Мотиви към присъда

по НОХД № 41/2019 год. по описа на РС – Лом.

Подсъдимият В.С.Д. е предаден на съд за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК – за това, че за периода от 16.09.2017 год. до 30.06.2018 год., в с. Расово, обл. Монтана, след като е осъден с влязло в сила на 16.09.2017 год. съдебно решение по гр.д. № 655/2017 год. На РС Лом да издържа свой низходящ – дъщеря си Н.В.Д., родена на *** год., като заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв., на М.Т.В., като нейна майка и законен представител, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно седем и частично осма месечна вноска, или общо сумата от 1585,00 лв. /хиляда петстотин осемдесет и пет лева.

В с.з., пострадалата, редовно призована не се явява, не желание да участва в производството.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Производството е по реда на Гл. ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

С съдебното заседание представителят на обвинението, с оглед безспорно установената фактическа обстановка предлага да се постанови осъдителна присъда, като се признае подсъдимия за виновен в извършването на престъплението, за което е предаден на съд, като с оглед последвалото изпълнение на задължението преди постановяването на присъдата, да не му бъде налагано наказание.

Подсъдимия се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Лично и чрез защитника си, адв. А. Л., МАК, счита, че с оглед последвалото изпълнение на задължението и липсата на предходно такова деяние, е осъществен привилегированият състав на чл. 183, ал. 3 НК, поради което наказание не следва да бъде наложено.

Подсъдимият изразява съжаление за поведението си.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната логическа последователност и взаимовръзка, и с оглед принципите, визирани в чл. 1 и чл. 14 НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимия В.Д.С. е роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен, с основно образование, работи, неосъждан, с ЕГН: **********.

С Решение от 11.08.2017 год., по гр.д. № 655/2017 год. на ЛРС, съдът е уважил предявените от М.Т.В. искове по чл. 127, ал. 2 СК и чл. 149 СК, като е предоставил на майката упражняването на родителските права по отношение на роденото от съжителството между страните малолетно дете Н.В.Д., род. *** год., а на бащата е определил режим за лични отношения с детето и го е осъдил да заплаща издръжка в размер на 200 лв. месечно, считано от 27.03.2017 год., до настъпването на законови предпоставки за изменение или прекратяване на издръжката, както и да заплати на майката М.В. сумата от 1380 лв., представляваща месечна издръжка от по 115 лв., за едногодишен период от преди завеждането на иска – т.е. за времето от 01.04.2016 – 26.03.2017 год. Решението е влязло в сила на 16.09.2017 год.

Въз основа на това решение е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.д. № 129/2018 год. на ДСИ при ЛРС.

Въз основа на решението е издаден изпълнителен лист от 25.02.2015год.

По изпълнителното делоа не е направена нито една вноска.

Въпреки това, подс. В. С. е извършвал частични плащания на задължението си за издръжка – превел е директно на майката на детето веднъж – на 16.11.2017 год. сумата от 150 лв. и втори път – на 04.12.2017 год. – сумата от 165 лв.

През голяма част от времето подсъдимият е имал доходи от трудово правоотношение – видно от приложената по делото справка от НАП.

Видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена за нуждите на досъдебното производство, общият размер на неплатената издръжка за процесния период, а именно 7 /седем/ месечни вноски за детето Николета е 1670 лв., а неплатените издръжки на пълнолетния Димитър - 8 /осем/ месечни вноски са в общ размер на 1585 лв.

В хода на съдебното следствие подсъдимия е изплатил, с вносна бележка от 19.06.2019 год. сумата от 1585 лв., което е цялата дължима сума за процесния период. За детето не са настъпили други вредни последици.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена на базата на самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, което беше прието от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, както и на доказателствата, събрани в досъдебната фаза, които го подкрепят и които на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът ползва.

От правна страна:

При така установените факти, съдът намира, че подсъдимия В.Д.С. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, по следните съображения:

Субект на престъплението може да бъде наказателноотговорно лице, осъдено да издържа лице от кръга изброени лица в нормата, своя низходяща в случая.

Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важния случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на задължението, а неизпълнението му е с обществена опасност.

Издръжката на пълнолетен низходящ не е безусловна, а е предпоставена от това тя да не затруднява особено дължащият я, но тези въпроси са били обсъдени от решаващия съд по гр.д. № 655/2017 год.

Престъплението по чл.183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие, трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на това престъпление е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа съответното лице става неизправен длъжник за най-малко две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по- нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или то бъде погасено.

Подсъдимия е осъществил обективните признаци на състава по чл.183, ал.1 НК - след като е бил осъден да издържа децата си, съзнателно не е изпълнил задължението си в периода от време от 16.09.2017 – 30.06.2018 год. по отношение на детето си Николета – т.е.в размер на повече от две вноски.

Той е извършил деянието при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния му характер и неговите общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване, като е съзнавал, че е задължен да заплаща месечната издръжка на детето си и че не е изпълнил задължението си в посочения размер за този период от време.

Затова следва подсъдимия да бъде признат за виновен в това, че за периода от 16.09.2017 год. до 30.06.2018 год., в с. Расово, обл. Монтана, след като е осъден с влязло в сила на 16.09.2017 год. съдебно решение по гр.д. № 655/2017 год. На РС Лом да издържа свой низходящ – дъщеря си Н.В.Д., родена на *** год., като заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв., на М.Т.В., като нейна майка и законен представител, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно седем и частично осма месечна вноска, или общо сумата от 1585,00 лв. /хиляда петстотин осемдесет и пет лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Установи се, че преди постановяване на настоящата присъда подсъдимия е изпълнил задължението си за издръжка на детето си, за неизпълнението на което е обвинен, и не са настъпили други вредни последици за него.

При наличие на няколко еднородни задължения към едно и също лице и недостатъчност на изпълнението за погасяване на всичките, длъжникът може да посочи кое от тях погасява, а ако не е заявил това, се погасява най-обременителното за него задължение, съгласно чл.76 ЗЗД.

Най-обременително за подсъдимия е задължението, неизпълнението на което води до наказателна отговорност.

Както бе посочено по-горе, престъплението по чл.183, ал.1 НК се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или то бъде погасено.

Частичното изпълнение на задължението за издръжка от подсъдимия след инкриминирания период от време не води до отпадане на наказателната му отговорност за съответните месеци, за които издръжката е заплатена.

В зависимост от това, дали впоследствие е изпълнил изцяло задължението си и дали времето на изпълнението е преди постановяване на присъдата, това частично изпълнение би било смекчаващо отговорността обстоятелство при липса на пълно изпълнение или, както в случая – част от основанието той да не бъде наказан, тъй като е налице изпълнение на задължението изцяло преди постановяване на присъдата.

Подсъдимия В. С. е неосъждан, положил е усилия за възстановяване в пълен размер на дължимите суми за издръжка, изразява съжаление за случилото се, а също така не са настъпили други вредни последици за детето.

Всичко това води на извода, че в случая са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.183, ал.3 НК, поради което съдът не наказва подсъдимия за извършеното от него престъпление.

Тъй като макар да не налага наказание, съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъплението, за което е обвинен, на основание чл. 189 НПК, му се възложиха и направените по делото разноски.

При тези мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: