне на работна сила, като трудови правоотношения, което представлява нарушение на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд гр.Монтана, на основанията предвидени в НПК в 14-дневен срок от съобщението на страните.

След влизане в сила на решението препис от решението, ведно с оригиналите на АУАН и НП да се изпрати на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана за сведение и изпълнение.

Председател: