Р Е
Ш Е Н
И Е
Ломският районен
съд, III- ти състав наказателна колегия в публично заседание на дванадесети юли две
хиляди и
дванадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ
ЦВЕТАНОВА
При секретаря Л.П. и
в присъствието на прокурора – Соня Камарашка ,
като разгледа докладваното от съдията
Цветанова АНД № 250 по описа
за 2012 година на Ломският
районен съд и
въз основа на
доказателствата намери за установено
/852следното:
Ломската
районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Н.Г. *** с ЕГН ********** за
престъпление по чл.182,ал.1 от НК.
С постановление от 02.04.2012
г. е
направила предложение за
освобождаване от наказателна
отговорност и налагане
на административно наказание
по реда на чл.78а НК,затова,че за
времето от 18.03.2012 г. до 27.03.2012 г. в гр. Лом, Об Монтана, като оставила
новороденото си дете на 10 дни – А. Н. Г. , намиращ се под нейни родителски грижи
/ като единствен родител/, без постоянен родителски надзор – като го дала
на И. Г. Л. от гр. Пазарджик и достатъчно
грижи / първи грижи за новороденото и неговото кърмене/ с което създала
опасност за неговото физическо и душевно
развитие.
Предвид
доказателствата по делото съдът, намери,че
са налице условията на чл.78а НК ,производството следва да се разгледа по реда
,предвиден в раздел IV ,
глава XX от НПК.
Представителят
на Районна прокуратура Лом поддържа направеното предложение и
пледира същото да бъде уважено, като на обвиняемата бъде наложено
административно наказание „глоба” в минималния размер.
Защитникът адв. Я. С. оспорва
обвинението и пледира на основание чл.78а от НК подзащитната му да бъде призната
за невинна и оправдана, твърди,че детето
е оставено при биологичия баща.
Съдът, като прецени събраните в
наказателното производство по проведеното досъдебно производство и в хода на
съдебното следствие доказателства, намери за установено следното:
На 09.03.2012
год. подсъдимата Н.Г. *** ражда в МБАЛ,гр. Лом второто си дете.
На
12.03.2012 г. е съставен акт за раждане в Община гр.Лом, като детето е записано с име А., подсъдимата е записана като майка,а баща неизвестен.Въз основа на този акт е
издадено удостоверение за раждане/л.39/ в
което детето е записано като А. Н. Г. с майка Н.Г.Г. и баща неизвестен.
На
13.03.2012 г. детето е настанено в МБАЛ
«Д-р Стамен Илиев»АД гр. Монтана, поради изразен хепатит.
На
14.03.2012 г. в Община гр. Лом е депозирано заявление от И. Г. Л. от гр.
Пазарджик за припознаване на свое дете на осн. Чл.64 от СК, на детето А.Н. Г. със съгласието на майката Н.Г.Г..
На същата дата 14.03.2012 г. в акта за раждане на детето в Община,Лом е
отбелязано припознаване на детето от И. Г.
Л. от гр. Пазарджик и детето А. Н. Г. е записано с име А. И. Л..
На
15.03.2012 г. подсъдимата Г. се снабдява с удостоверение за семейно положение и
като член на семейството й е дете с име
А. Н. Г.. Същият ден подсъдимата подава молба- декларация в ДСП -Лом за
получаване на еднократна помощ за раждане на детето А. Н. Г..
На
29.03.2012 г.ДСП –Лом отпуска на подсъдимата еднократна помощ в размер на 600
лв. за детето А. Н. Г..
Всичките
тези действия на подсъдимата са след като на 14.03.2012 г. детето вече е
припознато и има друго име, а менно А. И. Л.
Буди
недоумени в съда защо Община гр. Лом след като на 14.03.2012 г. е допуснала
пропознаването на 30.03.2012 г. е изпратила писмо до подсъдимата Г. и лицето
И. Л. в което ги уведомява,че ако в три
месечен срок не оспорят припознаването ще впишат припознаването в акта за
раждане на детето с баща И. Г. Л..Без да
изчака тримесечния срок съставя вече нов акт за раждане с име на детето А. И. Л.
и с баща И. Г. Л..
Незевисимо
от гореизложените факти по разбиране на съда подсъдимата при изписване на детето на 18.03.2012 г. от
МБАЛ- Монтана е предоставила детето на лице от мъжки пол, което се заявява като
бииологичен баща- И. Г. Л. от гр. Пазарджик. Това дете към този момент е на 10 дни. Мораторно известно е,че първите
грижи за новородено дете са на майката, /естествено ако важни обстоятелства
налагат друго/. В конкретния случай подсъдимата не е направила никави опити да положи
първи грижи за новороденото дете ,като най-
важно за него е кърменето. В делото няма
никакви доказателства в тази насока, от които да се направи извод,че
подсъдимата като майка да е положила
някакви майчини грижи за него, а както се установи го е предава като вещ на мъж,които
към онзи момент няма никакво качество в кръга на визираните от закона . Още
повече,че това лице живее на другия край на България и контактите на майката с
детето веднага прекъсват. Твърдението,че имала проблеми с другото дете са само
защитна теза. Никоя майка не си изпраща бебето на другия край на страната
поради такава причина сочена от защитата на подсъдимата, а именно болен родител
и неколкодневно боледуване на другото дете. Още повече,че първото дете на
подсъдимата Д. е на 10 години и е
получил травма и хоспитализирано на
20.03.2012 г.,т.е. след като е предала детето си А. на 18.03.2012 г. на И. Л..
От събраните доказателства
по-горе се приема, че подсъдимата Н.Г.Г. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 182, ал. 1 НК. Като за
времето от 18.03.12 г. до 27.03.12 г. е оставила новороденото си на 10 дни дете
А. Н.Г., намиращо се под нейните родителски
грижи, като единствен родител по приложените към доказателства, а именно
подаденото заявление от нея, че е единствен родител - заявление до ДСП гр. Лом,
за получаване на еднократна помощ, го е оставила без постоянен родителски
надзор,като го е
дала на И.Г. Л. и е създала опасност за физическото и душевно развитие
на детето. Действително периода около 10 дни не е голям, но е факт, че
обвиняемата Г. е предоставила детето на Л., който към онзи момент не е бил вписан като баща на
детето по простата причина, че с раждането самата обвиняема е заявила, че
бащата е неизвестен.
По делото
безспорно е установено,че в същото време, И. Л. е включен
като съжителстващ в списъка на лица за пълно осиновяване с лицето И. Н. А.,
живущи в гр. Пазарджик,ул. …….., което евентуално е било причина за
баща на детето да е вписан неизвестен такъв.
Субект на настоящото престъпление се
явява родител, каквато е подсъдимата
Г. вписана тогава в акта за
раждане като майка на детето и баща неизвестен. Изпълнителното деяние за
състава на престъплението по чл. 182, ал. 1 НК, се изразява в бездействие и
оставяне без грижи и надзор на пострадалия, което в случая е 10 дневното дете, което е
вписано и носи имената на своята майка. Именно за малолетното дете, изоставено от подсъдимата Г.,
която е следвало да полага достатъчно грижи , не е заявила в акта, че не може да полага такива пред ДСП гр.
Лом, за да бъде прието детето в специализирана институция или оставено за
осиновяване, но пък е имала време да заяви в акта на еднократната помощ при
раждане на второ дете. От субективна страна подсъдимата Г. има и друго дете и като майка са и известни
грижите които следва
да полага – единствен родител за новороденото си дете и е съзнавала, че липсата на тези първи
майчински грижи ще доведе до възникване от опасност за развитието на това дете,
което развитие законодателя презумира, с оглед и състава на извършеното
престъпление. В Закона за закрила на детето, параграф 1, т.
6 и 7 е дадено определение на това що е грижа, като съвкупност от всички
произтичащи мерки за гарантиране на правата и интересите на новородените и
децата, дадено е определение, що е семейна среда, което би могло да се ползва в
настоящото производство. В същото време българското законодателство има и
ратифицираната със закона Конвенция за защита на децата и сътрудничеството в
областта на международното осиновяване и е в сила от 01.09.2002 г., в която се
сочи, че за пълноценно и хармонично развитие на детето, за развитието на
неговата личност е необходимо да расте в средата на своя родител, в атмосфера
на любов, щастие и разбирателство. В чл. 24 от Конвенцията ратифицирана от
България още по-рано през месец Юли 1991 г. в чл. 24 е посочено, че България
чрез законодателството и търсене на отговорност при неполагане на достатъчно
грижи, с цел намаляване на смъртността следва, чрез инструментите на държавата
да засилва намаляването на тази смъртност при кърмачетата и децата, да
предприеме мерки за борба с
недохранването при новородените, да осигури на майката подходящи грижи преди и
след раждането на детето – изхранването, предимствата на кърменето, хигиената,
и жизнените стандарти относно неговото физическо, умствено, духовно, морално и
социално развитие. Действително към настоящия момент е налице промяна в
установената фактическа обстановка,Л. е записан като баща, но деянието касае 18.03.12
г. – 27.03.12 г. На съда, така и на участниците в настоящото производство е
известен факта, какви са първоначалните грижи, каквито една майка следва да полага за
новороденото и липсата на тези грижи, до каква опасност могат да доведат. Още повече,че
към момента на разглеждане на делото детето продължава да живее отделно от
майката,независимо,че посочените основания за неговото предаване са отпаднали,
а именно :детето й Д. се е възстановил от травмата , възстановила се е и тя
самата от раждането.
Тъй като за състава на извършеното
престъпление законодателя е предвидил наказание лишаване от свобода до три години кумулативно с обществено порицание.
Подсъдимата
е неосъждана, не е осъждана за друго престъпление от общ характер и не й е
налагане друго административно накадзание са при условията чл. 78а ал 1 от НК, няма причинени
имуществени вреди.
В случая при
определяне на размера на наказанието съдът отчете, че подсъдимата е
безработна и полага грижи за друго дете намира,че
предвидения в закона минимум е достатъчен да изпълни целите на наказанието
визирани в чл.36 от НК.
Съдът, намира,че е постановлението на ЛРП с което предлага да се
освободи подсъдимата от наказателна отговорност и да й се наложи
административно наказание - Глоба е обосновано и законосъобразно.
Предвид
горното, и на основание чл.78а, ал.1
НК , подсъдимата следва да се
освободи от наказателна отговорност като й се наложи административно наказание, поради
което на осн.чл.78а от НК.
Водим от
горното съдът,
Р Е
Ш И:
ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност Н.Г.Г. ,родена на *** ***, българин,български
гражданин,разведена, неосъждана с ЕГН **********
за извършено престъпление по чл.182,ал.1
от НК ,като на осн. чл.78а от НК ,
й налага Административно наказание – Глоба в
размер на 1000 / хиляда / лв. ,която
сума да заплати в полза на държавата по с/ка на съдебната власт.
Решението
може да се обжалва или протестира пред МОС в 15 дневен срок от съобщението на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: