Решение

гр.Лом, 15.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, трети наказателен състав в публично

заседание на 19 юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

при секретаря В.Младенова като разгледа докладваното от

съдията Александрова АН дело 91 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 789/23.02.2019 г. на Директор на РДГ-Берковица на Г.Г.Л. e наложено административно наказание глоба в размер 300. 00 лева на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Г.Л., който чрез пълномощника си адв.Н.К. – МАК обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата, като представя и пледира за отмяна на НП.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител, не взема становище, че жалбата .

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основан на АУАН, за това, че жалбоподателя , като лице упражняващо лесовъдска практика и лице по чл. 108, ал. 1, т. 4 от Закона за горите е издал позволително за сеч /ПС/ № 04445071 от 19.07.2018 г. за с очакван добив 375. 00 пл. м. 3 лежаща маса дървесина от имот с кадастрален № 230033 - собственост на физически лица, в отдел 51, подотдел "ж", в землището на село Раяновци, обл. Видин, като общият очакван добив съгласно издаденото позволително за сеч надвишава предвиденото ползване от 158.79 пл. м. 3 по горскостопанска програма, утвърдена от Директора на РДГ - Берковица. Нарушението е извършено на 19.07.2018 г. и е открито на 20.09.2018 г. в информационната система на ИАГ. С това си деяние жалбоподателят е нарушил чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, във вр. с чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

При предявяването на АУАН жалбоподателят вписал възражения. В срокът по чл. 44 от ЗАНН направил и допълнителни писмени възражения. Административнонаказващият орган след проверка законосъобразността на АУАН издал атакуваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна поради следните мотиви:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя е лице, упражняващо частна лесовъдска практика. Именно в това му качество е издал позволително за сеч

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. Посочена е съответната нарушена и санкционна норма.

Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо-лесовъдска практика, кoeтo съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми.

Жалбоподателят е лице, упражняващо лесовъдска практика, което е издало позволително за сеч, с което е надвишил предвиденото ползване по горскостопанската програма утвърдена със съответната заповед в нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

Следователно както от обективна, така и от субективна страна е осъществен състав на административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ. От друга страна нормата на чл. 52, ал.1, т.2 от Наредба № 8/05.08.2011 г. изисква сечите да се провеждат след издаване на писмено позволително от лицата по чл. 108, ал. 1 от Закона за горите въз основа на одобрен карнет-опис, удостоверяващ, че насаждението е маркирано за предвидената сеч, спазени са изискванията на чл. 50 и границите на имота с други собственици са трайно обозначени на терена. Безспорно е, че административно-привлеченото лице, в качеството си на лице, упражняващо частна лесовъдска практика е издал позволителното за сеч, което неотговаря на данните съдържащи се в карнет описа и не е съобразено с одобрения план-извлечение и изведена предходна сем от 2017г.

Административното наказание глоба е определено в минималния размер, предвиден в чл. 257, ал. 1 ЗГ и затова не може да се приеме, че е несправедлива санкция. Предвид вида и характера на допуснато нарушение съдът намира, че в контретния случай не намира приложение и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна състав на административно нарушение, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че жалбоподателя е извършил посоченото административно нарушение.

Предвид гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП е законосъобразно, а подадената жалба за неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Лом

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 789/ 23.01.2019 г. на Директор на РДГ-Берковица, с което на Г.Г.Л. с ЕГН ********** e наложено административно наказание глоба в размер 300. 00 лева на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: