Мотиви към присъда по НЧХД № 185/2018 год. по описа на РС – Лом

Срещу подсъдимата Н.П.М., родена на *** ***, българка, българска гражданка, омъжена, работеща, неосъждана, ЕГН **********, е повдигнато обвинение от тъжителя Б.Г.Б., ЕГН **********,***, за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК – за това, че на 03.08.2016 год., в писмени обяснения, дадени по преписка, вх. № 1394/2016 год. по описа на РП Монтана, станали достояние на повече хора, а на Б.Г.Б., ЕГН **********,*** – на 12.12.2016 год., разгласила позорни в обстоятелства за него, а именно изразите: „Тези хора сигурно са на социални, както всички като тях, нямат работа и имат време да пишат жалби и да разиграват държавни служители, ние нямаме свободно време за такива изпълнения“, „Това е психически тормоз върху сестра ми и семейството й“, „Ние сме частна фирма от 1992 год., производител на мебели с персонал 50 работника, на които плащаме заплата и осигуровки, плащаме и данъци на държавата, не си решаваме проблемите по нецивилизован път, иначе нямаше да стоим на европейския пазар“.”

Предявен е и граждански иск срещу подсъдимия в размер на 3 000 (три хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпените от пострадалите неимуществени вреди в резултат на горепосоченото престъпление, като претендира подсъдимата да бъде осъдена да му заплати и направените разноски по делото.

Чрез повереника си, адв. Л. П., (ВрАК), тъжителят счита, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин и моли съдът да признае подсъдимата за виновена по така повдигнатото обвинение и да й наложи съответно наказание, като уважи в цялост и предявеният граждански иск, както и да му присъди направените във връзка с делото разноски.

Подсъдимата Н.П.М., редовно призована не се явява в съдебно заседание и не дава обяснения. В писмен отговор на тъжбата и уточненията, дадени с допълнителни молби, не се признава за виновна и отрича да е извършила престъпленията, за които е предадена на съд. Твърди, че обясненията си пред полицията тя не е довеждала до знанието на трето лице, а това е информация, предназначена за предварително известен, ограничен брой държавни служители – разследващите и съдебните органи.

Чрез защитника си, адв. Н. К., МАК пледира за оправдателна присъда поради несъставомерност на деянието и съответно – за отхвърляне на предявения граждански иск като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази поотделно и в съвкупност писмените доказателства по делото, обясненията на подсъдимия Николов, показанията на разпитаните свидетели, показанията на тъжителя, доводите и становищата на поверениците на тъжителя и защитниците на подсъдимия, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

В първоначалната тъжба от 11.04.2017 год., /по която е образувано НЧХД № 213/2017 год./ се твърди, че по пр.пр. № 1394/2016 год. на РП Монтана, в обясненията на подс. Н.М. се съдържат неверни, обидни за тъжителя и семейството му твърдения, които са в смисъл, че тъжителят и хората от неговото семейство са на социални помощи, нямат работа и имат време да пишат жалби и да разиграват държавни служители. Съпоставени със заявеното в същото обяснение твърдение за материалното и социално положение на самата подсъдима, тези твърдения – освен, че не отговарят на истината, са обидили тъжителя и той се почувствал засегнат до степен, че да бъдат нарушени спокойствието и начина му на живот.

В допълнителна уточняваща молба, вече в хода на настоящото производство тъжителят уточнява, че обидните думи, станали достояние публично, на повече хода, които освен това са неистини, са : „Тези хора сигурно са на социални, както всички като тях, нямат работа и имат време да пишат жалби и да разиграват държавни служители, ние нямаме свободно време за такива изпълнения“, „Това е психически тормоз върху сестра ми и семейството й“, „Ние сме частна фирма от 1992 год., производител на мебели с персонал 50 работника, на които плащаме заплата и осигуровки, плащаме и данъци на държавата, не си решаваме проблемите по нецивилизован път, иначе нямаше да стоим на европейския пазар“.

За горното деяние тъжителят узнал след 12.12.2016 год., когато получил достъп до преписката на РП Монтана.

От приложената като доказателство пр.пр. № 1394/2016 год. на РП Монтана се установява, че преписката е образувана по жалба от 18.07.2016 год., подадена от тъжителя Б.Г.Б. ***. В жалбата се излагат обстоятелствата на гражданскоправен спор между тъжителя и трето лице, негов съсед по повод на който спор тъжителят е сезирал РДНСК, като се твърди, че на 08.06.2016 год. подс. Н. М., близка роднина на съседите му, го приканила да оттегли жалбата и да се откаже да търси правата си. Такова обаждане, вече със заплашителен тон тъжителят получил от нея и на 11.08.2016 год., а след това се срещнал с трето лице, което му оказало натиск, от разговора с което той се почувствал застрашен – за здравето и живота на своите близки. В хода на извършената по жалбата проверка са снети обяснения от тъжителя и от лица, за които е преценено, че може да имат отношение към случая и са съставени протоколи за полицейско предупреждение по ЗМВР.

На 03.08.2016 год., от служител на ОД МВР Габрово са снети обяснения и от подсъдимата. В тях последната заявява, че от няколко месеца, при телефонни разговори с нея сестра й споделя притесненията си от непрекъснати проверки от различни инстанции, инициирани по жалби от нейните съседи заради имотен проблем. Признава, че се е обадила по телефона на тъжителя, като го помолила да се опитат да спре с жалбите и да се опитат да решат проблема „по нормален начин“. Обадила се и втори път, но той казал, че не може да говори и нищо не може да се промени. Твърди, че тези два телефонни разговора са единственият контакт, който тя е имала с тъжителя. След това заявява: „Ние сме частна фирма от 1992 година, производители на мебели, с персонал 50 работника, на които плащаме заплати и осигуровки, плащаме и данъци на държавата. Не си решаваме проблемите по нецивилизован път, иначе няма да стоим на европейския пазар толкова години. Тези хора сигурно са на социални както всички като тях, нямат работа и имат време да пишат жалби и да разиграват държавни служители. Ние нямаме свободно време за такива изпълнения. Това е психически тормоз върху сестра ми и семейството й, те са земеделски производители, убити и уморени хора, тези момчета са отраснали в тях и досега не е имало никакъв проблем, с нищо не се е променил живота им от преди покупката на имота и сега. Как така 30 години нищо не им пречеше, а сега всичко им пречи. Сестра ми не се занимава с тях и не е писала жалби срещу тях, те имат някакъв проблем и ги нападат. В момента дъщеря ми, която работи в Брюксел в Европейската комисия е тук и е възмутена как може да се отнема от времето на толкова държавни работници относно един проблем и да не могат тези хора да се спрат. Моля за съдействие да престанат с жалбите и тормоза върху тях.“

С Постановление от 24.11.2016 год. РП Монтана е постановила отказ да образува досъдебно производство поради липса на данни за престъпление от общ характер – на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

С Постановление от 28.12.2016 год. на ОП Монтана отказът да се образува досъдебно производство е потвърден.

С писмо от 17.02.2017 год. на РП Монтана на тъжителя е указано, че следва да посочи целта, с която се иска копие от обясненията на подсъдимата, тъй като същите съдържат лични данни.

С молба от 22.02.2017 год. тъжителят е поискал от РП Монтана да му бъде предоставено копие от обясненията на подсъдимата, дадени в хода на проверката по пр.пр. № 1394/2016 год., като е уточнил, че това е с цел да подаде жалба срещу нея по повод отправените към него и семейството му обиди и с Постановление от 28.02.2017 год. на РП Монтана му е отказано предоставянето на копие от исканите обяснения.

От гласните доказателства, събрани в хода на делото се установява:

Свид. И.Т.Д. – без родство, колега на тъжителя се познава с него от около 4 години. Не познава подсъдимата. Някъде към м. Декември, 2016 год. тъжителят променил обичайното си поведение. Обяснил своята разсеяност с това, че има имотни проблеми, създаден стрес, напрежение. Употребявал някакви хапчета, за да преодолява стреса. Наложило се да ползва отпуск. Не може да си спомни за такъв момент с обиди във връзка с имота. Имало нещо такова, но не може да каже нищо конкретно. Не знае от какво тъжителят се е почувствал обиден.

Свид. Т.Т.К. познава тъжителя от лятото на 2016 год., от тогава живеели на квартира в една сграда – тъжителя на първия, а свидетелката – на втория етаж на къщата. Идвали мутри да го заплашват. Идвала и полиция. Според свидетелката, от тъжителя разбрала, че тази жена, с която се съдят за земята е пратила мутрите. Не разбрала как се казва тази жена. Още преди мутрите, през м. Юни, 2016 год. свидетелката видяла, че тъжителя е притеснен и разстроен, но тогава той не споделил подробности, освен, че се съдят с една съседка в с. Смирненски, за земя и тя предположила, че за това е притеснен. Не знае как са се развили нещата. Знае /от тъжителя/, че сестрата на съседката го обижда, като твърди, че разчита на социални помощи, но той работи. Това се е случило в селото, в с. Смирненски и тя лично го е обиждала.

Свид. М.И.М. е приятел на тъжителя. Познава го като прекрасен човек, работлив, услужлив. През лятото на 2016 год. му се обадил и бил притеснен от това, че е получавал заплахи по телефона. Подал жалба до прокуратурата и споделил – след като получил отговора, след приключването на преписката, че е бил наречен „човек трето качество, на социални помощи“. Това узнал от тъжителя, който бил много обиден и го преживял тежко. Почувствал обида и унижение. Вече не бил същия човек. Предполага, че са били ответната страна по имотния казус. Състоянието на тъжителя видял лично, а за причините свидетелят узнал от него.

От заключението на съдебната психиатрично-психологична експертиза, изготвена от вещите лица д-р Р.Р. и кл.психолог Н.С., приета по делото и неоспорена от страните се установява, че по време на освидетелстването липсват данни за наличие на психично заболяване у тъжителя Б.Г.Б.. Описаните в тъжбата изрази той изтълкувал себеотносно и ги приел като опозоряващи факти, независимо, че не са адресирани директно към него. Повлияли са му така, както са ги описали свидетелите. Описаните в тъжбата изрази е възприел така, както са описали свидетелите. Чувствал се ощетен, унижен, огорчен, сякаш е загубил усещането си за значимост, за собствена стойност. Убеден е, че се е отразило на отношенията му с колегите. Всички тези преживявания са в рамките на нормалпсихологичното и не влизат в регистъра на психичните заболявания.

По доказателствата:

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена от съвпадащата част от показанията на свидетелите и тъжителя, приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателствени средства –пр.преписка № 1394/2016 год. на РП Монтана, ведно с Постановление на МРП за отказ да се образува наказателно /досъдебно/ производство от 24.11.2016 год., Постановление на ОП – Монтана от 28.12.2016 год., както и от заключението на приетата по делото съдебно-психиятрична-психологична експертиза, които съдът кредитира, като взаимосвързани, безпротиворечиви и кореспондиращи си помежду си и с останалите доказателства по делото.

От правна страна:

Съдът приема, че по делото не се доказа подсъдимата да е осъществила състава на твърдяното в тъжбата престъпление по по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

Съображенията на съда за този извод са следните:

Подсъдимата е предадена на съд по обвинение в престъпление по чл. по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК – разгласяване на позорно и обидно обстоятелство за другиго, разпространена публично.

Относно съставомерните факти, в тъжбата се твърди, че на 03.08.2016 год., в писмени обяснения, дадени по преписка, вх. № 1394/2016 год. по описа на РП Монтана, станали достояние на повече хора, а на Б.Г.Б., ЕГН **********,*** – на 12.12.2016 год., разгласила позорни в обстоятелства за него, а именно изразите: „Тези хора сигурно са на социални, както всички като тях, нямат работа и имат време да пишат жалби и да разиграват държавни служители, ние нямаме свободно време за такива изпълнения“, „Това е психически тормоз върху сестра ми и семейството й“, „Ние сме частна фирма от 1992 год., производител на мебели с персонал 50 работника, на които плащаме заплата и осигуровки, плащаме и данъци на държавата, не си решаваме проблемите по нецивилизован път, иначе нямаше да стоим на европейския пазар“.

В подкрепа на възприетата в тъжбата фактическа обстановка, са единствено показанията на свидетелите М.М. /приятел на тъжителя/ и Т. К./негова съседка/, които обаче описват състоянието на подсъдимия и как той е възприел и интерпретирал обясненията на подсъдимата, дадени в хода на прокурорската проверка. Същия въпрос е изследван и от вещите лица по приетата по делото съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Че състоянието на подсъдимия се дължи именно на обясненията на подсъдимата обаче, както свидетели, така и вещите лица установяват единствено и само от самия тъжител.

От обективна страна: следва да се отбележи, че пострадалият по това престъпление е физическо лице, което, ако не е конкретно назовано, клевета няма.

От съдържанието на самите обяснения е видно, че адресирани към тъжителя думи няма. Дословно пред служителя на ОДП Габрово подсъдимата е заявила следното: „Ние сме частна фирма от 1992 година, производители на мебели, с персонал 50 работника, на които плащаме заплати и осигуровки, плащаме и данъци на държавата. Не си решаваме проблемите по нецивилизован път, иначе няма да стоим на европейския пазар толкова години. Тези хора сигурно са на социални както всички като тях, нямат работа и имат време да пишат жалби и да разиграват държавни служители. Ние нямаме свободно време за такива изпълнения. Това е психически тормоз върху сестра ми и семейството й, те са земеделски производители, убити и уморени хора, тези момчета са отраснали в тях и досега не е имало никакъв проблем, с нищо не се е променил живота им от преди покупката на имота и сега. Как така 30 години нищо не им пречеше, а сега всичко им пречи. Сестра ми не се занимава с тях и не е писала жалби срещу тях, те имат някакъв проблем и ги нападат. В момента дъщеря ми, която работи в Брюксел в Европейската комисия е тук и е възмутена как може да се отнема от времето на толкова държавни работници относно един проблем и да не могат тези хора да се спрат. Моля за съдействие да престанат с жалбите и тормоза върху тях.“

Тези думи не изпълват съдържанието на някое престъпление от специалната част на НК, липсват обективните и субективни признаци на приписано престъпление, липсва и опозоряване – разгласяване на позорно обстоятелство, предизвикващо негативна оценка за дадено лице у трети такива, поради което не може и да възникне наказателна отговорност за клевета по смисъла на НК.

За да е налице основание за отговорност за деянието по чл. 148, ал.2, вр. с чл. 147, ал.1 от НК е задължителна пълната и точна индивидуализация на автора и адресата на клеветата. Съдебната практика е категорична, че когато не се установи адресатът на дадена клеветническа информация е невъзможно и ангажирането и на отговорността.

Неиндивидуализирано лице не може да бъде обект на обида и клевета. Клеветнически и обидни изрази в абстрактна форма и като абстрактно послание са несъставомерни. Без точна, персонална индивидуализация на адресата е невъзможно засягането на честта и достойнството на конкретно физическо лице.

Недоказано остана по делото и обвинението, че подсъдимата е извършила деянието публично. Адресат на дадените обяснения са длъжностните лица – полицейски служители и магистрати, които са имали достъп до преписката по повод служебните си задължения. Единственото друго лице, което е могло да прочете дадените от подсъдимата на 03.08.2016 год. обяснения е именно тъжителят.

Клеветата е разгласяване на факти и обстоятелства, които са неистински и позорни. Това именно изпълва съдържанието на обективните признаци от състава на престъплението, а не - субективните оценъчни съждения и изводи, които не са част от обективната действителност. Деецът не може да носи наказателна отговорност за чужди изводи, разсъждения и предположения, които трети лица (пострадалия) са направили. Така и Решение № 890 от 9.03.98 г. по н. д. № 756/97 г., II н. о.: "Клеветата е разгласяване на факти и обстоятелства, които са неистински и позорни. Това именно изпълва съдържанието на обективните признаци от състава на престъплението, а не - субективните оценъчни съждения и изводи, които не са част от обективната действителност. Деецът не може да носи наказателна отговорност за чужди изводи, разсъждения и предположения".

По отношение на умисъла, съдът намира, че в случая деянието не се доказа и от субективна страна. Липсва умисъл за приписването на неизвършено престъпление, когато деецът сезира отговорни за това институции, натоварени с контрол, тъй като отразените обстоятелства нямат за цел приписването на престъпление, а са следвали да послужат като основание за извършването на проверка. От субективна страна клеветата може да бъде извършена както с пряк, така и с евентуален умисъл, но деецът във всички случаи следва да съзнава позорния характер на разгласяваното обстоятелство, какъвто, както вече се посочи, в конкретния случай не е налице. Съществува съществена разлика между разпространяване на твърдение за извършено престъпление и разпространяване на твърдение че конкретно лице е извършило престъпление.

Съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, присъдата не може да почива на предположения – съдът признава подсъдимият за виновен, само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В случая, не се установи деянието да е извършено от подсъдимия, поради което и на основание чл. 304 от НПК, съдът го призна за невинен.

Предвид горното, съдът отхвърли и предявеният срещу подсъдимата граждански иск, ведно с акцесорните претенции за лихви и разноски.

На основание чл. 190 НПК, съдът осъди тъжителя да заплати на подсъдимия направените разноски по делото.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: