НЧХД № 193/19г. МОТИВИ :

Подсъдимата Л.К.Л. *** е предадена с частната тъжба от тъжителя К.Г.Н. *** на съд за това, че през м.декември 2018г. е разгласила в писмен вид, пред работодателя на частния тъжител К.Г.Н. *** – „….. гр.Р., пл….., чрез жалба написана и подписана от нея в гр.Лом неистински, клеветнически, позорни за него обстоятелства, а именно: „…тормоз на работно място, /стотинката/, този алчен и мазен похотливец…измислил всички схеми и злоупотреби… винаги е много гузен, той и много агресивен…следи за тези неща нас и ни настройва един срещу друг…“ – престъпление по чл.148, ал.2, пр. първо във вр. с ал.1, т.2, пр.второ във вр. с чл.147, ал.1, пр. първо от НК.

Частният тъжител К.Н. се явява лично в с.з. и с адв.Л. Г. от МАК. Неволият процесуален представител поддържа в с.з. повдигнатото с тъжбата обвинение, и моли съда да постанови присъда с която признае подсъдимата за виновна, и тъй като са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл.78а от НК, да я освободи от наказателна отговорност, като и наложи административно наказание „глоба“. Поддържа и предявеният с тъжбата писмен граждански иск за причинени неимуществени вреди, като с присъдата да уважи същия в пълен размер, като му присъди и направените по делото разноски.

Подсъдимата се явява лично в с.з. Не се признава за виновна по повдигнатото и обвинение, дава обяснения, в които твърди, че казаното от нея е самата истина, а не клевета. И тъй като е сама жена в мъжки колектив, не може да докаже твърденията си.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното, че частният тъжител и подсъдимата са колеги и двамата работят на длъжност „портиер“ в „….. /бивш „П.“ гр.Лом/, месторабота гр.Лом, като колектива им се състои предимно от мъже, с изключение на подсъдимата.

Установи се, че на 17.11.2018г. подсъдимата е уведомила писмено управителя на „……., за случващи се по нейно разбиране нередности в работния им колектив, впоследствие и допълнение от 21.11.2019г. такова, което е пристигнало и входирано с вх.№ 262/23.11.2018г. По повод на написаното ръководството „…… извършило проверка и във връзка с заявеното от подсъдимата, че е обект на тормоз от страна на частният тъжител, на 27.12.2018г. е изпратено писмо от управителя на дружеството лично до него, с което се иска да представи обяснения по случая, като са цитирани използваните изрази от последната „…тормоз на работно място, /стотинката/, този алчен и мазен похотливец…измислил всички схеми и злоупотреби… винаги е много гузен, той и много агресивен…следи за тези неща нас и ни настройва един срещу друг…“. На следващият ден 28.12.2018г. частният тъжител предоставил поисканите от него обяснения, отричайки че изложеното от неговата колежка отговаря на истината и твърдейки, че ще потърси правата си в съда.

На 04.02.2019г. Н. ***, с искане за предприемане на проверка и възбуждане на наказателно преследване срещу подсъдимата, по който била образувано пр.преписка вх.№ 102/19г. по описа на ЛРП. Проверката по сигнала приключила с изготвяне на Постановление за отказ от образуване на ДП от 19.03.2019г. от прокурор при ЛРП Г.Ц., в който е прието, че се касае за гражданско-правен спор.

На 20.05.2019г. в ЛРС е депозирана частна тъжба от частният тъжител против подсъдимата за престъпление по чл.148, ал.2, пр. първо във вр. с ал.1, т.2, пр.2-ро във вр. с чл.147, ал.1, пр.първо от НК.

От разпитаните в с.з. св.Р.Л., Д.Т. и Ц.Ц. – тримата колеги на частния тъжител и подсъдимата се установи, че последната никога не се е оплаквала на който и да е от тях от провокативно или неприлично поведение от страна на Н. спрямо нея. Напротив последните твърдят, че са били свидетели на отправяни от Л. обиди и нападки по отношение на тъжителя, като многократно бил наричан от нея „чехлю, „К. стотинка“, „К. стиснатия“, „цицията“.

Горното се установява от фактическа страна от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, които се подкрепят от гласните такива – показанията на разпитаните в с.з. свидетели - Р.Л., Д.Т. и Ц.Ц., които съдът кредитира, като обективни, последователни и взаимносвързани, както помежду си, така и със събраните по делото писмени доказателства

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимата, които въпреки, че представляват доказателствено средство, в случая са само нейна защитна теза и се явява изолирани от целият събран по делото доказателствен материал.

Съдът не кредитира и показанията на св.Г. М., които не са обективни, с оглед на обстоятелството, че се намира в близки приятелски отношения с подсъдимата.

В случая образуваното наказателно производство е от частен характер, като повдигането и поддържането на обвинението се осъществява от частния тъжител, посредством частна тъжба, която определя обективните и субективни предели на съдебното производство. И тъй като съдът може да проведе съдебното следствие и да постанови своята присъда само в пределите на тъжбата, последната следва да отговаря на изискванията по чл.81 от НПК.

За да е налице съставомерност на деянието съгласно чл. 147, ал. 1 от НК деецът следва да е разгласил позорно обстоятелство за другиго или да му е приписал престъпление, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления. Следователно за да е осъществен съставът на клеветата от обективна страна, разгласеното позорно обстоятелство трябва да е неистинско или приписаното престъпление да не е извършено от тъжителя.

В случая неколкократно бе предоставена възможност на подсъдимата да ангажира доказателства, с оглед приложения на разпоредбата на чл.147, ал.2 от НК, като докаже истинността на разгласените обстоятелства, но последната не представи такива на съда.

Съдът намира, че от събраните доказателства безспорно бе установено, че Л. в писмен вид, през м.декември 2018г. пред управителя на дружеството в което работи, чрез жалба написана и подписана лично от нея е разгласила неистински, клеветнически, позорни обстоятелства за частния тъжител, а именно „…тормоз на работно място, /стотинката/, този алчен и мазен похотливец…измислил всички схеми и злоупотреби… винаги е много гузен, той и много агресивен…следи за тези неща нас и ни настройва един срещу друг…“.

Под „разгласяване” в практиката се разбира довеждане до знанието на трето лице на неистински, несъществуващи позорни факти или обстоятелства, отнасящи се до пострадалия. Едно позорящо обстоятелство трябва или да отговаря на истината, но да е неизвестно на обществеността, или да е с такъв характер,че да предизвика някакъв отзвук в обществото като се разгласи.

„Позорни” са тези обстоятелства,които се отнасят до личността на засегнатото лице и съдържат твърдения за факти, които са обществено укорими, противоречат на общоприетите норми на поведение и създават отрицателна оценка за личността на засегнатия.

Съдът намира, че безспорно бе установено от събраните по делото доказателства, че подсъдимата е осъществила състава на престъпление по чл.148, ал.2, пр. първо във вр. с ал.1, т.2, пр.второ във вр. с чл.147, ал.1, пр. първо от НК, а именно, че през м.декември 2018г. е разгласила в писмен вид, пред работодателя на частния тъжител К.Г.Н. *** – „……., чрез жалба написана и подписана от нея в гр.Лом неистински, клеветнически, позорни за него обстоятелства, а именно: „…тормоз на работно място, /стотинката/, този алчен и мазен похотливец…измислил всички схеми и злоупотреби… винаги е много гузен, той и много агресивен…следи за тези неща нас и ни настройва един срещу друг…“.

За това престъпление законодателят е предвидил две кумулативни наказания „Глоба“ от пет хиляди до петнадесет хиляди лева и обществено порицание. Извършеното престъпление е от категорията на „формалните“ , като от него няма причинени имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване.

Видно от приложената справка за съдимост подсъдимата не е осъждана и е с чисто съдебно минало.

Водим от горното, съдът намира, че са налице всички законови основания за приложение на разпоредбата на чл.78а от НК, за това, след като призна подсъдимата за виновна в извършване на престъплението за което е предадена на съд, а освободи от наказателна отговорност, като и наложи административно наказание „глоба“ в размер на 1 000лв /хиляда лева/ която да заплати в полза на държавата.

С оглед признаването на подсъдимата за виновна в извършване на престъплението „клевета“, както и с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства за влошеното емоционално и здравословно състояние на тъжителя, вследствие на извършеното престъпление, съдът намира, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на нейната гражданска отговорност, съобразно института на „непозволеното увреждане“ за възстановяване на причинените неимуществени вреди от нейното неправомерно поведение. Съдът намира, че по справедливост техният размер се оценява на 500лв /петстотин/ лева, в каквато част уважи предявения иск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.12.2018г. до окончателното и изплащане, в останалата му част, предявеният иск бе отхвърлен като недоказан и неоснователен.

С оглед изхода на делото съдът осъди подсъдимата да заплати на частният тъжител и граждански сумата от 967лв /деветстотин шестдесет и седем лева/, представляваща направените от него разноски по водене на делото, от която 950лв /деветстотин и петдесет лева/ - адвокатско възнаграждение и 17лв /седемнадесет лева/ - държавни такси.

На осн. чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимата да заплати по сметка на РС гр.Лом, в полза на бюджета на съдебната власт 50лв /петдесет лева/ държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и 5лв. – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :