Гр.Лом,09.03.2017 год.
Ломският районен съд, шести състав в публично заседание на девети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна Александрова
при секретаря В.М. като разгледа докладваното от съдията Александрова гр. дело № 917 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.50
във вр. чл.45,ал.1 във вр. чл.52 от ЗЗД.
Ищцата А.П.М. с ЕГН **********, с адрес ***, посочва в исковата си молба, че на 12.08.2015 г. около 11,15 часа се движела по левия тротоар на ул. „Цар Симеон" в гр.Лом, по посока към улица „Черковна". Тревата по тротоара и тази, която е до бордюра на пътното платно, била окосена и окосената трева се намирала върху тротоара, по бордюра и на пътното платно до бордюра. Слизайки от тротоара, за да прекоси улица „Черковна" и когато направила крачка в дясно, десният й крак потънал в дълбока дупка без дъно. Почувствала ужасна, неописуема болка и започнала да викам за помощ. През това време до нея спряла таксиметрова кола, шофьорът на която е видял станалото и се притекъл на помощ. Дотичали и други хора от отсрещната страна на пътя, където се намирал сервиз за гуми. Дошлите хора я измъкнали от дупката, оставяйки я седнала на бордюра и тогава ищцата видяла, че десният й крак в глезена е изкривен неестествено навън. През това време шофьорът на пристигналото таксито извикал бърза помощ и след идването й я натоварили в линейката и била транспортирана в МБАЛ „Н. ***. След извършените рентгенови графии и други прегледи, се констатирло счупване на десен глезен в резултат на инцидента. Бела извършена оперативна интервенция, с анестезия, закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, гипсова имобилация. На 15.08.2015 г. била изписана и й бил издаден болничен лист за 34 дни временна неработоспособност. След изписването й от болницата продължила да изпитва много силни болки в десния крак, което наложило да потърси помощ и от ортопед в МБАЛ „Д-р Стамен Илиев" в гр.Монтана, където направили корекция на гипсовата подложка на десния крак. Кракът й останал гипсиран до 24.09.2015 година. Този период, освен че бил съпроводен с изпитване на силни болки в крака, бил свързан и с множество затруднения и неудобства, в битов и личен план - не можела да се справя със задълженията си в семейството - за чистене, готвене, пазаруване; да се обслужва сама, поради което се наложило да ползва помощта на своите близки. Всичко това я потискало емоционално и психически и била притеснена - не се чувствала пълноценна и страдала заради това, а и поради обстоятелството, че въпреки лечението и рехабилитацията, движението на десния й крак в глезена останало ограничено.
Когато по-късно огледала мястото, където пострадала в гр.Лом на 12.08.2015 г., установила, че дупката на ул. „Цар Симеон", в която попаднал десния й крак, представлявало шахта -канализационно съоръжение, без предпазен капак и е собственост на Община Лом.
Твърди също, че Община Лом следва в качеството си на собственик да полага грижи за поддръжката и осигуряване безопасността на съоръженията.
Твърди още, че съгласно разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗМСМА, според който от влизане в сила на закона /в сила от 17.09.1991 г./ преминават в собственост на общините и изброените в същия
текст държавни имоти. Точка 7 на цитирания текст регламентира, че общинска собственост от влизане в сила на ЗМСМА са мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества, а т. 6 определя като общински обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване.
Навежда доводи, че е налице неизпълнение от страна на собственика на процесното съоръжение, съставляващо част от канализационната мрежа - Община Лом, да изпълни задълженията си за поддръжка и ремонт на съоръжения - източник на повишена опасност, както и да осигури безопасността на населението и управление на вещите общинска собственост съобразно закона и с грижата на добрия стопанин.
От това противоправно бездействие на ответника преживяла болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, които оценявам на 3000 лева.
Тъй като, съобразно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен на поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно нормата на чл. 50 от ЗЗД за вреди произлезли от каквито и да е вещи отговорност носи собственикът и лицето, под чиито надзор се намират те, което обстоятелство поражда и нейният правен интерес от настоящият иск.
Поради което моли съда, да постанови решение, с което осъди ОБЩИНА ЛОМ да й заплати сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди вреди в резултат на падането й в шахта без решетка в гр.Лом, ул. „Цар Симеон", собственост на Община Лом, на 12.08.2015 г. за претърпените болки, страдания, неудобства, ведно със законната лихва върху сумата от 3000 лева /чл. 84, ал. 2 от ЗЗД/, считано от 12.08.2016 г. до окончателното й изплащане и ми присъдите направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищцата, лично и чрез пълномощника си – адвокат Н.К. от МАК, поддържа предявения иск. Излага подробни съображения в писмена защита. Моли съда да уважи предявения иск, като й присъди и направените по делото разноски.
Ответникът Община Лом , чрез упълномощеният адв.И.Ш.-САК в отговора на ИМ изразява становището си, а именно, че оспорва изцяло изложените в исковата молба твърдения като неотговарящи на действителното фактическо и правно положение. Оспорват изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани, поради което молят съда да постанови решение, с което да ги отхвърлите, по следните съображения; твърдят ,че описаната в исковата молба шахта /канализационно съоръжение/ не е била непокрита на 12.08.2015 г. по вина на Община Лом. Същата е била непокрита /с капак или решетка/ поради неправомерно поведение на трети неизвестни лица, които не са свързани с общината. При констатиране на липсващото покритие на шахтата, община Лом незабавно е предприела необходимите действия по възстановяване на отнетия капак. Предвид на това, не са налице основания за ангажиране на отговорността на ответника община Лом.
Освен това, считат, че не са налице претърпени от ищцата вреди, които да се намират в пряка причинно-следствена връзка с твърдяното в исковата молба неправомерно поведение на ответника.
Твърденията, че община Лом, в качеството си на собственик не е положила грижи за поддръжка и осигуряване безопасността на съоръженията, изразяващо се в неосъществен контрол и обезопасяване на шахта - канализационно съоръжение е неоснователно и недоказано, както и не се намира в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
Съобразно изложеното в исковата молба ищцата с поведението си била допринесла за настъпването на неимуществените вреди, тъй като е предприела действия по пресичане на улица „Цар Симеон" на място, което не е предназначено за пресичане от пешеходци, доколкото на описаното в исковата молба място на настъпване на инцидента липсва пешеходна пътека, както и пешеходен светофар. Поради това следва да се направи извод, че настъпилите увреждания съставляват резултат единствено от собственото противоправно поведение на ищцата, която в нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 и чл. 113, ал. 1 от Закона за движение по пътищата е предприела действия по пресичане на улица, на място, което не е предназначено за пресичане от пешеходци. Следователно считат, че пострадалата ищца е слязла от тротоара на свой риск без да спазва правилата за собствената си безопасност и като е предприела неправилно пресичане е създала причината както за настъпване на инцидента, така и за претърпените вреди.
Поради гореизложеното, и на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД с отговора си на искова молба правят възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата А.П.М., което следва да се определи на 100% от настъпилите вреди и претърпените във връзка с тях болки и страдания, което обстоятелство съставлява основание за отхвърляне на исковата молба изцяло.
Твърдят също, че фактическият състав на непозволеното увреждане изисква кумулативното наличие на следните елементи: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Обстоятелствата, които обуславят деликтната отговорност следва да бъдат установени от ищцата по исковата молба. За да се приеме, че едно деяние - действие или бездействие е противоправно, необходимо е това деяние да нарушава предписания правен ред и норми на правно определено поведение. Не можело да се оцени като деликт едно поведение, ако то не съдържа правна укоримост, явяваща се като следствие на нарушение на конкретна правна норма. В случая, в исковата молба не било посочено конкретно поведение на ответника, което да съставлява неправомерно поведение - действие или бездействие, както и не се сочи правна норма, чието нарушаване от страна на ответника Община Лом, да е довело до настъпването на инцидента.
Отделно от гореизложеното, с отговора си по чл.131 ГПК ответната страна оспорва по размер предявения иск за сумата от 3000.00 /три хиляди/ лева, като твърдят, че исковата претенция в посочения размер била завишена. Твърди се още, че размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл.52 от ЗЗД. Законодателят бил дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания. В конкретния случай, и съобразно изложените в исковата молба твърдения /недоказани към момента/, претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди не кореспондира по никакъв начин нито с настъпилите вреди, нито с установените съгласно трайната съдебна практика критерии за определяне на справедливия размер на обезщетението.Не били налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 50 от ЗЗД. Вредите, които е претърпяла ищцата, не са свързани със свойства на вещта.
Предвид на изложеното в отговора си, молят съда да постанови решение, с което да отхвърлите изцяло предявените от А.П.М. с ЕГН ********** *** обективно съединени искове като неоснователни и недоказани, евентуално да уважи изцяло обективираното в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Молим да им бъдат присъдени и направените в производството разноски и адвокатски хонорар.
Имат
и доказателствени искания: Да бъде допуснато
изслушването по делото на заключение на съдебно-техническа експертиза,
като бъде назначено компетентно вещо лице, притежаващо
съответните специални знания, което след като се запознае с доказателствата по делото и след като извърши оглед
на мястото на настъпване на инцидента в гр. Лом, ул. „Цар Симеон", посочено в исковата молба, да отговори на
следните въпроси:
1. Да бъде изготвена скица, върху която
бъде отразено мястото на настъпване на инцидента, описан в ИМ, в т.ч. да се
посочи точното местонахождение на процесната шахта/канализационно съоражение/.
2. Да се посочи налице ли е пешеходна пътека или пешеходен светофар, позволяващи пресичането на пешеходци на ул.”Цар Симеон”/ул.”Черковна” на мястото на настъпване на инцидента, определено на скицата по т.1 от доказателственото им искане, респ. ако са налични такива да ги очертае.
3. Имат искане за допускане на двама свидетели, при режим на довеждане.
Молят съда да им присъди всички съдебни разноски.
В съдебно заседание, ответникът Община Лом, чрез преупълномощеният процесуален представител – адв. В.иванова - САК, поддържа отговора на исковата молба. Излага съображения.
В първото по делото съдебно заседание пълномощниците на страните правят искане за спиране на производството по делото на осн. чл.229,ал.1т.1 ГПКза постигане на спогодба.
С нарочна молба от ищцата производството по делото е възобновено, тъй като спогодба не е постигната.
С депозирани писмени бележки преупълномощеният представител на ответната страна моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан, излага подробни аргументи за това.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
От приетото по делото писмено доказателство – Епикриза на отделението по „Ортопедия и травматология” на МБАЛ”Св.Н.Чудотворец”гр.Лом по ИЗ № 8022 на ищцата е видно,че същата е приета по спешност в отделението и е лекувана там за времето от 12.08.2015т./12,49ч./ до 15.08.2015г./8,17ч./ с диагноза”Счупване на десен глезен”.
Видно от допуснатата , изготвена и приета по делото – СМЕ се установява,че при инцидента станал на 12.08.2015г. ищцата е получила следните увреждания:
- травма в областта на долният крайник със счупване в областта на глезенните израстъци на малкият и големият пищяли на подбедрицата.
- Посочените увреждания са получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи предмети или тъпоръбести и много добре отговарят да са получени по време и начин посочен от пострадалата ищца, посочени в ИМ-при стъпване и пропадане на крайника й в необезопасена шахта.
- Посочените увреждания са от естество да водят до трайно затруднение на движенията на десният долен крайник за срок над 1 месец, като несъмнено вследствие на претърпяната травма на пострадалата ищца е търпяла значителни болки и страдания.
- Оздравителният период на такава травма/при услови, че не настъпят усложнения/ е около 202,5 месеца, като остатъчни явления от такава травма могат да останат известно ограничение на движенията в глезенната става, поява на оток и болка при натоварване или промяна на времето и др.т.
Видно от изготвената и приета по делото СТЕ се
установява, че т.нар. процесната ”дупка”, находяща се на ул.”Цар Симеон” на
пътното платно до левия тротоар по посока кръстовището с ул.”Черковна”,
представлява отвор на уличния отток и по съществото си представлява шахта и е с
диаметър
Съдът приема заключението на двете експертизи като обосновани, съответстващи на приетите писмени и гласни доказателства и неоспорени от страните в съдебното производство.
Видно от показанията на свидетеля Д.Д. , същият точно по време на инцидента пътувал с личният си автомобил на процесното място, с периферното си зрение видял, че на платното до тротоара имало паднала жена, която буквално викала за помощ. Той незабавно се притекал да й окаже помощ, заедно с друго отзовало се лице, двамата извадили ищцата от канализационната шахта, в която тя била попаднала, видели,че шахтата нямала решетка, т.е. не била обезопасена. Направило му впечатление,че шахтата видимо изглаждала малка, а ищцата била почти цялата попаднала в нея. Този свидетел дава показания също така,че след като извадили попадналата в шахтата ищца, се обадили по телефона и извикали „Спешна помощ”, не след дълго пристигнала и линейката, двамата качили пострадалата на линейката и тя била откарана в болницата. Свидетелят си спомня също,че когато извадили ищцата от шахтата имала охлузвания по единия крайник/не си спомня кой точно/, имала и видима рана, както и, че ищцата се оплаквала от от силни болки от прадполагаема травма в глезена й.
Видно от показанията на свидетеля Ст.Т., който работи в автомобилен сервиз, находящ се ул.”Шипка” в гр.лом, която улица е срещуположна на процесното място. Свидетелят сочи, че на 12.08.2015г. около обяд работейки в сервиза, чул силни викове, излязъл веднага навън за да види какво става и видял жена, паднала , видял и един мъж спрял с такси спрял да нея. Отишъл да на мястото за да разбере какво се случва и видял, че имало отворена шахта и в нея паднала жена. В с.з. свидетеля разпознава ищцата, че това била именно тя. Този свидетел също сочи, че тъй като от Общината били чистили и косили трева около и по т тротоара, то имало изсъхнала трева/сено/, която не е била прибрана от чистачите, и тази засъхнала трева билае разхвърляна до степен,че не се виждало ,че има необезопасена улична шахта. Сочи също, че тази шахта стои необезопасена от дълго време. Свидетелят твърди, че никой от общината не обръщал внимание на тази необезопасена шахта, защото той самият доста пъти е слагал камъни в шахтата, тъй като същата няма решетка, с цел предотвратяване на други подобни инциденти. Посочва също, че ищцата видимо имало доста охлузвания по тялото, и изпитвала голяма болка.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск се явява допустим и основателен.
Предявен е иск с правно основание чл.49 във вр. чл.45 във вр. чл.52 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от 3000 лева, претърпени от ищцата и изразяващи се във физически болки и страдания, психическо разстройство и страхове, във връзка с нанесените й травматични увреждания, вследствие падането й в необезопасена улична шахта, последвалата медицинска интервенция и продължилият оздравителен период.
Според действащото законодателство- инфраструктура
на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната
система, които обслужват
само територията на съответната § 7 от ПЗР на ЗМСМА,
съгласно който от влизане в сила на закона /в сила от 17.09.1991 г./ преминават
в собственост на общините
и изброените в същия текст държавни имоти. Т.7 на цитирания текст регламентира, че общинска
собственост от влизане в сила на ЗМСМА са мрежите и съоръженията на техническата община и не са включени в уставния фонд
на търговски дружества, а
т. 6 определя като общински обектите на общинската инфраструктура с местно значение,
предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно,
образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване.
Съгласно чл.11 от Закона за общинската собственост и разпоредбите на Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинската собственост на Община С. имотите и вещите - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.
От заключението на съдебно-техническата
експертиза е видно, че процесната шахта е част от канализационната мрежа. Съгласно разпоредбата на чл.191, ал.1, т.1 от
Закона за водите, кметът на общината контролира изграждането, поддържането и правилната експлоатация на
канализационните мрежи и съоръженията за пречистване на битови отпадъчни води.
Въпреки, че по делото не е спорен механизма на настъпване на събитията на процесната дата 12.08.2015г., от събраните писмени и гласни доказателства се установи категорично, че около 11,15ч. ищцата на 12.08.15г. около обяд движейки се по левия тротоар на ул.”Цар Симеон” и преминавайки към ул.”Черковна поради необезопасената шахта тя паднала в същата, в резултат на което са й причинени описаните в исковата молба изключителни по тежест и брой вреди от неимуществен и имуществен характер.
Налице е неизпълнение от страна на собственика на процесното съоръжение, съставляващо част от канализационната мрежа - Община Лом, да изпълни задълженията си за поддръжка и ремонт на съоръжения - източник на повишена опасност /видно и от заключението на СТЕ/, както и да осигури безопасността на населението и управление на вещите общинска собственост съобразно закона и с грижата на добрия стопанин.
Вследствие на падането ищцата е получила множество наранявания и травматични увреждания, описани по
горе такива, които не се оспорват от ответника. Същите установяват както причинените
от падането в шахтата телесни
увреждания, търпените физически болки, продължителността на лечението, така също и психическите страдания на
ищцата в резултат на инцидента. По същество основното възражение на ответника
се свежда до това, че ищцата не следвало да пресича пътя в тази му част, тъй
като това й пресичане на пътното платно е непозволено, съгласно разпоредбите на
чл.108,ал.1 и чл.113,ал.1 ЗДвП, тъй като е пресякла улицата на място,което не е
предназначено за пресичане от пешеходци,нарушавайки правилата и е станала
причина за настъпилия инцидент. Съдът не споделя тези съждения на пълномощника
на ответника, Per argumentum a contrario – пр.ІІ –ро на ал.2 на чл.113 ЗДвП” Извън населените
места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост
до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение
и из вън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1,
т. 1, 2 и
В случая е била налице изключението от ал.1 на
чл.113, а именно хипотезата на чл. 113, ал.2, предл.2 от ЗДвП - в населено
място, когато в близост до пешеходеца няма пешеходна пътека, пешеходецът може
да пресече платното за движение, ако е двулентово двупосочно, и извън
определените за това места. При преценка за съпричиняване е от значене
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилите
вредоносни последици /имайки предвид ПТП,но в процесния случай няма ПТП/, но не
и вината на последния- т.7 от ППВС 17/63-/ Приносът на ищцата като пешеходец за
настъпване на ПТП се изразява в пресичане на платното за движение на
необозначено място, без да се съобрази с разстоянието и скоростта на
приближаващия се автомобил/ Установеното поведение на пострадалата ищца, обуславя извод липса на
принос на пострадалия в причиняване на вредоносния резултат , поради което и с
оглед данните по делото съдът намира възражението на ответната страна за 100 %
принос на ищеца в причиняване на вредоносния резултат за неоснователно. Съдът счита, че това възражение се
явява ирелевантно, тъй
като отговорността на общината произтича не от това, че ищцата неправилно е
пресякла пътното платно,
а от това, че общината е собственик на
процесната необезопасена шахта. Вредата е настъпила за ищцата от необезопасено съоръжение на канализационната мрежа, без значение къде се е намирало то.
Друг е въпросът, че имотите които са общинска собственост служат за ползване на всички граждани и следва да стопанисват в
интерес на цялото общество. Не е налице забрана за ползването или преминаването през такива имоти от
когото и да е.
Недопустимо е на такова
място , където ежедневно се намират деца, родители и др.хора да са налице не
обезопасени съоръжения на техническата инфраструктура - собственост на общината. Напълно
неприложим към случая е цитираният от представителя на ответника Закон за движение по пътищата. Нито тротоара,
нито съоръженията на
техническата инфраструктура /в случая канализационната шахта/ са свързани с движението по пътищата.
ЗДвП съдържа правила относими към други казуси извън настоящия.
Също така следва да се отбележи, че правото на лицата на свободно придвижване по територията на Република България е регламентирано освен в основния закон — Конституцията на РБ, така също с редица международноправни и вътрешноправни актове. Факт е, че в законодателството няма нито една забранителна норма досежно възможността на което и да е лице да преминава от един тротоар на друг. Няма и причина за подобна забрана, тъй като тези обекти са създадени и следва да служат на цялото общество и следва да са достъпни за всеки. Различна е ситуацията при имоти частна собственост, но настоящият случай не е такъв.
В конкретиката на настоящия случай
обаче е релевантен не факта дали ищцата е
преминала през тротоара за да достигне отстрещният, а че вредите за нея
настъпват в резултат на неизправно общинско съоръжение - необезопасена шахта на канализационната
мрежа. Където и да се намираше неизправното съоръжение, щом е
обществено достъпно общината носи ангажимент за поддържането
му в безопасен вид за обществото. Това задължават общината с още по-голям ангажимент да
поддържа изправни всички елементи на техническата инфраструктура на територията на общината.
Безспорно се установява /а и не се
оспорва от ответника/, че Община Лом е собственика на процесното съоръжение - шахта,
представляваща източник на повишена опасност,
съобразно заключението на вещото лице по СТЕ, и видно от свидетелските показания, че същата е била необезопасена и с
голям дълбочина около един метър. Именно
в тежестта на собственика е да поддържа в безопасен за гражданите вид и
състояние съоръжение на техническата
инфраструктура, представляващо източник на повишена опасност или най-малко да се сигнализира наличието на опасност
около необезопасеното съоръжение.
В този смисъл предявеният иск се явява доказан
в своето основание.
Безспорно
от това противоправно бездействие на ответника ищцата е преживяла тежки болки и
страдания, както и завинаги в живота й остава козметичен недостатък съобразно
описаните по горе травми и страховете от
самото падане.
С оглед така установените факти се налагат следните правни изводи:
Съобразно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен на поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Съгласно нормата на чл. 50 от ЗЗД за вреди произлезли от каквито и да е вещи отговорност носи собственикът и лицето, под чиито надзор се намират те. Нормата не определя настъпването на вредата с времеви критерии - през деня или през нощта, а говори за отговорност въобще. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Съдът счита с оглед на гореизложеното, че вината на ответника се доказа по един категоричен начин, тъй като вещта, от която са причинени вредите на ищцата е собственост именно ответника на Община Лом.
В конкретния случай собствеността на съоръжението - източник на повишената опасност е установена - на Община Лом. В хода на защитата си по делото, община Лом не ангажира доказателства в друг смисъл и не оспори този факт. При тези обстоятелства са налице условията на чл.50, ал.1 от ЗЗД за необезопасеното съоръжение, от което е пострадала ищцата общината да понесе своята отговорност.
Предявеният иск се явява доказан не само по основанието си, но и по размера си, с оглед на следните съображения:
Съгласно чл.51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
В конкретния случай е безспорно, че претърпените от ищцата вреди са от неимуществен характер - претърпени физически болки и страдания от психически характер, които са пряка и непосредствена последица от падането от неизправното необезопасено съоръжение - шахта без капак, собственост на Община Лом.
При обсъждане размера на обезщетението, което се дължи за всеки конкретен случай, съобразно разпоредбата закона и задължителната практика на Върховния съд, решаващият съд съобрази при преценката си за справедливост обстоятелствата относно характера на уврежданията, начинът, по който са причинени, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и другите обстоятелства, които имат значение за спора. Също от значение са възрастта и личността на увредения, както и други обстоятелства, относими към конкретния случай.
Видно от материалите по делото касае се до пострадала жена. От показанията на разпитаните свидетели, както и от писмените доказателства по делото се установи, че същата е преживяла и продължава да преживява случилото се изключително тежко, като това преживяване е съпътствано с проблеми в походката, затруднения в личен план, както и последващи кошмари и неприятни емоции. Променило се е общото състояние на ищцата и начина й на живот в негативен аспект, дълго време е траен възстановителния процес и липсата на възможности за нормален личен живот. Същевременно се установи, че случилото се е причинило тежки физически болки и страдания на ищцата, видно от медицинските документи, заключението на СМЕ, които са довели до оперативна интервенция за въстановяване .
По отношение на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди съдът възприе следното:
Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. С оглед на гореизложените съображения и доводи, както и с оглед на цялостната установена и разгледана по-горе фактическа обстановка по делото съдът счита, че размерът на обезщетението за неимуществените вреди за претърпените от ищцата болки и страдания от нанесените й травми и телесна повреда следва да бъде определен на сумата от 3 000 лева.
От събраните по делото доказателства се налага изводът, че искът за неимуществени вреди се явява изцяло основателен до предявения размер.
Също така следва да бъде присъдена и законната лихва върху претендираните суми за главница от 3000 лева, считано от датата на увреждането –12.08.2015г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски общо в размер на 994,34 лв., от които сумата от 122,07 лева., представляващи дължимата ДТ по делото, 432,27 лева възнаграждение за вещите лица съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертизи и сумата от 440 лева, представляваща възнаграждението за адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ОБЩИНА ЛОМ, със седалище и адрес : град Лом, ул. „Дунавска” №12, представлявана от кмета П.Н.П, ДА ЗАПЛАТИ на А.П.М. с ЕГН ********** СУМАТА от 3000 лв. /три хиляди лева/, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания, резултат от настъпило на 12.08.2015 г., около 11.15 часа в град Лом пресичайки левия тротоар на ул. "Цар Симеон" пропадане с десния си крак в необезопасена шахта на пътното платно, чийто метален капак липсвал, ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането – 12.08.2015 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ОБЩИНА Лом представлявана от Кмета П.Н.П, ДА ЗАПЛАТИ на А.П.М., СУМАТА от 994.34 лв. , представляваща направените по делото разноски за платена държавна такса, за платено възнаграждение на вещо лице и за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
МОС в 2-седмичен срок, считано от връчването му на страните по делото.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……………………