Р
Е Ш Е Н И Е
гр.Лом , 11.12.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска колегия, ІV състав в публичното заседание на 21 ноември през две хиляди и осемнадесета година , в състав:
Председател:Боряна Александрова
При секретаря Веселка Младенова като разгледа докладваното от съдията Александрова гр.дело № 2441 по описа за 2017год.и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от В.И.Г., чрез пълномощника й по делото - адв.С. П. ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Твърди се от ищеца, че по наследство и давност е
собственик на недвижим имот, находящ се в с. ***, представляващо дворно място,
съставляващо имот с к.н. 1815 в кв. 128 и построени в имота сгради. Цялото
дворно място е с площ от 2800 кв.м. Твръди още, че когато започнал нотариално
производство за извършване на обстоятелствена проверка, установил, че само 1910
кв.м. от този имот са в регулация, а останалите 890 кв.м. се водят земи по чл.
19 ЗСПЗЗ,и са собственост на Община
Вълчедръм. Навежда твърдения , че при направената справка в Техническа служба,
при Община Вълчедръм бил установил, че по разписен лист имотът бил записан на
името на Г.Р.С., който е негов наследодател, като по този разписен лист е
записано, че имот IX е с площ от 820 кв. м, имот X е с 1050 кв.м. плюс записани
още 800 кв.м. Навежда твърдения, че с нотариален акт № 140, т. XII, per. № 7238. дело № 1092/2017 на
нотариус Ст. С. е призната за собственик по наследство и давност на дворно
място с площ от 1910 кв.м., представляващо имот к.н. к.н. 1815 в кв. 128, за
което са отредени УПИ IX и X по плана на с. ***. Твърди също така, че
останалата част от имота й неправомерно е записана като земи по чл. 19 ЗСПЗЗ,
собственост на Община Вълчедръм, тъй като този имот никога не е одържавяван и
винаги е владян от ищцата и нейните наследодатели, поради което и не е подавано
заявление за неговото възстановяване. Нещо повече, ищцата твърди, че при
деклариране на имота в данъчна служба в Община Вълчедръм, същият бил записан с
площ от 2800 кв.м. и декларацията е заверена в техническа служба с тази квадратура
и изобщо към онзи момент не е бил поставен въпросът, че само 1910 кв.м. са в
регулация. Ангажира и писмени доказателства
скица на имота, от където било видно
, че планът на с. *** е от 1958г и от тогава не е изменян. Няма ясното
по въпроса как, част от имота й се е превърнал в непотърсена земеделска земя и
е изваден от плана на с. ***. При твърдяното по –горе, за нея породило правния
й интерес от настоящето производство.
Иска се от съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на имот № 187008 с площ от 0,868 дка-пасище,мера.
Ответната страна в срока за
отговор не оспорва иска. Счита исковете за допустими, но с оглед
обстоятелството, че имота се намира извън регулационният план на с.*** и
вероятно е записан от ОСЗ, гр.Вълчедръм в картата за възстановяване
собствеността на землището на с.***, като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Поради липса на идентификация и статут на
този имот, не могат да вземат становище по основателността на предявеният иск.
В случай, че ищцата установи претенцията
си, не възразяват, предявеният иск да бъде уважен.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушан е съдебна- експертиза .
Съдът като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Не е спорно, че в процесния имот е владян от наследодателя на ищцата, а след неговата смърт ищцата е продължила това владение. Не се спори между страните, и че процесиня имот попада извън регулацията на селото, и поради тази причина е включен в картата на възстановена земеделска земя.
Основният спорен въпрос е кой е собственик на процесния имот, т.е. изтекла ли е придобивната давност в полза на ищцата и кога, както и владяла ли е имота и от кога.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
В настоящия случай
ищцата твърди, че по наследство е собственик на недвижимия имот от общо 2800 кв.м., находящо се в землището
на с.***,община Вълчедръм. Тези твърдения са достатъчни, за да се приеме, че
искът е процесуално допустим. Действителната принадлежност на спорното
материално право ще се провери при разрешаване на спора по същество.
Провеждането на процедурата за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ е
въпрос, свързан с основателността на предявения иск, но не и с неговата
допустимост. Ето защо, съдът намира предявеният иск за допустим, поради което
следва да бъде разгледан по същество.
По същество съдът
намира, че предявеният е и основателен. Не във всички случаи следва да се
проведе възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Когато земята не
попада в регулационния план на селото, то тя е придобила статут на земи по
чл.19 ЗСПЗЗ, но същата не е била отнемана фактически и юридически,
запазила е частния си характер, тя не подлежи на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат
селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от
собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението на посочената норма
приема, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно
положение, което е било създадено в резултат на отнемане от държавата на
правото на лична /частна/ собственост по отношение на определена категория имоти,
а именно земеделските земи.
Не всички
земеделски земи обаче, подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. В случаите, когато
имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е
одържавяван - например съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ
(отм.), не е отнеман фактически, запазил е
статута си на частна собственост , следва да се приеме, че такъв имот не
подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Затова и включването на такива земи
вьв фонда по чл. 19, ал. 1
ЗСПЗЗ и придобиването им в собственост от
общината не намира опора в закона. Лицата, които претендират да са придобили
права върху такъв имот, могат да защитят претендираното от тях субективно
материално право по общия исков ред. В този смисъл е задължителната за
съдилищата практика, изразена в решения на Върховния касационен съд по сходни
случаи: р. № 380 от 4.08.2010 г. ио гр. д. № 10/2009 г., p. № 341 от 4.08.2010
г. по гр. д. № 4723/2008 г. на I-во г. о., р. № 427 от 21.07.2009 г. по гр. д.
№ 3255/2008 г. на ІІ-ро г. о., и др. Дали е налице отнемане на даден имот, а
оттам - и основание за включването му в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ, е
въпрос на фактическо установяване във всеки конкретен случай.
ЗТПС (отм.) в чл.
12, ал. 1 изрично предвижда възможността за реално запазване правото на
собственост върху определен размер земеделска земя и ако собственикът на такава
земя не е бил член-кооператор, не е установено и земята да е била отнета или
одържавена, а е била владяна от собственика си до влизане на ЗСПЗЗ в сила, то
върху такъв имот правото на собственост не подлежи на възстановяване по реда на
този закон, а оттам и не намира приложение разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ.
При предявен иск
за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот
страната, която евентуално оспорва правата на предявилото иска лице,
позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на
пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по
правилата на чл. 154 ГПК, тежестта да докаже осъществяването на основанието, на
което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за
осъществяване придобивното основание на ищеца, т. е. да докаже
правоизключващите или правопогасяващите си възражения.
В конкретния
случай липсват данни процесният имот да е бил внасян в ТКЗС или да е бил
одържавен на друго основание.
С оглед събраните
по делото доказателства следва да се приеме, че процесният имот не е от
категорията на имотите, собствеността върху които подлежи на реституция по реда
на ЗСПЗЗ. Няма доказателства и имотът да е бил отнет от собствениците му.
Напротив, събраните доказателства сочат, че имотът никога не е бил отнеман от
собствениците му, които са го владели постоянно, непрекъснато, явно. Ето защо
по отношение на този имот не се прилага разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ, предвиждаща, че незаявените за възстановяване земеделски
земи преминават в управление на Общината, а след изтичане на 10 години стават
общинска собственост.
При тези данни
съдът намира, че ищцата установи по неоспорен от страните по делото , че процесният
имот е собственост на наследодателите й. Не се установи от ответниците, че от
гледна точка на реституционното законодателство е налице отнемане от държавата
/например по силата на членствено правоотношение - ако наследодателят, който е
починал е станал член-кооператор на
ТКЗС; че земята е била одържавена или отстъпена безвъзмездно на държавата/ и
съответно да е налице основание за включване на имота в режима на
възстановяване по ЗСПЗЗ. Съдът приема, че от данните по делото по безспорен
начин се установи, че ищцата като
наследница на Г.Р.С., която по силата на НА за правото на собственост
върху наследство върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно
владение № 140/2017г. е призната за собственик на процесния имот от 1910 кв.м.,
като е владяла целия имот от обща 2800 кв.м.
то при тези данни, съдът намира, че наследниците ищцата е собственица на
процесния имот с площ от 890 кв.м .
Предвид
гореизложените съображения, съдът намира предявеният установителен иск за
собственост за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Разноски не се претендират
Водим от горните
мотиви, съдът
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ОБЩИНА Вълчедръм с Булстат: ****, че имот № 187008 с площ
от 0.868 дек., пасище- мера находяща се в землището на с.***, при граници и
съседи: имот № 187007, имот № 500300, имот № 000056 и имот № 500460, е
собственост на В.И.Г. с ЕГН **********.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред МОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :