Мотиви към присъдата

по НОХД № 452/2019 год. по описа на РС – Лом.

Подсъдимият П.Г. *** е предаден на съд с обвинение за извършени в условията на идеална съвкупност престъпления по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 345, ал. 1 НК – за това, че на 15.10.2019 год., около 12,15 часа, в с. Василовци, обл. Монтана, по ул. Димитър Благоев, управлява л.а., м. Опел, мод. Астра, с рама № ***********, което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно Наредба № І-45/24.03.2000 год. „За регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях“ и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като по същото време и на същото място си служи с контролни знаци – регистрационни табели с означение *****, издадени за л.а., м. ВАЗ, мод. 2104, собственост на Х.Н.Р.от гр. Лом, като ги е монтирал на описаният по-горе лек автомобил.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Производството е по реда на Гл. ХХ от НПК.

Подсъдимият П.Б. се признава за виновен, като дава подробни обяснения, кореспондиращи с останалите доказателства по делото. пледира за минимално наказание. Проявява критичност към деянието и обещава да не се повтаря.

Представителят на РП – Лом поддържа обвинението така, както е предявено, като намира същото за доказано по безспорен и несъмнен начин. Пледира при определяне на наказанието, да намери приложение разпоредбата на чл. 54 от НК, което да се определи на глоба в размер на по 750 лв. по отношение на всяко от двете деяния, като се определи едно общо наказание между тях.

При преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият П.Г.Б. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, неосъждан с ЕГН: **********.

Видно от приложената по делото Справка за съдимост, подс. П.Б. е осъждан, но е реабилитиран по давност на осн. чл. 88а, ал. 4, вр. ал. 1 НК и е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а, НК с решение по НАХД № 107/2005 год. на РС Белоградчик, влязло в сила на 23.06.2005 год., като няма данни глобата да е заплатена.

Видно от приложените по делото справки от ПП при ОД МВР – Монтана /л. 13-16 и л. 17,18 от б.п./, подс. П. Б. е неправоспособен водач, като само през последните две години срещу него няма издадени наказателни постановления за нарушения на закона за движение по пътищата.

Процесното МПС – л.а., м. Опел, мод. Астра, с рама № ***********, не е регистрирано.

Подсъдимият живее в с. Василовци, обл. Монтана. Процесното МПС закупил, за да го ползва за превоз на близки разстояния – в района на селото. Когато се настанил в къщата, в която живее сега, намерил там двете регистрационни табели с означение ***** и ги монтирал на своя автомобил.

На процесната дата – 15.10.2019 год. подс. П. Б. решил да отиде с колата да събира дърва в района на селото, но първо трябвало да зареди гориво. На път за бензиностанцията подсъдимият бил спрян за проверка от свидетелита К. Ц. и Р. К.,***.

При проверката се установило, че монтираните наавтомобила регистрационни табели, № ***** са издадени за л.а., м. ВАЗ, мод. 2104, собственост на Х.Н.Р.от гр. Лом.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по делото гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия, АУАН, Справка от ОД МВР Монтана, Справка за наложените наказания по ЗДП на подсъдимия, Справка за съдимост.

Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви и логични. Те не оставят никакво съмнение за фактите от предмета на доказване: управлението на МПС от подсъдимия, липсата на регистрация на това МПС, поставянето на регистрационни табели, предназначени за друго МПС, съзнаването на тези обстоятелства от подсъдимия към момента на извършване на деянието.

Показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия и писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 НПК си кореспондират и не си противоречат, поради което съдът приема за установена фактическата обстановка, без каквито и да е противоречия.

Ето защо, предвид доказателствата по делото в тяхното единство и взаимовръзка, съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК, а именно, на на 15.10.2019 год., около 12,15 часа, в с. Василовци, обл. Монтана, по ул. Димитър Благоев, си служи с контролни знаци – регистрационни табели с означение *****, издадени за л.а., м. ВАЗ, мод. 2104, собственост на Х.Н.Р.от гр. Лом, като ги е монтирал на л.а., м. Опел, мод. Астра, с рама № ***********, което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно Наредба № І-45/24.03.2000 год. „За регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях“ и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

По същото време и място, като управлявал л.а., м. Опел, мод. Астра, с рама № ***********, което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно Наредба № І-45/24.03.2000 год. „За регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях“ и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, пдсъдимият е осъществил и престъпният състав и на чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

Престъпленията са на просто извършване.

За осъществяване на двата престъпни състава от обективна страна е достатъчно управлението на МПС, което не е регистрирано по съответния ред и управляване на МПС с монтирани регистрационни табели, предназначени за друго МПС.

От субективна страна деянията са извършени при форма на вината – пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал противоправният характер на извършеното деяние, искал е и е допускал настъпването на престъпния резултат, и е целял настъпването на вредоносният резултат.

За престъпленията по чл. 345, ал. 1 от НК и по чл. 345, ал. 2 от НК е предвидено еднакво наказание – лишаване от свобода до една година или глоба от петстотин до хиляда лева.

Двете деяния са извършени в условията на идеална съвкупност.

За това в случая не са налице и условията на чл. 78А от НК въпреки настъпилата реабилитация по давност.

При така приетата правна квалификация и предвид целите визирани в чл. 36 от НК, наказанието, се определи при приложение разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК, като съдът прецени смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, семейното положение, чистосърдечните съмопризнания, както и критичното отношение на подсъдимия, съпостави ги с отегчаващите отговорността обстоятелства – че се касае за множество престъпления, характера на засегнатите обществени отношения, липсата на правоспособност за управление на МПС и упоритостта, с която подсъдимият нарушава разпоредбите на ЗДвП, намери, че е налице паритет между смегчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

Предвид на това съдът определи на подсъдимия наказанието при условията на чл. 54 от НК, като отчете обстоятелството, че подсъдимият реализира доходи и е в състояние да заплати глоба, в размер на средната, предвидена за тези престъпления, поради което му определи наказание в размер от 750 лв. за всяко от двете деяния

На осн. чл. 23, ал. 1 НК съдът определи между наложените две наказания едно общо – Глоба в размер на 750 лв., което по мнение на съда ще съдейства за поправяне и превъзпитание на подсъдимия и ще има възпитателен и предупредителен ефект и спрямо други лица.

С така определеното по вид и размер наказание съдът намира,че ще се изпълни целите на наказанието, както личната, така и генералната превенция

Тъй като по делото не са сторени разноски, съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: